Здравей Гост

0 Потребители и 1 Гост преглежда(т) тази тема.

Неактивен Toshko

*
  • *****
  • 4318
    • Профил
Ето едно решение, което много ми хареса заради начина по който е написано, начина по който съда е разсъждавал и се е обосновал и дори заради леката доза чувство за хумор и същевременно демонстрираното уважение към съдопроизводствените правила!

Отделно от това решението съдържа много интересна и полезна информация.

Избрах да ви представя това решение, защото то паказва, че правния живот в съдебната зала не е само скучен и неразбираем, но може да бъде и интересен и забавен понякога, а в АССГ гаранцията за увлекателност е пълна!


Четете с удоволствие!

******************************************************************************



РЕШЕНИЕ ОТ 01.07.2009 Г. ПО АДМ. Д. № 663/2009 Г. НА АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД - СОФИЯ ГРАД





АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД, СОФИЯ ГРАД, І-во отделение, 13-ти състав, в публично съдебно заседание на шестнадесети юни през две хиляди и девета година в състав:



СЪДИЯ: МИРА РАЙЧЕВА



При секретаря Паола Георгиева и с участието на прокурора Димитров, като разгледа докладваното от съдия Райчева административно дело № 663 по описа за 2009 година и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 204 и сл. от АПК във връзка с чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ.

Предявени са при условията на активно обективно кумулативно съединяване искове от Екатерина Атанасова Лолова и от Калина Илиянова Попова, чрез законния й представител - нейната майка Екатерина Лолова за присъждане на обезщетение за неимуществени и имуществени вреди. В исковата молба, уточнена в съдебно заседание на 12.05.09 г., се твърди, че неимуществените вреди са претърпени от двете ищци както от отменения по съдебен ред административен акт- отказ да се издаде паспорт на малолетната Калина Попова № 5035/05.11.2007 г. на началник сектор "Български документи за самоличност" - Столична дирекция "Полиция", така и от незаконното бездействие на ответника след отмяната на горепосочения акт да издаде заповед, с която да откаже или да издаде паспорт на малолетното дете. Заявените претенции от Екатерина Лолова за присъждане на неимуществени вреди са както следва- 19 000 лв. от тях са вследствие отменената по съдебен ред Заповед № 5035/05.11.2007 г. на началник сектор "Български документи за самоличност"-Столична дирекция "Полиция", а 1000 лв. са резултат от незаконното бездействие на същия орган да издаде административен акт, с който да откаже или да издаде паспорт на дъщеря й Калина Попова. Ищцата Калина Илиянова Попова, чрез законния й представител - нейната майка Екатерина Лолова претендира присъждането на сумата 19 000 лв., съставляваща обезщетение за претърпяното страдание от постановения отказ за издаване на паспорт, а 1000 лв. са вследствие претърпените морални вреди от незаконното бездействие на ответника след 28.11.2008 г. и неиздаването на акт, с който да се произнесе по искането за издаване на заповед, с която да постанови да се издаде паспорт на детето или да откаже да издаде такъв. Претендираната ищцата сума като обезщетение за претърпени имуществени вреди възлиза на 3553.85 лв., изразяваща се в разноски за два самолетни билета от София до Торонто и обратно, направени във връзка с Отказ № 5035/05.11.2007 г. на началник сектор "Български документи за самоличност"-Столична дирекция "Полиция". Позовавайки се на писмени и гласни доказателства ищците, чрез пълномощника им адв. София Разбойникова молят съда да уважи изцяло предявените претенции, като им присъди обезщетение за имуществени и неимуществени вреди в горепосочените размери, ведно със законните лихви от момента на завеждане на исковата молба, като подробни съображения в подкрепа на тезата за основателността на исковете са развити в писмените бележки на пълномощника. В последните е заявено и искане да бъде прогласена нищожността на Заповед № з 1765/04.02.2009 г. на МВР-СДВР на основание чл. 177, ал. 2 АПК, тъй като не са изпълнени задължителните указания на ВАС и АССГ. Претендират се разноски.

Ответникът - Столична Дирекция "Полиция", чрез пълномощника си юрисконсулт Бонев, моли съда да постанови решение, с което да отхвърли като неоснователни и недоказани всички предявени искове. Подробно се аргументира в писмена защита, представена по делото.

Представителят на Софийска градска прокуратура, счита предявените искове са неоснователни.

Административен съд, София град като обсъди доводите на страните и въз основа на приетите по делото писмени доказателства, намира за установено от фактическа страна следното:

Видно от представеното по делото Удостоверение за раждане № 317317 от 12.01.1999 г. ищцата Калина Илиянова Попова е дете на Екатерина Атанасова Лолова, също ищца в настоящото производство, и на Илиян Пеев Попов.

Безспорно е, че бракът между Екатерина Лолова и Илиян Попов е рекратен, като видно от представения Протокол от 01.11.2004 г. за постигната спогодба по гр. д. № 1693/2004 г. от СРС, 91 състав, родителските права по отглеждането и възпитанието на малолетното дете Калина са предоставени за упражняване от майката Екатерина Лолова. Страните по спогодбата са се съгласили, че бащата ще има свободен режим на контакти с детето, изразяващ се във виждането и вземането на детето след уведомяване на майката, но не по-рядко от всяка първа и трета събота на месеца от 9 часа на съботния ден до 20 часа на неделния ден без прекъсване., както и да взима детето по 30 дни през годината, който да не съвпадат с отпуска на майката.

Установява се, че на 05 септември 2007 г. Екатерина Лолова е сключила граждански брак с Диман Диманов.

С Отказ, обективиран в писмо № 5035/05.11.2007 г. на Началника на Сектор "БДС"-СДП, е наложена принудителна административна мярка по чл. 76, т. 9 от ЗБДС на малолетната Калина Попова, изразяваща се в отказ да се издаде паспорт.

С Решение от 06.03.2008 г., постановено от АССГ, 5 състав, по адм. д. № 5692/2007 г., е отменен горепосоченият административен акт и е разпоредено преписката да се върне на административния орган за произнасяне съобразно мотивите на решението.

Така постановеното решение е оставено в сила с решение от 29.09.2008 г., постановено по адм. д. № 6161/2008 г. от ВАС на РБ, V-то отделение.

Установява се, че Екатерина Лолова е депозирала молба рег. № 374 от 28.10.2008 г. до Сектор "БДС"-СДП, която е към Заявление рег. № 100309 от 03.10.2007 г. да бъде издаден паспорт на малолетната й дъщеря Калина Илиянова Попова.

Издадена е Заповед № з-1765 от 04.02.2009 г. на основание писмо вх. № ДС 17 445 от 13.10.2008 г. по описа на СДВР от АССГ, 5 състав, с приложено решението на съда от 06.03.2008 г., както и молба вх. № 374 от 28.10.08 г. от Румяна Кръстева Лолова, пълномощник на Екатерина Лолова, с искане за издаване на паспорт на Калина Попова. С тази заповед е отказано издаването на паспорт на Калина Илиянова Попова.

Във връзка с претенцията за имуществени вреди ищцата Екатерина Лолова е представила заверен превод на електронен билет № Х8В8РВ от 29.10.2007 г.; заверен превод от електронен билет № 220 466 584/04.07.2008 г.; заверен превод от писмо на луфтханза за презаверяване на билет № 220 466 584/04.07.2008 г. и фактура за плащане от 10.09.2008 г.

За установяване на претърпените неимуществени вреди от двете ищци са събрани гласни доказателства, като са разпитани свидетелите Румяна Панайотова Кръстева-Лолова и Атанас Любенов лолов, съответно майка и баща на ищцата Екатерина Лолова.

В съдебно заседание, проведено на 16.06.2009 г. е изслушан социалният работник от АСП ДСП "Красно село", уведомен на основание чл. 15, ал. 6 ЗЗД, Пепа Живкова Нацариду. Последната е заявила, че при разговор с детето е установила, че същото страда от липсата на майчино присъствие. Детето е споделило, че не поддържа редовен контакт с баща си, като последната им среща е била на именния ден на Калина на вратата на апартамента на бабата и дядото на Калина, където последната понастоящем живее.

При така установените факти, от правна страна съдът съобрази следното:

Отговорността на държавата и общината за вреди причинени на граждани е предвидена в случаите по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ за вреди от незаконосъобразни актове, действия или бездействия на държавни органи или длъжностни лица при или по повод изпълнение на административната им дейност. Следва да се има предвид, че отговорността на държавата и общината по ЗОДОВ е обективна - възниква при наличието на предвидените в закона предпоставки, без да е необходима вина у длъжностното лице, съгл. чл. 4 от ЗОДОВ, докато при деликтната отговорност по чл. 45, ал. 2 ЗЗД, тази вина се предполага. В случаите, когато органи на държавата действат с властнически компетенции, когато извършват дейност в изпълнение на закона, те осъществяват административна дейност и отговорността им следва да бъде ангажирана по ЗОДОВ.

За да възникне и се реализира отговорността на ответника, е необходимо да са налице следните материалноправни предпоставки: вреди, причинени на пострадалия /ищеца/, същите да са настъпили вследствие на незаконосъобразен акт, действие или бездействие на длъжностни лица при или по повод изпълнение на административна дейност.

По предявените искове с правно основание чл. 1 ЗОДОВ връзка чл. 204, ал. 1 АПК - за неимуществени вреди от отменен административен акт:

По делото безспорно се установи, че Отказът за издаване на паспорт на малолетното дете Калина Попова, обективиран в писмо № 5035 от 05.11.2007 г., е признат за незаконен с влязъл в сила съдебен акт и че искът е предявен срещу юридическото лице на органа, издал акта - Столична дирекция "Полиция", който ответник е и пасивно легитимиран да отговаря за вредите, причинени от незаконните актове на Началник сектор "Български документи за самоличност", съгласно чл. 205 от АПК. Така, съдът намира, че първата предвидена в ЗОДОВ материалноправна предпоставка е проявена в настоящия случай.

По отношение твърдяните претърпени неимуществени вреди и дали последните са пряка и непосредствена последица от отменения административен акт, съдът приема следното:

В разглеждания казус родителите на детето са разведени, поради което местоживеенето на малолетното дете съвпада с това на родителя, на когото са предоставени родителските права. Наложеното ограничение за излизане в чужбина на малолетната Калина фактически е ограничило и правото на майката, която вследствие направения отказ за издаване на паспорт на детето е могла да пътува свободно само без детето. Предвид това съдът приема, че вследствие отменения по административен ред отказ е било нарушено моралното и законово право и задължение на майката Екатерина да живее заедно с детето и да полага непрекъснати грижи за него. От това нарушение Екатерина е била емоционално разстроена от невъзможността да осъществи желанието си да живее едновременно с детето си и настоящия си съпруг. За продължителни периоди от време тя е трябвало да живее разделена от детето си и естествено е тъгувала за него, а в други периоди от време е живяла на километри от съпруга си, което естествено е породило емоционален дисбаланс от нарушения брачен живот, от неспособността й да бъде опора на съпруга си в тежките за него моменти. Обсъжданите обстоятелства се установяват от показанията на свидетелката Кръстева - Лолова, чийто показания, както и тези на свидетеля Атанас Лолов, съдът преценява предвид възможността от евентуална тяхна заинтересованост от изхода на делото, но кредитира предвид вътрешната им безпротиворечивост и съответствието им с останалия доказателствен материал и становището, изразено от социалния работник в ДСП "Красно село./. Може да бъде заключено, че личната сфера на Екатерина е била нарушена и от невъзможността й за ефективна социална реализация, тъй като не е могла да започне постоянна работа заради необходимостта да се връща в България, за да види дъщеря си. Екатерина е била одобрена за работа в две национални библиотеки в Канада, но тя не е започнала работа по горепосочената причина, като в тази връзка са недвусмислено кореспондиращите едно с друго свидетелски показания на Атанас Лолов и на Румяна Кръстева-Лолова. В реда на гореизложеното следва да се посочи, че изслушаната свидетелка Румяна Лолова-баба на детето и майка на ищцата Екатерина, е уточнила периодите на раздялата на майката и дъщерята: от края на месец ноември 2007 г. до 29.12.2007 г., както и от 01.07.2008 г. до Коледа на същата година майката и дъщерята са живели разделени, като Екатерина е преживявала тежко раздялата с дъщеря си. Действително, двете са се чували ежедневно чрез интернет, но едва ли може да се приеме, че интернет като способ за комуникация може да замести ежедневната родителска грижа и майчино присъствие. Естествена последица от раздялата е и непрестанната тревожност на Екатерина за здравословното състояние на детето, дори и при леките заболявания, водеща до неверието й, че действително е направено всичко необходимо да бъде укрепено здравето на детето /свидетелката Кръстева-Лолова/.

От своя страна Калина преживява също изключително тежко разделите с майка си, което е напълно естествено за всяко малко дете на нейната възраст. Според свидетелските показания на Румяна Лолова тя е проявявала признаци дори на физическо страдание в моментите на раздялата със симптоматика на неврогенни реакции. В периодите на раздяла е въздържана, не се смее. Безразлична е към живота в училище, апатична към възможностите за екскурзии в чужбина с класа й, защото знае, че няма възможност да пътува. Напротив, когато е с майка си се усмихва и това веднага проличава по цялостното й поведение, забелязва се дори от класната ръководителка на Калина /свидетелката Кръстева-Лолова/.

Въз основа на гореизложеното съдът счита, че преживените болки и страдания на двете ищци във връзка с отменения административен акт, се установяват от описаните по-горе свидетелски показания, като съдът намира, че те неправилно се интерпретират от пълномощника на ответника в писмената му защита, за да се обоснове противното становище. Съдът приема за напълно несъстоятелно разбирането, че фактът, че детето е останало в България без майка си е предизвикано единствено от поведението на неговата майка. Не може да бъде споделено и виждането, че ако майката не е искала детето й да страда, не е следвало да отпътува за Канада, а да изчака приключването на съдебното производство по оспорването на отказа.

В обобщение, настоящият състав намира, че следва да бъде отбелязано следното: в казуси като процесният, при наличието на проявени в правния мир предпоставки, сред които попада и отмяната на незаконосъобразен административен акт по съответния законов ред, не следва да се доказват неимуществени вреди - пряка последица от акта, освен ако не се твърди, че не са в рамките на обичайните вреди. В тази насока е и константната практика на Европейския съд по правата на човека, която е последователна в разбирането, че необосновано формалистичният подход на прилагане на Закона за отговорността на държавата за вреди, причинени на граждани обуславя като последица същият за загуби голяма част от ефикасността си като средство за защита.

По отношение размера на обезщетенията за неимуществени вреди, съдът намира следното:

Законовата регламентация по отношение преценката неимуществените вреди, дадена в разпоредбата на чл. 52 ЗЗД, предвижда, че техният размер се определя от съда по справедливост.

Въз основа на всичко гореизложено, съдът намира, че предявеният иск от Екатерина Лолова с правно основание чл. 1 ЗОДОВ връзка чл. 204, ал. 1 АПК ­ за неимуществени вреди от отменен административен акт, като основателен, следва да бъде уважен, като й се присъди обезщетение в размер на 3000 лв., което съдът намира за съответно на действително претърпените морални вреди и времето, през което са търпени. На ищцата Калина Попова по горепосочените критерии по този иск следва да бъде присъдено обезщетение в размер на 5000 лв. В останалата си част до претендираните размери от по 19 000 лв. исковете следва да бъдат отхвърлени като неоснователни. Върху горните суми се дължи и законната лихва от датата на исковата молба до окончателното плащане.

По предявените искове с правно основание чл. 1 ЗОДОВ връзка чл. 204, ал. 4 АПК - за неимуществени вреди от незаконосъобразното бездействие на ответника по изпълнение на съдебно решение на АССГ по адм. д. № 5692/07 г.:

Както бе посочено по-горе в мотивната част на настоящия съдебен акт, на 29.09.08 г. горепосоченото решение, с което е отменен Отказът от 5.11.2007 г. да бъде издаден паспорт на малолетната Калина, е влязло в сила. Със същото решение е постановено административният орган да се произнесе по молбата на Екатерина Атанасова Лолова при съобразяване с дадените в решението указания. Безспорен факт е, че на 28.10.08 г., ищцата Екатерина, чрез пълномощника си, е представила решенията на АСДСГ и на ВАС в СДП, сектор "БДС" с искане да бъде издаден паспорт на дъщеря й. По искането й е изпратено писмо от 30.10.08 г., с което Екатерина е уведомена, че е образувано производство за издаване на заповед за отказ от издаване на паспорт, на основание чл. 76, т. 9 вр. чл. 7 АПК. Последното писмо е представено към исковата молба и не се оспорва от ответника. В същото е посочено, че съгласно чл. 57, ал. 1 вр. ал. 7 АПК, административният акт на основание чл. 76, т. 9 ЗБДС ще бъде издаден до 27.11.2008 г.

Установява се, че такъв акт не е издаден до 04.02.09 г., когато със Заповед № з-1765 от посочената дата отново е отказано издаването на паспорт на Калина Илиянова Попова.

При тези факти, съдът приема, че се касае за незаконосъобразно бездействие на държавен орган, който най-късно в едномесечен срок /при удължената хипотеза на ал. 7 на чл. 57 АПК/ е следвало да се произнесе по молбата-заявление на Екатерина Лолова, рег. № 100309 от 03.10.2007 г. при съобразяване с указанията на съдилищата по разглеждания казус. Като не е сторил това, с бездействието си ответникът е накърнил пряко правата на ищците на личен и семеен живот, тъй като в един пролонгиран период от време двете са били в състояние на очакване, несигурност, като при Екатерина се е появило естествено чувство на безпомощност от безкрайно продължилите дела, макар тя да не е престанала да се надява, че крайният резултат ще бъде положителен /свидетелят Атанас Лолов/. Настоящият състав приема, че този дълъг период, извън всякакви законоустановени срокове, със самото си проявление е обусловил несигурното емоционално състояние на двете лица за разглеждания период, резултат на невъзможност да бъде предвидено дори най-краткосрочното им бъдеще и прекомерно продължилото очакване за съвместен живот.

Неоснователно се поддържа от пълномощника на ищците в писмената защита, че негативният ефект на Заповедта от 04.02.09 г. следва да се релевира като допълнителен негативен фактор, относим към тези искове. Доколкото основанието на разглежданите искове произтича от факта на незаконосъобразното бездействие на администрацията, ирелевантно в случая е дали крайният резултат е благоприятно произнасяне на административния орган ли не. Същественото в случая е, че е налице валидно възникнало задължение за орган на администрацията да се произнесе най-късно в едномесечен срок, считано от 28.10.08 г., което не е сторено. Характерът на произнасянето и евентуално произтичащите от него отношения могат да бъдат предмет на друг иск за вреди, с какъвто, обаче, настоящият съд не е сезиран.

В контекста на гореизложените мотиви и доколкото в писмените бележки на адв. Разбойникова се съдържа искане за прогласяване нищожността на Заповед № з-1765/04.02.09 г. на директор СДВР, съдът намира, че не следва да се произнесе по същото, тъй като не е сезиран с правно - валидно искане за прогласяване нищожността на административен акт. В допълнение може да се посочи, че не намира приложение и нормата на чл. 17 ГПК /приложим на основание чл. 144 АПК/, даваща правна регламентация на компетентността на съда по обуславящи въпроси. Дадената възможност на съда да се произнася инцидентно по законосъобразността на административни актова е само досежно такива актове на администрацията, които обуславях изхода на спора, какъвто не е настоящият случай.

По размера:

Определено по критериите за справедливост, настоящият състав намира, че търсеното обезщетение от по 1000 лв. за двете ищци ще репарира в пълна степен претендираните неимуществени вреди от незаконното бездействие на административния орган. Исковете с правно основание чл. 1 ЗОДОВ вр. чл. 204, ал. 4 АПК следва да бъдат уважени в пълния предявен размер, като върху главницата ответникът дължи и законните лихви от датата на исковата молба до окончателното плащане.

По предявения иск от Екатерина Лолова с правно основание чл. 1 ЗОДОВ връзка чл. 204, ал. 1 АПК - за имуществени вреди от отменен административен акт:

Както бе посочено по-горе, за да възникне правото на иск по чл. 1 ЗОДОВ за обезщетение за вреди, следва да са налице няколко изброени кумулативни предпоставки, но основната преценка за отговорността за обезщетение е наличието на вреда и причинна връзка между незаконни действия на органи на държавата и на длъжностни лица и претърпяната вреда. При това в рамките на настоящото производство в тежест на ищеца е да установи, че посочената каузална връзка е единственият, самостоятелен фактор, обусловил претърпените вреди.

Съдът намира, че е останала недоказана тезата на ищцовата страна, че претендираните разходи, направени за самолетни билети, могат да бъдат съотнесени единствено към противоправното действие на администрацията. В реда на изложеното следва да се посочи, че ищцата е българска гражданка, чийто родители също живеят в България, нормално е тя да продължи да има определено битие в страната по рождение, което да предполага определени престои в България. В разглеждания аспект връзката между издадения административен акт и претендираните имуществени вреди няма характер на единствено обуславяща, пряка и непосредствена.

Само в допълнение следва да се посочи, че ищцата не е представила доказателства и за реално извършеното плащане, като не са представени платежни документи за действително извършен паричен превод на търсените суми.

Въз основа на изложеното съдът счита за неоснователна тезата на ищцата, че разходите за самолетни билети от София до Канада и обратно са пряка и непосредствена последица от отказа да се издаде паспорт на малолетната Калина Попова. Предявеният иск за сумата 3553.83 лв. следва да бъде отхвърлен като неоснователен.

Предвид направеното искане от ищцовата страна и на основание чл. 10, ал. 3 ЗОДОВ ответникът дължи да заплати на ищците сумата 208.93 лв. разноски, съобразно уважената част от исковете.

Водим от горното Административен съд, София град, І Административно отделение, 13-ти състав,



РЕШИ:



ОСЪЖДА Столична дирекция "Полиция", ул. "Антим І" № 5, да заплати на Екатерина Атанасова Лолова, съдебен адрес гр. София, ул. " Генерал Гурко" № 49, вх. А, ет. 4, сумата 3000 /три хиляди/ лв. на основание чл. 1 ЗОДОВ вр. чл. 204, ал. 1 АПК, съставляваща обезщетение за неимуществени вреди, претърпени от отменения по съдебен ред Отказ рег. № 5035/05.11.2007 г., ведно със законните лихви от 27.01.2009 г. до окончателното плащане, като отхвърля иска до пълния предявен размер от 19 000 лв. като неоснователен, както и да и заплати сумата 1000 /хиляда/ лева на основание чл. 1 ЗОДОВ вр. чл. 204, ал. 4 АПК, съставляваща обезщетение за неимуществени вреди от незаконно бездействие на държавен орган, ведно със законните лихви от 27.01.2009 г. до окончателното плащане.

ОСЪЖДА Столична дирекция "Полиция", ул. "Антим І" № 5, да заплати на Калина Илиянова Попова, действаща чрез законния си представител Екатерина Атанасова Лолова, с.а., сумата 5000 /пет хиляди/ лв. на основание чл. 1 ЗОДОВ вр. чл. 204, ал. 1 АПК, съставляваща обезщетение за неимуществени вреди, претърпени от отменения по съдебен ред Отказ рег. № 5035/05.11.2007 г., ведно със законните лихви от 27.01.2009 г. до окончателното плащане, като отхвърля иска до пълния предявен размер от 19 000 лв. като неоснователен, както и да и заплати сумата 1 000 /хиляда/ лева на основание чл. 1 ЗОДОВ вр. чл. 204, ал. 4 АПК, съставляваща обезщетение за неимуществени вреди от незаконно бездействие на държавен орган, ведно със законните лихви от 27.01.2009 г. до окончателното плащане.

ОТХВЪРЛЯ изцяло иска, предявен от Екатерина Атанасова Лолова срещу Столична дирекция "Полиция" на основание чл. 1 ЗОДОВ вр. чл. 204, ал. 1 АПК, за имуществени вреди в размер от 3 553.83 лв., като неоснователен.

ОСЪЖДА Столична дирекция "Полиция", ул. "Антим І" № 5, да заплати на Екатерина Атанасова Лолова, и на Калина Илиянова Попова, действаща чрез законния си представител Екатерина Атанасова Лолова, сумата 208.93 лв. /двеста и осем лева и деветдесет и три стотинки/, на основание чл. 10, ал. 3 ЗОДОВ.

Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред Върховен административен съд, в 14-дневен срок от съобщението до страните.