Разделителната честота и съответно ширината да бъдат такива, че затихването на СЧ от филтъра да съвпадне с подема от лицевия панел, т.е. с изкачването към дифракционното плато. Така, когато атенюираш СЧ, директно атенюираш и подема от дифракциите. Ноли е ясно, че става дума за долната разделителна честота на СЧ.
Другия вариант е много широк бафъл и 1.5 ленти ниски среди или мидбаси, долната компенсира подема от дифракции, където АЧХ тръгва ногоре, огледално 0.5 лентата тръгва надолу.
Повечето тесни бафъли обуславят разделителна честота около килохерц. Вече е въпрос на комбинативност и колко точно е широк бафъла.
Даже като се загледаме, нагоре има още неравномерности, които могат да се използват, например втора разделителна честота 2.500-3.000.
ВЧ като е в гладкото дифракционно плато пък пак стават лесно нещата, защото нивото му се догажда идеално.
Затова и доста криви на хартия говорители се продават и се имплементират много успешно. - Защото кривината им е в синхрон с типичното акустично поведение на кутиите. Примерно.
Легенда на чертежа, 200 и 250 мм лице високо 1050мм с 65мм СЧ говорител (65мм ефективна мембрана), текст:
Горните криви са без BSC, долните със, вижда се че ако е само една лента, BSC няма напълно да изправи АЧХ.
Ако обаче се използва СЧ с висока не компенсирана индуктивност, атенюиран по прост начин и отрязан стратегически, то АЧХ може да се получи права.