Здравей Гост

0 Потребители и 1 Гост преглежда(т) тази тема.

Неактивен Toshko

*
  • *****
  • 6435
    • Профил
Задачка-Закачка индуктивност, импеданс, атенюация АЧХ

Я да видим, кой ще успее да обясни, защо добавянето на последователен резистор във веригата на говорител, повдига относителното ниво на високия обхват на възпроизвежданите честоти???

Опитната постановка е следната:

Генератор на синусоидален сигнал с равна АЧХ 20 херца до 20 килохерца;
Говорителя е заменен с проста индуктивност от 0.2 мх и правотоково съпротивление от 6.8 ома (нарочно не е посочено на картинката, защото не е от значение), доста типична комбинация от параметри за широколентов говорител.

Зелената крива е генерирана с директно свързване на индуктивността към генератора;
Синята е със последователно съпротивление равно на 1/2-ра от правотоковото съпротивление на говорителя;
Червената крива е с последователно съпротивление колкото правотоковото съпротивление на говорителя.

Трите криви са генерирани с различни абсолютни нива на сигнала от най-слабо за зелената крива и най-силно за червената, за да се получи по-прегледно относително сравнение на баланса в АЧХ.

Общо взето е това...

Ключови думи (не за Гугъл, а за решаване на загадката): импеданс, ниво в децибели, индуктивност, атенюатор, делител... ако се замислите ще се сетите!

Поздрави!

Неактивен zlatkoo

*
  • *******
  • 1423
    • Профил
Според мен има нещо общо с най долната формула от този калкуатор.
http://www.sengpielaudio.com/calculator-Lpad.htm
Нема начин да нема начин!
Намотката на говорителя има постоянно DC съпротивление и променливо заради индуктивноста към променлив ток с различна честота .Тоест намотката може да се прадстави като свързани в паралел индуктивност и резистор.
Съпротивлението на индуктивноста нараства с честотата а допълнителния резистор вклучен последователно на намотката се явява в  средната точка на която е вклучена индуктивноста.Заради качествата на делителя на напрежение се получава и по високото ниво при по голямото добавено съпротивление.
Малко са сложни тия вериги за обяснение и не съм сигурен дали е така.По просто щеще да е ако намотката нямаше активен товар. ;D

Неактивен Toshko

*
  • *****
  • 6435
    • Профил
По-топло, но грешно.

Намотката на говорителя представлява индуктивност и резистор включени последователно, а не паралелно.

Дай сега разсъжденията на ново.
Може ли аз може ли аз ;)
Както казвате, самият говорител има активно и индуктивно съпротивление. При по-висока честота на сигнала съответно се повишава импедансът на говорителя. Върху последователно свързаният резистор падът на напрежение и един и същ и при висока, и при ниска честота. При по-ниска честота по-голяма част от напрежението пада върху резистора, а при по-висока, понеже се качва импедансът на говорителя върху него пада по-голямо напрежение (мощност) и вече резисторът играе незначителна роля, и се получава повдигане към по-високите честоти

Неактивен Toshko

*
  • *****
  • 6435
    • Профил
Освен, че последователния резистор е еквализация, той намалява и дампинг фактора: http://penkiller.com/index.php/topic,2738.0.html
Освен, че намалява дампинг фактора, той намалява и токът от противо ЕДН или т.н. back EMF.
Освен, че намалява този ток, той намалява и изкривяванията, като не го пуска обратно да скапе през ООН режимите на усилващите устройства (транзисторите), един път, а втори път намаленият ток на противо ЕДН няма как да разклати или блокира мембраната с несъществуващ и дефазиран сигнал.

Колкото до еквализацията... Проблемът е че говорителят има АЧХ по оста и АЧХ на общата излъчена енергия. Тези две характеристики се разминават над горната честота на бугално действие, общата излъчена енергия започва да пада, докато по оста говорителят обикновено остава линеен, а някой път като се разтовари дори си покачва енергията.
Затова искаме колони с постоянна диаграма на излъчване за всички честоти.
Затова под 4 ленти е невъзможно да се направят добри колони с директни излъчватели.
С три ленти Бас-СЧ компресионен драйвер и АМТ е възможно да се направят акустично добри колони, но при разделителни честоти ~500 и ~5.000, първо ще има прекалено много интермодулации в баса и СЧ, айде СЧ са супер ефективни с много малък ход, но в НЧ е неизбежно, второ, баса ще бъде по-слаб и ще загуби детайли, хубаво е да не работи над 60-80-100 херца. 100 херца е реално една цяла декада 10-100, а 500 е декада 50-500 и още две октави. Разликата между говорител работещ в декада и такъв до 2.25 октави е огромна. Вдигат се детайлите и чувствителността. Много.

Тоест, 4 ленти са необходими дори с АМТ ВЧ и компресионни среди.

А еквализация от този тип е разиграна, обяснена, симулирана и обоснована в темата от линка.

Неактивен Toshko

*
  • *****
  • 6435
    • Профил
Ето един доста образцов проект, баса е отрязан много ниско, средата е със супер изкелеферчен филтър, нещо като втори ред банд пас, но частите му са разместени со интересни съображения, а ВЧ е еквализиран.
Има всичко да което си говорим, включително доста добра диаграма.
Олеле как се навива 27мХ бобина!

Неактивен Toshko

*
  • *****
  • 6435
    • Профил
Тя е за корекция с високо правотоково съпротивление. Дават я на въздушна сърцевина, но няма да ми мигне окото да я навия на ламели или отворен ферит. Съпротивлението ще си го догодя с резистор после.
Re: Задачка-Закачка индуктивност, импеданс, атенюация АЧХ
« Отговор #10 -: Октомври 17, 2022, 07:34:14 19:34 »
Може ли един въпрос ... сигурно ще прозвучи аматьорски, ама поне е по темата ;) Филтърът за говорителя се смята според неговото съпротивление. Е ако добавим резистор същият този филтър вече не вижда ли друго по-голямо съпротивление и не се ли променя неговото действие? В калкулатора забелязах, че при 8 ома спрямо 4 ома говорител кондензаторите стават с двоен капацитет а бобините - наполовина (т.е. получава се нещо съвсем различно от предвиденото).

Неактивен Toshko

*
  • *****
  • 6435
    • Профил
Re: Задачка-Закачка индуктивност, импеданс, атенюация АЧХ
« Отговор #11 -: Октомври 23, 2022, 12:08:12 00:08 »
Анджък!

При това повечето говорители са номиналния си импеданс някъде малко над механичният си резонанс и после си вдигат импеданса. Съответно, нито могат да се филтрират правилно, нито да се атенюират.

Затова т. н. Заигравки с тока, а не с напрежението водят до доста добри резултати. Има много подробна тема за управлението на противо Е. Д. Н. или т. н. токово управление. Има даже подробни симулации.