Продължава тук:
http://penkiller.com/index.php/topic,2512.0.htmlОт няколко години слушам супер системи почти без недостатъци. Даже съвсем без недостатъци.
Не съм съвсем доволен обаче.
Как е възможно?!
Какво звучи най-добре?
- Биг бенд;
- Класически и симфоничен оркестър;
- Лед Цепелин и други стари групи, които са записвали в днешни дни на ДВД и Блу Рей;
- Филми и всякаква филмова музика;
- Хитове и радио.
И други...
Звученето на 4.5 лентовата система е подчертано чисто и ясно. 15 инчовите басови секции с обем над 200 литра, слот портове и настройка на 18 херца при резонанс на говорителите 16.6 възпроизвеждат всичкия бас на света съвсем точно и ясно с около 88 децибела чувствителност надолу до 20 херца на около 0.
.5 лентата е 12-ка, която вади всичкия нужен мидбас абсолютно натурално без интермодулации или оцветяване и запълва завала на ОБ до към 200 херца.
Лентата 80-700 херца отново е хартиена 12-ка, която свири прекрасно и се прелива в перфектен неодимов средночестотен с идеална диаграма на излъчване и много близки Qms и Qts до тези на 12-ките... Над 7 килохерца работи неодимов лентов ВЧ през 4-ти ред. Всичко е линейно, детайлно и прекрасно.
Какъв би могъл да бъде проблема?!
- Никой, никога не е слушал тази музика на подобни колони! Съответно нито е изпълнена, нито е миксирана за да бъде точно и перфектно възпроизведена както е хваната от микрофоните.
Яките групи от 60-те и 70-те са записвани на ретро чудовища като 15 инчови Таной Монитор Голд, които са двулентови и имат съответното оцветяване и съответните интермодулации между баса и средните честоти просто защото мека 15-ка работи от 20 херца до над 1 килохерц.
Който го хване да го премери го плюе и го подобрява... Всичко е вярно.
Какви са били усилвателите - мощни лампи, а после маломощни по днешните стандарти транзистори.
Клубното и концертно озвучаване е било още по-различно от днешното.
Стадиони са били озвучаване от голям китарен усилвател, а останалите инструменти са били пуснати през доста скромни озвучителни тела.
Клубовете дълго време са били с кино озвучаване. Дори самите изпълнения са били в кино зали (театри).
Какво е най-разпространеното озвучаване 60-те и 70-те?
Лампови радио апарати с алнико оупън бафъл говорители, като през 60-те големите модели имат до 15 инчови басове и стерео среди и високи.
Следват колони затворен обем с акустично окачване между 8 и 12 инча. 2 и 3 лентовите са еднакво разпространени, като 3 лентовите са с прости филтри и СЧ и ВЧ си делят честотите над 1 килохерц.
Стандарта с разделителни честоти 500 и 5000 се появява към края на разглеждания период.
Системите от висок клас са трансмисионни линии или наистина огромни бас рефлекси. Хай енд системите за които се сещам са нещо като хибриди между хорни, BVR и трансмисионни линии.
Едва към 1980-та година се появяват концептуално различни озвучителни тела от типа на Инфинити RS с бас в кутия и ОБ за СЧ и лентови ВЧ. Другата школа са многолентови wide baffle с компресионни драйвери в хорни като JBL Everest и K1. Появяват се и чудовищни многолентови студийни монитори с по две 18-ки и нагоре още 4-5 ленти.
Тук е мястото да обърна внимание на две неща.
1. Не, не съм обърнал плочата и не смятам, че озвучителните тела трябва да бъдат музикални инструменти. Тонколоните трябва да бъдат възможно най-точни с най-малко изкривявания, добра ширина на излъчването във всички честоти и възможно най-голям обхват, да имат добра динамика и добри импулсни характеристики.
2. Оказва се обаче, че в епохата, когато е написана, създадена и записана повечето стойностна музика домашното и професионалното озвучаване са имали повече общи черти отколкото днес.
Най-добрия пример са висококачествените двулентови колони с голям бас от 8 инча нагоре и затворен обем или в случая с Динако с някакъв демпван псевдо апериодичен обем. В днешно време този тип озвучителни тела съществува в гамата например на ATC. Ретро примерите са вече споменатото Динако, ОТГ1-01 и Кащан с Алнико 10ГД30Е и възглавница в обема. Веднага посочвам, че българския и руския образец са с най-лошия звук измежду този тип колони. Колкото по-калествени са колоните, толкова по-меко е окачването, мембраната е по-тежща, а мотора е по-силен и се получава истинско акустично/въздушно окачване. Отново, колкото по-качествени са колоните, толкова по-ниска е разделителната честота между баса и високочестотния. най-некачествените са от типа на Кащан, баса е без филтър, а ВЧ е с LR-2 на 5000 херца. най-качествените от типа са Таной и са разделени малко над килохерц.
Тези озвучителни тела са взети предвид при миксирането на записите на повечето групи и музиканти. Съответно интермодулациите и оцветяването са отчетени при правенето на записа.
През 80-те с настъпването на цифровата епоха разнообразието на пазара на озвучителни тела е толкова огромно, че повече не може да бъде обхванато при мастерирането на окончателния продукт. Същевременно студийните монитори стават супер скъпи чудовища, които пък нямат нищо общо дори с най-скъпите системи на пазара. Може да се каже, че за да слушате Майкъл Джексън или Селин Дион, които творят основно от 80-те насам Ви трябва клинично точна супер система. За Бийтълс обаче, които са свирили на китарен усилвател и кино система може да се окаже, че грамадно лампово радио или качествена двулентова система ще извадят повече от прекрасния рок саунд и то по начина по който са го слушали самите битълси.
Отново подчертавам, че извода не е че трябва да станете безмозъчен езотеричен аудиофил с лампов пред и други кривящи елементи в системата. Извода е очевиден:
1. Ако ще харчите много пари, купете си няколко различни комплекта озвучителни тела;
2. На качествени колони по стара концепция съвременните записи отново ще звучат добре при условие, че ги слушате при по-ниски нива, когато оцветяването и интермодулациите просто не се случват;
3. Колкото по-големи и по-меки, толкова по-добре.
Накратко: Това, което са хванали микрофоните не е това, което музикантите и продуцентите биха искали да чуете. Супер точната система ще отнеме част от усещането за музикалното събитие като Ви вкара в студиото.
Колкото по-нов е записа, толкова повече от ефектите са вградени в оригиналното изпълнение и Вие се нуждаете именно от супер система за да го чуете най-добре.
Мисля си за компромис, система от типа на Дека-Кели 12 или 15 инча бас способен да качи до килохерц, качествен средночестотен способен да слиза до 200 херца и качествен високочестотен в хорна работещ без проблем от килохерц.
Нещото може да се конфигурира с два варианта на филтъра на НЧ и ВЧ, а СЧ да може да се изключва. Оформлението на баса да бъде да кажем голяма класическа трансмисионна линия по стара рецепта (чертежи и пояснения има в раздела за регистрирани).
Ако трябва да преработя моите колони за да извадят ретро звук, то ще оставя суба, 1.5 лентата от 2х12-ки ще стигне нагоре до 3 килохерца и от там ще пусна лентовия през трети ред, като елиминирам високата среда.
Може да се направи с 1-2 джъмпера и без много инвестиции.
Всяка година запретвам ръкави и се мъча над тема за ултимативните sate of the art DIY колони, но такива всъщност не съществуват. Всуки приличен и премислен проект с 2-3 ленти свири прекрасно, поне в това съм се убедил. Когато бъде похарчено нужното време в търсене на подходящи говорители, които си пасват и се направят прилични филтри, колоните винаги свирят и носят много радост. Поне в моята дизайнерска школа цената се плаща през относително големия обем на кутиите.
В този смисъл и ред на мисли, ОБ системата ми с 3 ленти, 18-ка, 6 инчова среда работеща между 200 и 7000 херца с L-pad и Зобел и лентов ВЧ през трикомпонентен модифициран филтър е по-универсална и по-музикална от 4.5 лентовата ми така наречена супер система. Последната ти позволява да се фокусираш върху всеки отделен инструмент или вокала и да слушаш само него, свири много чисто и има огромен обхват. Толкова е добра, че буквално се надсмива над музиката. И докато 18-ката в Н-рамка слиза много ниско, тя не е перфектна, но доставя нужната нискочестотна информация доста точно, 15-ките в комбинация с 12-ките ти казват всичко абсолютно точно и безпристрастно. Е да не Ви обяснявам различните тон режисьори колко различни разбирания имат за ниски честоти! Ниските честоти са най-тормозеният диапазон от музиката и там стават най-големите импровизации. Да не Ви обяснявам колко различни барабанисти са Джон Бонъм от Лед Цепелин, Стивън Адлер от Гънс енд Роузес и Фил Колинс. Или пък какво е направил продуцента с два от най-популярните албуми на AC/DC… С други думи, супер точната и могъща система възпроизвежда неща, които никой не е искал да чуете.
Както четох в историята на PA системите, барабаните отначало изобщо не са били озвучавани. След това са озвучавани с един стерео микрофон висящ отгоре. Китарите са пуснаки през собствените си усилватели (вместо през микрофон свалящ излизащото от усилвателя и качващ в пулта) и вокалите са сваляни с микрофони включени към озвучаването на киното. И от 60-та до днес траят мъките на озвучителите на барабани и извращенията със звука им.
Съвсем различни са студийните записи, които за започнали като един стерео микрофон, минали са по пътя на ранните клубни системи, който описах в предишното изречение и са стигнали до там, музикантите да свирят и пеят самостоятелно слушайки изпълнението на останалите в слушалки. Последното е такава анти музика, че не знам защо няма група във Фейсбук за забраната на тази техника на запис. Върви се оправяй със сцени и фази на музикално събитие, което всъщност не се е състояло.
Най-близка до реалната клубна или концертна система все пак си остава трилентовата със среда работеща от 80-100 херца до 1-1.5 килохерца, алтернативно 400 и 5000, като втората лента може да бъде компресионен драйвер, а качването на баса толкова нависоко гарантира малко оцветяване и интермодулации, алтернативно 4 лентова система с разделителни честоти 40-60, 300-500 и 4000-10000, като третата или и четвъртата лента са компресионни драйвери.
Гост