Здравей Гост

0 Потребители и 1 Гост преглежда(т) тази тема.

Неактивен Toshko

*
  • *****
  • 5100
    • Профил
Наистина как?

В Америка всеки пейзан знае колко може да отдели на месец за лично транспортно средство, 200, 300, 400, 1000$ и така нататък.
Пейзана взема нова кола на оперативен лизинг, застрахова я по значително по-милостиви тарифи от нашите кожодери и сяда да кара. Според доходите, гаранцията и кефа си избира първоначална вноска и продължителност.
Финансов лизинг или купуване в брой се използват за по-големи и луксозни или спортни коли, често от хора над 50.

Каква е съдбата на колата на пейзана?
1. Лизинга свършва:
а. Пейзана не плаща остатъчната стойност, лизингодателя продава колата на старо. Евентуално печели нещо от разликата;
б. Пейзана плаща колата и продължава да я кара или я продава и печели нещо.

2. Пейзана се удря в друг пейзан:
а. Оправят му колата и продължава да я кара - обикновено ако колата е скъпа. В този случай застрахователя губи безвъзвратно парите за ремонта;
б. Цената за ремонта е по-голяма от оставащите вноски, същевременно колата има стойност. Застрахователя купува колата от лизингодателя и я продава при което даже успява да спечели няколко хиляди долара. При 100$ на час монтьорска работа не е трудно тази схема да бъде ефективна. В този случай никой нищо не губи, а пейзана вади следващата нова кола и не кара удряна.

Сметката е много лесна и очевидна. Вземете кола струваща 20.000 долара изплащана две години и половина с 10% първоначална вноска и 20% остатъчна стойност при 5 годишен оперативен лизинг.
Вноските са за 70% от 20.000 или за 14.000$ или 233$ месечно. 233х30 са 7.000$ + 2.000$ първоначална вноска правят изплатени 9.000$.
Остава да се плащат 11.000$.
Удар без възглавници на калник, капак, броня, фар, решетка и врата е 2.000$ части, поне 1.500$ боя и остават едни 50-80 часа труд за да станат 11.000$.
Вместо застрахователя да олекне с тези пари, той ги плаща на лизингодателя и продава колата на търг. Дори да я продаде за половината пари, пак е загубил наполовина по-малко. Много често сметката се връзва с печалба, например малко по-стара кола, тоест плащана по-дълго, по-голяма първоначална вноска и по-лек удар.
Например три годишен лизинг на същата кола или дори финансов лизинг.
Същото, но без колата да е удряна се получава при лизингодателя в края на лизинга.

Така пейзаните карат нови коли и плащат 200-500$ месечно без да им пука и в крайна сметка никой нищо не губи.

И така, с ключ: "typical us car lease plan" открих следната статия: https://cars.usnews.com/cars-trucks/how-does-leasing-a-car-work
Според статията, нещата с оперативния лизинг в САЩ са даже още по-розови, защото вноските не са придобивки, а само покриват обезценяването. По този начин вноските за кола струваща 30.000$, което там е скъпа и хубава кола (по-скъпа от базов Мустанг или Таурус) за финансов лизинг са 500$ месечно, а за оперативен са 300$ месечно.
Има забележка, че при придобиване и в дългосрочен план лизинга е по-скъп от заема и финансирането.

Обаче тук аз ще направя една забележка въз основа на експлоатирането на няколко нови коли далеч след изтичането на гаранцията и петата им година, че колите през първите 5 години не харчат нищо повече от масло и накладки. През вторите 5 години (при условие, че карата достатъчно, да речем 20-30.000 на година) ОБАЧЕ се събират един куп ремонти, случва се и някоя извън гаранционна повреда, а частите още са скъпи, защото колата е нова, а модела може би още се произвежда. И тогава вече живота не е хубав и нещата стават скъпи.
Третите 5 години при условие, че колата е проектирана да издържи 15-20 години и над 250.000 километра пак са хубави и евтини при условие, че състоянието още позволява да карате с газ до дупка и да експлоатирате пълноценно, което не винаги е така... Отделно трябва и нужната психика да караш една кола над 10 години. И отделно кола на 10 години и близо 300.000 км ако не друго е овехтяла, а съседите: а. Ти се чудят а акъла; и/или б. Те мислят за беден.

Допълнение, как се застрахова допъл отделния риск от обезценяване и пълна загуба?
"When you lease you may also need to get extra car insurance, called gap insurance, which will also add to your costs." С допълнителна застраховка т.н. GAP insurance или Guaranteed Asset Protection се покрива риска при тотална щета:
"Claims are subject to a total loss. The total loss is usually determined by the primary insurance company’s third-party appraiser."
Повече за този вид застраховки: https://en.wikipedia.org/wiki/GAP_insurance

В застраховането на лизингов автомобил и в GAP застраховането на поне две места се прилага оценка от трето лице спрямо страните по договора. Подход, който у нас съществува единствено в административното право, където измерващите уреди на КАТ трябва да бъдат тарирани от трето лице на проверката, тоест различно и независимо от проверяващия орган и проверявания. Палеативно арбитража по факти се среща и в арбитражните клаузи, но системата е недоразвита и непълна.
Въпреки добре работещият пазар в САЩ и Обединеното кралство, през 2015 г. е установено, че за всеки 100 долара премии по GAP са платени едва 10 долара обезщетения.
И въпреки това, описаната система за лизингова е на автомобили прави новите коли широко достъпни и сваля много прага на тоталите щети, което пък създава условия вторичния пазар да е пълен с от осително нови коли.
В Европа и в частност в България пазара и липсата на адекватни финансови и застрахователни услуги и тяхната цена и качество правят новите автомобили неизгодни, а вторичния пазар се състои от вехти, ненадеждни и скъпи автомобили, които са негодни да служат за основно превозно средство с икономически изгодна активна експлоатация с годишен пробег колкото средния за континента.
Средно в Европа се кара колкото в щатите - 14-15.000 километра на година.
Нормално е една 4-5 годишна кола да е на 75.000 километра и да е обезценена с между 45 и 53%, тоест да струва между 47 и 55% от това, което е струвала като нова.
Докато в САЩ 5 годишен автомобил на 100.000 мили струва почти наполовина от същия на 50.000 мили, в Европа и в частност в България това не е така.
Същевременно дори най-качествените марки като Мерцедес, Форд, Линкълн и Кадилак (проверете вой ата на фабричните гаранции започната от Ролс Ройс още през 20-те и 30-те години на 20-ти всеки разразила се с най-голяма сила през 60-те и 70-те) днес не обещават повече от около 300.000 километра пълноценен и безпроблемен автомобилизъм. Мерцедес всъщност изостават в тази надпревара. Отделни модели на Ауди са проектирани да служат надеждно след 200.000 километра. Докато Форд Мустанг Шелби 350 Ви обещава 200.000 мили до смяна на сегменти и запазване на всички останали части по двигателя и цялата кола. За топ моделите на Линкълн и Форд Ф150 проектния живот на ампртесьороте е около 200.000 километра, а на цялата кола над 300.000.
Към много издържливите автомобили трябва да прибавим и всички хибриди на Тойота с планетна трансмисия които имат практически неограничен живот на задвижването с пробези лесно надхвърлящи 500.000 км с една смяна на батерията (1.800$ с алтернативни части).
Забележете, това са върховите постижения в надеждността.
Очевидно един автомобил на 150.000 километра трябва да бъде много по-евтин от същия на 75.000 просто защото на него му остават между две и четири години ефективна ежедневна употреба.
Въпреки това в България такива автомобили на първо място се продават, а не се разфасоват и бракуват и на второ това става на баснословни цени.

Нормалният и логичен пазар би бил платежоспособните потребители да карат 3-4 години 60-100.000 км за което да плащат 30-50% от цената на нов автомобил след което автомобилите да отиват на вторичния пазар относително нови и с достатъчен остатъчен ресурс и след още 5-6 години да бъдат бракувани или да стават донори за другите, които не са навъртяло километри, тоест да се рециклират частично още на пазара.

... През това време в САЩ...
Собствениците държат автомобилите си рекордните 79.3 месеца, което да почти 7 години:
https://www.google.com/amp/s/www.cnbc.com/amp/2017/05/28/car-owners-are-holding-their-vehicles-for-longer-which-is-both-good-and-bad.html

До скоро рекордьора по най-дълъг период при първия собственик беше Тойота Ленд Круизър с над 10 години. Средната продължителност вече настига максималната.

Средната възраст на автомобилите в САЩ също е рекордна - над 12 години.
Което означава, че средния пробег на авто парка е 180.000 километра или 112.000 мили.