Здравей Гост

0 Потребители и 1 Гост преглежда(т) тази тема.

Неактивен Toshko

*
  • *****
  • 5186
    • Профил
От няколко години слушам супер системи почти без недостатъци. Даже съвсем без недостатъци.

Не съм съвсем доволен обаче.

Как е възможно?!

Какво звучи най-добре?
- Биг бенд;
- Класически и симфоничен оркестър;
- Лед Цепелин и други стари групи, които са записвали в днешни дни на ДВД ш Блу Рей;
- Филми и всякаква филмова музика;
- Хитове и радио.
И други...

Звученето на 4.5 лентовата система е подчертано чисто и ясно. 15 инчовите басови секции с обем над 200 литра, слот портове и настройка на 18 херца при резонанс на говорителите 16.6 възпроизвеждат всичкия бас на света съвсем точно и ясно с около 88 децибела чувствителност надолу до 20 херца на около 0.
.5 лентата е 12-ка, която вади всичкия нужен мидбас абсолютно натурално без интермодулации или оцветяване и запълва завала на ОБ до към 200 херца.
Лентата 80-700 херца отново е хартиена 12-ка, която свири прекрасно и се прелива в перфектен неодимов средночестотен с идеална диаграма на излъчване и много близки Qms и Qts до тези на 12-ките... Над 7 килохерца работи неодимов лентов ВЧ през 4-ти ред. Всичко е линейно, детайлно и прекрасно.

Какъв би могъл да бъде проблема?!

- Никой, никога не е слушал тази музика на подобни колони! Съответно нито е изпълнена, нито е миксирана за да бъде точно и перфектно възпроизведена както е хваната от микрофоните.

Яките групи от 60-те и 70-те са записвани на ретро чудовища като 15 инчови Таной Монитор Голд, които са двулентови и имат съответното оцветяване и съответните интермодулации между баса и средните честоти просто защото мека 15-ка работи от 20 херца до над 1 килохерц.
Който го хване да го премери го плюе и го подобрява... Всичко е вярно.
Какви са били усилвателите - мощни лампи, а после маломощни по днешните стандарти транзистори.

Клубното и концертно озвучаване е било още по-различно от днешното.
Стадиони са били озвучаване от голям китарен усилвател, а останалите инструменти са били пуснати през доста скромни озвучителни тела.
Клубовете дълго време са били с кино озвучаване. Дори самите изпълнения са били в кино зали (театри).

Какво е най-разпространеното озвучаване 60-те и 70-те?
Лампови радио апарати с алнико оупън бафъл говорители, като през 60-те големите модели имат до 15 инчови басове и стерео среди и високи.
Следват колони затворен обем с акустично окачване между 8 и 12 инча. 2 и 3 лентовите са еднакво разпространени, като 3 лентовите са с прости филтри и СЧ и ВЧ си делят честотите над 1 килохерц.
Стандарта с разделителни честоти 500 и 5000 се появява към края на разглеждания период.
Системите от висок клас са трансмисионни линии или наистина огромни бас рефлекси. Хай енд системите за които се сещам са нещо като хибриди между хорни, BVR и трансмисионни линии.
Едва към 1980-та година се появяват концептуално различни озвучителни тела от типа на Инфинити RS с бас в кутия и ОБ за СЧ и лентови ВЧ. Другата школа са многолентови wide baffle с компресионни драйвери в хорни като JBL Everest и K1. Появяват се и чудовищни многолентови студийни монитори с по две 18-ки и нагоре още 4-5 ленти.

Тук е мястото да обърна внимание на две неща.
1. Не, не съм обърнал плочата и не смятам, че озвучителните тела трябва да бъдат музикални инструменти. Тонколоните трябва да бъдат възможно най-точни с най-малко изкривявания, добра ширина на излъчването във всички честоти и възможно най-голям обхват, да имат добра динамика и добри импулсни характеристики.
2. Оказва се обаче, че в епохата, когато е написана, създадена и записана повечето стойностна музика домашното и професионалното озвучаване са имало повече общи черти отколкото днес.
Най-добрия пример са висококачествените двулентови колони с голям бас от 8 инча нагоре и затворен обем или в случая с Динако с някакъв демпван псевдо апериодичен обем. В днешно време този тип озвучителни тела съществува в гамата например на ATC. Ретро примерите са вече споменатото Динако, ОТГ1-01 и Кащан с Алнико 10ГД30Е и възглавница в обема. Веднага посочвам, че българския и руския образец са с най-лошия звук измежду този тип колони. Колкото по-калествени са колоните, толкова по-меко е окачването, мембраната е по-тежща, а мотора е по-силен и се получава истинско акустично/въздушно окачване. Отново, колкото по-качествени са колоните, толкова по-ниска е разделителната честота между баса и високочестотния. най-некачествените са от типа на Кащан, баса е без филтър, а ВЧ е с LR-2 на 5000 херца. най-качествените от типа са Таной и са разделени малко над килохерц.

Тези озвучителни тела са взети предвид при миксирането на записите на повечето групи и музиканти. Съответно интермодулациите и оцветяването са отчетени при правенето на записа.

През 80-те с настъпването на цифровата епоха разнообразието на пазара на озвучителни тела е толкова огромно, че повече не може да бъде обхванато при мастерирането на окончателния продукт. Същевременно студийните монитори стават супер скъпи чудовища, които пък нямат нищо общо дори с най-скъпите системи на пазара. Може да се каже, че за да слушате Майкъл Джексън или Селин Дион, които творят основно от 80-те насам Ви трябва клинично точна супер система. За Бийтълс обаче, които са свирили на китарен усилвател и кино система може да се окаже, че грамадно лампово радио или качествена двулентова система ще извадят повече от прекрасния рок саунд и то по начина по който са го слушали самите битълси.

Отново подчертавам, че извода не е че трябва да станете безмозъчен езотеричен аудиофил с лампов пред и други кривящи елементи в системата. Извода е очевиден:

1. Ако ще харчите много пари, купете си няколко различни комплекта озвучителни тела;
2. На качествени колони по стара концепция съвременните записи отново ще звучат добре при условие, че ги слушате при по-ниски нива, когато оцветяването и интермодулациите просто не се случват;
3. Колкото по-големи и по-меки, толкова по-добре.

Накратко: Това, което са хванали микрофоните не е това, което музикантите и продуцентите биха искали да чуете. Супер точната система ще отнеме част от усещането за музикалното събитие като Ви вкара в студиото.
Колкото по-нов е записа, толкова повече от ефектите са вградени в оригиналното изпълнение и Вие се нуждаете именно от супер система за да го чуете най-добре.

Мисля си за компромис, система от типа на Дека-Кели 12 или 15 инча бас способен да качи до килохерц, качествен средночестотен способен да слиза до 200 херца и качествен високочестотен в хорна работещ без проблем от килохерц.
Нещото може да се конфигурира с два варианта на филтъра на НЧ и ВЧ, а СЧ да може да се изключва. Оформлението на баса да бъде да кажем голяма класическа трансмисионна линия по стара рецепта (чертежи и пояснения има в раздела за регистрирани).
Ако трябва да преработя моите колони за да извадят ретро звук, то ще оставя суба, 1.5 лентата от 2х12-ки ще стигне нагоре до 3 килохерца и от там ще пусна лентовия през трети ред, като елиминирам високата среда.
Може да се направи с 1-2 джъмпера и без много инвестиции.

Всяка година запретвам ръкави и се мъча над тема за ултимативните sate of the art DIY колони, но такива всъщност не съществуват. Всуки приличен и премислен проект с 2-3 ленти свири прекрасно, поне в това съм се убедил. Когато бъде похарчено нужното време в търсене на подходящи говорители, които си пасват и се направят прилични филтри, колоните винаги свирят и носят много радост. Поне в моята дизайнерска школа цената се плаща през относително големия обем на кутиите.
В този смисъл и ред на мисли, ОБ системата ми с 3 ленти, 18-ка, 6 инчова среда работеща между 200 и 7000 херца с L-pad и Зобел и лентов ВЧ през трикомпонентен модифициран филтър е по-универсална и по-музикална от 4.5 лентовата ми така наречена супер система. Последната ти позволява да се фокусираш върху всеки отделен инструмент или вокала и да слушаш само него, свири много чисто и има огромен обхват. Толкова е добра, че буквално се надсмива над музиката. И докато 18-ката в Н-рамка слиза много ниско, тя не е перфектна, но доставя нужната нискочестотна информация доста точно, 15-ките в комбинация с 12-ките ти казват всичко абсолютно точно и безпристрастно. Е да не Ви обяснявам различните тон режисьори колко различни разбирания имат за ниски честоти! Ниските честоти са най-тормозеният диапазон от музиката и там стават най-големите импровизации. Да не Ви обяснявам колко различни барабанисти са Джон Бонъм от Лед Цепелин, Стивън Адлер от Гънс енд Роузес и Фил Колинс. Или пък какво е направил продуцента с два от най-популярните албуми на AC/DC… С други думи, супер точната и могъща система възпроизвежда неща, които никой не е искал да чуете.
Както четох в историята на PA системите, барабаните отначало изобщо не са били озвучавани. След това са озвучавани с един стерео микрофон висящ отгоре. Китарите са пуснаки през собствените си усилватели (вместо през микрофон свалящ излизащото от усилвателя и качващ в пулта) и вокалите са сваляни с микрофони включени към озвучаването на киното. И от 60-та до днес траят мъките на озвучителите на барабани и извращенията със звука им.
Съвсем различни са студийните записи, които за започнали като един стерео микрофон, минали са по пътя на ранните клубни системи, който описах в предишното изречение и са стигнали до там, музикантите да свирят и пеят самостоятелно слушайки изпълнението на останалите в слушалки. Последното е такава анти музика, че не знам защо няма група във Фейсбук за забраната на тази техника на запис. Върви се оправяй със сцени и фази на музикално събитие, което всъщност не се е състояло.
Най-близка до реалната клубна или концертна система все пак си остава трилентовата със среда работеща от 80-100 херца до 1-1.5 килохерца, алтернативно 400 и 5000, като втората лента може да бъде компресионен драйвер, а качването на баса толкова нависоко гарантира малко оцветяване и интермодулации, алтернативно 4 лентова система с разделителни честоти 40-60, 300-500 и 4000-10000, като третата или и четвъртата лента са компресионни драйвери.

Неактивен Toshko

*
  • *****
  • 5186
    • Профил
Re: За Хай-фи, хай-енд и избора на система
« Отговор #1 -: Октомври 15, 2019, 12:48:08 12:48 »
И така темата продължава малко по-технически.

Разликата между т.н. стари и нови колони е основно в интермодулационните изкривявания и оцветяването от резонансите на говорителите. Включително оцветяването от кутийните ефекти и работата на по-къси вълни от геометричните размери на кутията.
Всеки, който се е интересувал от аудио е срещал изказвания на авторитетни членове на онлайн общностите в които се говори за звукова сигнатура и почерк. Това е съвсем вярно и напълно неварно.
Говорителя е проста система от окачване, маса, площ, коравина на мембраната и мотор.
Лесен за възприемане пример за оптимални озвучителни тела е B&W Nautilus, при тях ударението е поставено върху две основни неща, първо пълно елиминиране на ефекта от акустичното оформление и задната полу вълна и второ, работа на всеки отделен говорител само в честотен обхват в който се държи като чисто бутало и излъчва ненасочено.
Конструиран и конфигуриран по този начин всеки един чифт колони ще звучи почти еднакво с Наутилус. Разбира се материалите и конкретните инженерни решения ще доведат до разлики в нелинейните изкривявания, компресията на мощност и динамиката, но това са второстепенни параметри. При ниски мощности всички 4 лентови колони в които говорителите работят ненасочено, безрезонансно и като твърди бутала ще звучат в много голяма степен еднакво.
Друг много подобен като концепция модел са върховите колони на вече покойния Зигфрид Линквиц - LX-монитор, отново 4 лентова система в която говорителите работят като бутала, ненасочено и далеч от собствените си резонанси. Системата на Линквиц отива още малко по-далеч, като прави добър опит да намали влиянието на акустичната обстановка с изцяло диполно излъчване, което създава теоретично анулиране (нулева емисия) на 90 градуса от оста на излъчване. Докато минималистичните форми на Наутилус го правят по-скоро излъчващ във всички посоки поради практическата липса на лицев панел, дифракцията на звуковите вълни разширява излъчването далеч над 180 градуса (предната полусфера) вероятно до 270 градуса за повечето честоти по-дълги от ширината на "лицето" при високочестотния говорител вероятно до 7-10 килохерца (около 4 см дължина на вълната).
Какво направих аз... водейки се от посочените системи и факта, че все пак най-добрите и неутрални озвучителни тела са вградените в стена реших да се върна малко по-назад и да използвам по-стар state of the art - wide baffle - широк лицев панел. При ширина от около 80 сантиметра за честотите над около килохерц лицевия панел е безкраен/стена и излъчването е изцяло в предната полусфера или 1/2 пространство. Така се решава и проблема с дифракциите и свързаните с това изкривявания. Същевременно колоните са диполни и отстрани имаме анулиране при срещата на предната и задната полувълни. Смятам, че по този начин имам най-реалистично възпроизвеждане, защото има доказано общоприето мнение, че излъчването на 360 градуса макар и реалистично и приятно води до невярно предаване на записа, защото създава втора акустична обстановка различна от оригиналната. Все пак искам да слушам оригинала и нищо повече.
И аз съм спазил изискването говорителите да работят само като бутала далеч от зоните си на пречупване и без интермодулационни изкривявания. 2х12 инча са почти 1000 см2 в декадата 80-800 херца, които при системна чувствителност от 88-90 дб никога не развиват ход в ниския си обхват, който да модулира високия. Виоката среда работеща 700-7000 херца е плоска алуминиева пчелна пита, която се пречупва на 9-10 килохерца с пик няколко дб от разтоварването, а е филтрирана на около 7000 с 4-ти ред филтър. Лентовите високочестотни не страдат нито от пречупване, нито от интермодулации. Накрая баса с изключително твърда и масивна мембрана няма абсолютно никакъв проблем да работи между 15 и 80 херца без да създава каквито и да било смущения, насочено излъчване или интермодулации.
Същите характеристики важат за повечето 4 лентови системи и особено за Наутилус и Линквиц Монитор.

Обобщение: Говорители дори с почерк, когато са добре филтрирани и работят в една декада достатъчно над резонанса си стават говорители без почерк.

И настана скука...

Старите групи по правило са малки, китара, бас, барабани и вокал. Цепелин (4 свирят на по няколко инструмента) и Пърпъл са изключения, както и AC/DC, като всички са с по 5 члена. Бек вокалите са изключително приятна и ползотворна добавка към музиката, както и браз секциите ако поканят.
Да слушаш стар рок на супер система е леко скучно. Звука е чист, инструментите са отделени, липса усещането за приповдигаща настроението какафония и мощен шум. Дори при високи нива чистотата и спокойствието си остават. Самия рок както знаем не е кой знае каква музика, не е Бизе, Глен Милър или Гершуин - експлозия от звуци и събития, преплитащи се теми и най-различни инструменти, които да залеят сетивата и мозъка ти и да се потопиш в музикалното събитие.

И тук стигаме до същото, цифровата епоха, качественото оборудване от 80-те и супер продукциите през този период.
Гънс енд Роузес и Майкъл Джексън са два примера за супер продукции от 80-те. Чувството за събитие и атмосфера са вградени в записите. В днешни дни все повече оценявам огромните събития създадени и записани в музиката на Майкъл Джексън или Аеросмит, макар, че като жанр и двете се водат поп музика. Драмата я има в самия запис.
Специално модифицирания лампов китарен усилвател на Слаш от по същество трите албума и 1-2 сингъла на Гънс енд Роузес е легендарна апаратура, която и до днес е мистична загадка за музикантите и инженерите носи в себе си всичката драма, изкривявания, ефекти и модулации, които създават неповторимото усещане на музиката им.

В старите записи и изпълнения част от описаното музикално събитие и атмосфера липсват. Оцветяването е ставало през ламповите или германиеви усилватели, затворените обеми или отворените радио апарати, хорните на кино салоните и несъвършената апаратура създадена от инженери математици с огромна любов и неповторим подход на художници инженери.

Защо според Вас богатите аудиофили и меломани имат по няколко чифта колони и много усилватели, предове, грамофонни предусилватели, плеъри и т.н?
От Western Electric (грамадни хорни от 20-те на 20-ти век работежи от 60 до 5000 херца с допълнителни ВЧ хорни), през класически по-късни кинаджийски колони с 15-ка и компресионен драйвер, през wide baffle чудовища, до MBL, Nautilus и големи ОБ колони? Просто защото имат нужда от всичко това според настроението и записа, който ще слушат.
Бедните, неграмотни и неориентирани аудиофили непрекъснато нещо променят и търсят кусури там където ги няма. Аудиофила в лошия смисъл на думата никога не достига нито до качествена класическа 2 или 3 лентова система, нито до ултимативна 4 лентова система, защото няма знанията да го направи.
От тази гледна точка 3 лентова ОБ система с Н-рамка и качествена електроника, която да я захранва поне до мемента за мен е оптимална и вади, както леко порочния и мръсен ъндърграунд саунд на класическия рок, така и чистия супер звук на съвременна супер продукция и филми. Всичко това без да има явни технически недостатъци.

Написаното тук обаче е задължително да се знае от всеки меломан, аудиофил или направи си сам ентусиаст за да му спести много напразно проучване в грешни посоки и задънени улици. Истината за идеалното възпроизвеждане е една. Обаче истините за идеалното субективно изживяване в слушателското място са малко повече. Основно влияние оказва взаимодействието между озвучителните тела и акустичната обстановка. Затова и аз подходих с основен акцент върху това, да елиминирам акустиката на помещението за да слушам директно, а не дифузно звуково поле дори на голямо разстояние от колоните.

Неактивен Toshko

*
  • *****
  • 5186
    • Профил
Отново за субективизма и търсенията...



Тези хора пресъздават начина по който са записвали Бийтълс.

Общо взето, микрофоните са безброй, около 5 микрофона само за барабаните, два за китарите и още няколко за вокалите.
Групата е свирила едновременно, затова звука от всеки инструмент прониква частично и в останалите микрофони, особено барабаните.
Има и ефекти и предусилватели със специфичен звук и много трикове.

Всеки, който се е опитвал да конструира поне един добре премислен чифт колони знае за какво преплитане на фазите става въпрос и колко изкуствена е всъщност т.н. стерео сцена и въобще цялата звукова картина.

Въпреки това, барабаните са изцяло моно, ако приемем че всички микрофони са еднакво отдалечени от всеки барабан, слушателя е поставен посредата на барабанния комплект. Същото се отнася и за цялата група, всички микрофони са при източника на звук, има един общ микрофон за цялото студио и още един за барабаните, като и двата са моно и слущат само за създаване на усещане за реверберация и обем на помещението в което се случва изпълнението. Излишно е да пояснявам, но с цел да изкуша незапознат читател ще го направя. Звука пристига със закъснение при двата допълнителни микрофона, съответно се получава ефект на реверберация. Сериозни научни трудове изследват приятните и неприятни реверберации, колко трябва да са забавени спрямо основния сигнал и на какво ниво трябва да бъдат. По този начин тон режисьора може да запише двата допълнителни микрофона на отделни пътечки и да ги добави към стерео записа с нужните ниво и закъснение за да накара записа да звучи като изпълнен в реална акустична обстановка вместо в анехоична камера. Макар че не свирят в напълно акустично мъртва среда, микрофоните приемат огромен процент директен звук и минимален и много по-слаб звук от същинските реверберации. По тези причини такъв запис би звучал като записан в анехоична камера - глухо и сухо.

Корелацията с лампови и първобитни транзисторни усилватели, споменатите радио апарати и колони със затворен обем оцветяващи звука е очевидна. Оригиналните записи са правени на лампова техника и първобитни монитори, които са били близки до домашната техника по това време, съответно "разкрасяващите" елементи на записа са съобразени със звуковата "сигнатура" на въпросната техника.
Когато прослушаме такъв запис на съвременна 4 лентова система, която елиминира помещението и не оцветява и се задвижва от супер плеър, супер предусилвател и супер усилвател с буквално 0.0003% изкривявания в клас А и има динамика от 3дб, то част от първоначалната магия на музиката се губи, защото изваждаме елементи, които първоначално са отчетени. Например реверберацията можеше да бъде 1 мили секунда по-закъснена и 3 децибела по-усилена, което щеше да окраси и оцвети звука.

Накрая на видеото се вижда как със съвременния метод на запис и старата техника и снемане на звука един човек записа цялата песен. Ако прослушате оригинала ще видите, че приближението е над 90%...

Неактивен Toshko

*
  • *****
  • 5186
    • Профил
За нещо такова говоря: https://slatedigital.com/virtual-tube-collection/
Има с още по-големи възможности и повече варианти.
Дали няма такова хардуерно устройство или готови корекции, които да се използват в процесор?

Докато пиша уча нови неща. Струва ми се, че идеалната подложка за такъв тип аудио изследователство или коректност към упохите е именно 4 лентова много добра система, която може да възпроизведе всичко достатъчно чисто. След това кеф ти елипси, кеф ти оцветяване от затворен обем, интермодулации, детайлност, мекота, абе всичко. Обертонове, хармоници.



Около 13 минути правят оцветяване като от затворена кутия на 60 херца. След това вдигат малко презенса на 7 килохерца точно като от конусен ВЧ или широколентов. Накрая добавят малко лампови хармоници, ехо и мекота.