Какво може да се постигне в аудиото. Независимо от кого. Любителите могат да постигнат не по-лоши резултати от професионалистите ако разполагат със същите материали и части. Може би по-бавно, но накрая ще добутат нещата до чист, детайлен и прозрачен звук с добри АЧХ, ФЧХ и кръгова диаграма.
Стъпалата са няколко и са разделени по три критерия:
1. Знания;
2. Но знанията са просто суета, когато нямаме материалите, частите и говорителите върху които да ги приложим, затова на второ място ще поставя материалознанието. Кой каквото и да Ви говори, накрая става дума за материалознанине, диамант, графит, карбон, кевлар, метализиран полипропилен, ламинирано алуминиево фолио, дълговлакнеста хартия, шпула навита от правоъгълен посребрен проводник на ребро и т.н. и т.н. накрая дизайна свири през материалите;
3. Кой каквото и да Ви говори, винаги става дума за пари. Знанията струват пари, апаратурата също, а частите още повече.
Приятно е да мислим, че относителния застой продължаващ вече към 40 години в принципната схема и материалите на озвучителните тела са свалили цената на говорителите направени от качествени материали до бюджета на средния любител. Може да се каже, че за около 1000-1500 евро за говорители, 500-1000 евро за филтри и още 500 за кутии всеки може да получи толкова добри колони, че да не им намира кусури при ежедневно слушане.
Разбира се възможни са и колони направени с по-непретенциозни говорители и филтри, които да излязат до 1000 лева и пак да стават за слушане.
Къде обаче е границата и възможно ли е да имаме усет за това какво може да се подобри и какво не?
Защо има толкова много добре звучащи колони, много от добрите колони са много различни като конструкция и дизайн, а звучат подобно.
Стигнал съм до извода, че възможното, мислимото и постижимото в баса и средните честоти са известни и достъпни практически за всички в рамките на умерен бюджет.
Простите физика и механика предопределят, че изискванията към материалите, следователно и към цената и качеството нарастват с броя на циклите в секунда и от около 2.000 цикъла в секунда нагоре ускорението, масата, двигателната сила и контрола стават критични. Същевременно октавите между 2000 и 10000 цикъла са най-критични и носят най-много информация. Средните и високите честоти съдържат допълнителната информация за всички основни звуци в първите 6-7 октави, те ги допълват и поясняват. Затова освен качествените говорители за висока среда и високи честоти, трябва и качествено разделяне, което да постави звуците на съответното им място и да ги възпроизведе в нужното време, двете неща значат почти едно и също.
Над 2 килохерца започват и проблемите с насочеността на излъчване, интермодулации, лоша импулсна характеристика на комбинациите от филтри и говорители, модулирането на по-високите честоти от механични резонанси в по-ниските честоти и други.
Както мощните усилватели с висока скорост на нарастване на напрежението се ценят, така и говорителите с голям честотен обхват и тяговъоръженост са ценни.
Добри и желани параметри са 80V/uS и 200 кХз за усилвателя и обхват до 200 кХз. за високочестотния говорител.
Доказано е на практика, че материала на магнита и магнитовода оказват влияние на микро детайлите, тоест на високите честоти и на финните детайли в звука, които биха могли да бъдат изядени от обикновено желязо и феритен магнит. Изследванията показват, че над 1 килохерц стандартните феритни магнитни системи имат разделитечна способност не по-голяма от тази на 16 битов запис семплиран на 44.1 килохерца. Това е доста малко, по-малко от разделителната способност на SACD, грамофонна плоча и на всички по-нови формати като ДВД-аудио, блу рей и т.н., които са с по-голяма дълбочина на кодирането и в пъти по-висока семплираща честота.
Днес повечето източници са по-добри от т.н. стандарт на компакт диска - "Червена Книга" или Red book CD.
С какво разполагаме?
Неодимови и кобалкови или АЛНИКО магнити, както и с електромагнити. При желязото имаме екзотични материали и Пермалой.
За мембрани имаме алуминиева пчелна пита, алуминиево фолио, полипропилен, каптон и други материали от които се изработват фолийни високоговорители. Да не забравяме берилиевите и диамантените куполи.
Какво е новото?
Нови неща няма.
Новите типове електродинамични преобразователи са от 50-те и 60-те, електростатици, лентови и AMT говорители. Големите новости в материалите са диамантените, графеновите и берилиевите куполи, но те се прилагат в стар конвенционален тип говорители, каквито са куполните високочестотни.
Теорията показва, че лентите и преобразувателите на въздушно движение AMT са най-новите и най-добрите електродинамични системи за средни и високи честоти.
Имам някои колебания по отношение на AMT за над 10 килохерца, защото за тях се знае малко, особено за качеството на мотора и способността му да се справя с инерцията на мембраната, която е много по-тежка от на лентов ВЧ.
Опита на другите показва, че дву или три лентова система с високочестотен започващ да работи ако може и под 2 килохерца най-бързо, евтино и лесно. Разбира се такава система не позволява високи или дори нормални нива заради малкия претоварен високочестотен. Обаче позволява малко музика да влезе в стаята при вас, ако са взети всички мерки може да заслужи комплимент със звука си. Това е масовата дизайнерска школа дори сред хора с инженерно образование и много знания.
Малко по-високия клас системи, както и класическото разделяне е на 500 и 5000, което варира между 130-350 и 3500-7000 херца. Тези разделителни честоти отново не са оптимални. Говорител работещ от 150 до над 3000 херца трябва да отговаря на противоречиви изисквания и пак не става.
Същевременно баса работещ до 500 или повече херца също не работи добре, като страдат всички честоти.
Въпреки това, такава система с правилните говорители може да работи по-добре от предишната, като разделяне на 250-500 херца анулиращо повдигането от лицевия панел и следващо над 5000 херца водят до много добри резултати. Това е система, която може да се слуша без никакви забележки и да има много голяма динамика. Такава е системата ми Н-рамка с ОБ, 18 инча бас, 6 инча профи среда и отгоре лентов високочестотен. От достатъчно голямо разстояние дори няма проблеми с насочеността на средата.
Следващата ми система е 4.5 лентова, свири още по-безупречно и преодолява повечето проблеми присъщи за което и да било озвучително тяло.
Бас до около 80-100 херца слизащ до под 20, ниска среда 12 инча компенсираща повдигането работеща до около 200 херца, още една 12-ка среда между 80 и 700 херца, висока среда 3.5-4 инча между 700 и 7.500 и отгоре лентов ВЧ. Странно, но от четвъртия-петия път всичко с филтрите се получи, фазово и амплитудно нещата се получиха и колоните свирят прекрасно или по-скоро не свирят, звука не идва от тях, а някъде от пространството помежду им без да си личи, че е звук от колони.
Кусурите, които аз чувам или по-точно не чувам са в лентата на високата среда. Прекрасните хартиени 12-ки не могат да се качат по-нагоре не за друго, а защото след кова ще има проблеми около разделителната честота с високата среда. Самите 12-ки спокойно работят с добро излъчване поне до 2 килохерца.
След всички опити и четене съм стигнал до извода, че най-критичния обхват и най-критичната лента е между 700 и 7000 херца.
Това трябва да бъде най-скъпият и най-качествен говорител в системата. Кръгъл конусен говорител с мембрана отпада автоматично. Създават проблеми и с насочеността и с разделянето и са тежки, колкото и да са леки на хартия. 7000 херца е само октава и малко под горната гранична честота на слуха. Лентовите говорители отпадат, защото дори големите имат проблем в долния край на този обхват.
Остават хорни и AMT. хорните имат собствени проблеми, защото в най-добрия случай имат наклон на АЧХ, който трябва да се коригира с филтър, който е последователен на сигнала и ще опорочи идеята за детайл.
AMT от друга страна няма резонансна честота както и лентовите, излъчва контролирано и има достатъчно чувствителност/тяговъоръженост за да извади детайлите и импулсите.
Към днешния ден не виждам алтернатива на лентовите говорители за последната октава от обхвата.
Всички тези размишления бяха продиктувани от факта, че за AMT и съпоставката им с лентовите високочестотни няма никаква информация. Какви вълни формират, каква е аеродинамиката на сгъстявания в хармониката въздух. Каква е инерцията на хармониката. Все пак изтласквания въздух има инерция и е прикачен към хармониката. Разликата между трептяща и съкращаваща се система е съществена.
Интуитивно ми се струва, че AMT ще работи по-добре и по-балансирано като бипол, защото силите пред и зад мембраната ще се балансират взаимно.
Вместо заключение.
В аудиото може да се постигне много, но не всичко. Записа също е много важен. Както писах и в други теми, от близо 30 години големите инвестиции са в киното, онлайн музиката и видео клиповете, затова и източниците на музика вече не са традиционните компакт дискове. Бих казал, че в днешно време грамофонните плочи са по-добре мастерирани. Имам поне 3-4 СД, ДВД и блу рей плеъра, няма как нито един да не свири. Имам относително просто, но старо и хубаво сони ЦД, както и Ямаха 993, Ямаха блу-рей плеър и Пионер ДВД, СЦ и SACD.
Усилвателя също е много важен особено ако няма да слушаме съвсем тихичко, където кривите на Флетчър обуславят субективните възприятия. За тихо слушане имам специален регулируем лауднес на пред усилвателя Ямаха С-85, който е съобразен именно с кривите на чувствителността на слуха.
От всичкият ми опит и всичкото четене и учене стигнах до извода, че именно обхвата 700 до 7000 херца е най-критичен и че именно за него трябва да се намери супер говорител. Има планарни и AMT говорители, които покриват този обхват без проблем и с контролирана диаграма на излъчването. Другия вариант е колона излъчваща всички честоти през хорна или вълновод и съответно интегрирано или дискретно BSC. Като последния вариант не противоречи на употребата на супер говорител 700-7000.
За трети вариант не се сещам.
Гост