С малко закъснение да се включа отново. Оказва се, че влдтата, които поправих са от първите експолинеар на проф. Вълчев. Още като ги купувах продавачът твърдеше, че са Ndrl, но не вярвах. Просто са MK1. Има някои съществени разлики с обикновените ВЛД, но има и съществени разлики с МК2 модела на Ndrl. Това не е толкова важно в случая. Аз също влагам най-много внимание на точното изрязване на лентичката, която трябва да е изключително близо до полюсните наставки на магнитите. Това, както казахте по-горе има огромно значение за потапянето в магнитното поле. И сега един много интересен въпрос, свързан с факта, че различните метали се държат много различно в магнитното поле. Прието е , че алуминият е немагнитен метал, но не е точно така. Когато се движи в магнитното поле той се държи като магнитен. Има много илюстративни демонстрации в ютуб на този ефект. Вратата в тези говорители със сигурност има влияние, но съм абсолютно сигурен, че то може да се установи само с апаратура. Имам калибриран измервателен микрофон, но практически нищо не мога да измерва с него , що се отнася за ВЛД. Пробвах да слагам овча вълна, изпрана с омекотител. Звучи смешно, но съм пробвал и с обикновен памук. Никаква разлика не мога да потвърдя. Като стана дума за медна лентичка, да ви споделя, че купувайки един чифт влд40 от олх, единият пристигна с лента от...медна ламарина. Буквално си беше ламарина. Естествено не съм пробвал да го пускам така, но беше работил по този начин. Сигурно пък по-голямата маса осигурява повече намагнитване , но със сигурност пада горната честота на възпроизвеждане. Може много да се мисли по тези въпроси. За мен за сега е най-достъпно да развивам различни кондензатори и да пробвам. С тях пък човек може лесно да варира в дебелината на самото фолио, т.к. противното напрежение и капацитетът имат пряка зависимост с фолиото. Голямото пробивно напрежение е подсигурено с дебело фолио и изолатор обикновено.