Спокойно, не ти и трябва!
Усилвателя има коефициент на усилване, който е константен, а потенциометъра е просто атенюатор. В зависимост от входните сигнали, които варират между източника и записите усилвателя ти ще постига максимална мощност при различно завъртане на потенциометъра.
Освен това един достатъчно мек 12 инчов говорител макар и електрически да издържа на над 100 вата, физически достига максимален ход при 12,5 вата пълночестотен музикален сигнал от симфоничен оркестър.
Друг пример, е че можеш да скъсаш 300 ватов 15 инчов говорител с 50 ватов усилвател и сигнал с много ниски честоти.
Всеки +3 децибела субективно се възприемат като двойно по-силен звук... и изискват десеторна мощност

От тук следва, че разликата между 50 и 100 ватовия усилвател всъщност не е толкова голяма колкото може би ни се струва. при средно ниво на сигнала 10 вата, което е доста силно дори с ниско чувствителни колони, 100 ватовия усилвател ще има допълнителна динамика от една 3 децибела, докато 50 ватовия от 1,5-2 децибела.
Реално никой достъпен домашен усилвател не е в състояние да поддържа средно ниво на сигнала от над 10 вата, защото ще клипва при пикове по-големи от 3 децибела. - потърси "amplifier clipping" в Гугъл.
Имай предвид, че музиката има импулсен характер, затова максималната мощност на нито един комонент не е важна.
Важно е да имаш добър динамичен запас на усилвателя, добра динамика и чувствителност на колоните и добра характеристика на колоните при преходни процеси и импулси.
Ето защо можеш спокойно да се съсредоточиш само върху качествените колони без много да се тревожиш за максималната мощност. Нормалното слушане на музика протича при нива от 0,001 вата, 0,1 вата, 1 ват и доста рядко над 3-5-7 вата. пикове от 40-50-100 вата говорят за доста сериозен джангър,който напълно задоволително изпълва помещението. - казва ти го човек с 1000 ватов усилвател, който вади без изкривявания 600 на 4 ома и 400 на 8 ома...