Здравей Гост

0 Потребители и 1 Гост преглежда(т) тази тема.

Неактивен Toshko

*
  • *****
  • 6177
    • Профил
За промяната на Конституцията
« -: Август 17, 2020, 03:41:20 15:41 »
За промяната на Конституцията

Промяна на Конституцията?
Проблемът не е в конституцията, а в липсата на политически плурализъм.
Една партия се задържа 11-12 години във властта, защото дясното се разпадна под радиацията излъчвана от Иван Костов. Левите се орезилиха по причина на прекалена демократичност и липса на единна власт вътре в партията, тоест разпълзяха се във всички посоки.
Остана една дясно-ляво-народняшка партия доминираща във всички видове власти с изборни длъжности и техните производни.
Белята, уводен номер на ГЕРБ беше, че спряха да плащат обществените поръчки раздадени от предишното управление, гарнирана с хаотични, но усърдни действия по усвояване на евро фондове. Въпреки демонстрираният лош нрав икономиката и институциите се съпротивляваха със законни средства и що-годе нещата вървяха по някакъв приемлив начин. Стигна се до изстъпленията със сметките, възбудиха се протести и правителството съвсем закономерно падна.
Междувременно пак няма политически плурализъм, алтернативите немощни и отвратителни. Въпреки това БСП се върна на бял кон и направи правителство, което освен, че беше минирано се самосаботира по най-различни начини.
Междувременно пак няма политически плурализъм.
Избор между орезилени, отвратителни и разпадащи се доведе пак ГЕРБ. Христо Иванов министър, бламираха го, подаде оставка. Отбелязваме, че май не е корумпиран и има харизма на водач на тежкотоварен камион. Влязоха цели осем партии. Загатна се за криза, избягаха.
Междувременно няма политически плурализъм, провежда се идиотски референдум анблок (за да се вдигнат процентите на участите абсолютно изкуствено). Айде, пак дойде ГЕРБ, вече със значително по-удобни патерици.

Long story short:
ГЕРБ трябваше да остане в историята още 2013-та година. Но това не се случи по липса на политически плурализъм.
Твърде, твърде дълго една партия управлява, което се отразява на всички не пряко избирани органи, комисии и агенции в държавата. От ВСС и КЕВР до общинските експертни съвети.
Държавата е счупена.
Механизмите заложени в Конституцията предвиждат политическо многообразие, мандатност и постоянна промяна в представителството, които да балансират интересите на народа и неговите отделни групи.
Държавата е вече счупена, защото всичките й органи са преминали през няколко мандатни цикъла под плияние на една и съща политическа сила.
Без да са мафия в криминалния смисъл на думата, те са станали мафия по функция на вътрешна бюрократична обвързаност, кариеризъм, клиентелизъм и обикновено интересчийство. Законите на Мърфи и на паркинсон са безпощадни. Ако нещо може да се прецака, то се прецаква, некадърникът винаги достига до пост над нивото му на компетентност, администрацията и бюрокрацията винаги достигат ниво на бездействие, неефективност и мудност.

Сега Бойко ще пише Конституция. Но каква? В най-добрият случай решаваща проблемите породени от продължителното му еднопартийно вертикално субординирано управление. тоест, Бойко иска да адаптира общественият строй към счупената версия на институциите и държавата, които той волно или неволно е създал.
Възможно ли е това? Може би за него работят философи, юристи енциклопедисти с класическо образование ("къде ги нема" както казваше другарката Димитрашкова).
Моят прост адвокатски мозък вижда само едно решение, ремонт на демокрацията и плурализма, а не на основния закон в който са заложени демокрация и плурализъм. При сегашните условия не би трябвало дори да посмеем да обсъждаме конституционна реформа.
Абстрактно:
Конституцията предвижда демокрация и плурализъм въз основа на прогноза за определена степен на гражданска политическа инициативност и определено насищане на обществото с активно ангажирани общественици.
Очевидно проблемът, е че обществото е не достатъчно инициативно и няма достатъчен брой качествени общественици, които да работят и разсъждават съзидателно и сериозно върху обществените проблеми.
Решението ще дойде от създаването на реален политически плурализъм. Ако щете, утопично, обществена комисия издирваща хора с подходящ ценз, опит и морални качества. - тази обществена комисия трябва да работи постоянно като задна мисъл в съзнанието на всеки гражданин, но ето че не работи.
Необходими са лесен достъп до кандидатура и пари.
Кандидат за народен представител да се става с 500 подписа, за предпочитане електронни и субсидия да се изплаща по 11 или повече лева на глас на всички с над 500 гласа. Усвояване през карта за общо определени цели (например изготвяне на предложения, наемане на икономисти, юристи, инженери, архитекти, психолози, теолози, лекари и други за проучвания и проекти) и задължение за отчет на разходите. Не усвоените средства се пренасят. Препоръчително, просто да ги подсетим, всеки кандидат или действащ политик да подържа уеб сайт със минимална структура по образец. ЦИК поддържа списък с уеб сайтовете на всички кандидати и действащи пряко избрани политици.
Нещо такова.