Здравей Гост

Последни публикации

Страници: [1] 2 3 ... 10
1
Aудиотехника / Кратка история на високоговорителя и тонколоната
« Последна публикация от Toshko - Декември 14, 2019, 12:26:47 12:26 »
Пропускаме периода до 50-те години на 20-ти век.

През 50-те вече има достатъчно опит и основните ценни характеристики на мембранните директни излъчватели са известни. Има и доста опит с компресионни драйвери, които са много леки с голяма тяговъоръженост.

Основните ценни характеристики по това време са се оформили по следния начин:

- мощен мотор с много масивен магнит и максимално висока магнитна индукция в процепа;
- ниска подвижна маса;
- твърда мембрана, която не се пречупва и не създава призвуци и изкривявания;
- възможно най-ниска резонансна честота;
- размер около 15 инча. През епохата дори качествените радио апарати са с 15 инчови говорители;
- наложилото се Акустично оформление е затворен обем, а при по-скъпите модели като JBL paragon е псевдо хорна, радио апаратите масово са оупън бафъл или U-рамка.

Еволюцията пред 50-те е основно по тези параметри. Значимото акустично оформление е апериодичния порт на Goodmans Axiom конструирано от E. J. Jordan.

Оказва се, че меките говорители с лека мембрана и мощен мотор изискват прекалено големи кутии и дори тогава имат импедансен пик, който е съчетан с механичен резонанс, който се проявява и в АЧХ, а също и като оцветяване на звука особено в ниските честоти.
I. Едното разклонение на еволюцията е ARU - acoustic resistance unit в апериодичните кутии на Гудманс Аксиом, които вече споменахме. Според публикациите на г-н Джордан апериодичната кутия изглажда импеданса до почти безрезонансно поведение, като дори смалява и импеданския пик на собствения резонанс. Води се, че говорителя е демпван и работи на собствен резонанс. - Това е стейт от дъ арт за 50-те.
Това разклонение на насоките в дизайна достига окончателната си еворюция в класическите трансмисионни линии на Rogers. Тези трансмисионни линии са стесняващи се с голяма компресионна камера и не са четвърт вълнови резонатори. Дълго време се спори и не е установено точно как работят. Ефекта от работата им е на забавяне на скоростта на звука от взаимодействието му с ватата. В днешни дни обаче Мартин Кинг доказа, че скоростта на звука през ватата в линията не се променя. Не се касае и за прикачане на нишките към потока и съответно добавяне на маса и загуби. Изследвано е разпространението на вълните, като се игнорира чисто физицеското преместване на въздушна маса, което в крайна сметка извършва работата на добавеното звуково налягане от порта.
Класическата трансмисионна линия на Роджърс има същите характеристики като апреиодичната кутия на Джордан - работа на собствен резонанс и максимално отместване на акустичното късо съединение надолу в честотния диапазон.
Марки: Таной, Роджърс, Волт, Дека и Дека-Кели, Гудманс и други.

II. Второто разклонение на еволюцията са колоните с акустично окачване. Акустичното окачване не е затворен обем и трябва да се разграничава от него. За да бъде едно озвучително тяло такова с акустично окачване е необходимо говорителя да има изключително меко окачване, тежка мембрана и много мощен мотор. Тогава въздуха в затворения обем става основен еластичен елемент на окачването, от тук и името на акустичното оформление.
Това еволюционно разклонение няма днешни наследници до колкото такива говорители вече почти не се правят. Въпреки това например Дайтон произвеждат много меки говорители с тежки мембрани и много мощни мотори с BL над 20, като 15 инчовите са подходящи за суб бас дори в 50 литра, но имат твърде висок Qms. Има и други производители предлагащи тежки, меки и мощни говорители, но идеята им не е акустично окачване. Основната разлика е прекалено високият Qms, тоест силен пружинен ефект на окачването, който постоянно се стреми да върне мембраната в нулево положение. Нещото, което удържа тази стремяща се към подскачане подвижна система е Qes пред DF на усилвателя. Както се досещате, особено през пасивен филтър тази работа по удържане на тежка мембрана закачена за резонантно окачване не се върши особено ефективно, съответно говорителя няма как да работи достатъчно точно спрямо сигнала, до колкото се държи като токоизправител с един диод или най-много с два, а не като пълновълнов преобразувател или грец с 4 диода.

Края на историческата епоха идва с труда на господата Тиеле и Смол. Те дават на конструкторите инструмент с който да намалят R&D работата по конструиране на тонколони многократно. Това обаче е с лоши последствия за развитието на озвучителните тела. Тиеле и Смол съвпадат по време с навлизането на транзисторните усилватели, които са по-мощни, както и със зората на поп културата. Всъщност рока е поп по отношение на предшестващите музикални жанрове, които заварва. това пък променя отношението на публиката спрямо техниката за озвучаване. Домашното озвучаване вече не е нещо толкова сериозно. Пак по това време навлизат масовите телевизии с дневни развлекателни програми, съответно озвучителната техника бива изместена като център на културно-развлекателния живот в домовете на хората.
Промяната се изразява в това, че озвучителната система вече няма как да бъде с обем от около един кубически метър, защото трябва да го сподели с телевизора. Дневните и столовите на хората си остават същите. потребителите вече нямат нагласата да дават толкова много пари за радио, защото трябва да разпределят бюджета си между телевизията, озвучителната система и записите, които вече трябва да купуват, а преди са им ги пускали по радиото.
Не на последно място е и тенденцията на задълбочаване на дупката в доходите между средната класа и висшия мениджмънт, докато през 50-те и 60-те старши инженера и директора са получавали между 100 и 300.000 долара годишно, в днешно време има инженери на също толкова отговорни позиции, които получават същото възнаграждение, докато директорите вече получават милиони. Същевременно и средната класа се стеснява.
За да приключа ретроспекцията на пазарната конюнктура ще посоча очевидното - на фона на Гудманс Аксиом, класическите големи Таной и JBL Paragon всичко по-ново чак до днешни дни изглежда просто мизерно. Като отбелязвам, че цената на посочените колони е по силите на всяко средно семейство в западна Европа и САЩ, докато днешните хай-енд системи струват годишен доход дори на германец и както казах изглеждат мизерно на фона на прародителите си. Другото, което само ще маркирам, е развитието на световната елементна база и разпространението на схемите и знанията, които предизвикаха оттеглянето на технологичните и индустриални гиганти от Hi-Fi пазара след 1990-та година. Просто загубиха технологичното си пазарно предимство и стана възможно гаражни фирми да произвеждат аналогични продукти на топ моделите им на произволни цени, с произволен маркетинг и с произволен дизайн. Естествено, когато Ямаха и Техникс се отдръпнаха в ценовата категория около и над 1000 долара настана вакханалия и вместо да се напълни с технически аналози на МХ-1000, се напълни с боклуци, а до 5.000 долара и нагоре има предложения с импулсни захранвания и LM3886.

И така, Тиеле и Смол https://en.wikipedia.org/wiki/Thiele/Small_parameters повлияват дизайна и конструирането на тонколони от началото на 70-те до днушни дни. Тяхната работа позволява да се придадат величини на основни параметри на говорителя така че той да се интегрира с кутия и да се предскаже АЧХ на озвучителното тяло.

При всичко, което отчетох по-нагоре обаче и поради факта, че Тиеле и Смол са относими основно към бас рефлекс и затворени обеми, тяхната работа се използва от конструкторите за правене на относително малки и значително по-мизерни озвучителни тела. До някъде разрушителния ефект на прехода към на практика второстепенни в битово отношение озвучителни системи е омекотен от факта, че материалите от които се правят говорители значително се усъвършенстват в същия период, както и че технологията на кондензаторите значително се усъвършенства. Тук трябва да спомена и Бътъруърт, Чебишев, Солен и Линквиц-Райли, които също спомагат с откритията и работата си за по-добър звук от новите по-мизерни озвучителни системи. Не на последно място трябва да бъде отбелязан и доклада на Джони Пенков за способността на усилвателите да възпроизвеждат с по-голяма динамика кратки пикове в музиката благодарение на по-голям запас от капацитет във филтровите кондензатори на захранването и приноса на това откритие към реализма на възпроизвеждане.

И така, ражда се малката басрефлексна колона с ниска чувствителност и басов говорител с твърдо окачване, слаб мотор и висок Qms. Причини: мощни транзисторни усилватели, малко отделено пространство в домовете на потребителите, намалена покупателна способност и обща зловредна тенденция сред производителите на които им е по-лесно да се конкурират по параметри, които е лесно да се обяснят и съпоставят на и от потребителя, както и зараждащата се поп култура - дори най-големите рок банди включват 5-6 музиканта, като бас китарата и барабана свирят заедно, както и соло барабана, соло китарата и вокала също са в асонанс. тоест, елементарна ритмична музика с лесно разбираемо послание извличано направо от историята разказвана с текста.

През това време...
Тиеле и Смол заварват изключително развито и диверсифицирано познание по производство и конструиране на говорители и озвучителни тела. Съответно първите, които използват работата им са старите инженери.
Първата концепция за идеален говорител въз основа на цялото тогавашно знание и работата на Тиеле и Смол е следната:
- Мощен мотор - висок BL;
- нисък Qts около и малко над 0.2;
- среден или дори нисък Mms;
- И внимание: възможно най-нисък Qms. - последното по вече описаните в увода причини. Складираната в окачването енергия възпрепятства точното следване на формата на сигнала, защото с придвижването на мембраната в една посока натяга на така получената пружина се увеличава и така складираната енергия противодейства все повече, а при промяна на посоката започва да подпомага движението. Електрическият сигнал сам по себе си е съвършен, той трябва да бъде изпълнен точно, което няма как да стане, когато го модулира пружина, която ту му пречи, ту му помага и освен това възбужда някакъв собствен или системен резонанс.
При базата върху която стъпват тогавашните инженери, които смея да твърдя са по-висока категория от днешните, защото първо са физици, математици и акустици с доста по-висока класа и по-добро образование, те стигат до извода, че Qms трябва да бъде по възможност 1 или дори по-ниско. При това положение единственият инертен момент с който трябва да се справи усилвателя е масата на мембраната и бобината, което не е проблем за транзисторен усилвател с отрицателна обратна връзка и приличен дампинг фактор. - от тук и концепцията за възможно най-лека мембрана. Мощният мотор естествено винаги е бил ценен, защото именно той осъществява контрола върху инерцията, както и основното амортизиране на масата, като привежда в движение, спира и отново задвижва мембраната и така извършва нужната работа.

Така се раждат говорители като ВКН 3013А/1231 и 1031, Qms 1.8 и дори 1, Qts 0.22-0.3, Mms 43-27. Това е стейт оф дъ арт за края на 70-те и представлява пълно съобразяване с научните достижения на епохата. Затова и тези говорители са исторически значими и ценни за колекциониране.
Гудманс имат редица модели 12 инча с параметри Fs~30, Qts~0.25, Qms~1.5-2, Mms 43 и BL~20… Очевидно българските 12-ки са доста близки до Гудманс по параметри с тази разлика, че имат по-слаб мотор и по-нисък Qms.
15 инчовите Гудманс са още по-близки то идеалните говорители.
Тоест, исторически в края на 70-те се приема, че добрите образци от 50-те имат най-оптималните параметри. В известен смисъл науката само потвърждава R&D на инженерите от 50-те, които разбира се не са работили на сляпо. Повечето им изчисления са базирани на доста сложни формули изследващи импеданса на системата говорител-кутия, както и на доста подробни измервания.
Таной имат почти аналогични параметри.

Развитието на аудиото от 80-те насам би трябвало да Ви е известно.
Домашни колони с обем над 30 литра минават за големи. говорители над 6.5 инча също се приемат за големи.
Практически всички колони са бас рефлекс със свързаните с това проблеми. Чувствителността рядко е реално над 90 дб в 2.83 волта (8 ома), а окачванията са твърди и с висок пружинен ефект (Qms)

Повечето хора не могат да възприемат озвучителните тела като основен елемент от обзавеждането, съответно не могат да възприемат големия обем необходим за възпроизвеждане на качествен звук. Трансмисионните линии са сведени до лесни за симулиране четвъртвълнови резонатори.

Знаейки историята обаче някои могат да се досетят какво трябва да направят, както и кое е най-доброто познато акустично оформление.
2
фотография / Re: Снимки всякакви
« Последна публикация от zlatkoo - Декември 13, 2019, 01:04:18 13:04 »
3
DIY (Направи си Сам) / Re: Радиоприемник Родина.
« Последна публикация от zlatkoo - Декември 11, 2019, 05:41:04 17:41 »
Ударил съм, на четвъртата снимка. Като го почистя хубаво от последната работа ще го снимам изцяло.
4
DIY (Направи си Сам) / Re: Радиоприемник Родина.
« Последна публикация от Toshko - Декември 11, 2019, 12:08:02 12:08 »
Започни от 2.5А, който със сигурност ще изгори.

Защо не му удари един байц?
5
DIY (Направи си Сам) / Re: Радиоприемник Родина.
« Последна публикация от zlatkoo - Декември 11, 2019, 09:54:47 09:54 »
Минах го със водна шкурка 400 на сухо. Дет' се вика само го забърсах. Не ползвах вода, защото всичките цепнатини щяха да се напълнят с мръсна вода. Пръснах още една ръка. Като цяло пое около 500 грама лак.



Я сега някой да каже колко ампера трябва да е бушона тук? Че в схемата нещо не видях.


https://www.sandacite.com/forum/index.php?topic=13740.0
6
DIY (Направи си Сам) / Re: Радиоприемник Родина.
« Последна публикация от Toshko - Декември 09, 2019, 02:28:22 14:28 »
Не знам как имаш нерви още да не си го чул.
Иначе е супер.
Преди последния лак може да минеш едно 2000... наистина ще се гланцира иначе.
7
DIY (Направи си Сам) / Re: Радиоприемник Родина.
« Последна публикация от zlatkoo - Декември 09, 2019, 12:05:33 12:05 »
Дойде времето и за шлайфане.

Намокрих малко да видя как ще изглежда лакирано.

Почти готово. Лините по диагонал, които се виждат са набраздявания да хване лепилото между пластовете.

Готово и байцвано. имаше малко тониране на байца, докато ми пасне.

Реших да лакирам с автолак на спрей, на carsistem. Налях 4 ръце, идеята ми беше да стане почти "стъкло", като маса от соца.
 След сериозното съхнене обаче всичко попи, и стана ето това.



 Човека от от който го взех тогава, ми каза: Не го прави супер лъскаво и като чисто ново. Нека му личат годините, в това му е чара.
 Май така ще го оставя. Най много да му пръсна още една ръка за малко гланц.
8
DIY (Направи си Сам) / Re: Радиоприемник Родина.
« Последна публикация от zlatkoo - Декември 09, 2019, 11:51:24 11:51 »
И така залепих лайстните, които стърчаха от едната страна.






9
фотография / Re: Снимки всякакви
« Последна публикация от detson - Декември 08, 2019, 09:08:30 21:08 »
Едно хубаво хапване.Нещо вкусно.
10
Общ Аудио Раздел / Re: Тема за общи приказки
« Последна публикация от Toshko - Декември 08, 2019, 12:14:45 12:14 »
По-скоро ги отвори и го снимай.
Има много поле за подобрение, особено ако се направят 3.5 ленти:
-бас отрязан ниско за baffle step
- бас, който среща средата
- среда
- високи

И тези високи бих ги сменил, вече има много по-добри в бюджетния клас. За 100 лева можеш да вземеш чифт съвременни много хубави куполи на 8 ома.
Страници: [1] 2 3 ... 10