Здравей Гост

0 Потребители и 1 Гост преглежда(т) тази тема.

Неактивен Toshko

*
  • *****
  • 3394
    • Профил
Тема: Най-Тежките Наказания!
« -: Май 15, 2011, 12:55:39 12:55 »
Често по повод различни инциденти и престъпления за които научават от медиите, различни хора получават пристъпи на свирепа кръвожадност и зоват за най-тежките наказания за които някога са чували, а не рядко и за смърт на дееца.

Наказания трябва да има! Обаче човешкият живот е един и той си има определена ограничена продължителност. Тоест хората живеят веднъж при това за средно около 78 години.
Следователно трябва да има градация в размера на наказанията, дори когато се отнася за тежки престъпления.

Ето едно престъпление, което според мен е изключително тежко:
http://www.monitor.bg/article?id=291297
http://www.trud.bg/Article.asp?ArticleId=890425
http://www.bnews.bg/article-28225
Български гражданин взел, че обезглавил 60 годишна жена на публично място, при това без видима причина, след това тръгнал да бяга с главата и...

Супер! Е те сега вече наистина ме хвана срам! Да беше я застрелял поне?!? Особено много ще ме е срам пред испанци и англичани! А мен рядко ме хваща срам!

Както вече казах, човешкият живот е един и има определена ограничена продължителност. Най-тежкото наказание, което е познато в днешно време е смъртното наказание - отнемане на живота на извършителя на тежко престъпление, чиято вина е доказана. Събират се доказателства, преценяват се, съди се твърдяния извършител, той пък се защитава, това всичкото на 3 инстанции и накрая, когато и последната инстанция се убеди, че наистина той е извършил деянието се издава смъртна присъда (обикновено започваща с "В Името на Народа" или аналогичен израз), след това осъденият се убива в името на съответният народ чийто съд е издал присъдата.
Слава Богу в България смъртна присъда няма!

По ред научни, хуманни и не на последно място чисто практически съображения* смъртното наказание е приравнено на доживотен затвор (изолиране от обществото на осъдения докато последния не умре).

Тежките резултати от престъплението са само единият от признаците, които могат да го класифицират като тежко деяние! Наказателният процес и наказателната наука въобще, изследват най вече въпроса, какво е вътрешното отношение на дееца към постигането на вредоносния резултат.
Прието е че едно случайно деяние, каквито и последици да е имало то, не може да бъде вменено във вина на извършилият го.
Има различни форми на вината, непредпазливост, самонадеяност, умисъл, пряк умисъл, инцидентен умисъл, пред умисъл. Всички тези форми на вината имат достатъчно информативни наименования и има достатъчно информация за тях навсякъде, затова и няма да ги обяснявам.

Спомняте си "Индиго" там имаше призиви за извършване на всякакви варварски актове спрямо собственици, пожарникари, охрана и всякакви други отговорни фактори... Какво беше станало? Хлъзгави стълби и буйни и нетърпеливи тинейджъри. Ама ако може да разкъсаме колкото се може повече хора?!?
Дори да има самонадеяна форма на вината при някой от хората отговаряли за това стълбище или от проверявалите, тя не би могла да бъде за повече от една счупена ръка или крак!
Кой нормален човек може да си представи трагедия с такива размери само като гледа едно хлъзгаво стълбище?

Тука напоследък, някакви пияни нещастници с коли изтрепаха на два пъти по 6-7 човека, очевидно жертва на липсата на родителски контрол и очевидно и поради пълната липса на полиция по улиците в такива ключови моменти по празниците.

Кой е виновен? А как трябва да се накаже?

Добре, а кой е виновен, че не е имало полицай да спре криволичещите препълнени с млади хора коли? А че сигурно са 20 годишни бангий без гуми, които по никой начин не биха минали технически преглед в коя да е друга европейска държава? А кой е виновен, че улиците са разбити, а тротоарите не са обезопасени? А че шофьорите не са достатъчно подготвени? А че младежите (пък и не само те) са толкова разхайтени, че тръгват да се возят пияни с коли по нощите в малки градчета в които всичко е на 10 минути пеша или на 2 лева с такси?!?
Вътрешното отношение на нещастника към деянието дали е да изтрепе 5-6-7 човека и да рани още толкова?
Той желае ли да стават такива работи?
Макар и масов убиец по същество, този извършител не е излязъл от дома си с намерението да сее смърт! Това са нещастни случаи и инциденти.

Не че трябва да се радваме, обаче някои видове тежки умишлени престъпления у нас не се извършват.
Имаме поръчкови убийства, селски полу-битови-полу-грабежи с убийства и катастрофи.

Всичките тия разяснения ги давам, защото най-тежките умишлени престъпления са като това от линковете в началото. Това е Умишлено убийство. На всичко отгоре ако жертвата е починала достатъчно бързо, конкретното убийство сигурно няма и да е по особено мъчителен за жертвата начин.
Няма знак за равенство между пътен инцидент, нещастен случай на обществено място и умишлено и собственоръчно обезглавяване на обществено място, при това с кражба на част от трупа!!!

Ако умишленото убийство се наказва с доживотен затвор или смърт, как трябва да се наказва предизвикването на инцидент при това почти или съвсем без вина, тоест без умисъл, без небрежност и при евентуална гранична и трудно доказуема самонадеяност?
Безспорно трябва да има наказания щом извършителя като например се е напил, значително е допринесъл за случилото се!

Обаче моя съвет към всеки един любител на наказанията и фантазиите за линч на площада, е да се занимава с по-полезни неща и да не се опитва от скука или незнание как да се държи, да върши или предсказва работата на дознатели, следователи, прокурори, съдии и адвокати!

Ако любителя на правораздаването, още не се е убедил, че не трябва да си занимава съзнанието с такива неща като определяне на наказанието, нека се опита да си отговори на следния въпрос:
- Ако бяхме убили последния дребен селски перверзник, ако бяхме обесили пиян шофьор предизвикал смърт на пътя, ако бяхме линчували до смърт депутатите, които не харесваш и въобще ако обществото беше се държало, както ти му казваше от кръчмата... Как сега трябва да бъде наказан извършителя на безспорно по-тежкото от всички изброени престъпление "обезглавяване на публично място"?!?
А? ;)
Да го изведем в орбита без скафандър, където преди да му свърши агонията в безвъздушното пространство да го уцели метеорит и веднага след това да му направим малко ядрени фойерверки ли?

Ама щото цялото наказателно право е пълно с такива гнусотии, че даже и вестниците понякога избягват да пишат за тях! Що се занимавате само с най-забавната част?

Или да очакваме скоро таксиметровите шофьори да пледират смърт за настъпване в градския транспорт?



*Научните и хуманните съображения, всеки ги знае, чисто практическите съображения се опират на правилото "По-добре 100 виновни на свобода от колкото 1 невинен в затвора!". Практиката е доказала абсолютно еднозначно, че невинни влизат в затвора! Изпълнявани са и смъртни присъди на невинни хора! Дори в САЩ има случаи при които е бил осъден невинен, той е чакал изпълнение на присъдата в продължение на 5-6 или 10 години, присъдата е изпълнена и съвсем скоро след това се открива истинският извършител... Затова дори в САЩ напоследък силно се замислят дали да не се откажат от смъртната присъда. Отделен въпрос, е че липсата на свирепи наказания води до липса на свирепа престъпност!

Неактивен Toshko

*
  • *****
  • 3394
    • Профил
Re:Тема: Най-Тежките Наказания!
« Отговор #1 -: Юни 10, 2012, 04:47:41 16:47 »
Още разсъждения за наказанията. Това е собственото ми мнение, не претендирам, нито за изчерпателност, нито за обоснованост.

Целта на лишаването от свобода:

1. Специална превенция - като правиш така, ще ти се случва това;
2. Обща (генерална) превенция, тя е адресирана до цялото общество - ако правите така, ще ви се случи като на тези;
*целта на общата и специалната превенция е да формира контра мотиви срещу изкушението да престъпват закона у членовете на обществото.
3. Превъзпитание - целта е да се върне годен член на обществото, да му се създадат трудови и социални навици;
4. Изолиране от обществото - непоправимо асоциалния член на обществото не принадлежи към него и е неспособен да следва неговите правила, някои са просто неспособни (не мотивирани или лесно преодоляващи контра мотивите си) на плащат данъци, това е деяние с ниска обществена опасност, не противоречи на основните морални норми и е по начало не укоримо, затова тези и други подобни престъпления на алчността се наказват с опити за превъзпитание или с по-леки наказания от лишаване от свобода.
Има обаче толкова асоциални и вредни хора, че правната наука, а и отрастлите на други науки на които тя се опира по тези въпроси (психология, психиатрия, криминалистика и т.н.), приема че присъствието им в обществото е постоянна заплаха за основните* права на останалите членове. Приема се че не подлежат на превъзпитание и трябва да бъдат извадени от обществото завинаги.
*основни права са дадените в конституцията, като право на живот, право на собственост и т.н.

Лишаването от свобода е много проблемно наказание и по единодушното мнение на специалистите е крайно неподходящо! Естествено то е много по-подходящо от членовредителните реликти* на насилствената стерилизация (практикувано спрямо грозни и тъпи жени в скандинавието до 80-те на 20-ти век) или насилственото привеждане в състояние на трайна импотентност практикувано и до днес в САЩ. Въобще не обсъждам лишаването от право на живот на когото и да било, т.е. убийството в името на народа! Това е толкова страшно наказание, че без оглед на хуманитарната страна, самите рискове, които носи една несъвършена система на разследване и съдене не допускат съществуването на такова наказание! Има редица известни случаи на екзекутирани невинни и незнайно още колко неизвестни... а това е много ама много страшно!
*реликти, защото се срещат в древни наказателни закони нехаещи за специалната превенция и разчитащи на общата, т.е. въздействие направо върху обществото - публичното обесване определено не служи за превъзпитание на престъпника, рязането на крайници, език и т.н., дамгосването са все членовредителства и са от преди крумовите закони и Еклогата.

Смята се че при лишаване от свобода за срок по-дълъг от 6 години, настъпва пълна подмяна на личността на наказания, като личността се изменя до такава степен, че става невъзможно да се ресоциализира пълноценно в общество от свободни. Това води до т.н. хронични клиенти на затворите, които щом бъдат пуснати вършат престъпления за да се върнат обратно. В епохата на разцвета или айде възхода на психологията в края на 19-ти век, наказанията са много кратки, рядко над една година, а често по няколко месеца. Това е обусловено от структурата на икономиката тогава, както е и обосновано научно с цел максимално въздействие и ефект. До разгара на индустриалната революция, едно семейство е едно стопанство, ако престъпникът е главата на семейството, влизането в затвора за твърде дълъг срок би разорило домашното му стопанство и би имало крайно негативен ефект създавайки множество аутсайдери от членовете на семейството му! (индустриалната революция създава работницеската класа и класовото разделение на обществата, за контраст до преди това е имало едва няколко класи обусловени от образование, състояние, чин, сан или титла) По този начин и обществения натиск от зависещите от него става много силен, натиск има и от всички, които са в някакви стопански или приятелски отношения с престъпника.

Отбележете си, че преди индустриализацията и създаването на работническата класа, главата на семейството и синовете му са едновременно производител, прекупвач, работодател и търговец, а понякога и майстор и учител. Това са все обществени и стопански роли, които изискват висока компетентност и съобразителност.

Съвременното общество е много богато, а ефективността на труда е относително много висока. Степента на квалификация, дори на слабо образованите е много висока, днес един неграмотен може да върши работа за майстор или калфа от преди 150 години.

В същото време градския човек е т.н. парников човек, не познава процесите в стопанството и е участник в много малка част от тях, ето защо разсъжденията му по въпросите с наказанията, а и по други въпроси са крайно наивни и незрели! Днешния глава на семейство не ръководи завършен цикъл на производство и не участва на пазара, репутацията му не значи нищо, защото социалното му положение е теоретично пропорционално на способностите, тоест на състоянието. Затова той е егоист и с изисквания към всичко, което го заобикаля, съобразява се само като играе сопата, проявява морал само при стимул да не загуби нещо.
Това е и причината да ти се размине при среща със сит лъв в дивата природа и да не ти се размине ако влезеш в клетката на преял лъв в клетка  Втория не познава естествените правила, той познава само собствената си природа, но не и заобикалящата го. Тоест е асоциален!

Затова се замислете, преди да подкрепяте въвеждане на тежки наказания и разширяване на кръга на наказуемите деяния, така вие сгъстявате решетките на клетките в които живеете. Пътя на свръх регулации и повсеместно наказване води до изместване на естествените закони и общества с неопитни членове, които основават поведението си на изкуствени принципи. Тоест, раждат се неопитни и не компетентни общества.

Свръх регулираните общества губят жизнените си способности, защото законите на природата не се менят никога!

Поздрави!