Ето това е маниак! Индоктриниран на ДНК ниво!
Дали е най-добрата озвучителна система в света?
В неговия свят, в целия свят?
Измервания и кръгова диаграма?
Това, което е направил, е че стои в директното звуково поле и наистина слуша самите записи. Въпросът тук е дали тези записи са били конструирани за да бъдат слушани по този начин. Потопен изцяло в директното звуково поле с много малък процент реверберация и дифузно звуково поле, това звучи като слушалки, много големи слушалки. Записите са конструирани за реверберацията, отраженията и поглъщането на стандартните стаи.
Тази огромна система макар, че генерира единни големи звукови вълни със сигурност има закъснения, които не са компенсирани заради гигантските си размери. Освен ако няма стълбовиден (от стълба/стълбище) пасивен филтър закъсняващ по-отдалечените по вертикала говорители, тогава пък няма да бъде звукова колона и няма да генерира единна звукова вълна. Не знам. Това, което знам, е че 120 децибела могат да се постигнат с много по-компактни и близки до точкови източници озвучителни тела, които биха ме тревожили много по-малко и биха имали по-малко проблеми. Има достатъчно големи и качествени единични директни излъчватели, които ще направят нужните децибели с минимални усилия и ход.
Че са и диполни... Това пък защо? Диполите са идеални за обикновени стаи, когато зад и около тях има разстояния от порядъка на 1 метър или малко повече, тогава те работят перфектно, анулират страничното излъчване и нежеланите отражения, особено от стените и тавана, но все пак създават някаква реверберация основно със задната полу-вълна. Тоест едновременно анулират помещението, но и създават нужната атмосфера, така че подсъзнателно да се чувстваме комфортно в помещението, защото музиката звучи, както и останалите звуци в тази среда.
Хванах нещо любопитно в интервюто, човекът каза, че като млад е записвал и най-много е харесал записите направени в клубове и зали, тоест живи записи. Жив запис може да се слуша на такава система, защото той си носи и реверберациите на оригиналната обстановка. Много от джаза от 50-те е записван на живо. Често класическата и симфоничната музика се записва на живо. Разбира се относително на живо, има микрофони в оркестъра и други в залата, които да хванат звученето, но поне музикантите наистина свирят заедно, а не един по един.
Вероятно слуша такива записи.
Така че най-добрата система в света, едва ли. системата няма нито високотехнологични говорители, нито особено сложно управление, нито е акустично особено засукана. Със сигурност е еквализирана, добре и правилно разделена и с изпъната фаза, но това далеч не е всичко. Това не е лабораторна озвучителна система, а системата на този човек.
Допълнение
От друга страна обаче. Ако процесорите са добре настроени особено по фаза и закъснение на отделните ленти, то факта, че има толкова много площ в това голямо разширяващо се помещение може да се получава друг феномен.
Имам записки по въпроса и съм го дискутирал офлайн доста.
Оригиналната сложна интермодулерана звукова вълна достигаща до ушите ни има много малка амплитуда. Съответно ние, ушите ни по-точно, стоят на границата на част от сфера с радиус разстоянието до сцената или източника или с няколко радиуса - разстоянията до източниците.
Когато става въпрос за възпроизвеждане, а не живо изпълнение, динамичните говорители работят с коренно различни от оригиналните амплитуди. Съответно имаме ход, ускорение, усилване, съвсем други ефекти и физични явления и най-вече извън физиката и механиката - нови и несъществуващи до сега интермодулации, тоест интермодулационни изкривявания и това насложено върху акустиката на самите колони и несъвършенствата на говорителите.
И така. Мембраната на микрофона е еквивалент на тъпанчето, тя прави минимален ход, съответно интермодулира допълнително минимално.
Идеалният говорител е широколентов и с ход на мембраната колкото на тази на микрофона. Само така оригиналната сложна интермодулирана (по своето естество) звукова вълна може да се възпроизведе точно и вярно.
За тази цел имаме нужда от огромна площ на мембраната/мембраните. Минимум колкото сечението на помещението в точката в която слушаме или поне на частта от него с която взаимодействаме.
Тоест, тази система пак не е идеална, но изпълнява две условия, генерира голямо директно звуково поле и практически не привнася допълнителни интермодулации в звука.
Имаме приближение към хода на мембраната на микрофона, съответно към оригиналните форма, размер и структура на звуковите вълни.
Това е причината хорните/рупорите да се харесват на някои, там се постига нещо подобно заради конверсията на площ. Кой каквото и да Ви обяснява, рупора просто кара голям мотор с малка мембрана да работи с виртуална огромна мембрана - устата на хорната. Съответно товара се качва, хода намалява, върши се повече работа.
Интересно е да се обърне внимание на високата чувствителност на хорните, тя не се дължи на нищо друго освен на механиката и насоченото излъчване. Доброто механично куплиране към въздуха е основната причина. Представете си какво триене, разместване и хаос сред молекулите е при директните излъчватели с голям ход и съответно ускорения за да имат 10-15 ДБ по-ниска чувствителност (100 до над 200 пъти разлика в нужната мощност).
Гост