Здравей Гост

0 Потребители и 1 Гост преглежда(т) тази тема.

Неактивен Toshko

*
  • *****
  • 6208
    • Профил
BASS
« -: Април 01, 2019, 06:57:48 18:57 »
Много е изписано по темата за баса включително и от безспорни авторитети. Скоро отново ми попадна българоезична тема в която отново звук се описва с определения и пояснения като стегнат, контролиран, мелодичен, истински, музикален, количествен и т.н. и т.н.

Като дизайнер (конструктор от идеята, през проектирането, отстраняването на дефектите и недостатъците в проекта до изпълнението и доработката) на 3-4-5 системи възпроизвеждащи бас и въобще ниски честоти по почти съвършен начин мисля, че имам какво да кажа. 1. 18 инча бас в ОБ Н-рамка слизащ до 25 херца на -3 до -6, да не кажа 20; 2. Еквализирана с Линквиц Трансформ система от 12 инча CW в 50 литра затворен обем възпроизвеждаща 25 херца на 0 дб практически без групови закъснения; 3. 240 литра бас рефлекс настроен на 17-19 херца с говорител с резонанс 16,6 херца и Qts 0.28 слизащ под 20 херца с 20 на не по-малко от -3 и групови закъснения при 30 херца около 10 мс; 4. ОБ с 2х12311 специално еквализиран с пасивни елементи и слизащ под 30 херца; 5. MLTL с 10ГД30Е с прекрасен нисък звук (Fs 27, Qts 0.34) слизащ до около 30 херца на 0 дб.

Да направиш колоните на мечтите си е доста подобно на това да си купиш колата на мечтите си, която си рисувал в полетата на тетрадките. Създава следващ дори по-голям проблем, какво и къде ще слушаш на тях и съответно до къде ще пътуваш с автомобила.

Но да се върнем на баса. Слушам в голямо помещение с достатъчно дифузен, поглъщащ и неутрален характер, затова няма да обсъждаме акустиката.

Баса (без който изобщо не може) са всъщност едни много ниски звуци и удари. Понякога бучене, понякога бръмчене, а често и удари. Първото, което прави впечатление при слушане на ултра ниско слизащи, линейни и чисти колони в добро помещение, е че баса не е много, не е и малко, а просто е там когато тон режисьора е пожелал. Добрите записи са правени в добри студия от добри тон режисьори и баса е обхванат в цялостната звукова режисура. Тук остава Вие и тон режисьора да имате еднакъв вкус за количество бас и предпочитания към инструментите, което почти никога не се случва, но има приятни моменти.
Лошите записи биват два вида. Общото за двата вида лоши записи, е че баса е изпуснат от картината. Първия вид лоши записи е когато мониторите са били малки и баса е оставен силен. Мислите си, че баса никога не може да бъде много... седнете пред близо 4000 см2 меко окачени мембрани (от всяка страна по почти 2.000), които клатят по 2-3 литра въздух на всеки 1/2-ра цикъл на 3-4 метра от Вас и ще си говорим пак. Помещението се изпълва с абсолютно плътен нисък и честно казано неприятен звук, който Ви ангажира вниманието, а след не много слушане Ви натоварва и става неприятен. Нямам предвид дискотечните къси хорни, които тресат всичко, те са настроени около 50-60 херца, по-ниския звук, когато е много е по-неприятен, мислете по-абстрактно. Ниския звук не е и точно звук, но когато го чуете ще го познаете, привлича вниманието и пречи.
Втория вид лоши записи са тези в които баса е орязан в най-ниската октава, това са миксове режисирани за коли и дръжкофони за да не им се скъсат мембраните и да остане енергия за възпроизвеждане на по-високите честоти. А може да е отрязан и по други причини. Запис без нисък бас дразни най-много на линейна супер система, защото хем го чуваш, че е там, хем ти е малко, хем те е яд, че са те прецакали. AC-DC имат някакъв гаден продуцент в края на 70-те, когато са най-големите им хитове и всички са миксирани с ярък презенс ефект и орязан нисък бас, Металика 88 и 91 са откровено миксирани за дръжкофони, както и новите издания на старите албуми, а при Гънс енд Роузес е имало антипатия между продуцента и барабаниста и касата е намалена може би, защото онзи я помпа почти непрекъснато. Има и още много примери, но тези са най-ярки и общоизвестни.

Телевизия, филми и сериали.

Колкото и да е изненадващо и за самият мен, вечното търсене беше отчасти удовлетворено, когато започнах да пускам всичко, което гледам на телевизора през големите колони. Телевизията и филмите вече се миксират за системи за домашно кино, които неизменно имат някакъв субуфер. Изглежда тон режисьорите приемат, че тези системи свирят линейно поне от 30 херца нагоре, ако не и от 20 и миксовете са балансирани идеално до дълбокия бас.

И така, какъв и колко трябва да бъде басът?

Баса са просто бавни колебания в музикалния сигнал, които задължително трябва да присъстват. След съществения слушателски опит, който вече имам може би мога да позная система с добър и дълбок бас като просто слушам говорителя по новините или някакъв вокал стига да не е стиснат и смачкан от ефекти и тон режисура. Всичко просто звучи нормално, естествено и приятно. Нищо повече. Няма думкане, удари в корема, бечене, бръмчене и т.н. даже мога да кажа, че ако даден бас ви звучи добре, то той най-вероятно изобщо не е добър. Баса или е там, или го няма, ако ви звучи по какъвто и да било начин, значи нещо не е наред. Бих казал и че практически не се чува, но е много, много важен. Това е една добавка, която прави от звуците цялостна картина. Без добър бас имаме музика, звуци, някаква музикална информация, тя може да бъде ясна, кристална, детайлна или еди каква си, но лека полека ни напряга, ангажира ни, мозъка ни през цялото време търси нещо.
Когато слушам своята така наречена супер система изпитвам предимно спокойствие, не забелязвам нищо конкретно. Музикалната картина или звука върви леко бавно, леко спокойно, музиката или звуците са просто там и просто се чуват, със или без барабани, със или без нисък бас.
Почти всеки звук обхваща целия спектър от 20 херца до 20 килохерца, като изключенията са в обхвата нагоре, но не и в обхвата надолу. Почти всяко докосване на каквото и да било има компонент от ниски звуци, дори инфра звуци, но не всичко трепти ултра бързо с над 10000 цикъла в секунда. Но отново на докосването, наред с инфра звука и ниски бас в абсолютно всичко има и шумова компонента при допира и отделянето, така че целия спектър е еднакво важен. Човешкия слух и нервната система са достатъчно чувствителни за да възприемаме всичко. Съзнанието има ограничения в дискриминацията и това върху, което може да се фокусира волево, но това е продиктувано от еволюционните нужди, които сетивата и в частност слуха ни обслужват. Слуха ни не е осцилоскоп, а средство за оцеляване и комуникация. След милион години ако аудиофилията остане нелечима сигурно ще развием слуха на лабораторна апаратура за сега, не.

Анти пример: повечето системи с "бас" включително в известна степен великите Таной свирят малко все едно издуват, издуват бузи, па дхнат през слямка или през порта и излезе някакво прибързано и напънато бАзвучене, все едно събират сили и смотаят всичко, като му орежат началото и края и всичко това за по-дълго време от действителното събитие. Или пък окрасяват, мелодичен бас, леле! Всичко свучи като опънат сватбарски тъпан ДуМм, БамМ, БуФф - това последното го приемат за върховно възпроизвеждане на бас, а то е просто модалитет на мелодичния бас и на описаното издуване на бузи и процеждане на някакво полу-нискочестотно събитие.

Истината
Е че в днешно време парите са в киното и телевизията, там са апаратурите в студията, там са скъпите ресивъри, плеъри и озвучителни системи и там са добрите миксове.
70-те и 80-те, скъпите професионалисти със скъпо оборудване работеха за богатите собственици на скъпи 10+ килограмови CD-плеъри със скъпи wide baffle JBL, Алтек, Таной и т.н. Затова и старите унисонски CD-та на ДЗУ-Стара Загора с директно копие на оригиналните стари мастър миксове звучаха супер и имаха всичко, а сега оригиналните издания на компакт дискове просто не са миксирани за аудиофили и хай-фи. Има тук-там разни алтернативни изпълнители и банди се борят като правят някакви записи, но трябва да погледнем истината в очите и тя е такава. Колкото и да са добри намеренията на полу-гаражен изпълнител и тон режисьор, винаги хубавите неща са ставали с милиони, а милионите вече са другаде.

Последния концерт на Металика в София беше просто пародия за слушане на живо. Не ми се описва, мисля, че съм го правил вече някъде.
Защото..... микса беше директно във формат 5.1, а за стадиона бяха дръпнали сигнал от някои от каналите... шоуто се излъчваше на живо в кина на много места по света и се записа директно на ДВД, което чувам, че е с много добро качество.

Достатъчно казано.

Допълнително четене, как най-евтино и лесно да имате дълбок и качествен бас: http://sound.whsites.net/project71.htm