Здравей Гост

Покажи участието

От тук може да видиш всички публикации на този потребител.


Публикации - todorovven

Страници: [1] 2
1
То това шаси си е от преди 50 години и е проектирано за 20/40 W говорител. Това че някой е навил по-дебела бобина и е сложил по-силен магнит не променя много нещата. Трябва и друго окачване и евентуално друга мембрана (малко по-тежка). Това което съм виждал допреди 10 години е че от 20 до 50 вата на това шаси бяха еднакви, а 80 вата бяха с по-голям магнит и по-дебела бобина и тази гънка но трептилката и мембраната са същите. Свири прекрасно ако се пусне от 50-60 херца нагоре. Иначе ВКН 10211/10311 е проектиран за 60/80 вата и е по-добър избор но гледам че новите са с пластмасова мембрана и не зная дали свирят както преди. Това което не ми харесва е че шанса са попаднеш на лошо сглобен е голям и може би това е причината да ги оплюват толкова.

Какво мислите за така нареченото златно сечение на вътрешния обем 1x1.618x0.618 . Уж осигурява анулиране на образуването на резониращи честоти вътре в обема, а гледам че не го ползват много.

2
Въпреки че класическия TL е естествено продължение на идеята на апериодичното оформление, ако се налага да се направи компромис с размера и има място само за колони тип букшелф като че ли това е най-удачното решение.

3
Въздушната междина е точно на сглобката за да прекъсне пътя на магнитните линии. Ако магнитопроводът е тип Ш може средния канал да е по-къс със съответното разстояние или двата магнитопровода се разделят с изолатор със съответната дебелина. Това се явява съпротивление за т.нар. токове на Фуко и не позволява да достигнат стойности, които да наситят магнитопровода. Ето картинки

4
Почти всеки радиолюбител и направи си сам  аудио техника е чувал за фирмата Quad. Лично при мен първия конвенционален усилвател който сглобих след експериментите с интегрални схеми беше Quad 405-2 - една легенда от 70-те. После електростатични тонколони където пак те са пионери. Успях да чуя електростатици правени от главния редактор на списание радио телевизия и електроника и бях силно впечатлен. Дори бях решил да опитам да си направя и аз, но проекта остана за далечно бъдеще.
  Затова когато попаднах на ревю на тонколони на марката любопитството се обади веднага.
Ревю на английски:
 
https://www.avforums.com/review/quad-z-4-floorstanding-speaker-review.13516

http://www.the-ear.net/news/quad-z-series-loudspeakers

Там обръщат внимание най-вече че високочестотния е ‘true’ ribbon tweeter , но на мен ми направи впечатление друго:
All the Z Series models feature bass reflex loading. This incorporates a dual-chamber filter system inside the cabinet, with the reflex port exiting via a specially shaped expansion chamber in the plinth that is filled with resistive foam. “The result is the sensitivity and extension expected from a bass reflex system but with the clarity and transient attack of a closed box design”.

Това описание прилича точно на апериодично оформление, макар че я водят басрефлексна. Ето и една статия на български:
http://www.myhifi.org/%D0%BD%D0%BE%D0%B2%D0%B8%D0%BD%D0%B8/366-z-series-%D0%BD%D0%BE%D0%B2%D0%B0-%D1%81%D0%B5%D1%80%D0%B8%D1%8F-%D0%BA%D0%BE%D0%BB%D0%BE%D0%BD%D0%B8-%D0%BD%D0%B0-quad

5
Само да отбележа че метода от мнението от 8-ми е за измерване импеданаса на колоната. Сега го загледах. Иначе на същия сайт имат методика за T/S:
http://audiojudgement.com/measuring-thiele-small-parameters-part1/
http://audiojudgement.com/measuring-thiele-small-parameters-part-2/
тема в diyaudio от какво се нуждаем
http://www.diyaudio.com/forums/equipment-and-tools/191164-measure-speaker-parameter.html
 

6
Ако нещо липсва в тези програми като компонент много лесно може да се направи и добави.Както ида се преработи готов такъв. Форматите с които работят и които експортват са стандартни за всяка платкаджийница.Във фирмата в която правим управления за машини платките се проектират на Cadstar. Почти всички корпуси за правени допълнително на ръка, защото е решено че е по-добре площадката да е малко по-голяма или отвора да е малко по-голям или малък според случая. Всеки елемент има в datasheet-а си накрая размери на корпуса си и ако го отвориш, както и ако имаш елемента и един шублер е за 5 минути работа да го направиш. Аз съм си играл с Orcad преди време и го правих.
От опит твърдя че в България повече от двуслойна платка, както и разстояние между и ширина на пистата по-малко от 0,2 мм не могат да направят както трябва. Опитвали сме и не става. Ползват стара и евтина технология. Но за аналогова техника каквато някой би си направил сам е предостатъчно. Ако някой иска да си направи дънна платка или двуядрена видеокарта или смартфон сам е друг въпрос. Там може да се сдобие с пълната версия на програмите(може с пари може и без) или KiCad. И да поръча платки в Китай.
Ето как се прави корпус в KiCad

Може да се добави и готов от производителя.
Едно видео как се добавят модели за симулация:


Както написах в предните постове трябва да гледаме на тези програми като инструмент с който да си свършим работа. Един канал за активен филтър или тонкоректор има десетина елемента за стерео около двадесет. В един канал на усилвател рядко са повече от тридесет. Платка 5x10 сантиметра е предостатъчна. Колкото и да орязана безплатната версия ще свърши работа. Няма да казвам как в България може да се сдобиеш с пълната версия.

В контекста на това че Тошко пенсионира един телефон ето малко идеи:
Това е малко като за деца но идеята е ценна:


Тук човека имал нужда да тества датчика на хол на сензора за скоростта на скоростната кутия на Мицубиши Галант. И го направил: https://retronics.wordpress.com/2012/07/14/the-0-android-oscilloscope/
Ползвал е Voltage divider calculator: https://learn.sparkfun.com/tutorials/voltage-dividers
Ако някой е решил да пробва да прочете бележките под клипа в ютуб Там отбелязва ,че е сгрешил съпротивленията и нивото не  е точно:

7
Ако имаш опит с подобни програми погледни как са LibreCAD и FreeCAD.




8
Още една онлайн програма заслужаваща внимание. Добре че хората полудяха по Ардуино за да може да се развиват такива проекти. Програмата е изчистена и олекотена за работа, но има сериозни възможности.
https://easyeda.com/



9
Здравейте. По предложение на Тошко отварям тема да обсъдим програмите, които в един момент стават неизменен помощник на такива като нас.
Отначало няколко думи за това за какво се използват и какво представляват за да може да се ориентираме.
Първото и най-важно нещо е че това е инструмент. От нас зависи как ще го използваме и дали ще подберем правилния. Защото например един гвоздей може да се забие и с чук и с тесла. Може и с 5 килограмов боен чук, но няма да е удобно. За това е грешно да се търси коя е по-добра, по-лоша, по-красива или грозна. Това е въпрос на вкус от типа бензин или дизел и блондинки или брюнетки.
Правилния въпрос е какво има или няма и какво може или не може съответната програма.
Тук може условно да се разделят на две групи: със и без симулация на проекта. Отделно има програми чиято цел е само симулация.
Другото важно разделение е на платени и безплатни(има и с отворен код).
Общо взето процесът протича така: чертае се схема, ако е нужно се прави симулация на работата на схемата, ако е нужно се проектира платка за готово изделие.
Понякога на човек му е нужно просто набързо да начертае блокова или електронна схема. Има с какво. В края на поста ще го покажа.
 И сега някои от най-разпространените програми и техните особености. Разликите между тях са в размерите на платката, поддържаните слоеве, брой на елементи,библиотеки и др. Съвременните версии предлагат повече от достатъчно. Ако някой елемент или footprint(цокъл,слот) липсва всички имат инструмент за да се направи и добави или промени съществуващ.
1. Altium Designer (до 2007 познат като Protel)
2.Cadence OrCAD
Двете най-известни програми. Не се наемам да определя коя от двете е по- ... И двете имат всичко и могат всичко. Това са големи, тежки, мощни и скъпи програми. Имат готови библиотеки за елементите на големите производители. Изучават се в университетите. Като цяло мненията са че Altium е с по-удобен интерфейс, а в Orcad по-лесно се чертаят схеми. Въпрос на вкус. Симулаторът на Orcad е известния PSpice.
3.Zuken CADSTAR
По-малка, лека и бърза програма. Оптимизирана за проектиране на платки. Няма вграден симулатор. Има безплатен вариант CADSTAR Express с ограничения 300 пина 50 компонента.
4.EAGLE
От 2016 г. е придобит от Autodesk. Има симулатор. Има безплатна версия ограничена до 2 страници схема, 2 слоя платка и 80 cm2 платка. Има версии за Win/Mac/Linux.
Това са професионални много разпространени програми и има много ръководства и видео уроци за тях.

KiCad
Отделям я защото е free and open source. Ограничения няма. Възможностите и са на нивото на Altium и OrCAD.По-малка и по-лека е от тях. Има версии за Win/Mac/Linux. От 2013 към проекта се включват и от BE-CO-HT отдела на ЦЕРН. Те допринасят много за добрите качества на програмата. Като всеки free and open source проект документация и ръководства има много. Видео уроци също.

И накрая:
Един американски магазин за електроника www.digikey.com  https://www.digikey.bg/
е направил на сайта си онлайн инструмент за чертане на блокови и електронни схеми: Scheme-It
Не е нужна регистрация. При регистрация има възможност да се запази проекта в сайта иначе се пази в кеша на браузъра.
https://www.digikey.com/schemeit/project/  Try It Now ,после I Agree и чертаем  :)






10
Изтеглих си KiCad ,че е безплатна и с отворен код. Идеята да беше да начертая набързо каква е идеята за да ги събереш на платката и после да го извадя на 3D картинка. Обаче ударих на камък. Програмата е доста сериозна направо си е профи. Ще трябва поне няколко дена за да се разучи. Препоръчвам я на тези които ще се занимават с електроника и ще проектират.
Понеже не успях драснах набързо на един лист каква е идеята и снимах с телефона. Ето:

11
Това което казва Тошко е правилното решение наистина, но в твоя случай няма как да ги събереш вътре. Може би ще стане с 2x2 6800uf легнали един срещу друг и между тях малките филтриращи.

P.S. Да допълня. Добра практика е в паралел на кондензаторите във всяко рамо да се сложи по един високоомен резизтор като се подберат с мултицет  да са еднакви по възможност. Това изравнява напрежението върху тях на празен ход. И ги разрежда като изключиш усилвателя. Възможно е да са сложени фабрично ако не са спестили.

12
Златко я кажи точните параметри на твоите кондензатори. Доколкото виждам са : 4700 uF 50V 85 градуса. Това 50WV не съм сигурен какво точно означава затова измери напрежението за всеки случай.
Ако усилвателя не е повече от 2x50-60 вата и този капацитет става. На фабричните усилватели напрежението е преоразмерено с поне 15 % за да има накъде да пада като го натовариш и слагат по-малки кондензатори.
За по-дълъг живот на кондензатора е по-добре да се сложи с по-голямо работно напрежение и температура.
По-добре 63V и 105 градуса. Ако се намерят 6800 или 10000 микрофарада по-добре.
От българските магазини може да погледнеш и комет електроникс: http://comet.bg/
Може да погледнеш TME но се плаща и доставка: https://www.tme.eu/bg/.

13
100% си заслужава.
...
Сигурно вече има контролери, просто ние не ги знаем.
Или един по-начетен студент от ТУ/МЕИ да направи контролер.
Това е измислено вече. Всички нови хибриди са така. Може да се преправи нещо работещо от някой блъснат хибрид. Може и DIY направо от нулата. За тази цел най-важно е да намерим подходящ ел.мотор. Електрониката е по-лесна в наши дни. Двигателя трябва да е безчетков. Асинхронните имат по-малък полезен работен диапазон на оборотите около 70-130% от номиналните. Извън този диапазон много им пада въртящият момент.

14
Тошко, ясно е че си го отписал и ще го изпратиш да пътува към кофата  :) . Любопитно ми е да погледнеш дали няма полузапушен  от засъхнали соли отдушник който не си върши работата и като се събере повече налягане да избива през него. От видеото изглежда че няма отвори за обслужване. Ако има може да се пробва да се източи електролита на тази клетка която избива ако те съмнява че в него има нещо което го разпенва. Едва ли си  заслужава но ако ти се занимава за експеримента.
И за информация да спомена нещо важно за този тип акумулатори(оловно-киселинни). Оловните плочи не трябва да се оставят сухи. Плочите са изградени от решетъчна структура и активен материал, който се състои от оловен сулфат и оловен оксид. След зареждането на батериите с електролит активния материал се разделя на оловен диоксид при положителните плочи и гъбесто олово при отрицателните плочи.
Процеса на разряд е: олово + оловен диоксид + сярна киселина →     оловен сулфат   +   вода, а при зареждане обратно.
Преди години от завода излизаха сухи и така можеха да стоят с години в някой склад. Този който ги продава налива електролит и ги зарежда и тогава процеса става необратим. Ако на такъв акумулатор се източи електролита и положителните и отрицателните плочи се окисляват и спират да работят. Ако се сменя електролит се източва и веднага се слага новия.

15
Може и не е много скъпо. Може и да се добави електромотор с ремък или верига, а дори може да се измисли вариант в такъв момент да помага стартерът, но конструкцията му е такава, че ще се износва бързо. По-правилното място на такъв мотор е след скоростите особено ако са автоматични (за да не върти директно мотора с цялата му периферия която има съпротивление все пак - климатици и др.) и да има собствена батерия, че и да може да я зарежда в режим на моторна спирачка.
Въпросът е каква точно е идеята и дали си заслужава.

Страници: [1] 2