Пенкилер Форум

Кой е най-подходящият изтребител за българската армия?

Вече имаме доста обширна публикация по близка тема: Покажете ми самолетите им и ще Ви кажа от какво се страхуват

Тук въпросът е: Покажете ми военната доктрина на България и ще Ви кажа кой самолет ни е необходим.

F-16 е най-обсъждан, затова да започнем от него.
Година на приемане на въоръжение: 1978, година на начало на разработката: 1971, ера обхваната от съображенията за разработка: 50-те и 60-те години на 20-ти век.
Непосредствени съветски предшественици: на първо място МиГ-23, на следващо МиГ-27, който е ударния (бомбардировъчен) вариант на МиГ-23, но следва да се обхванат и Су-17, 20 и 22 (ударен), както и Як-38, който е аналог на Хериър - самолет със съкратено или вертикално излитане и морско базиране (СССР смята самолетоносачите за безперспективни и разработва само функционални аналози на хеликоптероносачи, които Як-38 може да използва). Не на последно място към обхванатите в дизайна на Ф-16 самолети трябва да причислим и МиГ-21, който макар и от 2-ро поколение има характеристики позволяващи бойна тактика, която е печеливша срещу Ф-4 Фантом II.
Трябва да се отбележи, също че МиГ-21 има коефициент на бойна живучест 1.6 срещу 1.5 на Ф-16, като по-голямото е по-добро.
МиГ-23 е сериозен самостоятелен проект за основен боен изтребител на СССР с до известна степен по-сериозна роля във военната доктрина на СССР отколкото Ф-16 в доктрината на САЩ. Поради особености и компромиси в дизайна МиГ-23 има относително кратък живот, какъвто имат повечето изтребители от трето поколение.

При разработката на изтребителите четвърто поколение САЩ отчитат грешките с Ф-4 Фантом II. Разделят проекта на лек и тежък изтребител, съответно на Ф-16 и Ф-15.
Морската авиация получава своя палубен далечен изтребител прехващач доста по-рано с въведения през 1974-та Ф-14.

И така, Ф-16 трябва да бъде лек и маневрен изтребител, който запазва максимална част от кинетичната си енергия при маневриране. (за разлика например от МиГ-21, който благодарение на триъгълното си делтовидно крило има високо съпротивление във вираж и губи скорост)
Опита на американците от Виетнам показва, че бойните маневри на Ф-4 по вертикала са по-ефективни благодарение на двата мощни мотора, докато МиГ-21 е по-добър в хоризонталните виражи.
Дълго време обменния курс е бил 1:1 Ф-4:МиГ-21... След това уж американците разработили тактики и подобрили ракетите с тесен ъгъл на захват.
Извода бил, че лекия МиГ е постигнал толкова много благодарение на добрата си маневреност по-доброто запазване на кинетичната енергия при големи ъгли на атака (остър вираж-боен завой независимо от триъгълното крило, Ф-4 е бил по-зле, може би защото е по-тежък), наличието на оръдие (което във Ф-4 отсъства) и по-добрите ракети за близък бой. Причината за всичко това, е че американските "визионери" са погледнали малко по-напред в бъдещето отколкото трябва и са възприели дизайн на Ф-4 по тактиката за далечен въздушен бой с ракети. Това обаче не работи, когато групи мигове излитат от импровизирани летища в джунглата, летят ниско и изненадват американските самолети.
Ф-4 Фантом II в Уикипедия: https://en.wikipedia.org/wiki/McDonnell_Douglas_F-4_Phantom_II
МиГ-21 в Уикипедия: https://en.wikipedia.org/wiki/Mikoyan-Gurevich_MiG-21

Каквито и съображения да развиваме, Ф-16 е отговор на самолетите от 2-ро и 3-то поколение. Той е просто една стъпка по-нов от самолетите с променливо крило като СУ-24, МиГ-23, Ф-111, Ф-14 и други проектирани изцяло през 60-те години на 20-ти век.

Да не забравяме и един сериозен недостатък на Ф-16, това, че въздухозаборници му е ниско под фюзелажа и засмуква камъни и боклуци от пистата, които чупят двигателя. (МиГ-29 например при излитане затваря въздухозаборниците напълно и смуче въздух над крилата от едни решетки с клапи)

Ф-16 е създаден за военната доктрина на САЩ от 70-те години на 20-ти век, а тя е основно за сдържане на т.н. съветска агресия и тотална световна ядрена и конвенционална война.

Когато през 80-те започва периода на разведряването и народите се приготвят да теглят своя дивидент на мира, съответно и доктрините се променят. Затова Ф-16 се превръща в нищо повече от лек многоцелеви бомбардировач за всякакви метеорологични условия и това се отразява на всички негови бъдещи еволюции. Всъщност всички по-нови американски самолети са на практика различни видове бомбардировачи и ударни самолети.

Доктрината и политическата обстановка на САЩ се променят до толкова, че пенсионират без наследници и двата си прехващача, даже и трите, ако причислим Ф111, който има и такава версия: Ф111, Ф-14 (морски - носител на ракетата AIM-54 Феникс) и Ф-106 без наследник, без аналог от ПВО ракети и без продължение на доктрината за употреба на прехващачи.

Качвам военната доктрина на България. Която е пълна само с дефиниции и препраща към планове и правилници. тоест, доктрината ни е гъвкава, липсваща или секретна или и трите, като вероятно е секретна и от самите нас...

Ф-16 е мутирал в съвременен малък бомбардировач напълно интегриран с американското военно командване.

С него ще могат да ни водят за носа и да ни повикат да участваме в някоя ударна операция спрямо някоя държава с която след това ще бъдем вечно скарани.

Говори се и че могат да ги изключват за да не ги вдигнем срещу американци или техни приятели.

Следва продължение.

Продължение...

Основните алтернативи на Ф-16 са
Грипен: https://en.wikipedia.org/wiki/Saab_JAS_39_Gripen
Юрофайтър: https://en.wikipedia.org/wiki/Eurofighter_Typhoon
F-18: https://en.wikipedia.org/wiki/McDonnell_Douglas_F/A-18_Hornet
Да не забравяме и МиГ-29/35, щкаквито не ни предлагат: https://en.wikipedia.org/wiki/Mikoyan_MiG-29 и https://en.wikipedia.org/wiki/Mikoyan_MiG-35

Да започнем от най-неподходящия, не за друго, а защото е скъп - Юрофайтър.
Това е самолет поколение 4++, слабо забележим в предната полусфера, способен е на супер круиз при по-чиста конфигурация (свръхзвук без форсаж). Това е много модерен и бърз самолет. От тягата, теглото, горивото и размерите му съпоставени със скоростта, далечината на полета и супер круиз от 1.5 маха може да се заключи, че има усъвършенствана и съвременна аеродинамика в хоризонтален полет. Ускорението и скороподемността му също са впечатляващи.
Толкова е скъп, че е безпредметно да го разглеждаме.

Ф-18 също е съвременен и усъвършенстван многоцелеви самолет, който обаче е двумоторен и скъп. Скоростта му на хартия отстъпва на останалите, но не много запознатите трябва да имат предвид, че бойните мисии протичат при дозвукова и трансзвукова скорост при всички съвременни самолети. Оптимизиран е за морско базиране и ролята на лек бомбардировач със самозащита на изтребител. Спечелил е първата в света въздушна битка между изтребители докато на себе си има бомбен товар, след това е продължил мисията по бомбардиране, довършил я е и се е прибрал на самолетоносача Саратога.

Стигаме до моя фаворит JAS-39 Gripen
Още с първите няколко изречения ще разберете защо ми е фаворит.
Самолета е създаден по военна доктрина за не симетричен отговор на по-малка и слаба държава срещу по-голяма и силна, а именно на Шнеция срещу СССР/Русия. Поради което тактиката, доктрината, плана за използването и стратегията се опират на следните негови характеристики:
- Може да оперира без външни агрегати от 600 метрова писта - сравнително равно двулентово шосе;
- Всички отвори за обслужване са на височината на очите и ръцете на мъж висок 180 см;
- Обслужва се от екип от 6 човека, главен меганик и 5 помощници;
- Много кратко време за привеждане в бойна готовност и много кратко време за презареждане, обслужване и повторно излитане след мисия.

Списъка с характеристиките му продължава в същия дух.

Грипен срещу Ф-16
От Уикипедия и от тук: https://aviatia.net/gripen-vs-f-16/ разбираме, че грипен има сериозно предимство в скороподемността над 300 м/с срещу 254 м/с, тавана на полета е над 1000 метра по-висок 16000 срещу 15000, далечината на полета при въздушен патрул е 900 километра, докато за Ф-16 няма данни за боен радиус от повече от 550 километра.

Оръжието в случая самолет оптимизирано за не симетричен отговор* вдига многократно до неприемливо ниво цената за агресия против защитаваната държава. Тактиката за употреба на леки изтребители с гъвкаво базиране означава, че ще бъдат нанесени големи щети на атакуващата армия. Такъв тип самолет може да бъде укрит и използван дори при тотално нападение с всички родове войски и да се постигне изгоден за отбраняващият се обменен курс. При достатъчен брой самолети цената става прекалено висока и потенциалния агресор променя военната си доктрина и планове съответно. Тоест, при наличието на достатъчно ефективно оръжие на не симетричния отговор, войната с по-силен противник е възможна само при наистина голяма политическа криза и основателен и непреодолим повод.

За какво ни е необходим изтребител въобще?
За въздушна полиция (air policing), което е патрулиращ прехващач на дозвукови цели. Да мислим за нещо повече, като патрулираща въздушна отбрана при сегашното ни икономическо състояние и при това, което ще имаме в близкото бъдеще е абсурдно. Нуждата от отбрана на небето ни от военни цели противопоставими на изтребител ако изобщо има такава трябва да бъде задоволена само и единствено с ПВО ракети и то отново мобилни и гъвкави позволяващи ефективно използване против превъзхождащ противник.
Целите, които трябва да прихващаме са основно пътнически и товарни самолети.
Навлизане на изтребител на неприятелска страна не се очаква.
Бомбардировъчни мисии не се очакват.
Очевидно ние се нуждаем от прехващач, наземен или патрулиращ с възможно най-кратко време за задействане, най-голяма скороподемност и най-голям радиус на действие.
Очевидно е и кой е този самолет, като същевременно това е и най-евтиният вариант.

Колкото до политическата коректност, двигателя, голяма част от въоръжението и много други части на Грипен са американски. Руски части в Грипен няма.

*не симетричен отговор е например обширната съветска и руска ракетна програма в това число и за носители самолети ракетоносци ТУ-22М3, ТУ-95М и ТУ-160 с които по-бедната страна отговаря на непосилните за нея 11 авионосни съединения на САЩ. Напоследък Русия създаде и твърдяни супер ракети преодоляващи всяка ПРО или ракетен щит. Този отговор се превръща в основен стълб на паритета и сдържането.

Следващо поколение сензори, по-малка ефективна радарно отразяваща повърхност, може да вижда стелт цели без да се издава.
По-маневрен, по-скороподемен, лети по-високо и по-надалече, а е по-евтин за експлоатация.

Грипен срещу Ф-16


Каналът и "пилота" са признати включително от военни пилоти, които са участвали в някои видеа.
Полетният модел на Грипен е консултиран от пилоти от полските ВВС. Модела на Ф-16 е безспорно точен.

Разбира се българската армия вероятно никога няма да участва във въздушен бой между изтребители, нито на малка дистанция, нито на голяма, нито в BVR - отвът визуалният контакт.

На нас ни трябва евтин и качествен изтребирел по възможност с голям обсег и да харчи малко.