Здравей Гост

0 Потребители и 1 Гост преглежда(т) тази тема.

Едно кратко мое съждение за Мъдроста...
« -: Януари 09, 2012, 02:12:58 14:12 »
Предвид факта че тази наистина интересна тема като "психологията" все още няма своите почитатели на местна почва - счетох за необходимо да Ви обърна внимание и изразя почудата си от това че разделът тук е все още празен. Та, реших да "поведа крак" с едно свое леко несериозно (но пък надявам се забавно) съждение което да "поотпусне" и "развърже" смелоста на последващите ме юзъри за изказване на лични мнения :) ...така де - сигурен съм че ще стигнем и до сериозни разговори в последствие, а сега просто искам да обърна внимание на една сентенция според която твърдението че ‎"грешките са основа на мъдроста" има своето основание да претендира за своята истинност...
Е, стига де - неприятно ми е да разбера това, не само защото не искам да си признавам че съм допускал грешки... чувствам се глупаво защото наистина не си спомням да съм "грешал" - а това освен че е показателно за капацитета на личната ми "памет", предполага и липсата дори на минимална "мъдрост" (не само в думите ми а и по принцип)... шашава работа - глупаво е да признаеш на себе си че си глупав ;)
...таааа.... интересно ми е да чуя и чуждо лично мнение по темата  ::)
« Последна редакция: Януари 09, 2012, 02:18:13 14:18 от МладежЪ »

Неактивен Toshko

*
  • *****
  • 3394
    • Профил
Re:Едно кратко мое съждение за Мъдроста...
« Отговор #1 -: Януари 09, 2012, 03:02:23 15:02 »
Човек може да греши на всяка крачка и на всяка дума.
Чел съм страхотна статия в Сайънтифик Американ за това как се развива таланта и как се става добър в нещо с което се занимаваш.
Шофиране, шахмат, стрелба и всяка професия или занимание.

Проучването включваше анатомия на мозъка, психология, експерименти и т.н.

Ключа от палатката е в самокритичността! Ако не си правиш самокритика, няма как да се усъвършенстваш!
Второто условие е постоянството. Според авторите, необходими са 10 години целенасочени занимания за да развиеш таланта си и да се издигнеш на абсолютно ниво.

Мъдростта не е нещо свръх естествено.
Мисля че на хората не им е ясно какво точно е тя.
Според мен е интуиция придобита въз основа на критично оценен опит, знания, капацитет и специфичен характер.
Най-неясното е характера, но да кажем, че изискването за постоянство е изискване за силна воля.
Преценката идва само с опита и аналитичните способности.

Освен това, смятам че няма как да бъдеш мъдър ако не си добър в поне едно нещо. Според същата статия, тайната на успеха е една и съща във всички дисциплини.
Успелия в едно вече знае технологията, знае как да полага труд ефективно и целенасочено, затова и подхода му ще е мъдър спрямо всичко с което се захване.

Мъдростта е технологията да търсим скритото и не очевидното и да знаем, че те са там, също и да си обясняваме нещата рационално и просто.

Поздрави!

Re:Едно кратко мое съждение за Мъдроста...
« Отговор #2 -: Февруари 27, 2013, 02:13:54 14:13 »
Привет! :)
"Грешките са основата на мъдростта" - интересно твърдение лично за мен. Въпреки, че ако започнем да го "пощим" ще установим, че чрез грешките(които не сме склонни да признаем гласно) ние изграждаме опит, а именно чрез опита достигаме до заветната мъдрост.
В подкрепа на статията, която е чел Тошко ще приложа друго твърдение "Мъдър е не онзи, който знае всичко, а който знае необходимото."(Есхил), следователно мъдрецът не е нищо повече от специалист в дадена област. ;)
Всеки човек разгръща своя потенциал в една определена насока. Мозъкът ни е устроен да развива този дял в който постъпват най-много информация(знания). Въпреки градацията ни като личности и старанието ни да сме най- добри в областта ни това не ни прави мъдри. Мисля, че към знанията трябва да се прибави такт, интуиция и не малка доза общи познания(любознателност). Едва тогава можеш да имаш честта да притежаваш мъдрост  :)

В този процес на размисъл ... Мъдростта е във всеки един и този, който съумее да се самоусъвършенства постоянно ще може да разбере непонятното и да даде простичко обяснение на този, който те първа се преоткрива.