Здравей Гост

Покажи участието

От тук може да видиш всички публикации на този потребител.


Теми - Toshko

Страници: [1] 2 3 ... 47
1
Покажете ми една лоша американска кола произведена през последните 10 години.
Особено в средния и високия клас американците имат собствена дизайнерска школа.
При директно сравнение на германските сандъци с американските автомобили, творенията на Ханс и Густав изглеждат недодялани, самоцелни и мизерни.
Независимо от това, американските автомобили струват между 1/3 и 1/2 по-малко от немските.
При немците дизайна на екстериора е откровено мизерен, а интериорите са първо малки и претрупани, второ са като направени от десетки отделни части и модулчета.
Менютата на немските коли са откровено безсмислени и объркани и най-важното не вършат никаква реална работа освен да създават сложност и в крайна сметка да не се използват. Щом дори Шкода извади по-разбираема и смислена система от немците.
Да се върнем на накъсания дизайн с модулчета, всичко е направено в стил 80-те, когато всичко се плащаше и всяко допълнително копченце беше повод за гордост и разходи. Дори тогава технологиите бяха толкова напреднали, все пак летяхме в космоса от десетилетия и имахме супер компютри и композитни материали... Ханс обаче продаваше евтини електромоторчета на произволни цени от 500-1000 марки. Ханс сега прави същото.

Да не отварям дума сега за европейстака авто журналистика, която изврати половината световно автомобилостроене с тестове на писта. От 30 години приличните автомобили имат достатъчни нива на активна безопасност под формата на баланс, сцепление и капацитет за генериране на странично ускорение. Въпреки този факт, натискът автомобилите да бъдат по-бързи и съответно по-твърди не отслабва. Жените мрънкара, че много ги лашкаме още през 80-те, днес те мрънкат при същите скорости, тогава защо са ни семейни автомобили, които да двойно по-бързи след като никой не ни позволява да ги караме с повече от примерно 80 по завои? Да не говорим, че и да ни позволяват семейните автомобили возят и бебета и купища багаж... Не е ли все едно дали ще предодолееш с 80 завой с кола с която можеш да го направиш и със 100 и с друга такава с която можеш да го преодолееш със 120?

Същевременно пък съсипаха спортните и ГТ автомобилите, като ги направиха неадекватно тежки и разточителни, но основната им функция да бъдат пъргави отиде подяволите. Днешните европейски спортни автомобили и купета не стават за нищо. Тежат като семейните автомобили, практически не са по-мощни и не са по-бързи. Поради тази причина всеки японски или американски автомобил със спотрни претенции всъщност върши всичко по-добре.

Продължителността на употребата не само се е изравнила, но и смея да твърдя, че активният безпроблемен и евтин за поддръжка живот на американските автомобили е поне с 1/3-та до 1/2-ра по-дълъг. Всеки американски автомобил издържа минимум 200.000 мили при средна поддръжка и без много престараване.
Опитайте да направите 320.000 километра с немска кола като личен автомобил и ще преживеете такива драми и катарзиси, каквито не сте предполагали, че могат да бъдат преживяни. Три и четири нули след първата цифра на сметката не са никакъв проблем за една немска кола да Ви ги навърти просто така. Просто слагаме веригата отзад и на 200.000 я сменяш, а може и на 150.000, нали си готин пич с Ауди, Мерцедес, БМВ или VW, плащай! Като ти отиде шарнирче ти е отишло и всичко гумено по окачването. Черните кутийки с надпис Бош са между 500 и 2.000 лева и гърмят по една-две на година. Имаш датчици на полу автономната система за управление и безопасност на S-класата... оппаляяя, ми то реотанчето пред единия датчик изгоряло, стопило фолиото, стъклото е непрозрачно, половината табло свети и досажда, че половината трибуквени съкращения не работят... нали си пич с S-класа, сменяй... к'во са два бона и половина за човек който купува сандъците на Хитер Петер/Педер?! А6-тичка ли си купил моето момче, браво, а 7-гетроничето как са му фрикционите, а? Ше си ги смениш ли? Ама извинявай, смени сега и тоя хидро-меха-кор, защо ли? Ами много мощно и екстремно това АУуууди, 3-ка тди е голяма сила, ше плащаш за да се вееш на Ауди.

Абе Вие луди ли сте?! Това са автомобили за дебили. Налагат стандарта първия собственик да се освободи от автомобила преди 200.000.
Това е измама.

Купете си американска или японска кола (но не Мазда или Субару) и няма да можете да я счупите, с елементарна поддръжка това ще върви почти вечно.
Минимум ще може да Ви изкара 300.000 така че да не се чувствате излъгани. Ще можете да си продадете или бракувате автомобила, защото сте му се накарали или Ви е омръзнал. А не да ви правят на мизерник, който продава от страх от невъобразимо скъпи, сложни и безсмислени ремонти.

Предизвиквам Ви да ми покажете лош американски автомобил с базова цена над 26.000 долара. Това са 43.700 лева или 57.000 с докарването и митните сборове.

2
Опциите за избор на интереси изглеждат обещаващо. Вижте екранните снимки.


3
Видео:


Това е втори епизод от поредицата 330д комби срещу М3... Три секунди радлика на обиколка. Ако втората кола беше купе сигурно щеше да е 0.5 секунси.

Сложиха койлоувъри и нови биалетки и спечелиха 0.26 секунди. Аз бих си искал парите обратно.

Същите впечатления имах като сложиш D2 или K2 на лексуса. Пълна цигания. Друса, подхвърля, но всъщност не седи по-добре от стандартното окачване. Имаш усещатето, че си като на релси, но това е само усещане.

Вдигнало се било сцеплението, сега вече гумите Пирели П-Зеро Неро не издържали...  хахохахахаххахаф

Просто фабричните пружини са по-добри. Както и леко меките фабрични амортесьори.

Как койлоувърите успяват да са толкова зле не знам.

Допускам, че е заради снижаването, задницата рязко губи сцепление, когато носачите се свият и започнат да сочат нагоре.

4
Без коментар:

5
Маслата и отстъпките за Мотул, които обсъждахме тук: http://penkiller.com/index.php/topic,2127.0.html ни ги осигуряваше продавача в магазина, който ми беше дал отстъпка, която можехте да ползвате и Вие.
Луксозния магазин го затвориха, нашия приятел го преместиха в склада, той напусна и сега е в друг магазин.
Мотула го вземат от същата фирма.
Вече има и Мобил-1 и други масла.
Има и авто части.
Ще имаме пак добри и съществени отстъпки.

За другата седмица сформираме делегация, ще снимам, ще взема каталози и информация, ще дам и адрес.

При мотулите е важно да имаме оригинални хартиени каталози, защото на международната им страница има 16-18 продукта двигателно масло, няма го х-макс 0w-30 например, Еко лайт 0w20 също го няма. Абе половината масла ги няма.

Който иска да участва в посещението да пише.

Специално нашия човек ми се обади да ни покани.

6
Защо не може да се използва по-гъсто масло в стари и износени двигатели и въобще в никакви

Накратко:

Защото маслото е част от двигателя, която е подбрана, а понякога и разработена заедно с металургията* на останалите части.

Накратко.2:
Защото двигателя не е металообработваща машина, която обработва частите си започвайки от 0 при 0 км пробег, минавайки през 0.01 мм на 100.000 км и достигайки да кажем 0.05 мм хлабини на 500.000 км.

Не, дори на 1.000.000 километра 95% от размерите в ДВГ са тези с които излязъл от завода.
Всяка сила износваща ДВГ действа с определен вектор, който износва съответната част неравномерно.

Следователно, когато налеем САЕ-50 в двигател за САЕ-30, каквито са повечето ДВГ от последните 50 години 95% от двигателя остават на сухо и започва интензивно износване на части от ДВГ, които иначе не биха се износили. На кратко, започва разрушаване.

*Металургията
Това е комбинацията от сплави на блока, главата, ризите, разпределителните валове, повдигачите, коляновия вал, биелите, буталните болтове, буталата и сегментите, както и частите на газоразпределението.
Към металургията прибавяме и хонинга, който трябва да съответства на смазката, която съответства на луфтовете.
Тези части имат начални луфтове на студено и крайни луфтове в работен температурен режим.
На първо място, металургията трябва да бъде такава, че на много студено и на много топло нищо да не заклинва и да не завлича без оглед на смазката.
Идеално началните луфтове съответстват на вискозитета на студеното масло, а крайните в работен режим на вискозитета на топлото масло, а в режима на загряване няма отклонения нито на металургията, нито на смазката.

Да смените смазката на двигателя е все едно да смените буталата с по-големи, или сегментите или лагерите. Като обаче се осведомите за промяната от пет реда на чужд език на етикет писан от маркетолог.

По-гъстото масло винаги води до по-голямо износване, а често и до такова износване, което е на практика разрушаване.

В съвременните двигатели, а това са в известна степен всички двигатели от 1995-та насам три фактора действат в посока нуждата от едно и също моторно масло от завода до бракуването:

1. Металургията. Ако сплавта на главата, формата, дизайна и обработката поддържат луфтове в тунела на разпределителния вал и отворите за повдигачите, които са подходящи единствено за САЕ-20 от - 40°C до +55°C и от 60 до 120°C на охлаждащата течност, то употребата на по-гъсто масло неминуемо води до недостиг на смазка, намален дебит през точките на триене и повишено износване. Когато хлабината е проектирана за 7.5-8.8 cst@100°C, сипването на 10.5-12 cst води до съответния намален дебит и недостиг на масло.
Примера е със САЕ-20 и САЕ-30, но разликата между 30 и 40 е типично 11:14, а САЕ-50 е типично 17-19. Някои хора сипват САЕ-50 в двигатели за 20 или 30 при което вискозитета е поне двоен на металургично предвидения.

Гъстото масло не се задържа във финния хонинг предвиден за съвременни технологични смазки.

Хората си казват, че понеже дадена кола е спортна загрявала маслото повече, затова щели да използват по-гъсто такова. Дори да е вярно, че даден ДВГ загрява повече, това означава единствено, че луфтовете му намаляват още повече. При това положение е контра интуитивно да го зареждаме с по-гъста смазка.

Ако нещо загрява, охлаждай го. Слагането на маслен охладител с разумни размери и по възможност с термостат ще реши много проблеми и ще удължи живота и на маслото и на двигателя.

Металургията държи луфтовете константно адекватни на моторното масло за което ДВГ е конструиран.

2. Постоянен температурен режим.
Съвременните двигатели масово имат охладителна система със свръх капацитет.
Термостатите масово държат малкия кръг отворен и към ДВГ се подава темперирана смес от охладена и не охладена течност, защото радиаторите са буквално огромни и от тях излиза антифриз с температура като на околната среда.
Двигателите вече са направени да поддържат константен температурен режим зиме и лете.
Добър пример са картерите на два легендарни двигателя на Тойота 1hd-fte и 2jz-gte, които са ламаринени и без оребряване. Температурата на двигателното масло се контролира с воден охладител с термостат. Тоест, топлината се извлича от маслото посредством антифриза и всичката се отдава от едно място - радиатора на охлаждането.
Форд Модулар 4.6 и Койот 5.0 също са с ламаринени картери.
Същевременно много опели и БМВ 2.5 тдс със 130-143 коня е с огромен алуминиев оребрен картер. Това означава, че температурата и вискозитета на маслото са силно зависими от температурата на околната среда.
Има още нещо много смешно, повечето коли с ТДС имат плътна кора под двигателя.

Както и да е. Постоянния температурен режим заедно с прецизната металургия допринасят за нуждата от само един вискозитет на маслото.

3. Самите масла вече са по-прецизно направени. Издържат повече, имат по-стабилни присадки и имат по-висок и стабилен вискозитетен индекс.

Вискозитетния индекс е най-важен. Той дава наклона на кривата по която вискозитета ще пада с повишаване на температурата. (прочетете повече в Гугъл)

Вече маслата и металургията са конструирани взаимно да се следват. Високият вискозитетен индекс и стабилният вискозитет дават стабилна и линейна крива на вискозитета прш повишаване на температурата. Модерните сплави позволяват линейност при намаляването на хлабините с повишаване на температурата.
Модерният дизайн позволява стабилен температурен режим.

* * *

Но да се върнем на краставицата.
Масло с по-висок вискозитетен индекс всъщност е по-гъсто при загрял двигател.
Течливостта определя дали маслото стига навреме и в достатъчни количества където трябва. Обаче HTHS например дава по-добра представа за поведението на маслото при високи температура и налягане, защото се измерва при 150°C.

Можете едновременно да сипете по-гъсто масло, което да предизвика по-голямо износване и да е с по-нисък вискозитетен индекс и да остарее по-бързо, което да го направи по-тънко при висока температура, което също да позволи хлопане и износване. Което почти със сигурност ще се случи, защото гъстото масло тече бавно и трудно и съответно прегрява.

* * *

Изключения

Два примера за изключения при които определени размери на технологични отвори на ДВГ се увеличават са тунела на основните лагери при V-образни двигатели и отворите за повдигачите в главата.
Съвременните двигатели работят във висок температурен режим за да постигнат висока термична ефективност и ниски разход и емисии.
Тези високи температури обаче понякога предизвикват прекалено разширяване на металургично несъвършени детайли. Пример за това е блока на Шевролет LS-9 - двигателя на ZR-1, който охлабва коляновия вал в лагерите при висока температура на антифриза.
Примерите за разширяващи се глави са много.

Решението не е употребата на гъсто масло, което в един режим ще помогне на едно място, а сваляне на температурния режим и употреба на смазката за която ДВГ е конструиран.

Освен това, докато тунела на LS-9 се разширява, големия край на биелите не го прави.

По същият начин, докато отворите на алуминиевата глава за повдигачите стават хлабави на топло, това не важи за самите повдигачи, които са стоманени и запазват константен или дори намаляващ луфт. По-гъстата смазка ще позволи на повдигачите да се изпразнят без да могат да се напълнят.

Единственото решение и в двата случая е по-добро охлаждане.

Високият температурен режим състарява блока и главата, а и всичко останало. Голямото разширение на едни райони създава напрежение в структурата на детайла (блок или глава), което води до еластично свиване и разпъване на определени зони. Това постепенно води до нарушаване на формата и размерите на целият детайл.
Отново, поддържането на най-високата стабилна температура при която имаме постоянно налягане на стандартното масло без механични шумове е това към което трябва да се стремим.

* * *

Всички авторски права са запазени. Части или цялата публикация не могат да се възпроизвеждат без моето съгласие.
Бъдете така добри да споменавате откъде знаете всичко това дори когато го разказвате.

7
Тойотата ми направи номер за първи път на път.
Първо взе да пуши по магистралата, после загуби леко мощност.
Изключих егера, спря да пуши, но си остана с намалена мощност.
Оказа се, че един абсолютно ненужен детайл се е отлепил от тръбата между турбото и интеркулера.
Детайла е фабрично залепена тапа с щуцер намиращ се в най-ниската точка на системата.
Тръбичката, която е включена в това щуцерче води до корпуса на дросела и нагревателя.
Единственото ми обяснение е че това маркуче служи за почистване на маслото от картерната вентилация и евентуалто от турбото, което иначу би останало там.

И така, дупката е с диаметър 15.8 мм, дълбочина на използваемата стена 5 мм и достатъчна дебелина на стената от 4-5 мм.
Резба 16 е малко и не става.
Нарязахме резба 18 с два метчика, другите данни вероятно са М18х1.5 с дълбочина 1мм.
Резбата се наряза перфектно.
Направихме необходимия щуцер.
Щуцера е изпразнен между шапката и последната резба.
Дължина на резбата и изпразването 7 мм.
Щуцер ф5 мм (при 4.5 на оригинала) х 10 мм. Дупка 1.5 мм.
Забъркахме смола за метал и пластмаса с изтекъл срок на годност.
Приятел посъветва да използваме Локтайт 648 зелен за неразглобяеми съединения, но в този край на света няма никакви осигурители за резби. Питах ги как си правят спирачките.
Намазахме и резбата отвътре и щуцера и набутахме в изпразването и после намазахме и отвън.
Стегнахме до упор подобно на стягане на водопроводно съединение, но все пак по-леко.

Смолата стегна за няколко часа вместо за 90 минути. Малко притеснителен момент.

Тепърва ще тествам.

В Тойота работят безотговорни хора. Това е в най-ниската точка и можех да към го счупил десетки пъти в снегове, ледове и пясъци. Отдолу няма нищо, така си седи.

Зимата като чистих ЕГР и сменях вакуум маркучи пипнах някакъв пластмасов държач под капака и той ми се разпадна в ръцете. Тогава разбрах, че ми трябва нова кола.
Кой знае още колко пластмаси има да му се чупят.
Моя е 2006-та, интересно тези с 1998-ма защо мълчат и продължават да разправят колко са здрави.
Скоро гледах мобилето, моя с 260.000 е от най-младите и би трябвало да е на цена от над 40.000 лева?!
Вярно, че като нови бяха страшно скъпи, ама като стари са скъпи за поддръжка, харчат, не вървят и ги правят ето такива.

Имам приятел с Дачия Логан Комби от същата година и на точно същите 260.000 км.
Междуосието на дачията е по-голямо. Багажника нехе по-малък.
Купето е една идея по-тясно на ширина, на дължина е аналогично.
Возията е аналогична или по-добра за дачията.
Разхода на гориво е 2-3 пъти по-нисък.

Дачията е сменяла външни кормилни накрайници и задни амортесьори. Последните, защото са били на промоция двата с още части за 80 лева.
Тойотата какво е сменяла на всички им е ясно. Сфери и други плюс преден диференциал, някяква щутия за 500 лева в таблото (500 без труд), 12 литра скъпо масло всеки 8.000 км и т.н., 700 лева й бяха само накладките дълго време, защото тямаше не оригинални.
Тойотата е сменила една Дачия заедно с резервните части и част от горивото и застраховките.
На 260.000 е в безобразен външен вид, за което не е виновна. Но седалката на шофьора е намачкана, волана е изтрит, скоростният лост също.
Изкарвала 500.000 и нагоре...
Да, а има ли желаещи да я карат толкова? Коли по 400 коня вече харчат 8/100 извън града, ние още "хвърчим" по аутобаните с 12-13/100 със 140... ;D ;D ;D

От днес до 500.000 км. Тойотата ще изгори в повече 14.400 литра гориво спрямо колата, която искам да си купя. Това са 37.152, 00 лева данък каране на тритонен автомобил.

Тръбата, която се счупи струва 392 лева с отстъпка без монтаж. Колко още такива цигански номера има намерение да ми направи?

Форд и точка по въпроса!
Убедил съм се, че двете сериозни марки на този свят са Форд И Мерцедес.

8
Изглежда Леново и Моторола са се обединили или Леново са купили Моторола.
https://www.lenovo.com/gb/en/smart-devices/smartphones-and-watches/moto/smartphones/c/moto-phones-series
Новината за придобиването на Моторола от Леново:
http://news.lenovo.com/pressroom/press-releases/lenovo-completes-full-acquisition-motorola-mobility-from-google.htm
Има и български сайтове в които хай-енд устройствата са Моторола, а евтините са представени от един единствен модел Леново:
https://www.lenovoonline.bg/les/home.nsf?open

Същевременно в е-маг Lenovo K6 - Note с 32 гб вградена, 3 гб оперативна памет, 8 ядрен процесор, 5.5 инчов дисплей и 4000 мАх батерия в комплект с 5000 мАх преносима батерия се продава за 287 лева без доставката... Поръчахме току що за един колега. Ползвах К 5 Note до зимата, когато го счупих и още ми е мъчно, същите параметри, но 3500 мАх, иначе пак 8 ядра и 3 гб. Работеше супер и батерията държеше много.

Ето я страницата с обявата, даже аз се изкушавам: https://www.emag.bg/smartfon-lenovo-k6-note-dual-sim-32gb-4g-gold-vynshna-baterija-power-bank-remax-5000mah-k6-baterija/pd/DYY30SBBM/
За мен това е разпродажба на половин цена.

9
Счупен вентилатор за баня Cata-C на само 3 мото часа.
Вентилатора е Ф150 - 350 м3/ч.
Цената на това изделие е 110 лева...

Не може да бъде върнат или заменен на момента - политика на фирмата.
Можело само в един от двата сервиза за София да го ремонтират.
От Практикер бяха така добри да ми помогнат с рекламацията и да оформят документите, нещо което не са длъжни да правят. Това била една от двете фирми, които не заменят дефектни уреди.
Срока за ремонт или отговор бил един месец.
Благодаря, монтирах си стар М-моторс 125 мм произведен в България, който е работил стотици пъти по 3 часа и ще работи още.



Причината за повредата е прегряване от което оста се нагрява, пластмасата омеква и перката започва да превърта.
Отделно вероятно мотора се повреди от прегряване.

Много ми е интересно какво и как ще ремонтират във вентилатор с три части.
Ще видим какво ще отговорят.

Вече съжалявам, че не се сетих да потърся по-мощен м-моторс. Когато търсех мощни вентилатори просто Cata-C ми излязоха по-напред.
M-motors имат Ф-150 с дебит 240 м3/ч., който харчи повече от два пъти повече ток - над 40W, докато този е 19W за 350 м3/час, ако е вярно разбира се.

10
Всичко свързано с автомобила / McLaren Сена
« -: Август 07, 2018, 08:48:36 08:48 »
Маклапън Сена, 5 секунди на обиколка по-бавен от ГТ-3 колите. Това означава, че е 5 секунди по-бавен от 10 годишен Мустанг.

ГТ3 класа са между 400 и 500 коня, някои тежат доста повече от 1500 килограма и имат силно ограничена аеродинамика и почти конвенционално окачване.

Едно от най-лошите представяния на автомобил. По-точно един от най-лошо представящите се автомобили:


Шуми, вибрира, лашка, кънти, друса, не завива и не спира, до 4000 оборота двигателя е лагав.

Тоест, този автомобил е приблизително на нивото на мунингована Е30-ка карана на картинг писта.

11
Автомобил се използва ето така:
https://driving.ca/auto-news/entertainment/road-trip-driving-a-1950-chevy-all-the-way-to-the-bonneville-salt-flats
За пътешествия и малко за състезания, които по-добре да не се състоят.

12
Мобил са пуснали масло с търговско наименование "Mobil-1 Annual Protection".
https://mobiloil.com/en/article/why-the-mobil-advantage/mobil-1-performance/mobil-1-annual-protection-oil-tested-results?WT.ac=Home-T1_M1APPOP

Освен това са си обновили гамата.
САЕ-30 маслата все още са им леки (под cst 12 при 100C) и с умерен HTHS 3.0-3.1.
Обаче SAE-20 маслата особено САЕ-5W-20 са с HTHS 2.75-2.8 за Мобил-1 и с cst 8.8-8.9 при 100C, което е много добре.
САЕ 0W-40 и двата вида 50 също изглеждат добре, като 40 е с HTHS 3.6, колкото има и Мотул, а 50 са с 4.4-4.5.

13
Вентилация за баня с вентилатор от таванен климатик.



Във видеото говоря доста.
Мотора е променливотоков и без фолиен кондензатор 2.2 мф не тръгва сам.

14
Правното становище на професор Даниел Вълчев относно истанбулската конвенция дадено по конституционно дело № 3 от 2018 г.

ИК обсъдена и обяснена професионално:

Истанбулската конвенция обсъдена професионално

ПРАВНО МНЕНИЕ
от
проф. д-р Даниел Вълчев
Юридически факултет на СУ „Св. Климент Охридски“
Относно: Конституционно дело № 3/2018 г. за произнасяне за съответствие
на сключената от Република България Конвенция на Съвета на
Европа за превенция и борба с насилието над жени и домашното
насилие с Конституцията на Република България преди
ратификацията й
УВАЖАЕМИ КОНСТИТУЦИОННИ СЪДИИ,
На основание чл. 18, ал. 2 от Закона за Конституционен съд и чл. 20а, ал. 3 от
Правилника за организацията и дейността на Конституционния съд и във връзка с
Определение на Конституционния съд от 20 март 2018 г. представям моето писмено
правно мнение по предмета на конституционно дело № 3/2018 г.
Делото е образувано на 8 февруари 2018 г. по искане на седемдесет и пет народни
представители от 44-тото Народно събрание на основание чл. 149, ал. 1, т. 4 от
Конституцията на Република България за произнасяне за съответствие на сключената от
Република България Конвенция на Съвета на Европа за превенция и борба с насилието
над жени и домашното насилие (наричана по-нататък Конвенцията) с Конституцията на
Република България преди ратификацията й.
Ще изложа моето мнение в следната последователност:
1. Изходни правнофилософски позиции
2. Социално-правен контекст на спора
3. По съществото на спора

1. Изходни правнофилософски позиции
Преди да изложа моето правно мнение по съществото на спора, е редно да
декларирам правнофилософските позиции, стоящи в основата на това мнение.
(а) Насилието над жени е реален проблем в днешните общества, в това число и в
българското общество. То е един от най-честите случаи на насилие над хора, които не
могат в достатъчна степен да се защитят. По своята обществена значимост насилието над
жени е съизмеримо с насилието над деца, над възрастни хора и над хора в
неравностойно положение. Няма съмнение, че правните системи, в това число и
българският правен ред, трябва да бъдат постоянно усъвършенствани по посока на подобра
превенция, на по-бързо разкриване и по-справедливо наказване на тези случаи на
насилие.
(б) Необходимостта в България да започне публичен дебат за нетипичната
сексуална ориентация и за нейните юридически проекции е според мен безспорна.
Нетипичната сексуална ориентация е позната във всички големи културни традиции, а
вероятно по някакъв начин и във всички общества. Разбира се, отношението към нея е
много различно (от ожесточено преследване, през свенливо приемане, до поетическо
възхваляване) в зависимост от исторически стеклото се съчетание на разнообразни
морални, правни, религиозни, обичайни, естетически и други фактори. Липсата на
структуриран обществен дебат у нас дава място за крайни позиции, затваря темата в
различни групи, образувани по нееднородни признаци, и на практика освобождава
говоренето от ангажимент за каквато и да е аргументация.
(в) Хората с нетипична сексуална ориентация имат същото право на щастие и на
равно морално третиране като всички останали хора. Вярвам, че е редно подобно
разбиране да има и съответен юридически израз. Същевременно това по никакъв начин
не предполага предоставянето на допълнителни права или отказ от традиционните за
едно общество ориентири при възпитание на децата.
(г) Правната идентификация на субектите е претърпяла огромно развитие през
последните няколко века. Това развитие е поне в две посоки – към все по-голямо
навлизане на техниката и технологиите при физическото идентифициране на лицата (със
следващите от това юридически проекции) и към все по-голяма свобода на отделните

индивиди да определят някои от характеристиките на тази идентификация (облечено в
съответни юридически процедури). Моето разбиране е, че правната идентификация на
лицата (и особено на физическите лица) не е изцяло техен личен въпрос. Това е въпрос,
който е значим за цялото общество.
(д) Според мен правото не бива да бъде използвано за социално инженерство в
името на нечии представи за обществена справедливост (или политическа коректност).
Политическата история през последните векове ясно показва, че подобни опити на
практика винаги завършват с провал и плащане на тежка социална цена. Затова и считам,
че основният принцип на правото е мирът. Правото е призвано да разрешава значими
социални конфликти по мирен начин и в съответствие с предварително известна
процедура. В този смисъл то наистина има тясна връзка със справедливостта, но главно
като гарантира честна процедура при решаване на конфликти и като дава на своите
адресати стабилни ориентири за поведение, които се опират на възприетите от
мнозинството морални маркери.
2. Социално-правен контекст на спора
В говоренето около ратификацията на Конвенцията се очертаха две шумни групи,
нескромно определящи себе си като страни в спора. И двете групи застават зад
неотносими към ратификацията тези, подкрепени с некоректни аргументи.
Привържениците на ратификацията твърдят, че всеки ден забава на ратификацията се
равнява на стотици нови случаи на насилие срещу жени и поставят на всеки, който се
изказва против ратификацията, етикета на оправдаващ насилието над жени.
Противниците на ратификацията твърдят, че тя би била крачка към признаването на
„трети пол“ и легализиране на еднополовите бракове. Нито едно от двете твърдения не е
вярно във вида и обема, в които се излага.
Всъщност, спорът „за” и „против” ратификацията на Конвенция е само част от
един по-голям дебат, засягащ границите между основни понятия с правно значение.
Моето поколение стана свидетел на няколко големи заличавания на граници между ясни
в миналото понятия. Най-типичният пример в това отношение е заличаването на
границата между „мир” и „война”. Исторически (но всъщност само до преди няколко

десетилетия) състоянието на мир се е заменяло със състояние на война при спазване на
определена формализирана процедура с елементи на ритуалност – отзоваване на
дипломатически представители, даване на ултиматуми или размяна на ноти и в крайна
сметка официално обявяване на война. Днес пълномащабни военни действия биват
наричани „мироопазващи операции”, „хуманитарна намеса” или „превантивни удари”.
Въпреки получилото се замърсяване на смисловия фон, не е трудно да се види, че
зад спора „за” и „против” ратификацията на Конвенцията стоят два големи въпроса.
(а) Първият от тях е за границата между понятията „мъж” и „жена”. Този
въпрос опира до това дали биологичните характеристики на индивида са определящи
(или поне водещи) при неговата правна идентификация. Съвременната наука по
безспорен начин е установила различията в хромозомите на двата пола. Въпросът е дали
тази ясна биологична идентичност трябва да съвпада с правната идентификация, или
следва да бъде дадена възможност на индивидите сами да решават каква да бъде тяхната
правна идентификация в зависимост от това как се чувстват.
Моето мнение по този въпрос е, че биологичните характеристики на индивида не
могат да бъдат рязко отделени от неговата правна идентификация. Ако все пак направим
това, то в перспектива следва да се готвим за петдесетгодишен убиец, който твърди, че
се чувства на шест години и затова е наказателно неотговорен, или за син и майка (в
недетеродна възраст), които искат да сключат брак. Абсурдността на примерите има за
цел единствено да подчертае тенденцията. Ако се върнем на полето на конкретния спор,
то въпросът, който се налага, може да бъде формулиран така: трябва ли един мъж, който
се чувства като жена, да може да получи правна идентификация на жена (или
респективно обратното) и трябва ли останалите хора да бъдат информирани за
неговата биологична идентичност.
(б) Вторият голям въпрос е дали българските институции имат самочувствието
да отстояват автономността на българския правен ред. Твърдението, че определени
тенденции, идващи отвън, са неизбежни, въпреки преобладаващото отрицателно мнение
на българските граждани, противоречи на основни демократични принципи.

3. По съществото на спора
(а) По въпроса за някои понятия в Конвенцията и за техния български превод
Темите, очертани по-горе, не са самоцелно подбрани, а следват от няколко
въпроса, произтичащи от разпоредбите на Конвенцията.
Първият от тях е за понятията, с които Конвенцията борави, и преди всичко за
понятията „sex”, „gender”, „sexual orientation” и „gender identity”. В българския превод на
разпоредбата на чл. 4.3 от Конвенцията тези понятия (употребени като изрично
изключени основания за дискриминация) са съответно „пол”, „социален пол”, „сексуална
ориентация” и „идентичност, основана на пола”.
Това, което веднага прави впечатление е, че „gender” е преведено като „социален
пол”, а „gender identity” – като „идентичност, основана на пола”, а не, както би било
логично, „идентичност, основана на социалния пол”. Терминологичната неяснота в
българския текст на Конвенцията се задълбочава от дефиницията, съдържаща се в
разпоредбата на чл. 3, б. „в”: „Пол” означава социално изградени роли, поведения,
дейности и характеристики, които определено общество смята за подходящи за
жените и за мъжете.” В съответния английски текст (Аrt. 3, ”c”) е дадена дефиниция
на “gender”, а не на “sex”. По аналогичен начин стоят нещата със съпоставянето на
английския и българския текст на разпоредбата на чл. 3, б. „г” – “gender-based violence
against women” е преведено като „насилие над жените, основано на пола” (а не “на
социалния пол”).
Само за съпоставка с други славянски езици може да посочим, че в македонския
текст (при всички резерви, които може да има към словосъчетанието „македонски текст”)
“gender” е преведено като “род”, а “gender identity” като “родова идентичност”. В
сръбския текст “gender” също е преведено като “род”, а “gender identity” като “родни
идентитет”. В руския текст пък думата, съответстваща на “sex”, просто е изпусната, а
“gender identity” е преведено като “гендерная идентичность”. В Украинския текст
“gender” е преведено като “гендер”, а “gender identity” – като “гендерна ідентичність”.
Въпросът за смисъла на някои понятия, използвани в Конвенцията, не опира
единствено до нехайния или преднамерено опорочен превод на български език. Остават
неясни смисълът, обемът и съотношението между понятията „социален пол”,
„идентичност, основана на пола” и „сексуална ориентация”. Въпросът не е теоретичен, а

би имал сериозни практически последици при евентуалното прилагане на Конвенцията,
тъй като тези понятия са в основата на очертаването на нейния обхват.
Ратифицирането на Конвенцията би довело до включването в българския правен
ред на акт (при това с йерархичен приоритет по отношение на законите), който съдържа
понятия с неясен смисъл, съотношение и обем и влизащи в противоречие с вече
установени в законодателството и съдебната практика понятия. Това би представлявало
противоречие с установения в Конституцията принцип на правовата държава, включващ
в себе си както идеята за определеност, яснота и недвусмисленост на правните норми,
така и идеята за правната сигурност.
Поради това считам, че разпоредбите на чл. 3, б. „б” и „в” и чл. 4.3 от
Конвенцията противоречат на принципа за правовата държава, прокламиран в
Преамбюла и в чл. 4 от Конституцията.
(б) Относно обхвата на Конвенцията
Сред декларираните цели на Конвенцията (чл. 1) са да защитава жените от всички
форми на насилие, да предотвратява, преследва и премахва насилието над жени, да
създаде цялостна рамка, политики и мерки за защита и помощ на всички жертви на
насилието над жени и т.н. Разпоредбата на чл. 2 „Обхват на Конвенцията” отново поставя
в центъра словосъчетанието “насилие над жени”. Следователно ключово за определяне
на обхвата на Конвенцията (без това да изчерпва нейния обхват) е понятието „насилие
над жени”.
В българския текст на Конвенцията „насилие на жени” (чл. 3, б. „а”) е дефинирано
като „нарушение на правата на човека и форма на дискриминация срещу жените и
означава всички актове на насилие, основано на пола...”. Така прочетена, разпоредбата е
ясна – защитени са жените в биологичен смисъл, като е подсилена защитата в случаи,
когато е упражнено насилие над жена, защото е жена. Но в английския текст на
Конвенцията четем друго – в чл. 3, б. ”а” става дума не за „насилие, основано на пола”,
а за “gender-based violence”, т.е. за насилие, основано на социалния пол – т.е. за насилие,
основано на “социално изградени роли, поведения, дейности и характеристики, които
определено общество смята за подходящи за жените и за мъжете”.
Този прочит поставя множество въпроси, някои от които и с практически
измерения. Например защитена ли е от Конвенцията (извън случаите на домашно
насилие) жена, която е приела социално изградената роля на мъж? А защитен ли е в

същата хипотеза мъж, приел социално изградената роля на жена? И как познаваме кога
тези роли са действителни или само претендирани? Освен отсъствие на определеност,
яснота и недвусмисленост на правните норми и компрометиране на идеята за правната
сигурност, в случая е налице и предпоставяне на допълнителни права и на допълнителна
закрила на лица, които са определени не по обективни критерии, а в зависимост от техни
твърдения относно собствените им вътрешни преживявания.
Поради това считам, че чл. 1, чл. 2 и чл. 3 от Конвенцията противоречат на
принципа на равенството, прокламиран в чл. 6 от Конституцията.
(в) Относно т.нар. „стереотипни роли на пола” и „нестереотипни роли на пола”
(в английския текст “stereotyped gender roles” и “non-stereotyped gender roles”)
Според разпоредбата на чл. 12.1 страните по Конвенцията се задължават да
„предприемат необходимите мерки за насърчаване на промени в социалните и културни
модели на поведение на жените и мъжете с цел изкореняване на предразсъдъци, обичаи,
традиции и всякакви други практики, основани на идеята за малоценност на жените
или на стереотипни роли за жените и мъжете”. В цитираната разпоредба на
словосъчетанието „стереотипните роли за жените и мъжете” е придаден силно
пейоративен смисъл, като то е приравнено на словосъчетанието „идеята за малоценност
на жените”. В разпоредбата на чл. 14.1 пък страните са задължават (вярно с уговорката
„където е подходящо“, което обаче видимо няма значението на „където Конституцията
не го забранява“) да предприемат „…необходимите стъпки за включване на съобразен
с развиващите се възможности на учащите се учебен материал по въпроси като
равнопоставеност между жените и мъжете, нестереотипни роли на пола, взаимно
уважение, ненасилствено разрешаване на конфликти в междуличностните отношения,
насилие над жените, основано на пола, и право на лична неприкосновеност, в
официалните учебни програми и на всички образователни равнища“.
От цитираните разпоредби отново възникват множество въпроси, един от които
има и конституционноправни измерения. Нека да оставим настрана въпроса дали е
случайно, че Конвенцията не предвижда никаква специална закрила на жената-майка
(респективно на бременна жена) и дори не споменава такова явление като майчинството.
Но едва ли някой непредубеден човек би оспорил твърдението, че една от найхарактерните
стереотипни роли на жената, е ролята й на майка. Следователно чл. 12.1 от
Конвенцията задължава Република България да предприеме необходимите мерки за

насърчаване на промени в социалните и културни модели на поведение на жените и
мъжете с цел изкореняване на предразсъдъци, обичаи, традиции и всякакви други
практики, основани на идеята за ....... стереотипни роли за жените ....”. Но
стереотипната роля на жената като майка е не просто част от преобладаващото
светоусещане на българските граждани. Според разпоредбата на чл. 47, ал. 2 от
Конституцията жената-майка се ползва с особената закрила на държавата.
Поради това считам, че разпоредбите на чл. 12.1 и чл. 14.1 от Конвенцията
противоречат на разпоредбата на чл. 47, ал. 2 от Конституцията.
УВАЖАЕМИ КОНСТИТУЦИОННИ СЪДИИ,
Независимо какво ще бъде решението на Конституционния съд, това дело дава
един уникален повод за внасяне на яснота по един особено важен въпрос – какво следва
да се разбира под „мъж” и „жена” според българската Конституция.
Мисля, че минималното, което Конституционният съд следва да направи, е
отчетливо да изясни, че според Конституцията „мъж” означава биологичен мъж, а
„жена” – биологична жена. Ако българският конституционен законодател желае да
уреди сключването на брак между лица от един и същи пол или българският законодател
реши да създаде нова правна фигура със сходни правни последици (което аз лично
считам за правилно), то това трябва да стане открито и по предвидения в Конституцията
ред.
Проф. Даниел Вълчев

15
Ръководителят на супер държавата ни прави остра забележка, че той* харчи много пари да ни пази от тези на които непрекъснато даваме много пари за горива, суровини и други. Същевременно ни мъмри, че са ни малки военните разходи.

Очевидно ние никога няма да разберем какво е да си роден в супер държава, но можем да наблюдаваме случващото се.

Супер държавата плаща 4.5% от своето БВП за отбрана на военната организация, която ръководи. Понеже ги плаща преимуществено на собствени производители, то ефектът, е че плаща минимум 35-40% по-малко, колкото е преразпределението през бюджета. Така само по очевидни съображения се оказва, че разходите й са всъщност 2.7% от БВП.

Останалите, които харчат по 1-2% от своето БВП всъщност наистина харчат толкова. Колкото по-слаба е дадена държава съюзник, толкова по-близки са стойностите на похарченото и действителният процент от БВП, защото нямат собствено производство на оръжие.

Икономиката на НАТО е остаряла. Когато САЩ са си правили сметката, повечето оръжие в алианса е било американско производство. Стотици и дори хиляди самолети Старфайтър и Фантом заедно с хиляди боеприпаси са продавани от САЩ на съюзническите държави за сметка на задължителните им военни бюджети. Така разходите на САЩ са се компенсирали вероятно до степен да излязат на печалба.

Напоследък обаче Европа е започнала да лети на собствени самолети. Да, по-малките като Швеция слагат американски двигатели в своите СААБ Грипен, но да видим до кога. Англия, Италия и Германия имат Юрофайтър, Франция има Рафал. Всеки произвежда нещо, дори военно джудже като България има оръжейна промишленост способна да произведе танкове, бронетранспортьори и самоходни артилерийски установки, всички боеприпаси и калашници.
Най-големите ни разходи за отбрана бидейки политическо, военно и икономическо джудже са за кораби европейско производство.
Както се вижда от таблицата:
https://bg.wikipedia.org/wiki/Военновъздушни_сили_на_България
Единственото ни американско оръжие са няколко малки учебни хеликоптера, всичко останало е европейско или съветско.

Отделно от тези съображения са още две:

1. Имаме ли нужда някой да ни пази от руснаците с цената на 4.5% от 17 трилиона долара?
Това е военен бюджет от 765 милиарда долара. Руснаците са 147 милиона. Излиза, че САЩ харчат по 5.200 долара годишно за охрана от всеки един руснак.

В действителност НАТО или САЩ не са изхарчили и един долар за да защитават когото и да било от Русия. Всъщност НАТО никога никого не е защитавало.

За сметка на това само в Ирак и Афганистан са похарчили поне 600, а може би над 1.200 милиарда.
Американците кръстосват моретата и се репчат на Китай с 11 атомни супер самолетоносача, строят и още няколко. Поддържат флотилия от стелт бомбардировачи, които са изцяло нападателно оръжие до колкото не са необходими за поддържане на атомния паритет и принципа за гарантирано взаимно унищожение.

2. Русия има ли намерение някога да ни напада? Живеят добре и се конкурират с Финландия за най-образована държава в света. Първата пост социалистическа държава с положителен демогравски прираст (2012 г.) и за сега единствената. Може би единствената или една от малкото в Европа. Дали това са условия за подемане на завоевателна война?

Не съм НАТО скептик. Алианса трябва и ни е изгодно да съществува по много други причини, които нямят нищо общо с Русия. Всъщност НАТО съществува в лъжа от самото си създаване. НАТО е изгодно на Европа с нейния бурен социален, икономически и политически живот за избягване на войните. Изгодно е и на държави като България за защита от съседите. На балканите силите са много изравнени и има регионална супер сила. Ако не бяхме в НАТО опасността някой да реши да си пробва късмета да заграби малко територия щеше да бъде реална.

Европа обаче няма външни врагове.

Време е НАТО да бъде поставено на основата на реалността.

Струва ми се, че Тръмп е по-добър педагог отколкото сме склонни да вярваме. Може би трябва да гледаме до какво водят действията му вместо да обсъждаме думите с които ги обяснява при това буквално.
Тръмп ни казва, че не иска да плаща за да ни охранява от търговските ни партньори. Разбира се това е облечено в политическа коректност с думи като "недопустимо", плащате милиарди... Цитат:

"Много е тъжно, когато Германия сключва огромни сделки за нефт и газ с Русия. От нас се очаква да я пазим от Русия, а тя отива и плаща на Русия милиарди долари. Смятам, че това е много нередно."

Кое е много нередно според Тръмп?

______________________________
* Тази и следващите персонификации на държавата с нейният избран администратор са по Бойко Борисов, който харчи държавни, сиреч наши пари с манифестиран анимус**, че са му лични спестявания.

** Анимусът е вътрешното отношение на дееца към... деянието.

Страници: [1] 2 3 ... 47