Няма как да ги подминем сега, макар че до сега винаги съм ги игнорирал като продължители на делото на НЛО по фекален хумор, вменяване на българина, че е краен малокултурен простак и нищожество и че поведенческата норма е да се държи като такъв, в противен случай рискува да се изложи или да го вземат за смотан.
1. Първенец е Тошко Йорданов
Щял да реже крайници на журналисти:
https://www.facebook.com/bgtribune/videos/1445463182519907Отразяване от Евроком:
https://eurocom.bg/new/toshko-yordanov-za-zhurnalist-v-krumova-blgariya-shchyakha-da-lipsvat-chasti-ot-tyaloto-mu-videoМоят коментар, е че това е много силен дебют, направо с членовредителство.
В криминалистиката е прието, че такъв дебют всъщност не е дебют...
В светлината на факта, че това е само изказване, но на човек вече облечен с власт, можем да предположим, че мрачните и садистични мисли съпътстват господин Йорданов отдавна.
Сега обаче вече има власт с която заплашва тези мрачни мисли да се претворят в действително разчленяване на врагове и опоненти. С невиждана ярост изказана от устата на политик. Забележете, че той дори не заплашва политически опонент, където напрежението би трябвало да е най-голямо. Той мисли за членовредителство спрямо репортер направил лапсус.
Мога да кажа само едно: #Оставка!
2. На второ място е Иво Сиромахов с наглед безобидно хейтче по някакви клетници, за които изобщо не е сигурно дали са такива, но той безкрупулно ги набеждава:
Линк:
https://www.facebook.com/permalink.php?story_fbid=879956752567923&id=100016608186134Извън шеговитите статуси и запенените от необяснима злоба „анализатори“ на изборите, събитията от последните няколко месеца извадиха наяве една много печална картинка за състоянието на така наречената „българска интелигенция“.
Изумително е да видиш как тия хора са си останали в комунизма и как повтарят мантри от 1982 година. Времето, в което властта ги лъжеше, че са важни, че са „интелектуалния авангард на Партията“ и разчиташе на правилните им идеологически послания. За които ги възнаграждаваше с безплатни почивни станции и евтина водка в барчетата на творческите съюзи.
Отгледана беше цяла армия от послушни интелектуалци, която възпяваше диктатурата. Спомняте ли си израза „Който говори скучно за комунизма, всъщност говори против комунизма“? А спомняте ли си великата фраза „Другарю Живков, можете да ми забраните всичко, но не можете да ми забраните да ви обичам?“
Тия хора бяха излъгани от Тодор Живков и от дъщеря му, че са национално богатство. И те повярваха в тая лъжа.
Обаче дойде времето на свободната конкуренция и тия „интелектуалци“ се почувстваха прецакани. Нямаше вече кой да им плаща почивните станции и евтините водки и те изреваха на умряло. „Сега кой ще ни даде парииии?“
Наложи се да се състезават за вниманието на публиката. Да се конкурират за хляба си. С далеч по-талантливи хора от тях като Сашо Морфов, Стоян Камбарев (светла му памет!), Илия Троянов, Кристо Явашев (светла му памет!), Веско Ешкенази…
Изгубиха състезанието и се затвориха в спомените си за онова сладко време на диктатурата, в което са били лъгани, че са „важни“.
Наскоро отново напомниха за себе си, като решиха да се нахвърлят с цялата натрупана през годините злоба и ярост върху едно талантливо момиче, което е номинирано за „Оскар“. Нарочиха прекрасната Мария Бакалова, за да компенсират с омразата си към нея собствените си провали.
Донякъде е забавно, че през 2021 година българските интелектуалци продължават да си мислят, че живеят в комунизма.
Но по-скоро е тъжно.
Моят коментар:
Който плюе Бакалова е комунист!
Който й се радва, като платена публика на златни пирамиди на уцелил шестица, е готин!
А всъщност цял жанр на изкуството наречен "перформанс" беше съживен за да се опише изстъплението на Борат 2, където му правят компания шедьоври на "перформанса" рисувани с вагина в цикъл, мъж онанирал публично две седмици по осем часа на ден (...евала!) и друг пълзял по гръб в галерия и гледал под полите на посетителките правейки спонтанни коментари.
Отговор от Сиромахов:
Не е срамно човек да си признае, че не разбира нищо от политическа сатира.
Моята реплика:
Клетниците от първата част на това, което провъзгласявате за "сатира" само дето не са политици.
В случай, че нещо Ви спира да се развихрите истински, Тодор Живков отдавна не е на власт. Явно бодигарда му Ви държи влага.
Излишно е да обяснявам, че оплюването на някакви клети културни дейци за които не е доказано, че са яли и пили евтини кебапчета и водка не е никаква политическа сатира през месец април на 2021-ва година. Това е местене на въздух примесено с възхвала на един перформанс - по мнението на истински специалисти.
Нещо повече, това е необосновано и нечестно самоизтъкване.
А политическата сатира следва да бъде овеществена спрямо истински политици по възможност от които зависи нещо и подплатена с реални стойност и смисъл. Например с контрапункт от нормалното, логичното, практичното.
А сега съм Блокиран от господин Сиромахов.
Гост