Здравей Гост

0 Потребители и 1 Гост преглежда(т) тази тема.

Пуерто Рико след урагана "Мария"
« -: Февруари 11, 2018, 01:48:29 13:48 »
Здравейте приятели, надявам се разказът да е полезен на всички интересуващи се по един или друг начин от Пуерто Рико. Ако планирате пътуване до тропическия остров, темата може да ви е полезна или най-малкото интересна.
Поради стечение на обстоятелствата се наложи да пътувам за Пуерто Рико и планът беше да прекарам там няколко месеца. Денят на заминаване беше 16.09.2017, съвпадащ с деня на преминаване на бъдещия ураган "Мария", от степен тропическа депресия в степен на тропическа буря. Три дни след това, "Марчето" се беше превърнала в ураган от най-високата пета степен. Моето местонахождение, град Агуадия, в северозападния край на острова, попадна точно в траекторията на окото на урагана. Връхлетя югоизточния бряг на Пуерто Рико, със сила на ветровете от четвърта категория.

Ураганите се характеризират с ядро с ниско атмосферно налягане, наричано още око и множество гръмотевични бури заобикалящи ядрото, които предизвикват силни ветрове и проливни дъждове. В южното полукълбо, ветровете са по посока на движението на часовниковата стрелка, в северното полукълбо-обратно. Топлите океански водни изпарения подхранват урагана и увеличават силата му, а при преминаване над суша, силата на ветровете намалява. В самото ядро се забелязва пълно затишие на ветрове и дъждове. В някои случаи няма никаква облачност и се вижда ясно небе. В окото на урагана "Мария" беше регистрирано атмосферно налягане- 908hPa. Това се оказа, най-силният ураган преминал над Пуерто Рико за последните 90 години и 10-ти по сила в Атлантическият океан, откакто има статистика.

Е, както има приказка, три дни яли, пили и се веселили, така тя важи и при мен в леко изменен вид....три дни дъждове се ляли и ветрове лющяли... За мен това беше напълно ново изживяване. Приемам се за авантюристична личност, приключенията съпътстват ежедневието ми, но не бях виждал толкова силна и продължителна буря... Силните ветрове започнаха на 19.09 и намаляха на 21.09, това са три дни, от които пиковите моменти са едно денонощие! Докато не го изпита човек, е трудно да си представи, какво означава да духат постоянни ветрове две денонощия със скорост над 150 км/ч и пориви на вятъра със скорост над 200км/ч. Чувстваш се незначителен, меко казано...

Малко предистория или как Пуерто Рико се подготви за "Мария"... Малко преди да пристигна, местните бяха преживяли друг силен ураган с името "Ирма", но за щастие той беше минал покрай острова, оставайки след себе си не големи поражения. Но притеснението в хората се усещаше. Усещаше се неприятният спомен от "Ирма" и назряващата паника от следващата буря, която вече обещаваше да мине точно през Пуерто Рико. Още с пристигането ми, се оказа, че е много трудно да намеря питейна вода, а на следващия ден беше направо невъзможно... Успях да си купя няколко малки бутилки от бензиностанция, но това е крайно недостатъчно за един нормален ден в горещ тропически климат, камо ли да се подготвиш за евентуално бедстване от седмица и повече. Всички магазини бяха изключително празни откъм стойностна храна, а питейна вода нямаше никъде. Техните магазини са доста големи, повечето са от рода на "Кауфланд" и "Метро". Пояснявам, за да се разбере мащабът на проблема. Осъзнах ситуацията, в която бях попаднал и се заех с единствената важна задача в момента, да намеря питейна вода. След целодневно обикаляне на съседни села и градчета, успях да си купя два галона вода от улични продавачи на кокосови орехи, които умно се бяха запасили с вода за продаване(галонът е имперска мерна единица, като американският галон е приблизително равен на 3.78 литра). Това, което ме учуди е, че за разлика от привичното за българския манталитет, тези хора не го правеха с цел да забогатеят, продаваха на съвсем леко завишена цена спрямо тази в магазина. Също така, продаваха само по два галона на човек с цел да се избегне излишък за едни, недоимък за други. Практика, която използваха и големите магазини в последствие. Допълнително вода взех и от компанията, за която работя. Бях свършил най-важната задача от подготовката за бедствия, осигурих питейна вода за няколко дни.

Местните започнаха да покриват с ламарини повечето прозорци на магазини, къщи, хотели. Управата на моя хотел, в който ме бяха евакуирали, явно беше спокойна, защото не предприе такава стъпка. Всички трескаво обикаляха магазините, въпреки че последните бяха с доста изпразнени щандове. Масово се търсеха горивни генератори на ток. Заприлича на американски черен петък... Друго важно нещо, което свърших беше да заредя колата до горе с гориво. В последствие щях да съм благодарен, че карам малолитражна кола под наем, за разлика от американците, обичащи традиционните си V8-ци.
Хотелът представляваше солидна бетонна постройка и преди урагана се чувствах доста спокоен. Не беше точно така, когато се оказа, че по време на най-силните ветрове, големият панорамен прозорец в стаята ми, поддаваше с два пръста, а дори не беше пряко изложен на ветровете. Не ми се мисли, какво щеше да се случи, ако в стая 3х3 метра нахлуеха подобни ветрове примесени с натрошени стъкла. Но да не драматизирам излишно, намирах се в стабилна постройка и с изключение на няколко моменти, които прекарах криейки се в банята, поради слабото звено-прозорецът, нямаше опасност за живота ми. На този етап...

Имах провизии за една седмица и честно да си призная, вече нямах търпение да видя с очите си ураган с подобен мащаб. На 20.09 през нощта, около 02:00АМ местно време, ветровете се бяха усилили достатъчно, за да спре токът. Хотелът премина на аварийно захранване от генератора. След известно време спря и WI-FI мрежата, но мобилна мрежа и мобилен интернет бяха все още налични, за което много се радвах, защото успявах да поддържам връзка цяла нощ с любими и притеснени хорица от България. Около 08:00АМ прекъсна всякаква комуникация. Имаше единствено аварийно захранване и все още течаща вода. Бурята се разразяваше вече повече от осем часа и беше достигнала степен по-силна, от която и да е преживяна от мен европейска буря, но това беше само началото...
Датата е 21.09, часът е между 10АМ и 1РМ. Вече бушуват най-силните ветрове преди преминаването на окото. Гледката през прозореца е поразителна, а шумът съпътстващ урагана допълва чувството за нищожност (снимков материал ще бъде прикачен към темата по-долу). Дърветата започнаха да се скършват на две или да падат изцяло изкоренени. Тук е моментът да кажа, че съм впечатлен от издръжливостта на палмите срещу вятър, много се огъват преди да се прекършат! Но срещу толкова силна буря голяма част от дърветата не издържаха. Уличните стълбове също не издържаха кой знае колко повече. По-голямата част от стълбовете за електропреносната система в Пуерто Рико са все още дървени. Това се оказва голям недостатък, защото изложени на ураганен вятър се чупят като солети. Защо са дървени и защо Пуерто Рико не инвестира в подмяната им, е тема на друг разговор, но е ясно, че електропреносната им система е в окаяно състояние. Освен дървета и стълбове, започна да се разпада и всичко останало. Ламаринените листове от покрива на хотела се откъртиха и летейки право към паркинга, причиниха щети на паркиралите коли. Щори, кабели, улуци и всичко леко прикрепено, танцуваше наляво, надясно в ритъма на урагана.
Силната буря не ми предлагаше много интересни занимания, докато ме държеше заключен в хотелската стая. Не оставяше много какво да правя, освен да си чета книгите или да изгледам някой от малкото налични филми на лаптопа. За храната се отнасяше същото, за закуска, обяд и вечеря ме очакваха консерва с боб, консерва с риба тон и бисквити. Неприятно е, но като се замисли човек за бедстващите по света, които и това нямат...не се оплаквам.
Часът е около 2:00PM на 20.09, вятърът изненадващо рязко спира и много от хората настанени в хотела, дори и от местното население, твърдят че ураганът е преминал. Аз, като един "истински фен" на "След утрешния ден", знаех че в най-добрия вариант, оставаше почти още толкова. За съжаление се оказах прав, намирахме се в окото на бурята. Вятърът и дъждът спряха за почти три часа, преди да продължат да вилнеят отново. Разликата настъпваща за минути е забележителна. Докато окото преминава, единствените спомени от ураганните ветрове са скършените дървета и повредената инфраструктура. Имах достатъчно време да се разходя и с невярващи очи да наблюдавам последствията от първата част на "Мария". За мащабите на последствията ще прочетете по-надолу в темата. Имайки предвид внезапното спиране на вятъра, предпазливо се прибрах в хотелската стая, за да не ме завари отвън втора част на урагана "Мария".
След преминаване на окото, ветровете задухаха от противоположната страна на досегашната, заради естеството на ураганите. За здравей шамар от дясно, за довиждане от ляво... Водата влизаше през вратата, вместо през прозореца, шумът от трещене се промени в зловещо свирене. През цялото време, почти неуспешно се опитвах да попивам водата с кърпи, която стигаше до два пръста дълбочина в стаята. Водата влизаше хоризонтално на струйки и капки от всяка една фуга, колкото и уплътнена да ми се е струвала преди това. През повечето време на втората половина на урагана беше тъмно и няма кой знае колко за разказване. Още толкова порции от ветрове, дъжд, шум. Много часове бяха минали от началото на 'Мария' и шегата на един колега се превърна в истина : "Стига толкова, можеш да спираш. Вече не е забавно". Беше, но вече наистина не е забавно... След тридневно вилнеене, ураганът 'Мария' премина през острова. Прекарах времето в наводнена хотелска стая, без никаква комуникация, но все пак с ток и вода. Не беше толкова зле, но като че ли по-неприятното предстоеше.

В първите часове след урагана бях втрещен, опитвайки се да проумея мащаба на разрушенията. Голяма част от улиците бяха непроходими. Заобикалящата разнообразна растителност, типична за тропическите гори, вече лежеше разкъсана на земята. Предишният вечно зелен облик на острова се беше пременил сякаш подготвяйки се за българска зима. Навсякъде имаше паднали освен дървени, но и бетонни електрически стълбове. Малкото широки улици, проходими с кола, бяха осеяни с  тях. Шофирах на зиг-заг по килим от кабели, стоманени въжета, пътни знаци и табели, дървесина, листа и кокосови орехи. Всяка по-лека постройка беше разрушена, повечето от самолетните хангари на летището също. Къщи и дворове приличаха на потърпевши от "лека" бомбардировка. Същинският проблем се оказа, че островът беше напълно блокиран във всяко едно отношение. За домакинствата, които нямаха електрически генератори и резервоари с вода и гориво си беше абсолютно бедствено положение. Без ток, без вода, питейна и за физиологични нужди, без гориво за колите и без никаква комуникация, островът се върна век назад... Дори сателитният телефон на двама военни, които се появиха пред хотела, не можеше да се свърже  с цивилизацията. Причината беше гъстата облачност. Голяма част от човечество определено е свикнало ужасно много с технологичния напредък и не се замисля, какво би било без тези привилегии. Е, в такъв момент ти се налага... Никак не е приятно да не можеш да се изкъпеш, да си пуснеш водата в тоалетната, да нямаш гориво за колата, особено при техните разстояния по американски стандарт. Комарите да те правят на швейцарско сирене и най-лошото да няма питейна вода и храна. Отделно, голямата жега и 100%-вата влага не ти помагат изобщо. В центъра на острова беше дори по-зле. Там ще се нуждаят от години, за да се възстановят. В създадената ситуация, някои хора се осланяха само на първичния си инстинкт за оцеляване, потъпквайки всякакви човешки ценности и морални принципи. Зачестиха нападенията и кражбите, съобщиха, че трябва да се спазва вечерен час - 6:30PM. Шофьори на камиони с гориво бяха нападнати, а цистерните откраднати. Борбата за гориво се пренасяше и на километражните опашки пред бензиностанциите. Хората чакаха напразно, гориво нямаше,  но поради нарасналото напрежение имаше много саморазправи.

Три месеца след урагана "Мария", островът все още не беше възстановен. Статистически погледнато положението също не изглеждаше добре. Информацията на местното население се различаваше от официално заявената по медиите, но съм склонен да вярвам на пуерториканските жители, с които разговарях. Не за първи път медиите изопачават или премълчават истината в полза на нечии интереси. Истината е, че само 40% от острова имаше възстановена електрическа мрежа, която всъщност спираше редовно и задълго. Течаща вода също нямаше в голям процент от областите на Пуерто Рико. Пътищата бяха разчистени, но навсякъде се виждаха белезите оставени от урагана. Стотици хиляди пуерториканци емигрираха в щатите, а прогнозите за 2018-та година са емигриралите да достигнат един милион. За съжаление има и не малък брой загинали, не само по време на урагана, но и поради последиците от него. Изказвам съболезнования на близките на загиналите.

Особено подходящ момент е да похваля пуерториканците, затова как се справят ментално с бедственото положение, в което са изпаднали. Както повечето южни народи, местните обичат да се забавляват и то шумно. Обичат страстните латино танци, обичат силната музика и не са много работливи. Всеки ден се възползват от традиционната си сиеста, плажовете са пълни, а сърфисти неспирно яздат океанските вълните. Всякаш нищо не се е случило...

Съветвам всеки, който планира пътуване до Пуерто Рико да се запознае подробно със ситуацията около урагана, за да не остане разочарован от иначе прекрасния тропически остров.

П.П. На днешна дата имам достоверна информация, че токът все още спира често, заедно с него, интернетът и мобилната мрежа. Гориво, питейна вода и храна има достатъчно.

Видео от крайбрежната улица в Изабела, Пуерто Рико: https://youtu.be/qUHe38Mk5M0

Видео от пътя за Сърфърс Бийч, Пуерто Рико: https://youtu.be/V59XMiNhczE