Малко линкове по въпроса...
Както и нота бене за едно интервю на Леонардо дикаприо в което той разказва, че на 5-6 години трябвало да участва в изпълнение в някакво телевизионно предаване... търчал пипал камерите, гледал във визьорите на операторите и най-накрая го изгонили от студиото. Интересно му е какво е предприела майка му... даже ми е много интересно.
Детско развитие от бебешка възраст до 8 години.
https://nap.nationalacademies.org/read/19401/chapter/8Доказано е че децата и въобще хората, но дори деца на 14 месеца слушат и се държат различно в обикновен разговор и когато им се обяснява. Има природен инстинкт модифицира вниманието по време на целенасочено обяснение от родител или учител и това се проявява дори при пеленачета и малки деца.
Изключително полезно за развитието на децата до 4-5 годишна възраст е броенето на съставките в готварски рецепти и следването на упътвания.
Абак/Abacus - сметало
All experts universally agree that the right age to start training Abacus for kids is when they are 4 or 5 years old. The logic forwarded is that most of the development of the brain takes place at this age. The human brain develops and generates new brain cells during this period.
Децата до 5 годишна възраст трябва да усвоят работата със сметало.
Изключително полезно за всички когнитивни способности и логиката.
https://decatani.com/detskata-motivaciya-kak-da-motivirame-deteto-da-svarshi-neshto/Елементарната мотивация е баланс между поощрения, стимули и ред и дисциплина. Внимание: не прекалявайте с наградите, защото без тях няма да искат да вършат нищо.
https://roditel.bg/dete-motivatsiya-za-uchene-urotsi/Точка 10 ми е любима.
Чрез нея преподавам, че нещата могат да се направят по един единствен начин. Разбира се с опита може да има някаква оптимизация. Обаче нищо не може да бъде създадено от само себе си, нито пък като правим каквото си искаме. За всяко нещо има знания, технология, ноу-хау, ред и последователност.
Готвене, сглобяване, леене на бетон, правене на замазка, риболов и т.н.
Причинно-следствената връзка знания-умения, информация, материали, подготовка, проектиране, планиране и работа в точно определена последователност са предпоставките да произведем или направим нещо. Шием рокли, плетем шапки, произвеждаме прежда, предем, леем бетон, байцваме дървени перголи и асми, ремонтираме какво ли не, сглобяваме мебели.
Мисля, че ще се повторя, но най-добрата илюстрация е следната:
- Искам рокля! (т.е. иска да си направи, не че няма 50 рокли)
- Нарисувай рокля...
Следват две седмици мълчание по темата...
- Искам рокля!
- Нарисувай роклята.
Това продължава докато честотата стане ежедневна и накрая седне със скицника и нарисува рокля.
След това правим списък с нужните материали и стъпки върху листа с проекта, вземаме трамвая и тръгваме да обикаляме по магазини да избираме платове, конци, ципове, хастар, копчета и т.н. подчертавам трамвая, а не колата за да придобие представа за разстоянията и времето.
После правим кройка или си купуваме, вземаме размери и започваме да режем и тропосваме. Накрая даваме на шивачка да ни я ушие финално.
Имаме желание, проект, труд по организация и реализация и завършен продукт. С въпросната рокля ходеше на детска градина последната зима...
* * *
Има нещо интересно на което искам да обърна внимание и то е как да разчитаме поведението на детето.
Т.Н. щуреене на малките деца е най-грешно интерпретираното детско поведение от страна на родителите. Понеже те си мислят, че това е естествено детско поведение не вземат мерки и не го пресичат.
За по-недосетливите всъщност това е най-правилното поведение, защото в техните представи контрапункта е да проявят репресивно поведение с физическо или психическо насилие и така да спрат буйното поведение на детето. Лошото, е че това е много негативно и деструктивно отношение към децата. По този начин малките деца имат лошо име.
кой би искал да има лепната лоша репутация от най-ранна детска възраст?
Репутацията на малките деца масово е лоша, а дори собствените им родители ги малтретират по същество.
Хората без да се замислят наричат децата си нерволази, терористи, диваци, маймуни и т.н. и т.н. да не изреждам, че натам става между гнусно и противно.
Уважаеми родители, детето ви щурее, защото нещо го провокира да го прави. Неудобство, сценична треска, притеснение и много-много често: незнание. Така че, да ако вариантите са да го оставите да "щурее" или да приложите репресия на власт и подчинение, по-добре го оставете.
Проблемът идва от там, че в компанията на този по същество непознат, родителите също се чувстват неловко и двете страни си влиаят негативно.
Детето знае, че от него нещо се очаква, но не знае какво. Много често знае, че от него се очаква да стои и да "слуша" т.е. да бъде послушно дете, а по-рядко, т.е. от по-малка част от децата се очаква да бъдат "добри деца". - това са две лишени от съдържание и в никакъв случай самообясняващи се понятия, нещо като абстрактни безстойностни величини. никак, малко, много, напълно, превъзходно и т.н. добро или послушно дете. - нито съдържание, нито стойност.
Децата обичат правилата и реда. За да могат да спазват правила и ред, те трябва да имат занимания по време на упражняването на които да съблюдават въпросните правила и ред.
Това отнема ужасно много говорене. При това умерено, премерено, премислено говорете след като сме броили до три. Не можем да заливаме децата с порой от думи, защото това ги обърква, а може и да престанат да ни зачитат.
Пример:
Тишина от детската стая или детския кът. вариантите са два, правомерна или неправомерна дейност.
Пред известно време наглеждате какво е положението и установявате, че за чаша за поичките се използва чашата за миене на зъби, вътре е четката, новата кутия с боички, моливи и фулмастри е обект на интензивно разкрасяване, няма мушама на масата, пострадали са и други вещи...
При разкриването на тази дейност детето се насмита, защото знае че е сгрешило.
Казвате му, че е сбъркало, да измие всичко със сапун и да си вземе скицник, мушама и т.н.
Детето само по тона Ви разбира, че е сгрешило, а и то и без това много добре го знае.
Пита Ви: ядосан ли си ми? - конкретното дете използва това за ориентиране, говорим си съвсем спокойно и приятелски.
Отговаряте, че не сте ядосани, но сте изненадани, че не си пази и уважава нещата, които могат да служат за всички останали любими занимания без да бъдат съсипвани.
С това дискусията по темата трябва да приключи и да помогнете на детето да си намери друго занимание.
За да протече толкова цивилизована дискусия обаче, преди това трябва да сте изговорили хиляди премислени и премерени думи. Да сте обяснили и въвели правила. Даже не правила, а да сте дали фундаментални знания за:
- нищо не може да се постигна с правене на каквото си искаш - много примери за житото, дървения материал, некадърни авто мивки, майстори, производители и т.н. неща за които детето ви е питало и са привлекли вниманието му;
- да бъдеш добър и послушен няма за цел да се подчиняваш на родителите си, а да имаш приемливо за останалите хора поведение, което те одобряват като полезно... между послушен и добър, все пак добър е за предпочитане;
- да бъдеш деликатен с чувствата на другите хора, като не се сравняваш с тях и особено не сравняваш вещите си;
- нуждата от самоизтъкване и състезания да бъде удовлетворявана най-вече със знания, умения и реална продукция.
Ежедневието предоставя страшно много т.н. педагогически ситуации в които да преподадете по достъпен и разбираем начин тези основни принципи от които детето да се ръководи. Децата са достатъчно любопитни и вниманието им бива привлечено от достатъчно много неща, така че имате възможност за онегледяване и поуки непрекъснато.
Ако се върнем на поведението, децата са любов, те са родени с няколко инстинктивни стремежа, единия безспорно е любопитството, но другия основен стремеж е към смях, удоволствия и забавления. Разбира се това е подплатено с гиганстки капацитет за наблюдение, учене и запомняне.
Целта на възпитанието е да комбинира качествата и стремежите, които имат децата по рождение, така че да си помагат и да се допълват.
Детето трябва да познава веселието, смеха, развлеченията и удоволствията. Ако наблягате само на това обаче то ще развие нездравословна зависимост към тези неща и ще се превърне в един съвременен млад човек професионален потребител на развлекателни услуги.
Можете ли да си представите обаче какво изпитва една съвсем млада жена в детската градина, която почти сама си е ушила рокля и си е изплела цикламена шапка на собствената си кръгово-плетачна машина? Направо се пъчи! Кефа е толкова голям, че дори е дискретна и не се хвали прекалено. Тоест, оценява ползата от тези вещи като придобивка сама по себе си и не търси допълнителни стимули, като одобрение. Същото се отнася за боядисаната от нея асма, разбъркания и загладен бетон и направените гривни и гердани. Когато черпи с кекс или кифлички готвени от нея първата й работа не е да каже, че ги е готвила с татко, казва че са домашни, а чак като получи комплименти и въпроси може да спомене произхода.
Как се преподават отрицателни числа.
Първо, защо трябва да се преподават отрицателни числа. А защо не?
Стига да намерите начин да предадете дадена концепция, дори рудиментарно, то трябва да го направите, този мозък е празен и гладен. При достатъчно натрупване ще забележите, че периодите на подозрителна тишина в детската стая се увенчават с изключително оригинални комбинации от домакиснски предмети в изключително оригинални приложения.
Отрицателни числа:
Имаш ябълка в двора, но ябълките ще узреят утре. С приятелите искате да правите щрудел, затова ги молиш да ти донесат 10 ябълки, а когато утре узреят твоите ще им ги върнеш. събирате се, правите щрудел, изяждате го. На другия ден обаче са узрели само 7 ябълки, ти ги даваш на приятелите и имаш да им даваш още колко? - 3. Следователно ти в момента имаш -3 или с три по-малко отколкото имаш. Ето ти отрицателно число.
Апропо, отрицателните числа навлизат в съвременната математика именно от счетоводните и кредитните баланси.
Детето твърдо трябва да знае взаимовръзката труд-пари-блага, включително режийни и храна. Без да му се натяква и без да се драматизира. Обяснява се като даденост на света съвсем спокойно. Постепенно развива съчувствие към бедните или онеправданите работещи, намразва крадците. По някое време детето ще осъзнае, че това ще се отнася и за него. Отново повод трябва да се взема от реални ситуации и реални въпроси задавани от детето.
Ред правила и дисциплина вкъщи. Стабилен режим и последователност на дейностите сутрин и вечер. няма нужда нищо да е строго, просто трябва да важи за всички, никой да не мрънка и да не скатава.
Когато детето щурее вкъщи, значи нещо в детската градина го стресира. Може да е самият социум и адаптацията към него.
когато щурее в градината или училище, значи нещо вкъщи го стресира.
Най-стресиращото нещо е липсата на социални способности, общи умения и знания или тормоз от някого.
Ако изведнъж поведението на детето се промени, значи има сблъсък с някого. Не е непременно да е жертва на насилие, може сблъсъка да е равнопоставен, танту за кукуригу, но това означава, че учителките не си вършат работата и не ви казват нещо.
И така, колкото по-компетентно е детето, толкова по-уверено ще се справя с всякакви ситуации. Отговорността за компетентността на детето е в огромна степен на родителите. Дали игрите на детето ще бъдат готвене, шиене, сглобяване на нещо или гледане в телефон и занимания с безцелно буйстване. социалните способности в голяма степен зависят от това да тръгне рано на ясла и детска градина. Малките деца са добри. Колкото по-големи стават, толкова по-лошо са способни да се държат помежду си. Като периода от около 3 до 4 и половина годишна възраст е най-лош. Придобиват самочувствие, нямат особени задръжки. Да дадете дете на градина късно е все едно тръгва в казарма млад войник при стари кучета. - вариантите са много, не само крайности разбира се. Тоест, тези от Вас, които ще си гледат сами децата много трябва да се постараят.
Компетентността както виждате е не само по отношения на природознанието, но и по отношение на социалните способности. в подходящи ситуации на детето трябва да се преподаде, че всеки има различни възможности и способности, различни вкусове и възприятия. Ето защо хората са такива каквито са, не трябва да им се сърдим, но и не трябва да се опитваме да ги променяме, защото не е наша работа. Всеки толкова си може и не е точно наша мисия да променяме това. Ние имаме власт най-много над себе си. Когато се държим естествено, тези които мислят като нас и имат сходни разбирания ще бъдат привлечени да ни станат приятели. Много повече от това не можем да направим. Ние самите трябва да избираме приятелите си по собствен вкус за да не бъдем разочаровани. последната част не съм я обяснявал пряко, надявам се да изкристализира като извод. Единственото, което мога да направя е винаги, когато критикуваме нечие поведение, например невнимателен или прибързан шофьор, да подчертая, че той толкова си може като шофьор, няма как да го научим по-добре, но можем да се пазим.
Материята е тежка и затова при целия ми интерес по темата, генерираната продукция е относително кратка.
Като извод, отново ще подчертая да се пази достойнството на детето, никога да не говорим с досада за собственото дете, дори в негово отсъствие и да си повтаряме, че децата са любов и радост и съответно се нуждаят и от чисто детски занимания. Децата трябва да растат в среда от себеподобни и да бъдат третирани като равни по достойнство на възрастните.
Учителят Теодоси Теодосиев обръща изключително голямо внимание на възрастта до 5 години, когато се формират основните невронни връзки в мозъка. До 5 каквото успеете да дадете като базови понятия и особено като подход към всяко нещо, то да бъде изучено, разбрано, обмислено, планирано и направено с търпение, това ще бъде шаблона по който ще работят цял живот. Аз не бих искал вътрешният ми глас да ми повтаря цял живот сопол, нерволаз, досадник и т.н.!
Второ заключение: Необходимо е и малко актьорско майсторство. Нагоре споменах, че детето е един непознат, който сега се оформя и се разгръща като характер пред Вас. не казвам, че трябва да играете роля през цялото време. Обобщението на общото Ви поведение и отношение няма да Ви лиши от личния Ви характер и образ в очите на детето, спокойно. Децата най-точно ще претеглят кой сте Вие и ще Ви опознаят преди Вие да сте го направили. Обаче, обръщайте си внимание, мобилизирайте се, покажете най-добрата си страна, повишете търпението, бъдете добронамерени, старайте се! И да, малко актьорско майсторство понякога се налага, дали за да поднесете информация, дали за да обърнете внимание на нещо с по-малко думи и повече не вербална комуникация. Децата винаги учат по-добре с примери и конкретика. А не с речи, натякване и заповеди. Едно време родителите като че ли бяха по-големи актьори от сегашните. Това е за всеки случай ако искате да отгледате и възпитате нещо по-сложно от себе си. И по-възпитано.
И последен пример: крия собствените си страхове, вкусове и предпочитания. например: при риболов винаги съм махал рибата от кукичката като я настъпя и извадя кукичката с клещи. Тоест, гнуслив съм, еле пък нещо лигаво да ми се мята из ръцете, отврат. Пред детето стискам зъби и махам рибата от кукичката като всички останали... мой близък подскочи като ме видя, отрязах го с едно МЛЪК! Резултат: детето също пипа риби и ги маха от кукичката, но знае да си мие ръцете, особено ако са сладководни...
не ям банани, но с охота купувам на детето, никога не бих пипнал скарида, те скачат като скакалци... детето ги лови и аз ги ловя... Нека си развие собствени вкусове и разбирания, а не да наследява моите. Предупреждавам само за хапещи, жилещи, отровни и мръсни неща.
Апропо, родител 2 е по-труден за комуникиране на такава цялостна стратегия, но като вижда резултатите схваща и се учи от гледане и слушане. Педагогиката спрямо детето учи и на педагогика спрямо родител 2. Това между другото. в нашия случай родител 2 е достатъчно енергична личност с разностранни интереси покриващи се с моите основно в някои спортове, така че не си пречим всеки в материята си. Хем става и констраст.
Гост