Има доста интересни двигатели, проектирани и влезли в употреба около 30-те и 40-те години на миналия век.
Повечето първенци по ефективност са двутактови дизели с турбина или компаунд турбина, което на пръв поглед е малко странно. Двутактовите мотори са по-малко ефективни заради липсата на клапани и издухването на гориво-въздушна смес през изпускателните портове преди работния такт.
При серията двигатели Junkers Jumo 20х (204,205,206, 207) инженерите успяват да преборят този проблем чрез хитро позициониране на портовете на различна височина. Двигателите са 12 бутални, 6 цилиндрови агрегати, при които две бутала се движат насрещно в един и същи цилиндър. Двигателят разполага с два колянови вала в общия блок. Всмукателните портове се намират в долната част на цилиндъра, а изпускателните в горната горните. Единият вал се е движел с известно закъснение спрямо другия, за да позволява оптимално пълнене и ипразване на горивното пространство. Специфичният разход, който постигат е 212 g/KWh. Моторът е с обем 16л. и мощност от 880 к.с. при 2800 оборота (Jumo 205D).

Разработеният в следвоенните години Napier Nomad, ползва комбинация от аксиален и центробежен компресор и турбина, като в по-ранния вариант, Номад 1, в турбината се впръсква гориво за допълнителна мощност, а коляновият вал на мотора и турбината задвижват различни пропелери. Номад 2 е малко по-опростен, като задвижващият вал на турбината е зацепен към задвижващия вал на мотора и двата са свързани към един общ пропелер. Втората версия на мотора подобрява специфичната консумация до 210g/KWh. Двигателят е с обем 41 литра, 12 цилиндъра и мощност от 3150 к.с. при 2050 оборота.

Сред съвременните мотори с вътрешно горене има бавнооборотни морски дизели, които постигат специфичен разход под 160g/KWh. Такива са моторите на Wärtsilä-Sulzer.
https://en.wikipedia.org/wiki/Wärtsilä-Sulzer_RTA96-C