Във неделя беше Йорданов ден, или Богоявление. Със приятели искахме да ходим някъде да гледаме ваденето на кръста и хорото. Чудехме се къде на езерото в Дружба нещо не ни допадна. Чухме за село Кладница Пернишко, което се намира от другата страна на Витоша. Минава се през село Рударци, минава се през село Кладница и се хваща един павиран път за хижа Силимица, има си и табела. Един снегорин се движеше няколко коли пред мен, и хвърляше пясък, но имаше доста коли и хора тръгнали пеша. Стигнахме до някъде и си намерих място за спиране. Слязохме от колата и се чуваха викове, и народна музика с гайда и тъпан.
Ходихме пеша десетина петнайсе минути, но кръста вече беше изваден. Все пак не всичко беше напразно.
Бяха завирили една част от планинското поточе.
Въпреки водонепромокаемите ми обувки, наджапах малко по дълбоко, и единя крак малко се напълни с вода. Викам си хайде и аз се включих в традицията.
Все пак ето го и печелившия.
Студено ли ви е?
От там има и пътека към Черни връх. Поразходихме се малко, естетвено не до горе.
Съвсем на близо е манастир Св. Никола, отидохме там.
Там раздаваха на всички свинско със зеле, и хляб. Малко над него се открива страхотна гледка.
Или нещо такова. Във близката далечина се вижда комплекса Делта хил.
Гост