Здравей Гост

0 Потребители и 1 Гост преглежда(т) тази тема.

Неактивен Toshko

*
  • *****
  • 3229
    • Профил
Глобалното Затопляне - Всъщност е Измислица!
« -: Септември 25, 2011, 12:28:47 12:28 »
Глобалното Затопляне - Всъщност е Измислица!

Собственото ми чисто логично мнение за глобалното затопляне, е че то няма как да протича по начина по който го описват "учените".
Противоречията, които аз намирам са две:
1. Повишените температури няма как да не доведат до повишен кръговрат на водата, повече вода ще се изпари и ще падне като валежи.
2. Повишените нива на въглеродния двуокис няма как да не доведе до буйно разрастване на растителността. Както знаете, въглеродния двуокис е основната храна за всички растения и дори за повечето водорасли. Почвата служи за набавяне на вода и минерали и в много по-малка степен за храна.

Собственото ми разбиране по въпроса, е че тези два фактора, повишения кръговрат на водата и излишъка от въглероден двуокис (CO2) в атмосферата сами по себеси без промяна на външни фактори като слънчевата активност, могат да доведат по такъв буен растеж на растителността, че да се стигне до повратна точка. Повратна точка или точка на пречупване на климата означава, че в един момент растенията ще достигнат такава маса, че ще потребяват повече въглероден двуокис (въглероден диоксид) отколкото човечеството и природата произвеждат. Това само по себеси може да доведе то глобално охлаждане или ледников период. Голямата маса на растенията ще поддържа голям кръговрат на водата, заради изпаряването от листата, същевременно листата поглъщат топлината и я използват за растеж на растението, което не води до затопляне на атмосферата, а нивото на парниковите газове ще е ниско.

Това е моето собствено разбиране. Въпроса не е дали е вярно, а до колко процеса, който описвам може да повлияе на глобалните температури. Със сигурност е налице, просто се огледайте, жълтия пейзаж от 90-те е заменен от зелен, дори в началото на септември, България е зелена.

Сега да видим какво мислят учените за Глобалното Затопляне (Глобално Затопляне).
Първо Глобално затопляне може да има, само ако температурите са рекордни.
Да, обаче те не са!

Статия в Уикипедия за Климатичния Оптимум

Цитат
Малый климатический оптимум

Красный график — глобальная температура из отчёта МГЭИК 1990 года, синий — из отчёта 2001 года
Также известен как второй климатический оптимум, средневековый климатический оптимум. Существование этого периода в Северном полушарии (Европе и Сибири) в VIII-XIII веках с температурами, более чем на 1°C превышающими современные (в Гренландии - до 2°C) не подвергается сомнению.

Ряд специалистов оспаривают глобальное потепление во время малого оптимума. Например, позиция Межправительственной группы экспертов по изменению климата (МГЭИК, англ. IPCC) за время с 1990 года до 2001 года изменилась от признания к непризнанию средневекового оптимума (см. сравнение температурных графиков из отчётов МГЭИК справа). Один из ведущих сторонников теории антропогенного глобального потепления (АГП) Майкл Манн написал 4 июня 2003 года: «было бы хорошо постараться ограничить мнимый средневековый тёплый период, хоть у нас и нет пока реконструкции температуры для полушарий для того времени»[8]. Критики АГП утверждают, что сторонники теории занизили температуры средневекового тёплого периода безосновательно с целью объявления современных температур беспрецедентно высокими.

Прочетете удебеления шрифт!
Червената крива е историческата глобална средна температура според Междуправителствената Група на Експертите по Изменение на Климата през 1990 година.
Синята крива е историческата средна глобална температура отново според МГЕИК, но през 2001 година!?!
Защо така? Прочетете това в червеното от цитата!


АГП или Антропологично Глобално Затопляне (АГП е на руски) означава Глобално Затопляне предизвикано от човека, а не от природата.
Както виждате привържениците на антропологичното глобално затопляне са разбъзикали фактите за да се окаже, че днешните температури са рекордни, а те не са.

Климатичният Оптимум е бил последван от Малкия Ледников Период (Малък Ледников Период) Статия в Уикипедия за Малкия Ледников Период

От около година учените, които не са обвързани с международни фондове за глобалното затопляне, започнаха да съобщават, че темпа на покачване на температурите е забавен или спрял и че слънчевата активност показва, че земният климат ще започне да навлиза в период на захлаждане. Факта, че слънчевата активност намалява, а температурите не падат или дори леко се покачват означава, че имаме всички шансове да навлезем в следващият малък ледников период с голяма маса на растителността.
Ако прочетете внимателно статията за малкия ледников период, ще видите, че като една от причините за него е посочен факта, че чумните епидемии са редуцирали броя на населението в Европа, което е довело до завръщането на горите, а това е спомогнало климата да стане още по-суров.

Анализ на руски учен публикуван в Е-вестник: http://e-vestnik.bg/3216

Поздрави!

Неактивен ^Del^

*
  • ***
  • 204
    • Профил
Re:Глобалното Затопляне - Всъщност е Измислица!
« Отговор #1 -: Септември 25, 2011, 06:26:47 18:26 »
То е ясно,че всичко е преекспонирано... аз съм абсолютно сигурен,че има далеч по-решаващи елементи отнасящи се до глобалното затопляне,от тези които ни бутат в лицето... просто май другите не зависят от нас ::)
Your ass must get jealous of all the shit that comes out of your mouth!

Неактивен Toshko

*
  • *****
  • 3229
    • Профил
Re:Глобалното Затопляне - Всъщност е Измислица!
« Отговор #2 -: Септември 25, 2011, 08:52:56 20:52 »
Плашат ни с Глобалното Затопляне, като малки деца с Торбалан  :D

А всъщност сме в навечерието на малък ледников период.

Най-гнусното, е че без да са открити нови извори или факти, кривата на средната температура е модифицирана от такава, показваща, че е имало минали оптимуми, дори по-топли от сега (червената крива) до такава, която изкарва сегашните температури рекордни (синята крива). Това налива вода в мелницата на еколозите и любителите на глобалното затопляне.
Предполагам, че до известна степен е и протекционистки механизъм за европейската индустрия, която налива пари в еко технологии и принуждава тези, които искат да излязат на европейския или американския пазар да произвеждат продукти отговарящи на определени стандарти.
Например Евро-4 и Евро-5 са пари хвърлени на вятъра. Никой не обръща внимание на СО2, ужким борбата е за намаляване на СО (въглероден окис). (СО се получава при работа с богата смес и не достатъчно хомогенна смес) Обаче всички тези мерки водят до повишаване на общия разход на гориво и увеличаване на работния обем и до компромиси в управлението и работата на двигателя.
Също така, тези еко истерий ни докараха флуоресцентните крушки, които били енерго спестяващи, но горят повече от тези с нажежаема жичка и на всичко отгоре се оказа, че излъчват канцерогенни газове. Това с газовете без да ги чупиш, просто както си работят.

Най-лошото, е че се харчат много пари за ненужни технологии! Възобновяемите енергийни източници са кръгла нула без технологии за съхранение на енергията за периодите през които не духа вятър или не грее слънце. За сметка на това ядрената енергия е най-чиста и най-евтина, обаче на някой му скимнало, че файдата от нея не е достатъчно голяма и айде да я заклеймим. сигурно, защото руснаците са силни там и защото е стара и достатъчно добре усвоена и достъпна. Тоест няма тайни и няма интрига в нея.

Много ми е интересно, какво ще ни обясняват, като стане студено  :D
Re:Глобалното Затопляне - Всъщност е Измислица!
« Отговор #3 -: Февруари 24, 2012, 03:54:20 15:54 »
А защо изключваме затоплянето да се причинява от външен фактор, който има силно влияние на земята, а именно слънцето .
Много е важно да се диференцират тези неща, дали се говори за процесите на земята, които са предизвикани от самата нея или говорим за затопляне, което включва външния фактор .
Защото ако говорим не в глобален, а космически план, слънцето се разширява, като се разширява то се и приближава,
а ако се приближава, то и пътя на лъчите (да се чете микроскопична слънчева маса) се скъсява, а ако се скъсява пътя, разстоянието,
то същите тези частици имат по малко време да изстинат тоест идват по топли с по висока температура на земята .
А самото нарастване на слънцето е гарант и за още нещо, че нараства и температурата му . Тъй като както знаем всяко тяло, което се загрява увеличава обема си.
И станаха два факторите, самата температура на слънцето и това, че разстоянието от слънцето до земята намалява .
Но реално това би могло да се тълкува като потенциална опасност за земята, чак за след 500 000 години ... примерно .
Защото процеса е много .... муден да го наречем, за да ни вълнува.

Неактивен Toshko

*
  • *****
  • 3229
    • Профил
Re:Глобалното Затопляне - Всъщност е Измислица!
« Отговор #4 -: Февруари 25, 2012, 01:10:28 01:10 »
Слънцето си поддържа баланса на плътността. То е такава звезда, която минава през червен гигант до бяло джудже.
Всъщност ядрения синтез водород-хелий го поддържа да не стане на бяло джудже.

Топлината достигаща до земята е само радиация, инфрачервени лъчи и ултравиолет, но той спада към радиацията - малка дължина на вълната.

Високоенергийните частици (в седми клас писах доклад по физика по тази тема) са отговорни само за северното сияние и за искричката, която виждаш веднъж на няколко години, когато някоя частица нацели очния ти нерв ;) За 6 до 8 минути няма време за червено отместване на радиацията и светлината, съответно разстоянието е ат значение само като величина в уравнението за силата на вълните: интензитета намалява с квадрата на разстоянието...

Слънцето работи, като синтезира хелиеви ядра (пореден номер 2 в м.т.) от водородни такива (номер 1 - най-лекия елемент) и понеже е много голямо, този процес протича с различна средна интензивност... по същия начин по който въглена в жаравата не е само червен, а е осеян със светли и тъмни петна, докато под повърхността гори целия, но някъде е нагрят до бяло, а другаде едва до тъмно червено (1000 градуса и 550-600...)
Та, слънцето си има цикли.

Много е любопитно, че в момента слънцето е в затихващ цикъл, а средната годишна температура расте...

Друг любопитен факт, е че едно вулканично изригване може да изхвърли в атмосферата повече въглероден двуокис произвеждания от цялото човечество за няколко години... Любопитен, но за сметка на това упорито премълчаван от климатолозите! :)

Поздрави!
Re:Глобалното Затопляне - Всъщност е Измислица!
« Отговор #5 -: Февруари 25, 2012, 01:40:55 01:40 »
Мда. То не само слънцето е на цикли .
Аз приемам, че по скоро процесите на земята биха предизвикали парников ефект . Затопляне или изстиване, което би могло да унищожи живота на земята . И приемам, че за такъв един процес, не са необходими 500 000 години и , че това може да се случи точно за няколко месеца при изригването на един масивен вулкан .
Обаче мисля , че не даваме нужното значение на най елементарните и прости процеси,
на които нищо друго не е в състояние да им повлияе и пред тях всичко друго случващо се бледнее .
Процеса при който слънцето става червено джудже включва нарастването му хиляди пъти ,
което означава най общо , че след да кажем милион години времето нужно на слънчевата маса да достигне до земята от 8 минути ще стане 5 .
Слънцето толкова ще порасне , че външната му периферия най вероятно ще е погълнала първата планета от слънчевата система .
А по това време , температурата на земята ще от порядъка на 400 500 600 градуса .
Ние ще сме изчезнали доста по рано .

Глобалното затопляне не е фактор , който би трябвало да ни притеснява ,
тъй като ние не сме в състояние да му въздействаме .. твърде незначителни сме в такъв мащаб .
Единственото , което бихме могли да направим, е да го констатираме .
Ако му е дошло ред да се случва, така или иначе ще се случи .

Интересно е според мен по скоро от научна гледна точка ,
от колкото погледнато на това очакване за глобално затопляне, като спекулация .
Ще се случи така или иначе , въпрос на време е .
« Последна редакция: Февруари 25, 2012, 02:22:31 02:22 от Marsianec »

Неактивен Toshko

*
  • *****
  • 3229
    • Профил
Re:Глобалното Затопляне - Всъщност е Измислица!
« Отговор #6 -: Юли 30, 2013, 03:27:04 15:27 »
Определено затоплянето е измислица!

Прочетете тази новина: Загинали от студ в Бразилия

Според текущото разбиране за климата, сме на прага на малък ледников период. Работата била там, че през последния слънчев цикъл, слънчевата активност непрекъснато е намалявала, но въпреки това средната годишна температура на земята се запазва същата и даже леко расте. Причините за това може да не са антропологични, зависи от вулканичната дейност, с коя страна е обърнато слънцето към нас, интензитета на слънчевите изригвания и ако щете емисиите на блатни газове от Сибир.
Лошото за нас, е че науката за климата по някаква причина не излиза с обобщена теория за климата обхващаща всички изброени фактори. Вместо това климатолозите се фиксират върху антропогенното въздействие върху климата и ни лишават от обективна преценка. Отново ще дам пример с растителността, която никой не отчита. Абсурдно е да се говори за постоянна тенденция на увеличаване на въглеродния двуокис в атмосферата при положение, че растенията се хранят с СО2 в това число и водораслите, а масата на растенията е милиони и милиарди пъти по-голяма от на всички останали живи същества. Няма начин да се явеличи храната и вида който зависи от нея да не започне да процъфтява!

Всичко това означава само едно, че ледниковия период ще дойде по-рязко! Растенията увеличават масата си бурно заради твърдяните по-високи нива на въглероден двуокис, слънчевата активност намалява и в един момент ще бъде подмината и последната възможна равновесна точка след което ще стане много студено без плавен преход към ледников период.

Поздрави!

Неактивен Toshko

*
  • *****
  • 3229
    • Профил
Re:Глобалното Затопляне - Всъщност е Измислица!
« Отговор #7 -: Декември 18, 2013, 07:34:40 19:34 »
Глобалното затопляне всъщност наистина е измислица!

Ледът в северния ледовит океан се е увеличил двойно спрямо миналата година!
Ето и новината:
http://www.manager.bg/наука-и-здраве/арктическите-ледове-се-увеличили-двойно-за-година?fb_action_ids=225440667627637&fb_action_types=og.likes&fb_source=aggregation&fb_aggregation_id=288381481237582

Сега освен, че изстиваме и слънцето отслабва, ще имаме и по-голяма отразяваща повърхност.

Забележете, че ледената шапка на северния полюс не се е забързала с някакви проценти, а се е удвоила!

Поздрави!

Неактивен Toshko

*
  • *****
  • 3229
    • Профил

Неактивен Toshko

*
  • *****
  • 3229
    • Профил
Re: Глобалното Затопляне - Всъщност е Измислица!
« Отговор #9 -: Юни 06, 2017, 07:15:57 19:15 »
Започва глобално застудяване
Слънцето е в началото на свръхвекови минимум, той обрича ХХI век на студ. Антарктида вече е увеличила ледената си маса с 5%

Тезата на българския учен Борис Комитов, че на човечеството предстои не глобално затопляне, а планетарно захлаждане, е в ярък контраст със съвременната истерия около промените в климата, предизвиквани от човешката дейност.
Още през 2002 г. д-р Комитов съобщава в научен доклад, че през първата половина на XXI век е минимумът на 200-годишен слънчев цикъл, който ще доведе до захлаждане на климата, а оттам и до изостряне на икономическата и политическа обстановка в света.
Статията му за отражението на тази връзка през ХХI в., публикувана през 2004 г. в Cambridge Journals в съавторство с руския учен Владимир Кафтан, вече години наред е сред 10-те най-четени студии, публикувани в научното издание.
Авторът е завършил астрономия в Софийския университет „Св. Климент Охридски". Работи в БАН от 1979 г. Публикувал е около 70 научни и над 50 научнопопулярни статии, както и 3 книги.
Той създава т.нар. хелиоцивилизационна хипотеза. Колегите му го сочат за един от световните авторитети в областта на кометите и планетните атмосфери. Най-голяма популярност обаче му носят изследванията на връзката между слънчевата активност и климата на Земята.  На името на българския учен е наречен астероидът 20363 Комитов. Небесната скалђ е открита на 18 май 1998 г. от обсерваторията „Лоуъл", САЩ, при търсене на обекти, опасно приближаващи Земята.
За Списание 8 доц. Комитов изложи подробно своето виждане за връзката Слънце-климат и предстоящото „неочаквано" глобално застудяване.

Глобално затопляне, предизвикано от човешката дейност, с последващи климатични катаклизми, ново преселение на народите поради превръщането на доскоро плодородни страни в пустини, колапс на човешката цивилизация.

Това предвиждане често може да бъде чуто от природозащитници, а вече и от политици.

Един български учен обаче издига своя глас в полза на по-спокойното и преди всичко – по-научно разглеждане на въпроса за климатичните промени. Които може да се окажат съвсем различни от очакваните.

В края на 2007 г. бившият вицепрезидент на САЩ Ал Гор получи Нобелова награда за мир заради кампанията срещу „глобалното затопляне". Позицията му е добре известна - човешката дейност е причина за затоплянето на климата с около 0,7°C за последните 150-160 г.

Но защо присъдената награда е по същество политическа, а не за наука? Нали проблемът за климатичните промени е научен и се отнася преди всичко до метеорологията и геофизиката, а те са физически науки.

Това е така, защото сред учените има не само резерви, но и сериозна съпротива срещу теорията за „антропогенното затопляне".

На първо място съмняващите се задават въпроса има ли доказателства за климатични промени в по-далечното минало, които  по амплитуда и посока да наподобяват и дори да са по-големи от тези през последните 150 г.? Защото природните закони действат по един и същи начин както сега, така и преди 500, 1000 години или в някоя далечна геоложка епоха. Ако причинителите на подобни климатични промени в миналото, несъмнено с естествен произход, действат и днес, това ще означава, че „антропогенното глобално затопляне" е съмнително обяснение. До такъв извод бихме стигнали и ако причинителите на климатичните промени по същността си днес са такива, каквито са били и в миналото.

Климатичните цикли

Периодът на редовните инструментални измервания на температурите по света се „припокрива" с епохата на съвременното „глобално затопляне"  - последните 150-160 г.
Но затоплянето на климата след 1850 г. не е протичало гладко. Има периоди, през които то се е ускорявало, през други се е забавяло и процесът дори е тръгвал назад.

След затоплянето около 1880 г. климатът на Земята е застудял значително (с 0,4°С) до 1912-1915 г. Следва бързо затопляне и само за около 25-30 г. среднопланетарната температура се покачва с цели 0,6 градуса до 1940 г. Нова, макар и по-слабо изразена тенденция на застудяване започва в началото на 40-те години на ХХ век, като достига максимална дълбочина около 1965-1970 г. Следващата фаза на затопляне продължава до 2000 г.

През последните 7-8 години има нова фаза на застудяване

- до този момент с около 0,1°С спрямо 2000 г.



Спряло ли е „глобалното затопляне" в 2000 г.? Обобщените данни за планетата показват добре изразена тенденция към затопляне в периода 1978-2000 г. и относително постоянно ниво след това. Само тези данни не стигат, за да заключим, че започва глобално застудяване. Но върху общата тенденция на глобалното затопляне се

наслагва мощен 60-65-годишен цикъл

Неговите минимуми са причинители на периодите на временно застудяване в началото и средата на ХХ век, а максимумите съответстват на по-топлите периоди около 1880, 1940-42 и 2005 г. На какво се дължи този цикъл? Климатолозите избягват отговора на този въпрос, позовавайки се на вътрешни колебания на климатичната система без специална външна причина. Дали е така?

В поведението не само на температурите, но и на всички останали по-важни климатични параметри (валежи, налягане, влажност, дебит на реки, ниво на езера и др.) има и по-краткосрочни цикли на промени от 2,5, 3,5 3,75, 5-6, 10-11, 18-24, 35-36 и 50-55 години. Например квази-двудесетилетните цикли (20-22 г.) са много добре видими в промяната на параметрите на атмосферния пренос. Има 20-22-годишна цикличност и в количеството на падащите в България валежи през топлото полугодие. То е следствие на подобни вариации в поведението на атлантическите и средиземноморските циклони.
Защо възникват циклите в климата и доколко са устойчиви? Не е ли възможно наблюдаваната през ХХ век тенденция към затопляне да е част от много продължителен естествен климатичен цикъл? Отговорът на този въпрос се търси в индиректните данни, с които работи палеоклиматологията (за методите на изследване и историята на връзката Слънце-климат виж текста долу - бел. ред.).

Тези данни сочат, че през последните 10 000 - 11 000 години („следледниковата" епоха, наречена холоцен)

Земята е преминала през 4-5 фази на затопляне и застудяване,

при което температурата й се променя в рамките на 2-2,5°С. Най-студените фази на този цикъл, дълъг 2200-2400 г. (виж карето на стр. 50 - бел. ред.), се наричат „малки ледникови периоди". Последният такъв е бил между XV и XVIII в., а абсолютният температурен минимум е бил през 1650-1720 г.

В околомаксимумните фази на този цикъл, наречен Халщатцайт,  среднопланетарните температури са от 0,5 до 1°C по-високи от съвременните. Това са периоди с много топъл климат на средни и високи географски ширини. Последната подобна епоха обхваща периода от 800-а до 1200 г. сл. Хр. и е известна като средновековен температурен максимум.

Точно по това време една експедиция от викинги потегля на запад от Исландия и достига до Гренландия. Скандинавците са поразени от приветливия бряг, покрит със зелени ливади и храсталаци. Към новооткритата „Зелена страна" се запътват флотилия след флотилия с преселници. През XII век скандинавското

население на острова достига 12 000 души. Днес то е около 6000 души,

защото след 1200 г. климатът започва бързо да застудява. Ледниците настъпват, растителността изчезва. Към средата на XV век положението става критично и през 1461 г. кралят на Дания и Норвегия издава указ за евакуация на колонистите. Новото заселване на острова от скандинавците е от XVIII век.
В климата са установени и голям брой по-краткосрочни циклични вариации. Най-отчетлив е този със средна продължителност около 200-210 г. Той се проявява в циклични промени с амплитуда между 0,4 и 1°C. Най-добре е забележим във вътрешността на континентите - например в Централна Азия. През последните 1000 години неговото действие се забелязва в захлаждането през нечетните столетия спрямо предходните четни - XI век е по-студен от X век, XIII от XII век и т.н.
„Великите ледникови периоди" са събития, свързани със силни понижения на средната температура на Земята - до 7 -8 °C спрямо съвременните стойности. Те също се повтарят, средно през 95 000 - 100 000 г. Последният от тях – Вюрмският, е приключил само преди около 10 000-11 000 години.  Съвременната, относително топла епоха (холоцен) е поредният максимум на този квази-100 000-годишен цикъл. Има и цикли с продължителност  20 и 50 хиляди години и амплитуда от 3 до 5 градуса.

„Скритите" 75 процента. Иде ли нов свръхвекови минимум?

Привържениците на теорията за антропогенното затопляне днес не отричат съвсем влиянието на слънчевата активност. Те обаче го подценяват около 4-5 пъти. 
В колонката с методите споменахме, че общата слънчева светимост се изменя в хода на петнообразувателния 11-годишен цикъл с около 0,1% за периода, откакто се наблюдава с  прецизна спътникова апаратура.  Съответните вариации на средната температура на Земята са около 0,1-0,12°C. Има разработени теоретични модели, за които се смята, че представят  добре връзката между слънчевата петнообразувателна активност и слънчевата светимост. Когато обаче те се приложат за епохата на Маундеровия минимум и съответно малкия ледников период (XVII-XVIII в.) се оказва, че затоплянето на климата оттогава досега би трябвало да бъде само около 0,4°C, докато в действителност затоплянето е с 1,5°C, т.е. почти 4 пъти повече. 

Разликата, която е почти 75% от общото изменение на температурата, не може да бъде обяснена само чрез нарастването на слънчевата активност от началото на XVIII век досега.  „Глобалните еколози" използват това несъответствие като аргумент, че трябва да има друго основание за затопляне на климата и това е човешката дейност.
Но може причината за липсващите 75% да е друга. Може теоретичните модели за връзката „слънчеви петна - светимост" да не са верни или пък да има и други механизми, чрез които слънчевата активност влияе върху климата.  Без напълно да се изключва първата възможност, фактите по-скоро са в полза на втората. През 1997 г. датските геофизици Свенмарк и Фриз-Кристенсен дадоха доказателства, че малката част от галактични космически лъчи (ГКЛ), които проникват в ниската атмосфера на Земята, предизвикват йонизация на въздуха, макар и много слаба. Образуваните йони при взаимодействие с водните пари и в присъствието на малки количества сярна киселина стимулират образуването на аерозоли, а оттам и на облачност. Това води до увеличаване на отражателната способност на земната атмосфера.

По-голяма част от слънчевата радиация се отразява обратно в Космоса

Крайният резултат е изстиване на повърхността и приземния въздух и застудяване. 
Достигащият до Земята поток ГКЛ обаче е най-силен именно при ниска слънчева активност. Ето защо в епохите на слънчевите минимуми към слабия ефект на охлаждане, свързан с намаляване на слънчевата светимост, се добавя значително по-силен ефект, породен от по-интензивното образуване на аерозоли.

В най-външните части на слънчевата атмосфера (короната) протичат тмащабни процеси, които имат мощен ефект върху земния климат. Те предизвикват проникване на слънчеви частици с висока енергия (главно протони) в ниската атмосфера на Земята, пораждайки процеси, подобни на вече описаните за галактичните космически лъчи. При тези явления се наблюдава много силен 60-65-годишен цикъл. Така се изяснява не само същият климатичен цикъл, но и защо привидно липсва връзка между слънчевата активност и климата през последните три десетилетия. Причината е, че активните явления в слънчевата корона през посочения период са с много ниска интензивност. Дългосрочната тенденция за отслабване на интензивността и честотата на слънчевите изригвания е ясно забележима още от началото на 80-те години, но най-вече се проявява след 1992 г.

Връзката между слънчевата активност и земетресенията е забелязана отдавна

Установено е, че силните земетресения са предимно около максимумите и минимумите на на 11-годишните слънчеви цикли. Особено земетръсно е времето на минимумите. Тогава общото количество отделена сеизмична енергия за цялата Земя е по-голямо, отколкото при средните и околомаксимумните фази на същите. Особено активни в сеизмично отношение са епохите на свръхвековите слънчеви минимуми.

Подобна връзка има и с вулканичните явления. За последните 500 години са станали 15 много мощни изригвания, за които климатолозите са категорични, че сериозно са повлияли върху земния климат.

Тези изригвания са станали около минимумите или максимумите

на 11-годишните цикли, а 6 от тях - по време на минимума на Далтон (1798-1835 г.). При вулканичната дейност в атмосферата на Земята се отделят много химически активни газове, вкл. и сернокиселинни молекули. А те, както вече казахме, стимулират образуването на аерозоли и облачност, водейки до охлаждане на климата.
По този начин по време на ниска слънчева активност в посока на климатично охлаждане действат поне два, а най-вероятно и други, свързани със Слънцето процеси: понижението на слънчевата светимост, увеличеният поток на ГКЛ и активизирането на вулканичната дейност. Това обяснява защо климатичните свръхвекови минимуми са толкова дълбоки. Ако към това прибавим и ефектите, породени от очевидно слънчевия по произход 60-65-годишен цикъл, става ясно, че

обясняването на съвременните климатични промени
с човешкия фактор е излишно

Средата и краят на ХХ век са епохата с най-високата слънчева активност през целия 400-годишен период на инструментални наблюдения на Слънцето. За него вече има и прието име: модерен свръхвекови слънчев максимум. Със сигурност това е

най-активният период на нашето светило поне за последните 1000 години

Сегашният 2200-2400 годишен цикъл (Халщатцайт) се сочи като най-мощен измежду последните четири, а модерният свръхвекови слънчев максимум - като най-високото средно ниво на слънчевата активност от около 7500-8000 години насам! Какво може да се очаква от Слънцето и климата в близко бъдеще?

Първото нещо, за което можем да сме в много голяма степен сигурни, е, че периодът на активната начална фаза на настоящия Халщатцайт вече е приключил. 300 години след Маундеровия минимум  Слънцето е навлязло вече във фазата на „платото", където по-нататъшното затопляне на климата ще се преустанови. Самї по себе си това изключва в близко бъдеще да настъпят събития, подобни на Маундеровия минимум и Малкия ледников период. Не така обаче стоят нещата  по отношение на 200-210-годишния слънчев цикъл и негов предстоящ минимум.

Още в края на 90-те и непосредствено след 2000 г. самостоятелно и заедно с колеги от Русия, САЩ и Италия в няколко последователни изследвания на дългосрочното поведение на Слънцето стигнахме до извода за

нов свръхвекови слънчев минимум, който трябва да започне между 2005 и 2010 г.

и да обхване по-голямата част от XXI век.

От друга страна, по своята дълбочина той ще наподобява минимума на Далтон от XIX век, т.е. няма да бъде много дълбок. Климатът ще реагира на това събитие със застудяване, при което среднопланетарната температура ще се понижи с около 0,4°C до 2030-2035 г. спрямо нивото от 2000 г. и с още 0,3°C, т.е. общо  0,7°C към 2070 г..

Един нов свръхвекови слънчев минимум ще „пречупи" глобалното затопляне

Социално-икономическите последици  от това може да се окажат много по-различни от всичко обсъждано до момента, а обществото може да се окаже в максимална степен неподготвено за тях.
Към края на 2006-а и особено през 2007 г. на Слънцето

започнаха да се наблюдават явления, които изненадаха повечето изследователи

Какво точно се случва?
1. Много дълъг и дълбок петнообразувателен минимум. От април 2006 г. до началото на февруари 2009 се събират около 480 дни, през които на Слънцето не се е виждало нито едно петно. Подобно събитие не се е случвало от 1913 г. насам. 
2. Общото магнитно поле на Слънцето е най-слабото от 50 години насам. Плътността на слънчевия вятър също е рекордно ниска за целия период, откакто се наблюдава (над 40 години).
3. Намалението на слънчевата светимост след 2006 г. е доста по-голямо от обичайното за слънчев 11-годишен минимум.
4. Последният петнообразувателен слънчев цикъл, чийто максимум бе през 2000 г., е необичайно дълъг: по предварителни оценки около 12,5 г., при средна стойност 11,04 за последните 1700 години (според косвените данни в Реда на Шове) или 11,03 от 1749 г. насам по инструментални данни (Цюрихският ред).
5. Почти пълно отсъствие на геомагнитна активност през цялата 2008 г.
Всички тези събития означават само едно - Слънцето е в началото на поредния си свръхвекови минимум! А това се проявява в редица климатични събития - необичайно студени зими в САЩ (2001, 2007 и 2009 г.) за пръв път от около 200 г. насам, температури до -50-52°С в щатите Минесота, Северна Дакота и др.; няколко тежки зими в Източна Европа и Сибир, 

отрицателни температурни рекорди в България - в Севлиево под -30°С през 2005 и 2008 г.

Зимата в Китай през 2008 г. обхвана дори тропичните райони на страната и е най-тежката от 100 години насам. Сняг и отрицателни температури на Арабския полуостров през 2008 и 2009 г.; студени зими в южното полукълбо - през 2008 г. в Сидни вали сняг за пръв път от 165 години насам, сняг в Буенос Айрес през 2007 г. за пръв път от 1917 г. насам; от 2007 г. се наблюдава тенденция към захлаждане на летата в Западна и Централна Европа.

Общата маса на антарктическия континентален ледник след 2000 г. е нараснала с около 5%. В случая с Антарктида медиите акцентират върху откъсването на айсберги от континента, докато натрупването на ледена маса във вътрешността му не се коментира. 
Тези факти показват, че затоплянето като климатична тенденция вече е прекратено в много райони по света.


Три века учените
търсят как Сънцето влияе
на климата


Идеята, че Слънцето влияе на дългосрочните промени в климата, е още от времето на първите наблюдения на слънчевите петна през телескоп в началото на XVII век.
През XIX век швейцарците Хайнрих Швабе и Рудолф Волф откриват 11-годишния петнообразувателен цикъл и астрономите се запалват по търсенето на връзки „климат-Слънце". Метеоролозите и климатолозите дълго време пренебрегват резултатите от този род изследвания, защото почти до края на ХХ век не са открити категорични зависимости между слънчевото петнообразуване и промените в общата слънчева светимост.
От края на 70-те години на XX в. спътници проучват дали има такива значими за климата вариации в областта на видимите лъчи и т. нар. близък ултравиолет. Оказа се, че слънчевата светимост наистина зависи от нивото на слънчевата активност. Тя е най-висока около максимумите на 11-годишните цикли на Швабе-Волф и най-ниска около неговите минимуми, когато при „съдействието" на други фактори на много места по света има особено студени зими.
Всеки 20-22 г. слънчевото магнитно поле сменя своя знак. Конкретно за Балканския полуостров това се изразява в редуване на сухи и горещи с по-дъждовни и студени лета през същия период.
След като Рудолф Волф открива 11-годишния слънчев цикъл заедно с Х. Швабе, работата му е развита от друг швейцарец - Валдмайер.  В средата на ХХ в. той създава т. нар. „Цюрихски ред" - поредица данни за слънчевата активност в течение на хилядолетия, приет за международен еталон за оценка на слънчевата петнообразувателна активност.
През 1893 г. британският астроном и геофизик Едуин Маундер пръв обръща внимание на един много интересен факт: в продължение на повече от 70 години - между 1642 и 1715 г., на Слънцето почти не са се наблюдавали петна! Астрономите не обърнали особено внимание на откритието му. А то било от изключителна важност. В определени периоди 11-годишният цикъл може и да не действа или да е съвсем слаб.
През 1944 г. Глайсберг, анализирайки Цюрихския ред, пръв обърнал внимание на друг слънчев цикъл с продължителност около 80-90 години. В средата на 50-те години американецът Андерсън и българинът Ангел Бонов откриват независимо един от друг, че съществува цикъл, дълъг около 180 години, двойно по-дълъг от този на Глайсберг. Един от видимите му ефекти е, че минимумът на 80-90 годишния цикъл в началото на XIX век, известен още като „Минимум на Далтон" (1798-1835 г.) е значително по-дълбок от този в началото на ХХ век („Минимум на Глайсберг-Гневишев", 1898-1923 г). 
Британецът Дерек Шове проучва слънчевата активност векове и хилядолетия преди наблюденията през телескоп. За целта използва разнородна информация - писмени съобщения от миналото за наблюдавани полярни сияния, видими с просто око слънчеви петна, съобщения за силни земетресения и други явления. Всички те косвено или пряко са свързани с протичащите на Слънцето процеси. Шове използва и данни за ширините на годишните кръгове на дърветата. Така през 1955 г. се появява „Редът на Шове" за приблизителните календарни години на минимум и максимум на 11-г. цикли, както и мощността им за последните почти 2200 г.
От средата на ХХ век картината на поведението на Слънцето в миналото се изучава и по данните за т.нар. космогенни радиоизотопи - атоми на тежките изотопи на въглерод, берил, хлор и др. химични елементи. Те се образуват в средната атмосфера на Земята, на височини от около 35-40 км над земната повърхност под действието на частици с високи енергии (протони, неутрони и др.), идващи от далечния Космос -  квазари, активни ядра на галактики, избухващи свръхнови звезди, пулсари. Това лъчение се нарича галактични космически лъчи (ГКЛ).
Пристигащият до Земята поток на ГКЛ обаче е в обратна връзка с нивото на слънчевата активност. Ако последната  е висока, то и плътността на слънчевия вятър е по-висока и той отслабва достигащите до Земята ГКЛ. Тогава в стратосферата се образуват доста по-малко космогенни радиоизотопи. Тази обратна връзка между нивото на слънчевата активност и потока на ГКЛ се нарича „Форбуш-ефект". 
Главно по  натрупванията на въглерод-14 в годишните кръгове на дърветата и пещерните образувания (сталактити и сталагмити) или на берил-10 на различни дълбочини в континенталните ледници на Гренландия и Антарктида, се съди за хода на слънчевата активност в миналото.
Един от първите факти, на които изследователите се натъкнали, било изключително високото съдържание на въглерод-14 в годишните кръгове на дърветата в периода между XV и XVII век.  Подобен феномен бил установен и при радиовъглеродния анализ на картините на ренесансовите художници.  Отначало било предположено, че това се дължи на избухнала близо до Слънчевата система свръхнова звезда. Анализът на дървесните образци от по-далечното минало обаче показал, че концентрациите на въглерод-14 са се повишавали периодично до нива, съизмерими с тези през Ренесанса на всеки 2200-2400 години! Подобно явление може да се дължи само на цикличен фактор. Такъв би могло да бъде само Слънцето. Така бил установен мощният слънчев 2200-2400-годишен цикъл, наречен Халщатцайт.
И тогава, през 1975 г., се сетили за откритието на Маундер, направено преди близо 80 години - липсата на петна през по-голямата част от XVII и началото на XVIII век. Дж. Едди от университета в Болдър (Колорадо, САЩ) прави връзка с високите съдържания на радиовъглерод в дървесните образци през същата епоха. Минимумът на Маундер се оказва реално явление. Той и подобните нему събития от по-далечното минало маркират началото на 2200-2400-годишните слънчеви цикли.  Оказало се, че тези маундероподобни минимуми съвпадат по време с всяка една от „малките ледникови епохи".
Минимумите на 200-210-годишния цикъл се наричат „свръхвекови слънчеви минимуми". Те не са еднакво дълбоки – това зависи от взаимодействието на конкретния двувекови минимуми с останалите дългосрочни тенденции.
Минимумът на 200-210-годишен цикъл през XVII век съвпада по време с този на Халщатцайт (2200-2400-г. цикъл) – което поражда „средновековния мини ледников период".

Материалът е поместен в брой 3/2009 на Списание 8.


Ехеее, това е даже по-старо от тази тема.
Източник: https://spisanie8.bg/рубрики/наука/1054-започва-глобално-застудяване.html

Неактивен Toshko

*
  • *****
  • 3229
    • Профил
Re: Глобалното Затопляне - Всъщност е Измислица!
« Отговор #10 -: Юни 06, 2017, 10:33:26 22:33 »
Ако не вярвате на български източници, заповядайте проучване на НАСА от 2015 г. публикувано на собственият им сайт на следният адрес: https://www.nasa.gov/feature/goddard/nasa-study-mass-gains-of-antarctic-ice-sheet-greater-than-losses

И за да не се отметнат, цитирам тук:
Цитат
A new NASA study says that an increase in Antarctic snow accumulation that began 10,000 years ago is currently adding enough ice to the continent to outweigh the increased losses from its thinning glaciers.

The research challenges the conclusions of other studies, including the Intergovernmental Panel on Climate Change’s (IPCC) 2013 report, which says that Antarctica is overall losing land ice.

According to the new analysis of satellite data, the Antarctic ice sheet showed a net gain of 112 billion tons of ice a year from 1992 to 2001. That net gain slowed to 82 billion tons of ice per year between 2003 and 2008.

НАСА обича да се отмята от думите си, както направи с един нов тип двигател, затова направо копирам:
Цитат
“We’re essentially in agreement with other studies that show an increase in ice discharge in the Antarctic Peninsula and the Thwaites and Pine Island region of West Antarctica,” said Jay Zwally, a glaciologist with NASA Goddard Space Flight Center in Greenbelt, Maryland, and lead author of the study, which was published on Oct. 30 in the Journal of Glaciology. “Our main disagreement is for East Antarctica and the interior of West Antarctica – there, we see an ice gain that exceeds the losses in the other areas.”  Zwally added that his team “measured small height changes over large areas, as well as the large changes observed over smaller areas.”

Scientists calculate how much the ice sheet is growing or shrinking from the changes in surface height that are measured by the satellite altimeters. In locations where the amount of new snowfall accumulating on an ice sheet is not equal to the ice flow downward and outward to the ocean, the surface height changes and the ice-sheet mass grows or shrinks.

But it might only take a few decades for Antarctica’s growth to reverse, according to Zwally. “If the losses of the Antarctic Peninsula and parts of West Antarctica continue to increase at the same rate they’ve been increasing for the last two decades, the losses will catch up with the long-term gain in East Antarctica in 20 or 30 years -- I don’t think there will be enough snowfall increase to offset these losses.”

The study analyzed changes in the surface height of the Antarctic ice sheet measured by radar altimeters on two European Space Agency European Remote Sensing (ERS) satellites, spanning from 1992 to 2001, and by the laser altimeter on NASA’s Ice, Cloud, and land Elevation Satellite (ICESat) from 2003 to 2008.

Zwally said that while other scientists have assumed that the gains in elevation seen in East Antarctica are due to recent increases in snow accumulation, his team used meteorological data beginning in 1979 to show that the snowfall in East Antarctica actually decreased by 11 billion tons per year during both the ERS and ICESat periods. They also used information on snow accumulation for tens of thousands of years, derived by other scientists from ice cores, to conclude that East Antarctica has been thickening for a very long time.

“At the end of the last Ice Age, the air became warmer and carried more moisture across the continent, doubling the amount of snow dropped on the ice sheet,” Zwally said.

The extra snowfall that began 10,000 years ago has been slowly accumulating on the ice sheet and compacting into solid ice over millennia, thickening the ice in East Antarctica and the interior of West Antarctica by an average of 0.7 inches (1.7 centimeters) per year. This small thickening, sustained over thousands of years and spread over the vast expanse of these sectors of Antarctica, corresponds to a very large gain of ice – enough to outweigh the losses from fast-flowing glaciers in other parts of the continent and reduce global sea level rise. 

Zwally’s team calculated that the mass gain from the thickening of East Antarctica remained steady from 1992 to 2008 at 200 billion tons per year, while the ice losses from the coastal regions of West Antarctica and the Antarctic Peninsula increased by 65 billion tons per year.

“The good news is that Antarctica is not currently contributing to sea level rise, but is taking 0.23 millimeters per year away,” Zwally said. “But this is also bad news. If the 0.27 millimeters per year of sea level rise attributed to Antarctica in the IPCC report is not really coming from Antarctica, there must be some other contribution to sea level rise that is not accounted for.”

“The new study highlights the difficulties of measuring the small changes in ice height happening in East Antarctica,” said Ben Smith, a glaciologist with the University of Washington in Seattle who was not involved in Zwally’s study.

"Doing altimetry accurately for very large areas is extraordinarily difficult, and there are measurements of snow accumulation that need to be done independently to understand what’s happening in these places,” Smith said.

To help accurately measure changes in Antarctica, NASA is developing the successor to the ICESat mission, ICESat-2, which is scheduled to launch in 2018. “ICESat-2 will measure changes in the ice sheet within the thickness of a No. 2 pencil,” said Tom Neumann, a glaciologist at Goddard and deputy project scientist for ICESat-2. “It will contribute to solving the problem of Antarctica’s mass balance by providing a long-term record of elevation changes.”


Неактивен Toshko

*
  • *****
  • 3229
    • Профил
Re: Глобалното Затопляне - Всъщност е Измислица!
« Отговор #11 -: Юни 06, 2017, 10:45:02 22:45 »
Ако трябва да бъда обективен, това, че на едно и без това студено място се трупа повече замръзнала вода не значава непременно, че няма глобално затоляне. Може да се дължи на повишен кръговрат на водата.

Само че едновременно с това, че антарктика трупа лед, арктика или северният полюс също трупа лед. След минимума от началото на века, от 2012-та насам площта на леда в северния ледовит океан расте всяка година и то с много.

Интересно ми е как щеобяснят твърдението за няколко поредни рекордно топли години, които имат поредици от рекордно топли месеци. Да, може би в ширините на белият либерален северноатлантически свят това е било така, но очевидно на други места е било достатъчно студено за да се натрупа повече нов лед от преди.
Тези последователни рекордно топли месеци и години съвпадат именно с увеличението на площта на леда в СЛО...

Темата обаче вече е много политически обременена и се чудя в кой раздел да я пусна.

Опасявам се, че има голяма вероятност да се окаже, че "глобалното затопляне" е било използвано за да пъдат сключени международни договори като парижкото споразумение, които осигуряват достъп до лостове за влияние.

Ако само се представим какво ще прави една организация кнтролирана от америанците и по-точно от демократите със стотици милиарди долари.
Дали няма да ги изразходва чрез фирми, които подкрепят американското и по-точно на демократите влияние в съответните държави? Китай и Индия са слабо зависими от САЩ. Даже са доста независими.
Какво ще стане ако контролирани от американци международни организации изхарчат там стотици милиарди?
Ако парите отидат към индустриалци, които контролират и медии?
Или пък към инвестиции в енергия с крайни собственици, които са политически ангажирани. Дали тези собственици няма да започнат да предпочитат хора, които харесват САЩ и приемат тяхната гледна точка по всички въпроси. Дори по въпроси, които видимо не ги касаят пряко.

Тръмп се оттегли от парижкото споразумение, спря парите, но ще се включва отново. Възможно е да се тълкува като спиране на кранчето за демократите. Кой оставя политическите си опоненти да се финансират с държавни пари? И то за цели, които са недоказани като глобалното затопляне, което всеки момент може да прерастне в ледников период!

Четете за парижкото споразумение тук: http://penkiller.com/index.php/topic,1712.0.html