Пенкилер Форум

Като програмист съм се занимавал с изкуствен интелект:

1. Доста съм работил да обединя това с големите ми увлечения в музиката.
Написал съм за себе си някои програми, които са способни да композират интересна музика.
Но повече не считам това направление за истински изкуствен интелект,
защото много изучавах теория на музиката и в програмите вложих знания за
основополагащите принципи на музиката и композирането.
След което тези програми действат подобно на природен процес, който поражда нещо,
а не като съзнателна творческа личност.

2. Преди известно време подкарах и невронни мрежи, които са способни да разговарят
(подобно на обикновен човешки разговор).
Пуснах и малка версия на модела
"DialoGPT: Toward Human-Quality Conversational Response Generation via Large-Scale Pretraining"
Прикачих и машинен превод, за да може да разговаря на български, освен собствения
английски език на системата.

Този модел е основан на разновидност на нашумелите напоследък модели от типа Transformer
и по-точно OpenAI GPT-2.

Тези невронни модели са обучавани в голяма степен върху текстове от дискусии в Reddit.
Поради това тенденцията е това да бъде изкуствен интелект,
който е възприел масовия човешки разум от тези форуми.
Ако изключим глупостите, които може да се срещнат в някои форуми, такова обучение
довежда и до поява на теми-табу.
Например, тъй като масово господства атеизма, става (или се прави) така,
че изкуственият интелект обикновено отказва да говори каквото и да било
свързано с религия и други подобни въпроси.

Най-силните досега невронни модели са основани на генеративната концепция за самообучение,
при която на модела се дават много данни (в случая текстове на човешки разговори).
След което невронната мрежа се обучава, като сама открива закономерности в данните
(в случая разумни шаблони за разговор).
Самообучението в такива GAN (Generative adversarial network) протича като
състезание между две (вътрешни) подсистеми - първата генерира данни, а втората ги оценява (критикува),
при което всяка от двете се стреми към целта да победи другата.

Доколко е силен така полученият изкуствен интелект: забележимо силно действащ, но и ограничен.
Дали да се плашим от изкуствения интелект не знам.
Аз се плаша повече от хората, машините ми харесват.

Поздрави и от мен.
Готвех се да пусна едни наистина особени теми за музика, но свързани и с озвучаването.
Разбирам, че са много встрани от нормалните интереси (даже на музикантите)
но сигурно все пак ще опитам, като намеря повече време.

Не че ще е в повече и терменвокса, а синтезаторите на Мооg още са заслужено ценени.
Интересно е доколко всеки електронен инструмент има качества на солиращ инструмент.

Моята подготовка е основно по класическа китара.
В началото се увличах само от Й.С.Бах и по-стара ренесансова музика.

Има даже подновяване на традициите, включително на старинните музикални инструменти:
https://youtu.be/GWOhzki9TGg

Благодаря, не очаквах да има интерес към тези теми.

Работя практически само под Linux, но за музикални приложения не съм особено доволен.
Известно време се борих с ядра за реално време, но има проблеми с компенсирането на
закъснението (latency) при запис на звук.
Донякъде съм доволен от свиренето с MIDI, но даже там има някои въпроси.

От софтуерните системи за синтез на звук с по-модерния език FAUST и виртуалния модулен
синтезатор VCV Rack не съм постигал добри резултати под Linux.
Вместо тях като най-практична предпочитам класическата система за синтез на звук Csound.

Аналоговите синтезатори са наистина интересна тема. Те са породени от
европейската традиция, която в предишните векове създава органа като сложен,
високотехнологичен музикален инструмент.
По-късно се появяват електромеханичният Hammond орган, след това електронни органи и
накрая синтезаторът като техен наследник.
Това се вижда от пръв поглед - например на класическия синтезатор Minimoog
превключвателите на диапазона са надписани с 32', 16', 8', 4', 2' - според дължините на
тръбите на класическия орган (8 футовите дават основния тон).

По начало адитивният синтез е реализиран в органите, които дават възможност за
обединяване на звученето на някакъв брой регистри с характерни тембри.

От известно време насам се разпространи модулната система Eurorack, но това не е
просто възраждане на класическите модулни синтезатори, защото сега се използват
сложни цифрови модули, които реализират с микроконтролери неелементарни методи
като например грануларен синтез и синтез на звукови текстури
(при които звукът се представя не като сума от вълни, а като сума от "частици").

Берлинската школа разбира се е класика.
Електронната музика е част от широката област на авангардната музика.
Интересни са ми такива академични композитори като Morton Feldman, Arvo Pärt.
Brian Eno с неговите ембиънт работи.
От другия лагер - на музиката, която се основава върху ритъм, интересен е техно-класикът Jeff Mills.
Крайни случаи на отдалечаване от обикновената музика
са такива стилове като Noise, Drone metal, Extratone, No Input Mixing.

Има разнообразна ъндърграунд електронна музика от млади музиканти с модулни синтезатори
(интересни са работите например на Helene Vogelsinger и Ann Annie).
Те използват генеративни методи, при които машините "свирят сами", но не съвсем,
така че се осъществява определен художествен замисъл.

Друг въпрос е бъдещето на предаването на звук към слушателя -
някаква система за формиране на пространствено звуково поле.
Класическата звукорежисура има определени традиции при осъществяването на мониторинг,
методи на миксиране, мастеринг, осигуряване на транслируемост на звуковия продукт и т.н.
Това също бавно еволюира през годините - ако се сравнят примитивните стерео миксове
от времето на Бийтълс със сегашните подходи на звукорежисьорите към формиране на
звуково пространство.
При това създателите на звуковия продукт решават задачата как да звучи достатъчно добре
когато различни хора го слушат в много различни условия.