Здравей Гост

0 Потребители и 1 Гост преглежда(т) тази тема.

Неактивен Toshko

*
  • *****
  • 6207
    • Профил
Пирамиди
« -: Февруари 01, 2020, 07:42:47 19:42 »
Всички проблеми са от слабите профсъюзи

По Тери Пратчет...

Огледало в цял ръст. Всички убийци имат огледала в цял ръст в стаите си, защото е ужасяващо обидно да убиеш някого, когато си зле облечен.

Тепик (синът на фараона изпратен в Анкх-Морпоркската гилдия на убийците да се учи на занаят) се огледа критично. Беше дал и последното си пени за тези одежди — в тях се наблягаше на черната коприна, която шепнеше при всяко движение. Доста добре му прилягаха.

Поне главоболието вече го отпускаше. Почти го бе осакатило през целия ден, той се ужасяваше от мисълта, че ще трябва да започне изпитанието с морави точки пред очите си.

Въздъхна, отвори черната кутия, извади пръстените си и ги нахлузи. В друга кутия държеше набор ножове от клачианска стомана, остриетата им потъмнени на пламъка на лампата. Разнообразни лукави и заплетени съоръжения бяха извадени от кадифени торбички и натъпкани по джобовете му. Чифт тлинги за хвърляне с дълги остриета бяха пъхнати в ножниците, разположени вътре в обувките му. Тънко копринено въже и сгъваема кука за абордаж бяха омотани около кръста му върху ризницата от метални брънки. Закачи тръбичката за стрелички на кожената й каишка и я нагласи на гърба си под пелерината. Тепик завря в джоба си тънка тенекиена кутийка с комплект стрелички с връхчета от корк, а на дръжките бяха кодирани с брайлово писмо, за да се подбират по-лесно на тъмно.

Той потрепна, провери острието на рапирата си и преметна ремъка на портупеята през дясното си рамо, за да уравновеси торбата с оловни амуниции за стрелба с прашка. Поумува, отвори чекмеджето си за чорапи и измъкна пистолет-арбалет, шишенце масло, ролка шперцове за ключалки и — след кратък размисъл — кама за промушване, торба с подбрани капани и набор месингови боксове.

Тепик взе шапката си и опипа подплатата й за намотката от плосък кабел. Нахлупи я наперено на главата си, хвърли си последен удовлетворен поглед в огледалото, завъртя се на пета и много бавно се сгромоляса. (Под тежестта на цялото оборудване - момчето се готви за изпит за приемане в колегията. По обясними причини изпита се държи само веднъж)

* * *

Подбирай враговете си по-големи, по-лесно се улучват - Тери Пратчет

* * *

Цар Тепикамон XXVII замислено кимна и отиде да помаха сам за сбогом на сина си. Не беше убеден колкото сестра си дали поръчковите убийства са толкова неприятни. Самият той беше отдавна и с неохота в политиката и усещаше, че докато навярно политическото убийство е по-лоша работа от дебата, то със сигурност е по-добра от войната, за която някои хора мислят, че е досущ като убийството, само че е по-шумна. А нямаше никакво съмнение, че младият Вирт винаги разполагаше с много пари и имаше навика да се появява в палата със скъпи дарове, екзотичен слънчев загар и вълнуващи истории за интересните хора, с които се е срещал по чуждите краища, в повечето случаи — съвсем за кратко.

Де да можеше Вирт да е наоколо, за да се посъветва с него. Негово величество също бе чул, че само един студент от петнадесет действително става убиец. Не беше съвсем наясно какво точно се случваше с останалите четиринадесет, но беше твърдо убеден, че ако си слаб ученик в училище за убийци, сигурно ти правят нещо повече от това да хвърлят тебешира по тебе и че вечерята в училищната трапезария има едно допълнително измерение на несигурност.

Но всички бяха съгласни, че школата за наемни убийци предлага най-доброто образование за всестранно развити личности в света. Един квалифициран наемен убиец би следвало да се чувства като у дома си във всяка една компания, а ги учеха и да свирят поне на един инструмент. Всеки загробен от бивш възпитаник на школата на Гилдията може да се отправи към вечния си покой с чувство на удовлетворение, че е бил анулиран от личност с вкус и благоразумие.

* * *

Сега ако имаше силна съсловна организация нямаше да ни пълнят новините с месеци с гангстерски междуособици в които посредничат медиите и държавните органи.
Да, ама не останаха етични професионалисти с репутация, кантора, работно време, ценоразпис и прочие. Държавата ги излови всичките и ги разкарва като панаирджийски маймуни по съдилища, затвори и медии.
Добре че няма скалпове по музеите и площадите, че тогава щяха да ни откажат и от саморазправи с битов характер по кръстовищата и градинките. Въобще, здрава хватка, ама ето до какво води.
Какво можеше да бъде...
Първа новина, застреляха този и този, втора новина, кой е ходил на погребението. А не мотаене по топлите страни, хиляди версии и хипотези и несвойствени упражнения по тълкуване на правото за прокурори и журналисти 99.9% грешни.
Например, от кога собственика отговаря преди директора да го е натопил и изобличил, че го ръководи като марионетка и всички негови действия са под диктат?! - ама те всички знаели... казват... Ама то ако беше толкова лесно със заклинанието "те всички знаят" нямаше в Америка да се налага данъчните да прибират гангстерите, защото ФБР не може.
Като казах ФБР, кой умен човек бяга от българската полиция в предния двор на ЦРУ?! Освен ако не "реализира най-гротескно краткото бягство" от българското "наказателно правосъдие"... нарочно...

Абе въобще!