Публикация за различните поколения изтребители сама по себе си не би значила нищо, просто периоди и списък със модели самолети формално причислени към съответното поколение самолети.
Същото се отнася за останалите видове въоръжения, ракети, бомбардировачи и подводници, ако се систематизират знания по всяка една тема това не дава достатъчно пълна картина. Просто набор от данни и любопитни факти, които в някаква степен отразяват развитието на науката и техниката.
Оръжейните технологии обаче могат да бъдат източник на много информация по-голямата част от която не ни се съобщава официално.
Повечето хора обвързват емоционално политическите и културните си пристрастия с военната техника на една от двете супер сили.
Русофилите хвалят руската военна техника и вярват, че тя е по-добра.
Американофилите имат малко по-различен подход, разправят, че руската е скапана, а американската е по-добра без много да се обосновават.
И едните и другите те набеждават или за рубладжия или за соросоид ако им намериш кусур на любимият танк, самолет или кораб.
Истината както винаги няма нищо общо със залитанията на обществото.
Истината, е че е постигнат паритет по доктрината на гарантираното взаимно унищожение. Всички по-нататъшни разсъждения и страсти са безпредметни и показват дълбока несериозност на хората, които задълбават в безмислени спорове, защото всички по-нататъшни аргументи са грешни като минимум, а доста често детинщини и измишльотини.
Гарантираното взаимно унищожение се крепи на три стълба, стратегическите междуконтинентални балистични ракети (МКБР) с наземно и мобилно базиране, стратегическата авиация и стратегическите междуконтинентални балистични ракети базирани на подводници.
Всеки един от стълбовете на гарантираното взаимно унищожение е ограничен по договор между САЩ и Съветския Съюз/Русия. Не съм се интересувал от авиацията и наземните МКБР, стратегическите подводници и на двете супер държави са ограничени до 14 (четиринадесет), като общият брой МКБР с базиране на подводница е приблизително равен за двете държави с известно преимущество в броя бойни глави за Русия защото техните ракети са малко по-големи.
Следващото важно нещо за оръжията на двете супер сили, е че оръжията са проектирани с оглед тотална трета световна война някъде до 3-то поколение изтребители и до отменените проекти за Норт Американ XB-70 Валкирия и Сухой Т-4.
От края на 70-те години на 20-ти век насам супер силите не дават признаци, че се подготвят за световна война и тотално унищожение.
Самолетите от 4-то поколение са много по-малко на брой.
Изтребителите от края на 2-ро поколение като МиГ-21 и Ф-104 са произведени в хиляди бройки.
Изтребители 2-ро поколение в Уикипедия - обърнете внимание, произведените от СССР изтребители са приблизително 15-16.000, същият е броя на произведените от САЩ и страните от НАТО изтребители от същото поколение.
Да погледнем и третото поколение реактивни изтребители:
https://en.wikipedia.org/wiki/Third-generation_jet_fighterПървото, което се набива на очи, е че Ф-4 Фантом II и МиГ-23 са произведени в еднакъв тираж от по 5.000 самолета.
Отново бройката на самолетите е приблизително еднаква - по 7.000 самолета.
Четвъртото поколение изтребители обаче е вече на повече от 40 години
https://en.wikipedia.org/wiki/Fourth-generation_jet_fighter Западните изтребители от четвърто поколение са около 10.000, докато съветските/руските са едва 3.500.
Пенсионираните изтребители от четвърто поколение са Торнадо, Хериър и Ф-14, което са общо под 1.000 самолета. Стратегическо значение имат 700-те Ф-14. Апропо, не е вярно, че са пенсионирани, 90 Ф-14 все още се използват от Иран. Смята се, че американските Ф-14 бяха преждевременно спряни, защото САЩ не са могли да овладеят контрабандата на части и ноу-хау към Иран.
Очевидно при четвъртото поколение изтлебители страните от нато са постигнали почти тройно числено превъзходство в изтребители спрямо Русия. Съотношението вероятно е по-близо до около 2:1, защото западните страни използват изтребителите си много повече и по-различно от Русия.
Също така трябва да се отбележи, че със стратегическа тежест са само тежките изтребители от класа на Ф-15, Су-27, Юрофайтър Тайфун и МиГ-31, леките изтребители нямат достатъчно големи радари за да видят навреме тежките поради което съпоставки като Ф-16 срещу Су-27 или МиГ-29 срещу Ф-15 са безпредметни, защото никога няма да се срещнат на бойното поле.
Всъщност не е съвсем изяснено защо изобщо се произвеждат леки изтребители, съдейки по броя произведени Ф-16 е за да бъдат продавани на приятелски и съюзнически държави.
Отбележете си, че благоразположението на САЩ към дадена държава, която е замесена в конфликт може лесно да бъде отгатнато на тактическо и краткосрочно ниво по изпращането или изтеглянето на ескадрила Ф-15. Имаше няколко такива движения на американска ескадрила Ф-15 към и от Турция миналата и по-миналата година. Наличието на Ф-15 или СУ-27 някъде означава, че там е затворено за всички освен за тези, които командира на ескадрилата тежки изтребители желае.
Руските изтребители са основно в ролята на прехващачи и охранители на руското въздушно пространство. Например експедиционният корпус, който обърна войната в Сирия е със средно 30 самолета базирани на територията на Сирия и се финансира с бюджета за тренировъчни полети на руските въздушно-космически сили...
Систематично тук е първото място където споменавам "прехващач", последният специализиран американски прехващач е Ф-106 Делта Дарт и той е отдавна пенсиониран. Очевидно САЩ свмятат, че нямат нужда от прехващач.
Супер самолетоносачите от клас Нимиц носят три-четири пъти повече самолети отколкото Русия поддържа в Сирия, до 130 Ф-18 или 80-90 самолета от различен клас.
САЩ разполагат с 10 самолетоносача от клас Нимиц, които теоретично могат да носят над 1.000 съвременни изтребителя.
За да запазят паритета руснаците наблегнаха на не симетричния отговор и развиха най-модерните ПВО-системи. Вече продават С-400 на страни от НАТО, което означава, че С-500 работи, а С-600 се разработва.
Стигнахме до днешни дни, когато Русия има въоръжена до зъби ПВО разполагаща с най-модерните ПВО системи и с прехващачите без аналог МиГ-31 и МиГ-25, който тихомълком все още се използва. САЩ разполагат с 10 авионосни съединения и се канят да строят още. Китай правят наглед странни големи самолети от условни 4-то и 5-то поколение, които изненадващо полетяха. Същевременно след пенсионирането на Ф-14 САЩ нямат тежка ракета въздух-въздух, защото Ф-14 беше единствената платформа за изстрелването на ракетата Феникс
https://en.wikipedia.org/wiki/AIM-54_Phoenix (
произвеждана от корпорацията Хюз (Hughes) основана от Хауърд Хюз - вж. филма Авиаторът с Леонардо Дикаприо, ракетата Феникс е замесена в още една интересна история, която скоро влезе в сюжета на филма "American Made"/ "Бари Сийл - Наркотрафикантът" с Том Круз - аферата Иран-Контра - има препратка в статията ва Феникс в Уикипедия)
От четвърто поколение изтребители насам сме в период на корупция, мир и спокойствие.
Първото поколение реактивни изтребители (право крило) не е живяло и 10 години, когато през 50-те го заменя второто поколение (със стреловидни и делтовидни крила) и остава съвсем малко повече от 10 години, когато третото поколение започва да го извества към края на 60-те. Самото трето поколение е може би най-кратко използваното, то служи за кръпка докато дойде четвъртото поколение в средата на 70-те.
Всъщност, причината МиГ-29 и Су-27 да бъдат по-съвършени от Ф-16 и Ф-15 е защото Руснаците не са ги уцелили баш от първия път. Всичко с поколенията на изтребителите е малко условно, но ако приемем, че самолета е основно крило, тоест аеродинамика, а оборудването е вторично, то двата основни американски самолета са поколение 3.5, а двата руски 4++ да не кажа 4.5. Първото с което ЦАГИ и конструкторските бюра са излезли е била несъвършена аеродинамика, която не е позволявала на Су-27 да постигне заданието да превъзхожда Ф-15 с определени проценти. Самолета е бил посредствен. Затова след произведени няколко десетки самолета са спрели производството и са направили планера на самолета на ново, включително нов профил на крилете, активно роботизирано крило, променяща се стреловидност и така известните и уникални наплави в корена на крилото отпред, които произвеждат вихри. МиГ-29 взема наготово аеродинамичната схема и полита на върхово ниво от първия път.
Аеродинамичното изоставане на американските самолети е такова, че САЩ преценяват, че не си заслужава да сменят преждевременно поколенията и остават с първоначалната аеродинамика и до днес.
Четвъртото поколение изтребители овенчава края и може би практичният оптимум и максимум в аеродинамиката при скорости около 2 мах с конвенционални материали.
Самолетите от четвърто поколение ни показват, че мира, бизнеса и леката корупция са приоритетите на супер силите. Независимо какво се говори и спекулира по индивидуални поводи.
Самолетите от пето поколение закъсняха с около 25 ходини, защото след условния край на студената война държавите решиха да теглят своя дивидент от мира и намалиха разходите си за въоръжаване оставайки със четвъртото поколение.
По принцип, ако нещата вървяха още по-добре самолети от 5-то поколение не трябва ше да има, но те бяха създадени и вече летят.
Ф-22 Раптор е първият самолет от пето поколение и е произведен в много малък тираж от 187 самолета. Както и да го разглеждаме, 187 бройки, които вероятно са следени денонощно физически всяка една по отделно не могат да бъдат разглеждани като стратегическа сила. Освен това самолета има не голям обсег, ограничена далечина ма мисията и като цяло не съвсем ясно предназначение. Например Ф-22 не е базиран на самолетоносачи.
Ф-35 е вторият самолет от пето поколение, който има големи трудности и програмата по разработването му струва 1.5 трилиона долара. Все пак вече полетя.
Т-50/Су-57 е третият самолет от пето поколение, който вече лети, но с около 15% по-слаби двигатели от междинно поколение, защото наличните двигатели 5-то поколение са прекалено големи и сега се разработва т.н. изделие 30, което е нова разработка от бял лист.
Има китайски самолет 5-то поколение в разработка, който е голям и тежък като руския.
Двата американски самолета са на пръв поглед с тактическо предназначение срещу по-слаб противник.
Руския и китайския самолет са с по-лесно за разгадаване предназначение. Големи и много бързи с голям обсег и относително по-слаб СТЕЛТ. Очевидно са предназначени да носят големи и тежки противокорабни ракети.
Всъщност единствената реална надпревара във въоръжаването от 70-те до сега е в противокорабните ракети и ракетите против летателните апарати носещи противокорабни ракети, както и ракетите против противокорабни ракети. Ситуацията е следната: авионосното съединение може да се защити от всяка заплаха в радиус от 500 километра. Противокорабните ракети са с обсег 500 километра. - Имаме паритет.
Може би Ф-14 отпадна като платформа за тежки ракети, защото има доказани загуби от едно поколение по-стария МиГ-23 при това в експортния му орязян вариант, което е крайна степен на ненадеждност. Ако МиГ-23 би могъл да служи като ескорт или отбрана на платформата за пускане на противокорабна ракета, то Ф-14 не е достатъчно надежден за да предотврати въпросната атака.
Смята се, че доктрината за защита на авионосни съединения е секретна и неясна. Вероятно се разчита на ракетата Стандард-6 (SM-6), която има способност за борба с бойните глави на балистични ракети, самолети, вероятно и с противокорабни ракети. СМ-6 може да бъде използвана и като противокорабна ракета
https://en.wikipedia.org/wiki/RIM-174_Standard_ERAMОчевидно, е че икономическата изостаналост на Русия обуславя нейната роля на страна в глобалното противостоене развиваща отбранителни системи. Същевременно САЩ имат свръх развита нападателна военна доктрина с 10 атомни авионосни съединения, все пак САЩ за разлика от Русия не граничат с повече от половината обитаем свят и няма как да участват в конфликти като вземат чартерни курсове с круизни кораби. Отбелязвам, че тези обстоятелства не са непременно укорими за САЩ, защото ако те нямаха тези инструменти за влияние светът щеше да развие регионални супер сили, които щяха да правят каквото си искат. По-близките до границите на Русия/СССР щяха да са в постоянен сговор с тях срещу по-малките, а по-далечните щяха да бъдат абсолютно безконтролни. Днес не знаем кои биха могли да бъдат тези държави, защото никой не се бие с никого без да пита САЩ, а ако граничи с Русия без да пита тях и САЩ за всеки случай.
Какво показват самолетите от пето поколение?
https://en.wikipedia.org/wiki/Fifth-generation_jet_fighterРусия и Китай залагат на скорост и далечина на полета. САЩ на нещо друго.
Всъщност САЩ упорито разработват противоракетен щит. Надпреварата в самолетите и подводниците, където руснаците са силни е намалена до степен на поддържане на относителен паритет. Американците се опитват да пробият гарантираното взаимно унищожение, което крепи сегашния световен ред.
Системи против балистични ракети:
https://en.wikipedia.org/wiki/Anti-ballistic_missile Какъв изтребител трябва да си купи България?
- Първо желание: никакъв. Това е истината. България не е военна сила, която може да си позволи или да оползотвори тежък изтребител даващ реални стратегически възможности на въоръжените ни сили.
Както се вижда от анализа по-нагоре, леките изтребители служат за да бъдат продавани на съюзниците на супер държавите. Оръжие купено от руснаците или американците може да бъде изключено дистанционно от производителя. Освен това експортните версии са с орязани функции на авиониката.
Защо не МиГ-29 или Ф-16? - Защото са създанени през 70-те години в разгара на студената война леки фронтови изтребители с неясна цел и предназначение. Скъпи са и не вършат никаква работа.
България има задължения по Еър Полисинг
http://www.nato.int/cps/en/natohq/topics_132685.htm и
http://sofiaglobe.com/2017/02/23/italian-air-force-to-aid-in-bulgarian-air-policing-in-summer-2017/ охраната на въздушното пространство на НАТО. НАТО няма официален враг, който да има свръхзвуков самолет или самолети въоръжени с ракети въздух-въздух, затова най-елементарния и евтин изтребител можещ да догони дозвукова въздушна цел е достатъчен.
По стечение на обстоятелствата, това е европейски модел от поколение 4.5 или 4+++, който има най-ниска цена на летателен час и е по-маневрен от Ф-16 и се казва СААБ JAS-39 Grippen.
Освен това е единственото оръжие на пазара създадено за не симетричен отговор от малка държава срещу супер сила. Поради което може да се обслужва от 5 не квалифицирани механика и един главен механик, да излита и каца от шосе дълго 600 метра и широко 10. Тоест, това е единственият самолет позволяващ на командването да запази способността да решава тактически задачи при условията на тотална война с по-силен противник. Самолетите правени от супер сили за световна война стават негодни в първия ден на войната, а при лош късмет ти ги изключват.
https://en.wikipedia.org/wiki/Saab_JAS_39_GripenЗаключение- Винаги е полезно да се оказва политически натиск върху всяко правителство за мир и разоръжаване. Никога не знаем колко нива на военни доктрини има една супер сила, какви планове разработва и за какво се готви. Повечето потенциали един ден се реализират.
- Винаги е полезно да се води борбата за прозрачност. Прозрачността пречи на най-мрачните и параноични военни и политически кръгове да развиват и осъществяват плановете и идеите си.
- Плурализмът и демокрацията са някаква гаранция за мира и спокойствието и против мрачните и параноични военни и политици. Никога не знаем кой десетилетен или вековен план все още не е отменен и продължава да се изпълнява и кои налудничави сценарии за унищожение все още се вземат предвид. Смяната на политиците гарантира, че корените на параноята няма да стигат надълбоко и няма да бъдат наторявани прекалено дълго.
- Не само параноята е опасна. Мира, просперитета и благоденствието са привилегия на изповядващите морал, образованите, работещите и способните. Наличието на всички ценности в обществото гарантира, че военните средства няма да изглеждат най-изгодният инструмент за постигане на благоденствие.
© Тодор Борисов - Всички права запазени, публикацията или части от нея не могат да бъдат използвани без съгласието на автора.
Гост