Пенкилер Форум

Тази тема е нещо като продължение на опитите ми да напиша тема за конструиране на озвучителни тела, които подновявам на всеки 1-2 години.

Беседа за Управление на тока на самоиндукцията

Токовото управление е един от последните жилави и устойчиви щамове на аудиофилска болест, който оцелява по причина, че наистина съществува.

Токово управление имаме, когато в обратната връзка на усилвателя е включен и импеданса на озвучителното тяло. По този начин се получават два ефекта, изходното съпротивление на усилвателя е по-високо от типичното и коефициента на усилване става пропорционален на импеданса. - косвено тока през озвучителното тяло става по-постоянен, за разлика от усилвателите на напрежение, които имат постоянен коефициент на усилване и за дадена амплитуда на входа дават точно определена амплитуда на изхода.

Желаният ефект е токово управление в ниските честоти, където този вид усилватели преодоляват импедансните пикове от системния резонанс. Съответно имаме повече бас. Въпросът е дали този бас ни трябва. В затворен обем, може би. Току що разглеждах 26 сантиметров Сийс в ТЛ, който върви гладко до 15 херца.

Желаният ефект в средните и високите честоти обаче е само високото изходно съпротивление, което не позволява на тока от самоиндукцията (back EMF) на динамичен високоговорител да свърши много работа. Съответно това води до понижени изкривявания, при това в желаната пропорция.

Има метод за дизайн на разделителни филтри, който се нарича токово управление. Това название обаче не е самообясняващо се и е объркващо. То просто е неправилно, а това е пречка към по-нататъшното овладяване на знанието.

Дефиниция: Управление на тока на самоиндукцията.
Цел: отслабване или елиминиране на допълнителното, ненужно и деструктивно демпване осъществявано от есектромагнитната спирачка формирана между самоиндуциращата се при движение бобина и ниското изходна съпротивление и/или паралелните елементи на филтъра.

Сега вече с правилната дефиниция в ума, домораслият дизайнер може да седне и да работи с правилно целекуказване.

Очевидно от досегашните методи, последователното съпротивление на кабелите и елементите във филтъра не е достатъчно за да произведе желаният ефект.
От скорошни широко обсъждани публикации става ясно:
- че покачващият се с честотата импедас на филтъра поставя говорителя (чийто импеданс също се покачва) в константно съотношение с импеданса на захранването, което било хубаво; и
- че повишаването на импеданса между паралелните вериги във филтъра и звуковата бобина също води до подобрения в звученето, които са, както субективни, така и измерими. Причина: на токът от самоиндукцията отново не е предоставена верига през която да протече с пълната си потенциална големина, тоест той е разтоварен.

Очевидно от дефиницията и двата случая, става въпрос за управление на тока на самоиндукцията, а не за нещо друго.

Няма как да говорим за токово управление, когато използваме модифицирана конвенционална схема на филтър и конвенционален напреженов усилвател.

Пример за филтър, който черпи ток огледален на импеданса на говорителя, изглежда доста по-различно: https://www.current-drive.info/projects/clean-current-speaker

Важно: усилвателят на ток води до редица сериозни проблеми и няма особено много предимства, както се митологизира. От целия списък проблеми, които са описани от много автори, основният и достатъчен за мен е факта, че АЧХ на озвучителните тела става силно разбалансирана и неестествена.

Управляваните с напрежение динамични високоговорители не са индустриален компромис резултат от заговор на мързеливци.
Не, импеданса се покачва не само по непреодолим природен закон вграден в индустриалното производство, а и защото необходимите ход и работа за един цикъл на мембраната намаляват с честотата. Съответно необходимите  работа и ток също намаляват с честотата и това се отразява съвсем ясно в ИЧХ.
Физичните закони на материалознанието и акустиката също се намесват, мембраната преминава в различен от буталният режим, а също и излъчването се стеснява по акустично-физични причини.
Този проблем не се решава с токова еквализация, защото тя ще реши само проблема с консумираната мощност, но не и с материалите и акустиката. (Диаграмата на излъчване ще остане стеснена, съответно общата излъчена енергия ще е по-ниска от измерената по оста)
Решава се с 3-4, дори 4.5 ленти. (При което всеки говорител излъчва достатъчно широко и равномерно в лентата в която работи)
Тоест, ние най-напред трябва да постигнем съгласие между акустиката, геометричните размери на озвучителното тяло и излъчвателите, а след това с тока, ако такова противоречие изобщо възникне.
Класическите напреженови филтри ти дават all kinds of angles on SPL. Имаме всички видове наклони и стръмности на свое разположение за да имплементираме, както балансирана амплитуда/налягане, така и вече с дефиниция, която е самообясняваща се да управляваме тока от самоиндукцията. И на последно място при нужда и изобилие от ресурси да модифицираме импеданса и съответно дампинг фактора за няколко процента токов елемент.

Допълнителни съображения

Идеала за говорител с нисък Qms от 60-те и 70-те;
Изходните автотрансформатори на Макинтош;
Идеала за говорител от 50-те и 60-те с мощен алнико мотор и супер характеристики, който в днешно време ни кара да се чешем по главите, защото наблюдаваме всевъзможни аномалии, а често и не звучат особено добре на съвременни усилватели;
Апериодичнатя кутия на E.J. Jordan;
Първите трансмисионни линии.

Това е танца на инженерите и учените около тока и наппежението с отчитане на така важното механично демпване от окачването и кутията.

Важно: където говоря за самоиндукция имам предвид "противо ЕДН", мисля че е повече от очевидно, но на някои хора им пречи по някаква причина.

Допълнително четене:

Написаното в настоящата тема допълва и обяснява в много голяма степен констатациите в тази тема: http://penkiller.com/index.php/topic,2500.0.html - отделна система за музиката от всяка музикална епоха
Тази статия изключително добре допълва ретроспективната ми статия от предишния линк: http://education.lenardaudio.com/en/12_amps_8.html мастерирането на записите следва видовете аудитория и стиловете музика, същото се отнася и за взаимовръзката мастериране - техника, а като под вид озвучителните тела също си взаимодействат с усилвателите.

Тук има обяснение за импеданса, което много хубаво ще Ви се върже с току-що прочетеното в уводната публикация: http://education.lenardaudio.com/en/05_speakers_3.html трябва да си подберем говорителите внимателно и да съблюдаваме да ги използваме в зоната им на импедансно плато и относително не насочено излъчване.
Озвучителното тяло с равен импеданс с малки вариации има предимствата и на токово и напреженово управление.

На много места ще срещнете цели оди и балади от хвалебствия по адрес на токовите усилватели, като винаги изводите са основани на митологеми.  Например тук, някой е написал цяла книга по темата: https://www.current-drive.info/
Всичко, което можете да прочетете във възхвала на токовите усилватели е много категорично развенчано обаче тук: https://sound-au.com/articles/current-drive.htm
Още изводи за практическото безмислие на токовото управление има тук: https://sound-au.com/project56.htm в раздел Изводи.
Следва да се обърне внимание обаче на следното:

There have been many claims over the years that current drive is the best, and some may claim it's the only way to drive loudspeakers, as it reduces distortion and allows the speaker to work the "way it was intended".  While there is some discussion of this on the Net (see [ 2 ] as an example), there is little real evidence that the benefits are anywhere near as great as claimed.  Tests I've run show no improvement, but I admit that my test equipment is not really laboratory standard, so maybe I missed subtle effects?  I don't think that I missed anything, considering that I've been messing with current drive for well over 40 years.  All loudspeaker drivers are designed and manufactured based on the high probability that they will be connected to a voltage amp, not a current amp.  While there does seem to be evidence that some distortion 'mechanisms' are reduced by current drive, there are so many other problems with it that no serious manufacturer has ever bothered.

Тук обсъждаме удебеления и подчертан шрифт. Действително може да се измери и чуе, че изкривяванията намаляват, шума също може да бъде намален, а детайлите се увеличават... с управление на големината на тока на самоиндукцията и в много малка степен дампинг фактора, което е цивилния вариант на т.н. токово управление, а всъщност в случая с напреженов усилвател е просто отново управление на тока от самоиндукция или т.н. дампинг фактор.

Усилвател на напрежение - обратната връзка се състои от R1 между изхода и входа и R2 между входа и земя. Коефициента на усилване е съотношението R1 / R2 +1;
Усилвател на ток - същото, само че R1 е вече товара, а R2 е с по-различна стойност. Коефициента на усилване отново е равен на R1 / R2 +1, само че заради вариациите в импеданса на озвучителното тяло и коефициента на усилване варира заедно с него, съответно, напрежението варира заедно с импеданса и кара тока да бъде приблизително константен през товара.

Трябва ли ни това нещо при положение, че имаме озвучително тяло с приличен импеданс, добра диаграма на излъчване и задоволителен бас? Естествено, че не.

Управлението на самоиндукцията в средите и високите е много по-важно за да имаме по-ниски изкривявания и повече детайли. Това най-лесно се постига с филтри първи ред, които освен всичко останало имат и по-добро поведение при импулси. Ако филтър първи ред не е възможен по някаква причина, то трябва да вземем мерки да увеличим съпротивлението на веригата формирана от звуковата бобина и паралелните елементи във филтъра, евентуално и между звуковата бобина и усилвателя, достатъчно много за да намалим изкривяванията заради електромагнитната спирачка и достатъчно малко за да не се разбалансира АЧХ или да не загубим прекалено много чувствителност.

АЧХ се разбалансира при управлението по ток заради това, което намекнах в уводната публикация, има си природни закони според които говорителя постига равна или някаква определена АЧХ с чист източник на напрежение. Ако ООВ е по ток, то говорителят ще черпи ненужно много ток около резонанса си и в горната част от лентата си, където импеданса му ще се повиши, съответно и АЧХ по оста ще стане с подтиснати среди и изразени бас и високи.

Отделен е въпросът ако усилвател на ток се използва в комбинация с озвучително тяло излъчващо на 360 градуса.

Едно от най-важните неща, които трябва да се разберат, е че независимо от всичко, ефективността на говорителите е една и съща, както с напреженово управление, така и с токово. Разликите в изкривяванията са пренебрежими освен в частният случай филтър с управление на тока от т.н. обратна самоиндукция.
Токовото управление е абсолютно равносилно на еквализация, без значение пасивна или активна.

Има и други, които се дразнят от митове, легенди и гуруто експлоатиращи интересни и неясни термини: http://hifisonix.com/current-and-voltage-feedback-amplifiers/ категорично, във всички случаи това са усилватели на напрежение, разликата, е че усилваниьт параметър се контролира, в единия случай с обратна връзка по ток, а в другия по напрежение.


Факти:

Усилвател на ток - усилвател с нулево съпротивление на входа и безкрайно в изхода - не съществува;
Усилвател на напрежение с токова обратна връзка задължително обхващаща товара - съществува;
-//- със смесена обратна връзка със и без променливо изходно съпротивление - съществува;
-//- с изход автотрансформатори обхванат от ООВ - съществува;
Операционен усилвател с токова обратна връзка - съществува и дори има съществено по-висок slew rate;

Изкривяванията са практически еднакви между усилвателите на напрежение, като тези с токова обратна връзка могат да имат една идея по-ниски, но несъществено, докато напреженовата ООВ пък дава по-нисък шум;

Има цяло огромно изследване на десетки ШЛ в затворен обем според което таковата обратна връзка дава доста повече енергия в ниските, но пък системата се нуждае от доста сериозна и скъпа пасивна коригираща верига, защото АЧХ при такава обратна връзка е силно разбалансирана;

Усилвател с токова обратна връзка може да се направи още днес дори с 1875 или 3886;

Сериозен е въпроса, дали такъв тип еквализация не е 100% еквивалентна на обикновена еквализация или просто BSC. Повечето източници смятат, че е еквивалентна и би дала много повече гъвкавост вместо да се прави усилвател с непредвидима АЧХ за всяко ОТ;

Таковата обратна връзка прави поразии при компресия на мощност;

Прави поразии и при голям ход и излизане от хомогенното магнитно поле

* * *

Филтри с елемент на контрол на тока от back EMF

Всеки, който мери и/или симулира така или иначе се е сблъсквал с резонанси около разделителната честота, СЧ gain и други неестествени явления, които се лекуват с повишаване на съпротивлението на паралелните вериги и/или малко добавено последователно съпротивление.
Доказано намалява изкривяванията.
Също е описано и има схеми, които могат да накарат даден говорител от системата или цялата система да черпи един и същи ток за всички честоти. Това обаче е до голяма степен противоестествено. Импеданса не е обусловен само от индуктивността на мотора, а и от работата, която се извършва, която естествено намалява с покачване на честотата по две причини описани в уводното мнение.

Токовата обратна връзка може да свърши добра работа за качествени винтидж НЧ говорители с лека мембрана и силен мотор.

За средни честоти е трудна работа, защото вече повечето са съобразени сэс съвременните усилватели и имат нужните параметри.

Измервания на хубави средночестотни говорители: http://www.troelsgravesen.dk/midrange-drivers.htm

Импеданса, АЧХ и диаграмата на излъчване поне до 3 кХз. на всички са такива, че просто няма нужда от нищо повече от обикновен усилвател с ООВ по напрежение. Ако отгоре сложите лентов ВЧ системата Ви ще стане с пропорционални ток и напрежение от самосебе си.

Още линкове:

https://www.diyaudio.com/forums/solid-state/329854-emf-flat-impedance-12.html

https://mynewmicrophone.com/the-complete-guide-to-speaker-impedance-2%CF%89-4%CF%89-8%CF%89-more/#Damping-Factor

Безценно:

Phase Angle   Power Dissipated By Amplifier   Power Transferred To Speaker   Power Factor
0º   1.00   1.00   1.000
15º   1.38   0.94   0.966
30º   1.76   0.75   0.866
45º   2.00   0.50   0.707
60º   1.66   0.24   0.500
75º   1.20   0.08   0.259
90º   4.00   0.00   0.000

https://www.diyaudio.com/forums/multi-way/76347-ribbon-tweeter-distortion-4.html

Резюме на книгата за токовите усилватели: https://www.inner-magazines.com/audiophilia/current-please-no-voltage/

Всъщност, всичко, което пише в тази книга е наполовина вярно. Например, усилвател на напрежение, който движи озвучително тяло с относително линеен импеданс и контролиран дампинг фактор и ток на обратната самоиндукция ще даде по-линейна АЧХ, по-малко шум и много вероятно по-вярно възпроизвеждане на баса.

https://forum.audiogon.com/discussions/low-damping-factor-but-fast-high-current-ss-amps

Някъде затрих линка в който обясняваха, че back EMF пред обратната връзка освен, че кара усилвателя да работи допълнително му прецаква и режима, защото сигнала е с изместена фаза спрямо основния.
Ще кажете какво от това. Ами такова, че усилвател в клас АБ има два изходни усилващи елемента, които се отпушват и запушват в нулевата точка и грешката при това се нарича crossover distortion. Сигнала изместен по фаза спрямо основния сигнал, който е в противофаза на back EMF обаче отпушва и запушва транзисторите не когато трябва, тоест по отношение на основния сигнал се получава crossover distortion.

Много ми беше интересно как продължава темата, защото от всичко до тук се стига до извода, че единственото решение, което изобщо не е елегантно е да сложим резистор или индуктивност последователно пред цялото озвучително тяло или пред даден говорител, може би заедно с филтъра.
И какво от това? Още като съвсем начинаещ открих факта, че атенюацията с един резистор е всъщност е еквализация усилваща горната част от лентата на говорителя или просто казано високите.
Какво токово управление, какво управление на обратното ЕДН, какво регулиране, какви 5 лева.
Пасивна еквализация може би с добавените ефект на малко повече детайли и малко по-ниски изкривявания. Докато за детайлите ниския дампинг фактор далеч над резонанса, където не е нужен наистина е обяснение, то за изкривяванията ДФ съвсем не е обяснение, нито пък някакво си токово управление.

Проблемът е друг. Не всеки усилвател удвоява мощността си при намаляване наполовина на импеданса, съответно повечето не я намаляват наполовина, а по-малко с удвояване на импеданса.
Причина: вътрешното, а не изходното съпротивление на усилвателя.

Тоест, вече съвсем не може да става дума за каквото и да било токово управление.

Целият проблем е в импеданса. Противо ЕДН е причината с нарастването на честотата индуктивностите да могат да пропускат все по-малко ток.

Преминаването от VfB отрицателна обратна връзка съм CFB такава е безмислица, която пък си противоречи с физическата природа на самите динамични високоговорителите.
Едно нормално озвучително тяло има равна АЧХ по оста си и в определен ъгъл от нея въпреки импедансните пикове около резонанса на баса и въпреки покачващият се импеданс към високите честоти и това е така благодарение на физиката на динамичните високоговорители.

И така, преди да стигаме до каквито и да било заключения трябва да започнем от усилвателя и да използваме такъв, който удвоява мощността си в 1/2-ра импеданс и я намалява наполовина в 4/2-ри. Така ще бъдем сигурни, че говорителите няма да ни поднесат неприятни изненади, които са трудно обясними и още по-трудно преодолими.

Поставяйки резистор за да намалим ДФ, ние всъщност правим още едно нещо, намаляваме относителната вариация на импеданса с което намаляваме грешката във възпроизвеждането на различните честоти една спрямо друга. Да кажем, че така повишаваме относителната динамика на системата и... намаляваме изкривяванията.

Същото можем да постигнем обаче и с по-линеен импеданс. Говорител с равен импеданс свири еднакво с всички усилватели и тогава вече по-голяма относителна тежест ще има дампинг фактора, който уж ядял детайли. Само че дампинг фактора може да бъде намален и по по-умен начин, например с използването на 4 омови говорители, усилвател с по начало умерен дампинг фактор и евентуално съвсем малко съпротивление.

Отново за импеданса. Импеданса също си има фаза и когато тя е прекалено "развъртяна" това натоварва усилвателя излишно (вж. таблицата в по-нягоре) много и вдига трети хармоник на системата. - това вече е свързано с относителната фаза на противо ЕДН и отрицателният му ефект върху усилвателя през ООВ.

Следва продължение.

Общо взето повече от половината тема до тук обобщена в едно кратко видео:



И един доста интересен линк: http://www.audiodesignguide.com/doc/onkyo_nonnfb.html

Три месеца четене, 5 минути имплементация.

Това е T/S еквивалента на СЧ на моите ОБ+Н-рамка. Сегашната схема е първи ред филтър, L-pad и Зобел.
Говорителят е прекалено чувствителен за системата в която е използван - 93-95дб/в при системна чувствителност около 89, съответно трябва да бъде атенюиран, имплементирал съм това, което съм знаел, когато съм го правил.
С управление на тока на противо ЕДН и заместване на зобела и L-пада с един резистор и една малка индуктивност постигнах импеданс и ток през говорителя 1:1, съответно и АЧХ ще бъде същата.
Това, което не е същото е черпеният от усилвателя ток, който при варианта с управление на тока на противо ЕДН е почти наполовина при еднакъв ток през говорителя.
Дампинг фактора с класическият филтър е 3-4 или повече и то увеличаващ се към високите, докато при управлението на тока от противо ЕДН той е не повече от 1, като плавно спада нагоре до 0.76 и остава почти константен.

В случая последователната индуктивност замества едновременно и зобел и L-pad, като разтоварва усилвателя от деструктивното противо ЕДН, но същевременно и говорителя от излишната работа да движи ток, който е напълно излишен и само създава шумове и изкривявания.

Важно за доброто звучене е по-горният ред хармоник да е с по-ниско ниво от по-долният, съответно 3-ти да е по-тих от 2-ри, 4-ти от 3-ти и така нататък. Подаването на противо ЕДН към усилвателя вдига трети хармоник. Затова и основната функция на този тип филтри и схема не е някакво си токово управление, а именно управление на това колко ток ще успее да реализира противо електродвижещото напрежение. Премахваме паралелните вериги на L-pad и Зобел и противо ЕДН може да протече само и единствено през цялата верига и усилвателя, но там имаме съществено последователно съпротивление.

Вижда се и че при усилвател + кабели 0.3 ома и последователно съпротивление от 7 ома (0.7мХ има съпротивление от 0.2 ома) черпеният от говорителя ток е идентичен с тока черпен от този с другата версия на филтъра. Съответно нямаме токово управление, токът е същият. Единствената разлика, е че около резонанса на говорителя токът е по-висок, съответно там ще имаме и по-високо звуково налягане. Последователният резистор или дори индуктивност не са еквивалент на токова обратна връзка в усилвателя. Усилвателят все още е напреженов с напреженова ООВ. Изходното му напрежение ще бъде константно за константен сигнал.

Отново подчертавам, 3 месеца четене и 5 минути имплементация.
системата е мерена, слушана и тествана. Нямам нужда от по-сложни симулации при положение, че всичко останало ми е известно. Достатъчна ми е информацията, че токът през говорителя е идентичен, при 1/2 ток през усилвателя, което между другото се отразява много съществено на звука, и при по-нисък и почти константен дампинг фактор и на всичкото отгоре при по-малък ток на противо ЕДН. Всички тези фактори са предпоставки за съществено по-добър звук с по-ниски изкривявания и повече детайли.

Двата варианта на филтъра с два варианта на усилватели, такъв с напреженова и такъв с токова обратна връзка...
Естествено усилвателите с токова обрътна връзка отдават повече ток.
Интересни са разликите според управлението на противо ЕДН и еквализацията произтичаща от отношението съпротивление на атенюатора и импеданс, както и влиянието на коригиращата индуктивност. Получава се по-равномерен ток в различните честоти, съответно АЧХ ще бъде по-равномерна. Но в този аспект става дума за еквализираща верига, а не за нещо друго.
Съпътстваща еднакво желана функция е че торарът върху противо-едн е много по-малък.

Интересното, е че версията с усилвател VFB, тоест нормален, но управление на противо ЕДН има повече ниски отколкото конвенционалният филтър с усилвател CFB. А също така, също толкова ниски, колкото и не атенюиран говорител, но при видимо по честотно линеен ток.

Навсякъде говорим за разлики от поне 1 дб, на повечето места 3-4, тоест доста съществени.

Следващите етапи са да го тествам с по-сложен и стръмен филтър и с реална, а не принципна схема на ООВ.

Все още съм въодушевен от темата и развитието й, защото всичко съвпада с това, което се чува и измерва, както и с изводите на други хора, които са изследвали темата. Стимулът, е че всички изменения по пътя са към по-добър звук и по-лесното му постигане, което са две обстоятелства, които са доста рядко срещани в комбинация. На всичко отгоре, необходимите части са по-малко и с по-ниски стойности, тоест и цената е по-ниска.

Казано иначе... три месеца експерименти не могат да заменят пет минути четене...  предвид, че четох три месеца, не мога да си представя колко месеца експериенти са това.

Ето я и корекцията (зелената крива) за среди и ВЧ във вълноводи при запазване на пълно управление на тока от противо Е.Д.Н. условия: напреженова обратна връзка (VFB), т.е. конвенционален усилвател, първи ред филтър.
Цели 4 дб около 5 килохерца, доста отчетливо начало на корекцията, мърда идеално наляво-надясно с промяна на стойността на кондензатора.
Може да се използва и за корекция на ВЧ, СЧ и ШЛ без вълновод, без проблем същото нещо отива и под 1 кХз.

С добавяне на индуктивност и кондензатор корекцията става супер гъвкава, като може да запълни вълновода или просто АЧХ и под и над лентата в която работи - вж. втората картинка 

Такава корекция с толкова малко елементи и аз не знаех, че може да се направи.

Защо не трябва да залитаме по токова обратна връзка и т.н. токово управление?
Полезното знание от цялото четене и симулиране, е че ако управляваме тока от противо-едн можем да намалим изкривяванията и да подобрим детайлността на възпроизвеждането - постижимо и съвсем не малко, освен това можем да си решим елегантно проблеми с атенюация на среди и високи без паралелни вериги като зобели и L-pad-ове.

https://benchmarkmedia.com/blogs/application_notes/audio-myth-damping-factor-isnt-much-of-a-factor

От статията в горния линк ще научите, че усилвателят с ниско изходно съпротивление, съответно напреженова обратна връзка е много полезен за постигане на най-важната задача в озвучаването: добър тонален баланс.
Тоналният баланс или равната ачх във възможно най-широк ъгъл на излъчване е №1 цел и характеристика на озвучителните тела.

Всеки с приличен съвременен ресивър за домашно кино с микрофон може да провери сам. Поиграйте си с еквилайзера, направете си баланс на звука по вкус, да може да изкарате повече меко думкане от баса или повечко звънчета и чинели, които на първо ухо звучат по-сочно и наситено. ОК, въпрос на вкус и за какво използвате системата, парти, забавления, целодневно слушане, музика, критично слушане, удоволствие, отпускане и т.н.
А сега просто пуснете калибриращата програма и свържете калибриращият микрофон, накарайте системата да се изравни по време, амплитуда и АЧХ в слушателското място.
- Първото, което ще забележите е колко естествени и спокойни ще звучат човешките гласове все едно са при Вас в стаята. Човешкият глас е най-познатият ни звук, съответно е най-достоверният критерий. затова го препоръчвам за всеки един любител, начинаещ или скучаеща домакиня, тук не можете да се объркате.
- Сега превключете обратно на собствените си настройки. Веднага ще забележите, че гласовете на водещите по телевизията или актьорите в сериалите стават неестествени. Ще са Ви необходими само няколко превключвания напред-назад за да установите, че автоматичната настройка по ниво и АЧХ на системата Ви харесва повече и Ви кара да се чувствате по-спокойни. същото се отнася и за всичката акустична музика или изпълнявана на реални физически музикални инструменти. Ще бъдете съгласни дори с по-малкото бас и много бързо мозъкът ви ще се адаптира да интерпретира музиката дори с по-малко бас от субективната Ви представа за правилно количество бас. Просто дайте шанс на сетивата си и науката да Ви убедят във важността на равната АЧХ, изравненото ниво лво-дясно и правилните закъснения.

С всяка екстремна заигравка с токово управление или токова обратна връзка Вие създавате неестествена зависимост на АЧХ от импеданса на говорителите или озвучителните тела, съответно и АЧХ става неравномерна. Не е възможно такава система да звучи както трябва.

Усилвателят с напреженова обратна връзка има собствена равна АЧХ в огромна степен независима от импеданса на товара. При токовият усилвател е обратното.

Простата логика и бабините деветини.
1. Музикалните сигнали са кодирани в сложна форма на вълната по напрежение. Информацията се пренася кято сумарно напрежение, което трябва да бъде възпроизведено във вярна пропорция на амплитудата с предишните и следващите колебания на напрежението в записа. Абсурдно е да използваме напрежението за да модулираме някакъв си ток.

2. Когато конструираме използваме проста логика на затихване във филтрите. Имам нужда от атенюация 3 децибела, слагам резистор със съпротивление равно на импеданса на говорителя в честотата, която искам да заглуша. Всички по-ниски честоти с по-нисък импеданс се заглушават повече, всички по-високи честоти с по-висок импеданс се заглушават по-малко. Това води до относително проста крайна АЧХ, която обикновено е около 6 дб на октава и се изправя с индуктивност със съответната стойност. в някои случаи просто изправяме импеданса със Зобел, затихването се линеаризира. Искаме по-нисък общ импеданс, изправяме импеданса на говорителя със Зобел и заглушаваме с L-pad - подходящо за случаив които механичния резонанс на ВЧ попада в работната лента или близо до нея, паралелните вериги го овладяват. Искаме затихване с крива 6 дб/окт, ОК това е 4х покачване на импеданса за октава, елементарна аритметика. Както виждате дизайнерът еквализиращ или филтриращ напреженова система с произволен импеданс работи с резултатният ток, но се ръководи от напрежението.

3. -> Това е така, защото високоговорителите макар да имат мотори не отдават полезната си работа върху бавно въртящ се корабен винт или транспортна лента.

Импеданса на говорителя е обусловен от куплирането към въздуха или иначе казано акустичната среда. говорителя не е нищо повече от трансформатор между две среди, условно електрическа и акустична - физическа или въздушна. Затова този импеданс е обусловен от товара, който се пренаса както през всеки един трансформатор.

Има достатъчно много говорители излъчващи на 180 или повече градуса между 200 и 4.000 цикъла в секунда, това е декада и една октава или 4.3 октави. Тоест, имаме относително линейна АЧХ по оста, но и относително линейна АЧХ на общата излъчена акустична енергия.

-> Покачващият се импеданс не е световният заговор на анти токовиците финансирани от Бил Гейц, а просто изражение на намаляващата необходима работа за поддържане на въпросното линейно АЧХ по и извън оста. Идеален пример за това е ФРС5Х. 200 Хз.-40 ома, 300 - 14, 600-8, 5.000-10 ома. Практически една и съща излъчена обща акустична енергия измерено децибели, говорителят излъчва на 180 или повече градуса до 4.000 цикъла), което апропо е полу-субективна величина. 300-15.000 имаме 11 ома +/-3 - импеданса казва всичко.
Никой не е виновен на езотериците или тесните специалисти (практически не специалисти), че вземат непригодни или неподходящи говорители и ги карат да правят неща на които не са способни.

Дори при говорители с много по-изразен подем в импеданса, импеданса отново отразява общата излъчена акустична енергия в този електро-механичен-акустичен преобразувател. Ние работим с тази енергия.

Лъже науката, е когато някой ви каже, че в уравнението за VFB системите участват много повече неща, а в CFB системата имало само BL и маса, затова отработвали по-добре импулси, защото ги нямало индуктивността на намотката и филтъра. Не че ги нямало, а биле компенсирани. Начи, първо не е работа на басови или мидбасови говорители да отработват импулси, т.е. стръмни сигнали, за тази цел има високочестотни говорители. Подбирайте си ги. Нали затова разлагаме електрическия сигнал в многолентови системи и след това го възпроизвеждаме и рекомбинираме вече в акустичната среда.

Допълнителни пояснения:

Обръщам внимание на обстоятелството, че високоговорителят е електромеханичен трансформатор на ток в акустично налягане, съответно куплирането към въздуха, тоест работата се пренася и отразява в импеданса. Много малко хора са виждали импеданс на говорител във вакуум, където работата е само преодоляването на инерцията от възвратно-постъпателното движение и загубите в окачването.
Това, което наричаме импеданс е всъщност импеданс на натоварен трансформатор, тоест собствен импеданс във вакуум, плюс работата върху въздуха.
В честотната лента на 180 или повече градуса излъчване работата измерена в необходима сила намалява с честотата.
Съответно какъвто и да е импеданса, той означава само едно нещо - да речем 2.88 волта в колкото и ще да е съпротивлението в дадена честота ще даде това звуково налягане и толкова обща излъчена акустична енергия.
Линеен говорител в лентата на широка диаграма ще отработи всякакъв импулс в тази същата лента независимо от импеданса си и независимо от това как ще изглежда тока.

Това забаламосване с тока е същото като с въртящият момент при ДВГ. Работата е винаги мощност, каква комбинация от обороти и момент дават тази мощност от гледна точка на придвижването е безразлично. Да 250 н.м. при 1400 са 49.5 к.с., при 2800 са 99 к.с., при 5600 са 198. И?

Много по-важният параметър е усилвателят да удвоява мощността си с намаляване на импеданса наполовина.

https://pub.dega-akustik.de/ICA2019/data/articles/001506.pdf

Това има доста общо с темата: https://www.diyaudio.com/community/threads/drive-current-distortion-measurement.402566/

И това също: https://forum.audiogon.com/discussions/loudspeaker-back-emf

Разбира се темата е разгледана най-общо и по отношение на гоемите токове и фундаменталните зависимости.
Не са обсъждани стратегии за намаляване на изкривяванията в среди и високи и елиминиране на противо ЕДН от паралелните вериги.

П.П. в много източници срещам напълно погрешното твърдение, че високият дампинг фактор/ниският изходен импеданс на усилвателя минимизира back EMF, което е напълно невярно.
На първо място back EMF е некоректно понятие - обратна противо електродвижеща сила, както се казва, къде я нема! - такава "сила" (в кавички, щото не е сила, а ток) може да съществува само от гледна точка на усилвателя. Обаче до колкото тя винаги е отместена във времето и във връзка със същинския сигнал измерено в градуси, тя никога не е истинска противо движеща сила, нито пък е сила, нито пък е противо, защото се случва по друго време.
По-правилно е да се нарича ПЕДН - противо електродвижещо напрежение. както вече разбрахме, до колкото фазата му е отместена, това не е същинско "противо" електродвижещо нещо, а съпътстващ артефакт.
Напрежението само по себе си не значи нищо, трябва все пак да протече ток.
Имаме следните данни, за дадени скорост, амплитуда и маса на подвижните части имаме конкретно ПЕДН и конкретни J-джаули енергия, разбирайте ватове или части от вата във всеки полу-цикъл от ГМТ до ДМТ в хода.
И понеже говорителят има импеданс, това става изходния импеданс на източника, а вече големината на тока и съответно мощността, която ще реализира ПЕДН зависят от товара. Товара са паралелните вериги и изходния импеданс на усилвателя. Понеже ПЕДН има конкуренция - въздуха във и извън кутията и окачването, то не е задължително енергията складирана в мембраната да се отдаде през ПЕДН, тя може да стане направо на топлина и звук в окачването и околната среда или да се складира в еластичността на въздуха в кутията, ако изобщо имаме кутия.

Току-що изобретихме говорител с Qts 0.7, много нисък Qms, т.е. не складира, а поглъща и относително слаб мотор. В 200 литра или на ОБ ще се държи идеално и то без усилия. Практически изпълнен в реалността ще се получи средностатистически ВКН, който ни се кара, ни се тика  защото нито един параметър не му е идеален, а е правен по тази философия.