Пенкилер Форум

До Инсбрук се ходи от Волуяк и само направо, а до Истанбул се ходи от Горубляне, направо до магистрала Струма, един завой и само направо.

Кара се кажи-речи с колкото може.
Е80 е по-широка в самият Истанбул, отколкото преди това, защото поема и градският трафик.

Магистрала Тракия е най-бавна и натоварена с камиони между София и Пловдив отколкото всяка друга европейска магистрала, която някога съм виждал.
Няма друго място между Босфора и Ламанша, където да е толкова изнервено и опасно.

Турските шофьори внимават, пускат, карат бързо и не се нервират. Много по-цивилизовани са от говедата, които можем да срещнем в София или по българските пътища.

Горивото в Турция е почти наполовина по-евтино.

Няма засади и камери освен на големи пътни възли и то не на всички.

Общо взето, завиеш ли един път по Струма и вече караш като в Германия.

Самият Истанбул е нещо трудно за описване като пътища, да не говорим, че има небостъргачи и нови сгради, почти няма дупки, всичко е чисто, всички тревни площи са засадени и с дървета и се поддържат, чувствително по-зелен е от София. Пътищата са, караш по 6 лентов булевард от двете страни на който има други 6 лентови булеварди и се пресича с още 6 лентови булеварди.
Това на което му казват задръстване всъщност се движи по-бързо от нашето и 17-20 километра в час пик се изминават за 30-40 минути.

Много хора у нас се притесняват, че Турция може да ни превземе... Проблемът, е че не искат...

Византия, Османската империя и руснаците вече се провалиха или ги провалихме... САЩ: Е сега че Ви покажем. Дано не провалим и тях.

След като видях пътищата в и около Истанбул съм наистина отчаян, че шансовете ни да ги на стигнем и да живеем нормално са много малки.
Тук крадците от общината направят едно кръгово и се хвалят 10 години. Трагедия.

Туй е много странен пътепис.  Колкото до Турските шофьори вероятно е така, но не и турските тираджии. Виждал съм какви ли не тъпотии предимно от тях, тук там някой поляк.
Аз на това му казвам пътепис.

То какво да кажеш, кара се много бързо до там, някои самолети излитат при по-малко...
В Истанбул огромни булевардо-магистрали, мостове през босфора. Движението никога не спира, дори в час пик.
Пускат се, махват си с ръка и продължават. По принцип карат без да спират и потоците или включващите се се сливат или направо се навират и това не смущава движението. Ако те видят, че се объркваш или се чудиш спират и ти махат да минеш.

Какво друго да напиша, при положение, че първото, второто и така до десетото нещо, което ми се случи като се върнах е ненормалници да се правят на слепи и по-скоро да се опитват да ме ударят, но да не ме пуснат. Нашите шофьори са много долни и жалки хора. Друго не мога да кажа. Говеда. Като имаш предвид, че нито засичам, нито карам през насрещното, нито се пререждам по свефофарите, съвсем законно карам и психопатите просто не ми разрешават да участвам в движението.

Преди половин час карам по улицата пред офиса с 20 км/ч, твъргам да паркирам, нещо ме усъмни и ми привлече вниманието. Оказа се, че на 50 сантиметра зад мен кара Пежо 206 управлявано от жена. Много плавно отбих в страни по диагонал да не ме удари и докато довършвам маневрата да й отворя място, оная не можа да чака, даде газ, мента се през отсрещният бордюр и тротоар и продължи без да ме погледне. Ако бях направил, това което мислех да направя просто щеше да се забие в теглича на тритонен джип. А като кара на 50 см отзад тя не се вижда в нито едно от трите огледала. Мисля, че я мернах с крайчеца на периферното зрение назад в стъклата на сградата отляво...

Ако трябва да опиша първото ми шофиране в гърция преди повече от 10 години, нали тогава вървяха легенди за глобите и ограниченията на скоростта. - Пълни измишльотини! Като влязох в лявата лента на някакъв скоростен път след Солун, 160, колите през 10 метра и цялата лява лента лети с поне 160 и така над половин час. Пак в колона по междуселски път със 120 покрай патрулка на гръцкия КАТ, подпряни невъзмутимо на патрулката гледаха в небето.

Австрия?! Карай с 80-90 по междуселски път и автобуса със скиорите ще ти се лепне на задното стъкло, ще свети и ще свири!
Първия клаксон на светофар в Инсбрук го получаваш на оранжево!

Такина нищожества като нас няма втори на света. В кочината на Йорданка, седим, радваме се и се тормозим взаимно.

Първото ми каране на рентакар в Анталия много отдавна... първо поне 30 над ограничението иначе ще те отнесат, по завоите по крайбрежието.
Второ, първи светофар на Анталия, от двете ми страни излетяха на зелено, реших, че се познават и се състезават... Втори светофар, други участници, същата гонка...
На третия, ръчна, първа, на оранжево обрах съединителя, на изгаснало оранжево газта в пода и хвърлих съединтеля... разгеле тръгнах с потока... И така си карах до края. В Англия е същата работа апропо.

Провалена държава.

В Истанбул бяхме на концерт преди няколко години. Концерът беше на новия супер модерен стадион извън града. Направи ми впечатление една недомислица, която не мога да си представя как не са я предвидили - до летището и стадиона се стига по едно и също шосе. И когато 60 хиляди души тръгнат към стадиона, представете си какво става с тези, които отиват към летището... Ние пътувахме час и половина за концерта от хотела, не мога да си представя колко изпуснати полета е имало в този ден!