В спонтанен разговор между мен и една приятелка филоложка, у мен възникна въпроса, как би се наричал хибрида между кифла и патка.
Филологичната наука се оказа безсилна пред такава сложна задача.
Затова пък аз успях да изнамеря новата дума от която така отчаяно се нуждаеше българският език, това е думата кифлатка.
Според каноните на лингвистиката, думата Кифлатка е неологизъм. Кифлатка е местоимение родово и видово определящо адресата като принадлежащ към вид или група проявяваща симптоми на кифла и на патка едновременно, като едните признаци пречат на другите да завладеят напълно проявите на характера и обратно. Затова кифлатките са нито кифли, нито патки.
По-задълбочения анализ показва, че това е патка, която съзнателно или не, се напъва да стане кифла, но комбинацията от асцендент, луна и генетичната предразположеност я задържат поне от части в царството на донорите на пълнеж за възглавници.
Типична употреба:
- като нарицателно: някой се държи като Кифлатка;
- като местоимение: някой е Кифлатка;
- като подлог: Кифлатката се напи.
Уикипедия за словообразуването:
http://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%A1%D0%BB%D0%BE%D0%B2%D0%BE%D0%BE%D0%B1%D1%80%D0%B0%D0%B7%D1%83%D0%B2%D0%B0%D0%BD%D0%B5Библиография за словообразуването:
http://www.kemalova.info/podr.html?id=39 Поздрави!