Привет на всички боледуващи от аудиоdisease.
Тази диагноза ми е постави жената още 91год. Като отвориха границата към Европа,светкавично теглихме младоженчески заем и тръгнах да купувам кола. В един момент така се стекоха обстоятелствата, че първо си купих дек и добре, че ми стигнаха парите за някаква таратайка. Иначе не трябваше да се прибирам. В последствие явно заразих и двете си дъщери с тази коварна болест. Голямата дъщеря завърши музикалната академия в С-я, а малката, като по хитра завърши музикално само, че в Германия. И сега съм най големия щастливец, и двете си изкарват хляба с професията. Тъй де с музика.
С две думи.
Изпълних си мечтата.
Икономически свободен.
Не знам кой го е казал (Свободата Санчо е голямо нещо) и може да е вярно, но ако не си болен от аудиоdisease.
Много май стана, ала бала, писаххххххххххххххх , изтри сеееееееееее. Сега направо.
След десетки колони минали, десетина чифта застояли се. Свободата Санчо не търпи, болестта е страшна, трябва да се правят. АМА КАК, като съм конски доктор и нищо не връзвам от електроника. Ужаса е голям. Имам според мен говорителите които ме кефят. Имам и финанси. Трябва
?