Важните заварки са т.н. електро нитове. Горната ламарина откъм която се заварява е пробита с 3-4 мм, основата не е пробита, заваръчния апарат се задържа на едно място при умерено подаване и се получава 6-8 мм плоска точка с дълбочина на провар в основата не по-малко от 1мм.
При неопитен заварчик се правят проби с различни времена на задържане, токове и скорости на подаване и чрез разрушаваща дефектоскопия окомерно се установява дълбочината на провара. Накратко, режеш с флекса през средата и гледаш дали провара е поне 1 мм

Колата с ръчна кутия и без екстри тежи 1370 кг, с автоматик, ел прозорци, плюш и шибидах тежи 1430 килограма, а с гориво и една моя по-лека версия тежеше 1530 кг.
Едната усилваща греда тежи около 10.3 кг, двете 20.6 кг., използваме ламарина 1.2 мм вместо 0.8, което при около 2.5 кв.м използвана до тук нова ламарина прави точно 8 кг за точно единия кубичен дециметър в повече спрямо оригиналното. До тук по-тежко 28.6 кг, като добавеното тегло е само и единствено в елементи от конструкцията намиращи се или най-ниско или под средата на колата.
За простия ролбар ще използваме още около 22 метра например Ф45х2мм, което е 49.7 кг за 6.217 дм3 стоманени тръби.
При това смятам с относително тегло на желязото 8 вместо 7.8!
Общо добавено тегло по-малко от 80 кг. Мисля, че е добре за кола, която оригинално тежи 1370 кг. при дължина 4.83 м и ширина около 1.8м... Ако сметнем и турбото и другите екстри, като големи джанти и съвременни гуми вероятно общото добавено тегло е над 100 кг, или 1650 кг. кола с шофьор и гориво.
Пак припомням, че оригинала е гниещ автомобил от тънка ламарина със смешни 14 цолови гуми 195/70HR14 с теглови индекс 91 (колкото на Голф 4 и 5, а вече и на Поло и Фиеста), без спирачки с опасно поведение ако бъде провокиран, както и на мокро, хлъзгаво, сняг и лед. Колата имаше поразително ниско сцепление зимно време благодарение на неадекватните си гуми и ниското тегло.
Благодаря за интереса!