Пенкилер Форум

Едно кратко размишление по темата купуване на автомобил на старо. Айде малко ще го удължа.

Изминаха 70-те, преди тях 60-те, а след тях и 80-те. Трите десетилетия бел епок на автомобилите, дизайна, техниката и не малко волни и неволни автомобилни недомислици.

И така Бог или съдбата направлявана от Него отново благоволи така щото най-добрите и съвестни автомобилисти - тези от посочените три десетилетия да се разминат с най-добрите автомобили, които пък са от следващите три десетилетия.

На загрижените собственици четящи упътването и ръководството за ремонт и поддръжка Господ срещу цена равна на 1-2 заплати* даде ламарина и боя без грунд посредата, двигатели направени от вилици и лъжици, лош антифриз и не херметични охладителни системи, които извират при най-малка провокация.
Тези автомобилисти копнееха за синтетично масло и го сменяха на 4.500 км, но дори с него двигателите на ръждивите им купета едва изкарваха над 100.000 километра.

След тези гаражни ентусиасти дойдоха консуматорите. Странни птици, вече купуват автомобил с повече от една годишна заплата, а желанието им да го поддържат е по-малко от за велосипед.
На тези Господ изля рога на изобилието, като започнем от екстрите, минем през окачванията, аеродинамиката, модерните гуми и спирачки и стигнем до наистина бронирани двигатели и модерни скоростни кутии. Автомобили, които не са сънувани, буквално са били немислими с огромните си мощности, надеждност, комфорт, стабилност и нисък разход.
Сега хора с автомобили струващи повече от двойно колкото средният европейски годишен доход правят сметка на маслото. Дали ще го смени на 10.000, на 15.000 или на 30.000. Вади калема, прави сметката, че до 150.000 ще смени 5 пъти х100-150 евро вместо 15 пъти, вика, а! 1.500 евро кой ти ги дава и накрая продава колата на някой източноевропеец за баснословна сума като 15-16.000-20.000 евро.
Поддръжка извън смяна на масло и евентуално филтри вече никой не прави. Немеца е хитър, знае, че маслото в кутията ще изкара толкова колкото е решил да кара колата. Какво му пука колко й е намалил ресурса? Нали има кой да я купи и да ходи да се блъска с нея после. Свещи? Масово има гниещи и разпадащи се свещи. Да ги сменя втория собственик!

Като цяло икономиката на пазара на автомобили втора ръка е такава, че е приучила първите собственици нищо да не пипат.

По-лошото, е че производителите се надпреварват да се подмазват на първите собственици, изключват от плана много от поддръжката и раздуват пробега между смените на масло.
Демек, купи нашата кола, защото ще ти излезе по-евтино.
Масово фирмените сервизи работят по по-нисък стандарт от хубавите сервизи, защото така е по-евтино. Например не сменят консумативи по спирачките, щифтове, шплендове, плъзгачи, щитове, ламарини. Комплекта аксесоари по спирачния апарат го нямат за нищо. Не слагат синтетична паста за спирачни цилиндри под маншоните на буталата. На 150-160.000 всичко това е изгнило и ръждясало, а някои апарати вече тръгват да заклинват и да работят неравномерно. Спирачките стават за еднократна употреба, това, че външната част от буталото е било сухо под маншони неминуемо води до корозия. Дисковете изтъняват, накладките се сменят комплект след комплект, буталото където е показано под маншона ръждясва. Като смени втория собственик дискове и накладки и го върне на 0, то там е най-ръждиво и изпуска от О-пръстена.
На коли с хидравлично окачване не сменят маслото на окачването. Втория собственик да му мисли, като смени и сфери да не му се размине, защото мръсотията ще е задръстила контролните модули.
Не обслужват ГНП-та и дюзи, а трябва и го пише по книжките.
И така нататък и така нататък. Климатик пълнят само като спре да работи.
Всичко това се прави за комфорта на първия собственик, защото цените така и така са толкова солени, че при осигурената работа на сервиза печалбата е максимална.
Въобще работата на хората работещи в официален сервиз е всеки ден да си правят гавра с парадокса, че човек с кола за 20.000, 50.000, 100.000 или 200.000 лева, която освен това в общия случай надхвърля годишния му доход се цигани за 100 лева.

Вторите собственици вече са приучени, че като купят трябва едно обслужване струващо горе-долу колкото половината кола и то ако имат късмет.

Нещо не мога да разбера как така днешните ангренажни вериги карат по-малко от едновремешните?! Едно време имаше пълно проникващи зъбчатки и директни плоски повдигачи или кобилица. Сега имаме вериги тип метален ремък без преминаване на зъбите и ролерни валове с много по-малко съпротивление. Двигателите сега работят с поне 1/3 по-ниски обороти, защото са мощни и движат аеродинамични купета през дълги скорости.
Как така масово ангренажите изкарват под 200.000?

***
Кратката мисъл:
Няма как да си купите читав автомобил на 150.000, който е каран с удължени пробези между смените на маслата със съвременно "синтетично" масло по немски аутобан.
Всяко нещо се износва, особено ДВГ.
Много са здрави, имат електроника, която много компенсира, затова дори със сериозно износване двигателите работят коректно.
Колите обаче са нови само веднъж.
Няма как поддържан по "схема" съвременен автомобил да става за нещо на 150-200.000 км.
При положение,че се доказа, че ни продават минерални масла, които не могат да изкарат и 5.000 километра.
Още повече влошава пейзажа факта, че даден автомобил е каран в държава като Германия или Италия, където са страшни джигити, 160 не е скорост, с 200 пак те изпреварват... Побелели пенсионери с Фиат-500... отдясно...
***

*Първият продаден Форд Мустанг е кабрио 4.7 V8 с 225 коня и е купен от новоназначена млада начална учителка, която с първата си заплата и малко додадено от баща й си купува предпремиерно спортно кабрио с V8 през 1964-та година. Ако не се лъжа през март или април.