Здравей Гост

0 Потребители и 1 Гост преглежда(т) тази тема.

Неактивен Toshko

*
  • *****
  • 6177
    • Профил
Размириците в САЩ 2020 и деинстуционализацията на полицията

100% отговорни за събитията в САЩ е полицията и още 100% тези политици пред чиито очи това се случва от десетилетия.
Това е ефектът от делегитимирането на основна обществена институция. Винаги.

Вендетата е ефект, просто проявление. Комбинация от мотиви и контра мотиви.
Законът не се въдворява от полицията и полицията не съществува поради закона.
Мастилото върху хартията е само улеснение за съдиите, а полицията съществува по волята на обществото, което има морала да възложи на полицията да въвежда ред. Това е институция.
Тази институция е деинституционализирана и този факт пренарежда равновесието на мотивите в сазнанията на хората. У някои хора това довежда до грабежи, при други до бунтове, трети протестират мълчаливо, на някои им е досадно, а на други не им пука.
Вината за всичко това е на интитуцията полиция.
Излишно е да се споменава, но за да улесня някои от Вас мислещи по-казуистично, посочвам, че полицай не е равно на полиция. Несъмнено много полицаи, може би множеството са достойни и съзнателни хора с нормална ценностна система. Институцията полиция обаче поддържа едно и също ниво на убийствата от порядъка на 500 до 1.000 годишно, много от които са безпричинни, жестоки или етнически. Следих темата много отблизо в периода 2012-2015 г. и прекратих тази дейност защото дори професионалният ми интерес не можеше да оправдае подлагането на такъв информационен поток. При повечето случаи има изключително натуралистични видео кадри. например тормоз на черна университетска преподавателка отиваща на интервю за работа в нов университет, абсолютно необосновано и безпричинно - обесила се в ареста след няколкодневен тормоз. Застрелване от упор на напълно невъоръжени черни при пътни проверки или след схватка изцяло по вина на полицая, без жертвата да е дала повод за тормоза, схватката или убийството. В много от случаите ги застрелват както си стоят в колите напълно спокойни и невъоръжени вързани с предпазния колан, когато в колата има и други хора. В резултат се нагледах на убийства и смърт. От това в душата ми се натрупа голямо количество гняв, мъка, състрадание и много тежко усещане за безсилие. Аз дори не живея в тази държава. И съм хванал малък процент от случаите, може би 1-2 месечно, което за три години пак са няколко десетки убийства на невинни, някои по особено жесток начин. Представете си какъв терор преживяват жителите на САЩ, които са потопени в този информационен поток. Медията с най-лоша репутация, която съм следил е Вашингтон Поуст, които са смятани за комунисти дори в САЩ.
Много щатски полицаи са просто изверги, садисти, психопати, расисти и убийци.
Пиша кратки мнения на различни места в социалните мрежи и неизменно получавам според мен неадекватната реакция, че съм анархист, че има много свестни полицаи, както и много расистки реакции индиректно насочени против черните и етносите различни от WASP. Хората очевидно не разбират, че наблюдават последствията от делегетимирането на правоохранителната обществена интитуция.
Смятам, че мнението ми би трябвало да бъде споделено от всеки магистър по право внимавал на лекциите по Обща теория на държавата и правото, Римско право и конституционно право. Законът не е мастило върху хартия. Мастилото записва върху хартията законът, който вече е установен от дедите за справедлив или въобще от обществото.
Моралът е общоприетото най-изгодно за индивида и същевременно за обществото поведение.
Законът и моралът не произлизат от записаното в "законите", точно обратното е.
Това, което наричаме закон се крепи на институциите и институтите на правото, които са институти всъщност на морала, който е продукт на възпитанието и комплексната конюнктурна среда в обществото към момента.
Тоест, ред може да има и без писан закон, както може да има и полиция без закон. Всеки член на обществото трябва да знае какво е правилно, допустимо и морално и без някъде да го пише.
Един опитен гражданин може да бъде съдия и да раздава правосъдие и без да бъде юрист и без да е чел закона. Същото се отнася и за полицая.
Съдът и полицията не могат да съществуват не без закона, а без морал и институции въздигнати от този морал.
Грабежите, които се случват са суб продукт. Странично последствие. Това е просто естествената логика на нещата. Реализират се рискове и вероятности в резултат на променливи.
Психиката на всеки човек е устроена така че поведението ни се ръководи от мотиви и контра мотиви, които се обуславят от нуждите, желанията, стремежите и идеалите ни.
Когато цари законност, тоест ред съответстващ на общоприетият морал има генерална (обща) превенция и уважение към институциите. Това формира мотиви за "законосъобразно" поведение и контра мотиви за обратното. И понеже пропорциите между движещите сили в психиката, желанията и контра мотивите варират много от индивид до индивид при някои се осъществяват предпоставките за такова поведение обективиращо се в грабежи и бунтове.
От определена гледна точка на изследване обществото е машина съставена от много машинки. Голямата машина има настройки на взаимодействие в средата, която формира по които автоматично се задават настройките на малките машинки, ако правиш така ще се случи така.
Вероятността за грабежи и бунтове съществува винаги, двата процеса, да се реализира или не непрекъснато работят и стрелките непрекъснато се движат по скалите.
В даден момент полицията се опозорява, става черна, доказва с действията си, че е заплаха за обществото, престава да е в състояние да изпълнява функцията си, защото обществените сили, които я легитимират изчезват. И какво като полицията е интитуционализирана в законодателството? Тя е деинституционализирана от голям брой членове на обществото. Което е още по-лошо, освен че губи авторитет, полицията се превръща и във враг и в заплаха и в косвен мъчител на цялото общество.
Какво са голям процент от черните в САЩ и циганите в България? Жалки, без възможности, стоят отритнати от обществото като апатриди без гражданство, сираци, скъсани, бедни, болни, неуки и нещастни. И това се случва пред очите ни и по наша вина. Ние нямаме план как да ги издигнем до нашето ниво на икономическо, образователно и социално развитие, съответно и не предприемаме никакви действия в тази посока.
Единствените сдържащи фактори пред тези обществени групи са общата превенция "ако правиш така, ще стане така" и класическият патриархален йерархичен морал, който въздига образа на полицая, кмета, администратора, премиера, президента, министъра и депутатите в аналогия с бащата глава на семейство. Тези хора вярват на обществената йерархия и очакват по висшестоящите да полагат грижи за тях, а когато няма грижи да ги защитават, а когато не ги защитават поне да не им вредят. В повечето общества сме в последната хипотеза, висшестоящите са облечени във власт и сила, недосегаеми по закон Божий и традиция и трябва да бъдат уважавани и слушани. Предната линия на всички патриархални йерархични фигури в обществото са полицаите, тоест институцията на полицията. Те олицетворяват всички обществени органи, които са имагинерни, олицетворяват се само от знанието за съществуването им. Властта и целият обществен строй се свеждат до полицията на предна линия, както е модерно да се изразяваме.
Какво става, когато полицията бие, издевателства и убива? Изводът, че това е най-малкото по допущение на останалите "големци" е интуитивен и автоматичен, той е умозрим и за най-неукият.
- Срива се цялата представа за съществуването на обществен строй и концепцията за принадлежност, съответно съблюдаване на известните морални норми се губи. Край.
Отделният човек, включително отделният член на малцинствена група непрестанно преживява борба между доброто и злото. Те съществуват едновременно у всеки.
Добър пример за еднаквост са пабло Ескобар и неговите братя по съдба у нас Цветан Василев и Васил Божков. Защо се държат еднакво различни твърдяни закононарушители преследвани в крайна сметка от държавата? Пабло също бива обхванат от месиянство, опитва се да се хареса на обществото и да го подкупва. както и много други притиснати големи мафиоти.
Това е доказателство, че дори те знаят кое е добро и кое лошо, разпознават правилното и хубавото, просто в досегашният им житейски път нищо не е могло да ги накара да да изберат доброто. Мотивите за обратното са надделели в техния генотип и житейски път. Същото е при внезапно появилите се черни скакалци, както ги наричат. До сега нещо ги е спирало, а сега нещо ги кара да бъдат грабители. Сложната система от взаимовръзки в съзнанието им се е подредила по определен начин. И за това имат вина полицията и управляващите, както и цялото общество, което не е възложило на управляващите мандат за решаване на проблемите. Може би поради егоизъм, може би поради незнание.
Положението на малцинствата и въобще съществуването на малцинства, които освен по етнически са обединени и по социален, икономически и образователен признак е цивилизационна грешка на съвременните общества, която може да бъде платена изключително скъпо.

Нарочно ще си послужа с позицията на не юрист, защото юристите би трябвало в голяма степен да са на моето мнение. Важното в случая е какво чувстват не професионалистите, тоест повечето хора съставляващи обществото. Изненадващо за мен Кендал Дженър, която освен че не е юрист, е и на 24 години застъпва напълно научно обоснована позиция: http://www.msn.com/en-xl/lifestyle/celebs/kendall-jenner-calls-for-real-action-against-injustice/ar-BB14WDyD?li=BBKxOeh&ocid=spartanntp
Институциите трябва да бъдат поправени, неравенството и несправедливостта трябва да бъдат премахнати. По отношение на самите актове на насилие, измъчване и убийствата се изразява конкретно и описва нормалните си човешки чувства.