От как баща ми ми подари Бисмарк и Тирпиц като бях на ~12 май модели не съм правил, правех действащи авио модели, обаче много се чупеха... духне вятър айде, не духне вятър приземиш го, намери се някоя тъпа немска офчарка в парка

, ставали са и големи поразий, скъсани корди на Тренкорд на площадка на детска градина между жилищни блокове

(има ~1 конска сила и лети с ~210 км/ч), разпаднал се стабилизатор на ракета с БРД (барутно-ракетен двигател)... добре че не уцели самата бабичка а мрежата с млякото... метанолов двигател 2.5 см3 ~1.5 к.с. ми се е разпадал в ръцете докато работи с 22000 оборота...
В крайна сметка авио моделизма ми се размина без човешки жертви

Сега май нямам нерви за моделизъм, най-много да сглобя някоя тъпотия от ракети за нова година

която да се заплете в клоните на близкото дърво и да се върне обратно в прозореца

- нямате си на идея 20 човека, които са извикани да се възхищават на творението ми колко бързо залягат

Да не отварям дума сега, като гледах руски военни филми с катюши, какво се случваше с прозорците на кабинета по музика и въобще с прозорците на хора, които не харесвам
