Ето какво мисли по въпроса истински подготвен учен:
НЕДЕЛЯ, 05 АПРИЛ 2020
Търсене...
Събота, 04 Април 2020 19:04
Проф. Лъчезар Аврамов: В днешно време да се разчита изключително на карантина е демонстрация на интелектуален дефицит
Проф. Лъчезар Аврамов: В днешно време да се разчита изключително на карантина е демонстрация на интелектуален дефицит
Денонощно, почасово, в главите на народонаселението се набива глупостта, че шансът за спасение се намира в „социалната изолация“. Вместо това, е необходимо да се обясни, че трябва да се спазва „физическа дистанция“, като се разработи план за преодоляване на социалната изолация, с подходящи мерки за различните обществени слоеве. Май никой не се сеща, че съществува „Национална здравна стратегия 2020“, в която пише – Най-висока степен на здравна уязвимост имат неграмотните, бездомните, хората от малцинствените групи, продължително и трайно безработните, изпаднали в социална изолация и икономическа зависимост от действията на държавата.
проф. Лъчезар Аврамов, Анализи.бг
През 1918 година вирусна пандемия обхваща целия свят – от Арктика до Антарктика. За разлика от повечето грипни епидемии, които засягат предимно деца, възрастни и болни, известният като „испански грип“ смъртоносен смерч поваля предимно млади хора, в отлично здраве, и оставя след себе си 100 милиона трупа. Последвалият анализ показва, че не вирусът е убиецът, а предизвиканата от него цитокинова буря – свърхзащитна реакция на организма, която чрез имунната система убива собственото тяло.
Сто години по-късно, всички сме участници в нова пандемия – COVID-19. Сред потопа от официална информация и дезинформация, който се смесва с потопа от неофициална информация и дезинформация, вече може да изкристализира заключението, че потъваме във водовъртеж от неособено голям медицински проблем и катастрофален интелектуален проблем.
Защо медицинският проблем не е особено голям?
Вирусните епидемии са постоянен спътник на човешката цивилизация и в продължение на хилядолетия единственото достижение на обществения разум е било карантина, **quaranta giorni – четиридесет дневно ограничение на свободата на движение на болни и здрави.
В днешно време, можем да се опрем на постиженията на науките вирусология, епидемиология, имунология и да се разчита изключително на карантина е демонстрация на интелектуален дефицит.
За разлика от предхождащите безпросветни времена, познанието за новия вирус беше получено почти светкавично. Броени дни след началото на епидемията в Ухан генетичният му код беше разчетен и структурата на вируca, заедно с електронно микроскопската идентификация беше предоставена повсеместно, на медицинско и обществено внимание.
Оказа се „коронавирус – обикновен микроб, най-известен като причинител на стомашни проблеми по добитъка. “
Коронавирусът е отдавна познат за медицинските специалисти, но не и точно този щам – казва вирусологът проф. Радка Аргирова. Новият щам е толкова генетично подобен на преминалата неотдавна инфекция SARS, че е наследил наименованието SARS-CoV-2. Така че комбинирането на ранните изследвания на новата епидемия с миналите уроци, научени от SARS и MERS могат да дадат отговор. Изненадата се състои в това, че той много лесно се предава, т.е. има силна инфекциозност и ниска вирулентност, т.е. малка способност да причини заболяване.
По последни данни, вероятността да се заразите при контакт с вирусоносител е около 1% – информира проф. Коста Костов.
Германските вирусолози предполагат, че смъртността от коронавируса в страната им е между 0,3 и 0,7 процента.
До тук, нищо опасно. Но се оказва, че CoV-2 е твърде устойчив. За разлика от повечето си роднини, умиращи за броени минути извън живата клетка, той живее твърде дълго по всякакви повърхности.
Prof. Carolyn Machamer от John Hobkins School of Medicine споделя, че вирусът е жизнеспособен до 24 часа върху хартия и метал, но върху пластмаса – до 72 часа. Дори във въздуха може да бъде открит в продължение на часове. Ситуацията се усложнява и от продължителния инкубационен период, който при сезонния грип е 2 – 3 дни, а при CoV – 2-8 до 14, по отделни съобщения над 20 дни, което драматично повишава разпространението му. По този начин автоматично се изключват естествените реакции на физическа изолация и неизвестно колко хиляди заразени, вместо да седят вкъщи, на аспирин и топъл чай, в добро състояние на духа и тялото, разнасят вируса по всички социални канали.
И така, комбинацията висока трансмисивност /ниска патогенност/ висока устойчивост /продължителен инкубационен период, води до непозната епидемиологична картина.
В продължителен период от време и в териториална неяснота, не е известно кой е болен и кой не, кой разнася зараза и кой не, кой е преболедувал и е безопасен за себе си и за околните, кой къде и как се заразява, кога е започнала инфекцията и докъде е стигнала, близо ли сме до насищане или едва сега започва.
Познатите схеми на здравно поведение са негодни, а съществуващите епидемиологични модели са неточни, защото началните данни са съмнителни.
Въпреки че в сравнение с Испанския грип, коронавирусът за момента изглежда да е лека настинка, проблемът е сериозен, но решението му зависи много повече от обществената реакция, отколкото от биологичното му естество.
Защо интелектуалният проблем e катастрофален?
В правната база данни на Европейския съюз EUR-Lex лесно могат да бъдат намерени общностните правила за действие в случай на вирусна пандемия – COMMISSION WORKING DOCUMENT on Community Influenza Pandemic Preparedness and Response Planning. Документът е подготвен след обширни консултации относно пандемичния грип с членовете на Комитета за мрежи за наблюдение и реагиране на болести, създаден съгласно Решение 2119/98 / ЕО на Европейския парламент и Съвета. Като приложения, могат да бъдат изтеглени националните документи на всички държави членки, вкл. и на България. Този важен текст – Национален план на Република България за готовност за грипна пандемия се мъдри и в раздел „Стратегически документи“ на интернет страницата на Министерски съвет на Република България, а в друг важен сайт – на Министерството на здравеопазването, в раздел „Новини“ от 12 януари 2006 г. виси съобщение: За изпълнението на Националния план са осигурени 3,692 млн. лева.
Националният план, в 108 страници, предвижда създаване на Национален пандемичен комитет с председател – определен от министър-председателя вицепремиер и поименен състав, определен с Решение на Министерския съвет, включващ заместник-министри, учени и клиницисти. Възложено му е да разработва националната политика за ограничаване на разпространението на пандемичния грип, да координира дейностите на държавните органи и осъществява връзки с неправителствени организации, да анализира данните за епидемичната ситуация, да предлага конкретни противоепидемични мерки за ограничаване на последиците за здравето на гражданите. Предвижда се да бъдат изготвени регионални планове за готовност за грипна пандемия, които включват ежегодно комплексно планиране на регионалните дейности по надзора и контрола на сезонните грипни епидемии. По всичко изглежда че страната е подготвена медицински и управленски за евентуална пандемия.
Но цъфва COVID-19 и в България настъпва пълен хаос!
За начален акорд на какофонията главният здрaвeн инcпeктoр дoц. Aнгeл Кунчeв, нa 21 януaри, избира посланието – Нямa oпacнocт кoрoнaвируcът дa дocтигнe нaшaтa cтрaнa, тoй нe e рeгиcтрирaн никъдe в Eврoпa. Точно пет дни по-късно министър-председателят създава Оперативен щаб – явно никой в Министерски съвет не подозира, че има Национален план за готовност, европейски инструкции и други законови дреболии. За началник на щаба на епидемията е назначен генерал с екип от обикновени и здравни чиновници. За увертюра на какофонията, на 28 февруари, генералът избира арията Няма скрито-покрито, няма коронавирус у нас.
След още две седмици, следва кресчендото, с което генерал Мутафчийски прави заявка за вход в Историята: Задава се епидемия, която е с невиждана ярост в човешката история. Става въпрос за физическото оцеляване на населението на Европа!.
Шах-шех-топ! Особено след като се показва, че Щабът на епидемията няма никакъв медицински капацитет (което си е ясно още от начало) и срочно е необходимо да се създава още един щаб. Намира се доброволец – известен пулмолог, проф. Коста Костов, който се захваща с проверка на собственото си твърдение, че „търпим управлението на малообразовани и крадливи мерзавци“.
На пръв поглед изглежда, че в замрялата България, с разпадащо се стопанство и нарастваща деморализация се води война срещу невидимия враг. Но цялата интелектуална потентност на управлението се изразява в две неверни, смъртоносни и разрушителни твърдения.
Срещу SARS-CoV-2лечение няма!
Единствената възможност е „социална изолация“!
Ясно е, че докато вирусът върлува, няма да бъде масово приложена „специфична ваксина“, дори и да бъде създадена, а след като епидемията отмине и CoV-2мутира, няма да бъде ефективна срещу CoV-3. Съществуват обаче мощни, универсални, неспецифични антимикробни средства, които са с доказана ефективност, но се наричат „алтернативни“ защото са евтини, а медицинските стандарти изискват лечението да бъде мно-о-го скъпо.
Както казва prof. Mahin Khatami от National Institutes of Health:
Целта е да има болно общество, зависещо от лекарства
Кризите обаче имат и добрата страна, да разбиват стереотипите и дори свръхкомерсиализираната и организационно разпаднала се американска здравна система вади от вирусна смърт пациентите в Нюйоркските болници с интравенозни високи дози витамин С. Това е доказано и в научните статии на д-р Христо Дамянов, от единствения у нас Медицински център за интегративна медицина, който лекува тежко болни от рак, с лош имунен статус, заразяващи се често с остри вирусни инфекции и не е допуснал при хиляди пациенти за петнадесет години нито едно усложнение.
Денонощно, почасово, в главите на народонаселението се набива глупостта, че шансът за спасение се намира в „социалната изолация“. Вместо това, е необходимо да се обясни, че трябва да се спазва „физическа дистанция“, като се разработи план за преодоляване на социалната изолация, с подходящи мерки за различните обществени слоеве. Май никой не се сеща, че съществува „Национална здравна стратегия 2020“, в която пише – Най-висока степен на здравна уязвимост имат неграмотните, бездомните, хората от малцинствените групи, продължително и трайно безработните, изпаднали в социална изолация и икономическа зависимост от действията на държавата.
Очевидно е, че прилаганите мерки са насочени към увеличаване на уязвимите групи чрез включване към тях на репресираните и зомбираните от непрекъснато броене на заболявания и смърт.
Хората изпитват страдания от ограниченията, от странични ефекти от лечението или страх от самата инфекция. За да се справи с тези проблеми, на 27 януари 2020 г. Националната комисия по здравеопазване на Китай публикува ръководство за психологическа кризисна интервенция. Ако в България не се предприемат адекватни мерки, ще се увеличат проявите на психоза, домашно насилие, битова престъпност, обостряне на психически заболявания.
Ще се задейства познатото в психологията явление „умора от карантина“, което ще стане причина за зачестяващи нарушения на ограничителните мерки, засилени репресии и масови безредици.
John P.A. Ioannidis, директор на Meta-Research Innovation Center и професор по медицина, статистика, биомедицински научни данни и епидемиология отбелязва – Настоящата коронавирусна болест COVID-19 е наречена пандемия на века. Но това може да се окаже, че е фиаско на века на решенията, вземани без надеждни данни.
Дали ще се справят със сложния проблем хора, които систематично се противопоставят срещу засилен епидемиологичен контрол на заболяванията и декларират – Сега не е време за наука, време е за действие – генерал Мутафчийски.
Когато страната е в тежък момент, не трябва да има разнобой. Трябва да има единоначалие – доц. Кунчев?
Ако не се направи дълбока преоценка на управленските решения и медицинските съображения не се поставят над милиционерските маневри, икономически съсипаното ни общество ще се заприлича на човешко тяло след цитокинова буря – сепсис, блокиране на множество органи, и смърт (за тези които не са се възползвали от епидемията).
Уточнение: В организма цитокините са малки, сигнални, белтъчни молекули, от които зависи междуклетъчната комуникация – адекватен имунен отговор или автоимунно самоубийство. В обществото цитокините си имат имена и носят титли – министри, премиери, генерали и професори.
проф. Лъчезар Аврамов, Анализи.бг
… … …
Професор Лъчезар Аврамов е доктор на физическите науки. Създател на лаборатория "Биофотоника" в Института по електроника (ИЕ) на БАН и "Национален център по биомедицинска фотоника". От 2016 г. е директор на ИЕ БАН. Автор и съавтор е на 200 научни публикации в областите на биофотониката, квантовата електроника, оптичната спектроскопия, фотобиологията, биофизиката, радиоелектрониката, наномедицината. Ръководил е повече от 50 научни проекта с университети, научни институти и индустриални партньори от Великобритания, Италия, Гърция, Испания, Германия, Швейцария, Австрия, Украйна, Белорус, Литва, Латвия, Естония, Полша, Румъния, Индия и др. Той е единственият български учен, номиниран за Наградата на ЕС за върхови научни постижения "Декарт" за изследвания в областта на фотофизиката на рака.
Източник:
http://big5.bg/analiz/item/17247-prof-lachezar-avramov-v-dneshno-vreme-da-se-razchita-izklyuchitelno-na-karantina-e-demonstratziya-na-intelektualen-defitzit.htmlПрепечатвам, защото първо, това е форум и второ нещо взеха да изчезват някои статии.