Играчка-Плачка с вискозитета на маслата в съвременни двигатели
Мита за по-гъстите масла не си отива и стои тук упорито.
Псевдо специалисти по цял ден плашат потребителя, че тролчетата с пилите и чуковете седят в засада и само чакат да налее предписаното САЕ-30 или САЕ 20 за да поломят двигателя.
Откъде идва легендата:
Някъде между 50-те и 80-те се произвеждат двигатели на изключително ниско металургично и технологично ниво с груби повърхности, плоски триещи/плъзгащи повдигачи или кобилици, лагери с композиция, не успокоени сегменти с не равномерен пружинен ефект, неточно отляти и обработени бутала от некачествена емулсия на алуминия и което е най-лошото: малка боклучива маслена помпа. Това е времето когато автомобилите са евтини и струват между една и няколко заплати и никой не планира тези индустриални изделия да живеят активно повече от 6-8 години, а често и дори само 3.
Въпреки това, повечето такива автомобили имат двигатели проектирани за работа със масла САЕ-20 и САЕ-30 (Рено 10 е за 20, Лада е за 30) Причината за това, е че тези двигатели са маломощни и всичко по-гъсто е ненужно и ще ги направи още по-маломощни.
Масовото САЕ-40 се появява много късно през 70-те, когато колите още са евтини, съответно буталата и лагерите още са боклучиви, а мощността расте до и над 60 к.с./л. Тогава се появяват и двигатели понасящи САЕ-50. Много от немските машини имат едни сложни таблици с температура на околната среда допускащи от САЕ-5w-30, през 15-40 до 10-50 и 15-50.
Постепенно с еволюцията на охладителните системи и металургията предписаните смазки се върнаха на до 0-40 през 90-те и отново до 5-30 и 0/5-20 в днешни дни.
Обичайно в миналото автомобила се е карал до 60-80.000 със САЕ-20 или 30, после 40, които се е водило дизелово и накрая като съвсем се разтрака, падне му налягането и започне да харчи масло се е използвало САЕ-50. Често последното пътуване е ставало с диференциално масло САЕ-140.
Цялата работа приключвала на 120-150.000 километра.
Основната причина автомобилистите да харесват гъстото масло, е че в стар и евтин двигател с малка маслена помпа, гъстото масло вдига налягането в системата осезаемо. Също намалява шума, който обикновено е от газоразпределението или лагери и бутални болтове на границата на разпадането.
И въпреки това, поради лошите ефекти, които описвам надолу, дори със САЕ-50 много от старите мотори отново губеха налягане след дълго пътуване, защото много части в тях просто прегряваха от ниския дебит, например тунелите на разпределителния и колянавия вал и биелите откъм биелния лагер. Всичко това като се качи в температурен режим 30-40-50° нагоре заради ниската циркулация се отваря и маслото тече свободно без да създава налягане.
Истината, е че когато дойде дилемата по-гъсто масло е време да си купите стойка за двигател и едно голямо гедоре. Няма нищо страшно. Спазвайте ръководството, използвайте добра шлайф база, напълнете го с нови части и този път го карайте с пълна синтетика и качествено гориво и я сменяйте на 5-8.000 километра заедно с висококачествени филтри.
Край на историческата ретроспекция.
* * *
В днешни дни
Да вземем за пример два много масови двигателя последно поколение: VW AE888 и Форд Еко Бууст Нано V6 - отнася се и за всички съвременни двигатели чак до Форд 4.6-3V от 2005-та
Тези двигатели имат променлива маслена помпа (4.6 няма, той държи високо налягане постоянно) с две фиксирани налягания на маслото, например 1.8 и 3.5 бара, които избира според оборотите и товара.
Типичното масло е САЕ 5W-30 за турбо дизелите и турбо бензиновите с директно впръскване и 0/5W-20 за атмосферните и хибридите.
Препоръчаното масло за Екобууст е 5-30 с HTHS 2.9-3.4 типично 3.1.
Съответно вискозитета при 100°С ще бъде между 9.9 и 12. Напомням, при малък товар и ниски обороти двигателя държи 1.8 бара, а при останалите режими 3.5.
Какво ще стане ако преминем на САЕ-40, дори да е 0-40?
Ще имаме 13.5-15 cst@100°C и HTHS типично над 3.5.
Ако сравним САЕ 30 с CST=10 и САЕ 40 с CST=15 това означава директно намаляване на дебита на масло през двигателя и турбините с поне 50% за еднакъв HTHS, а всъщност повече заради по-високитя кинематичен вискозитет.
Подчертавам, маслените помпи са с много голям капацитет, съответно налягането винаги е константно - 1.8 или 3.5 бара. Просто соленоида ще работи с по-голям duty cycle за да държи зададеното налягане. Циркулацията на маслото ще бъде много по-ниска и всичко в контакт с него ще бъде много по-горещо, съответно и самото масло ще работи при по-висока температура. Съответно и охладителната система ще се натовари с допнително количество топлина.
Което е най-лошото, тази топлина ще се опитва да тече през места и детайли, които ще развият положителна температурна разлика върху сечения, които не са металургично предвидени да пренасят топлина. В случая с биелните лагери просто ще нагряват биелите и колянавия вал.
-> всичко това означава, че целият двигател ще бъде малко крив при режима на работа предизвикан от 50% по-малко циркулация на масло. Всички отвори в двигателя няма да бъдат с формата и размера с които е предвидено да бъдат.
Същевременно двигателя ще произвежда и допълнителна топлина от горивния процес, защото по-гъстото масло ще му пречи да се върти така както е проектиран.
Примера с двигателите с фиксирана помпа регулирана само с байпасен клапан е още по-лошо.
Отново, типичното САЕ 5W-20 има CST ~8.5@100°C и HTHS 2.6-2.7 с малки изключения (знам за едно) 2.9.
Преминаването на каквото и да било САЕ-30 отново означава CST поне 10, по-често 11-12 и HTHS понякога и до 3.6, типично 3.1-3.4.
И тук имаме разлика от 50% в циркулацията.
Форд 4.6-3V има минимално налягане на маслото на топло при 2.000 оборота от 5.2 бара, иначе светва чека.
Регулирането на налягането обаче е само с байпасен клапан, който сработва на 6-7 бара.
Това означава огромен дебит през байпасния клапан, което го износва, огромно налягане върху масления филтър, което в повечето случаи просто мачка предпазната пружина и двигателя работи без маслен филтър.
Но стига негативизъм. Има хора на които такива аргументи не им действат.
Замислете се обаче, слагате ли грес на часовника си или използвате часовникарска смазка? Двигателят в автомобила Ви е изработен по-точно от часовника Ви! С какво смазвате шевна машина или тъкачен стан? Защо не слагате грес или диференциално масло?
При положение, че в съвременните двигатели имате гарантирано константно налягане на маслото и всичко в тях е проектирано точно за това налягане защо бихте използвали различно от предписаното масло? На цената на понижена циркулация и охлаждане.
Какво в двигател с ролерни кобилици и верига тип метален ремък без пълно проникване на зъбните колела се нуждае от омекотяващият ефект на гъстото масло? Нищо. Сегментите обичат най-течливото масло, което можете да им осигурите. Горния компресионен сегмент е на полу-сухо мазане. Тоест, колкото по-тънко масло, което не се обира от сегментите и влиза в хонинга, толкова по-добре. Колкото по-нисък HTHS, толкова по-добре за сегментите. Тоест, при константно налягане, т.е. гарантиран маслен клин във всички лагери, единствената група с претенции по отношение на смазката са буталата-цилиндрите и сегментите и точно тази група се нуждае от възможно най-тънко масло.
Дори буталния болт се нуждае от тънко масло, защото на студено гъстото просто ще го остави на сухо. Ако имате намерение да карате един двигател дълго, то е добре да не му се износват каналите за сегментите в буталата, а точно там имате нужда от тънко масло, което на първо място да стигне до там в достатъчни количества.
Това е. Няма нито една рационална причина да се използва гъсто масло, нуждите на двигателя са точно обратните.
* * *
Не Ви харесва?
Купете си електромобил!