Здравей Гост

0 Потребители и 1 Гост преглежда(т) тази тема.

Неактивен Toshko

*
  • *****
  • 6119
    • Профил
Какво може да се постигне в аудиото. Независимо от кого. Любителите могат да постигнат не по-лоши резултати от професионалистите ако разполагат със същите материали и части. Може би по-бавно, но накрая ще добутат нещата до чист, детайлен и прозрачен звук с добри АЧХ, ФЧХ и кръгова диаграма.

Стъпалата са няколко и са разделени по три критерия:
1. Знания;
2. Но знанията са просто суета, когато нямаме материалите, частите и говорителите върху които да ги приложим, затова на второ място ще поставя материалознанието. Кой каквото и да Ви говори, накрая става дума за материалознанине, диамант, графит, карбон, кевлар, метализиран полипропилен, ламинирано алуминиево фолио, дълговлакнеста хартия, шпула навита от правоъгълен посребрен проводник на ребро и т.н. и т.н. накрая дизайна свири през материалите;
3. Кой каквото и да Ви говори, винаги става дума за пари. Знанията струват пари, апаратурата също, а частите още повече.

Приятно е да мислим, че относителния застой продължаващ вече към 40 години в принципната схема и материалите на озвучителните тела са свалили цената на говорителите направени от качествени материали до бюджета на средния любител. Може да се каже, че за около 1000-1500 евро за говорители, 500-1000 евро за филтри и още 500 за кутии всеки може да получи толкова добри колони, че да не им намира кусури при ежедневно слушане.
Разбира се възможни са и колони направени с по-непретенциозни говорители и филтри, които да излязат до 1000 лева и пак да стават за слушане.

Къде обаче е границата и възможно ли е да имаме усет за това какво може да се подобри и какво не?
Защо има толкова много добре звучащи колони, много от добрите колони са много различни като конструкция и дизайн, а звучат подобно.

Стигнал съм до извода, че възможното, мислимото и постижимото в баса и средните честоти са известни и достъпни практически за всички в рамките на умерен бюджет.
Простите физика и механика предопределят, че изискванията към материалите, следователно и към цената и качеството нарастват с броя на циклите в секунда и от около 2.000 цикъла в секунда нагоре ускорението, масата, двигателната сила и контрола стават критични. Същевременно октавите между 2000 и 10000 цикъла са най-критични и носят най-много информация. Средните и високите честоти съдържат допълнителната информация за всички основни звуци в първите 6-7 октави, те ги допълват и поясняват. Затова освен качествените говорители за висока среда и високи честоти, трябва и качествено разделяне, което да постави звуците на съответното им място и да ги възпроизведе в нужното време, двете неща значат почти едно и също.
Над 2 килохерца започват и проблемите с насочеността на излъчване, интермодулации, лоша импулсна характеристика на комбинациите от филтри и говорители, модулирането на по-високите честоти от механични резонанси в по-ниските честоти и други.
Както мощните усилватели с висока скорост на нарастване на напрежението се ценят, така и говорителите с голям честотен обхват и тяговъоръженост са ценни.
Добри и желани параметри са 80V/uS и 200 кХз за усилвателя и обхват до 200 кХз. за високочестотния говорител.
Доказано е на практика, че материала на магнита и магнитовода оказват влияние на микро детайлите, тоест на високите честоти и на финните детайли в звука, които биха могли да бъдат изядени от обикновено желязо и феритен магнит. Изследванията показват, че над 1 килохерц стандартните феритни магнитни системи имат разделитечна способност не по-голяма от тази на 16 битов запис семплиран на 44.1 килохерца. Това е доста малко, по-малко от разделителната способност на SACD, грамофонна плоча и на всички по-нови формати като ДВД-аудио, блу рей и т.н., които са с по-голяма дълбочина на кодирането и в пъти по-висока семплираща честота.
Днес повечето източници са по-добри от т.н. стандарт на компакт диска - "Червена Книга" или Red book CD.

С какво разполагаме?

Неодимови и кобалкови или АЛНИКО магнити, както и с електромагнити. При желязото имаме екзотични материали и Пермалой.
За мембрани имаме алуминиева пчелна пита, алуминиево фолио, полипропилен, каптон и други материали от които се изработват фолийни високоговорители. Да не забравяме берилиевите и диамантените куполи.
Какво е новото?
Нови неща няма.
Новите типове електродинамични преобразователи са от 50-те и 60-те, електростатици, лентови и AMT говорители. Големите новости в материалите са диамантените, графеновите и берилиевите куполи, но те се прилагат в стар конвенционален тип говорители, каквито са куполните високочестотни.

Теорията показва, че лентите и преобразувателите на въздушно движение AMT са най-новите и най-добрите електродинамични системи за средни и високи честоти.
Имам някои колебания по отношение на AMT за над 10 килохерца, защото за тях се знае малко, особено за качеството на мотора и способността му да се справя с инерцията на мембраната, която е много по-тежка от на лентов ВЧ.

Опита на другите показва, че дву или три лентова система с високочестотен започващ да работи ако може и под 2 килохерца най-бързо, евтино и лесно. Разбира се такава система не позволява високи или дори нормални нива заради малкия претоварен високочестотен. Обаче позволява малко музика да влезе в стаята при вас, ако са взети всички мерки може да заслужи комплимент със звука си. Това е масовата дизайнерска школа дори сред хора с инженерно образование и много знания.
Малко по-високия клас системи, както и класическото разделяне е на 500 и 5000, което варира между 130-350 и 3500-7000 херца. Тези разделителни честоти отново не са оптимални. Говорител работещ от 150 до над 3000 херца трябва да отговаря на противоречиви изисквания и пак не става.
Същевременно баса работещ до 500 или повече херца също не работи добре, като страдат всички честоти.
Въпреки това, такава система с правилните говорители може да работи по-добре от предишната, като разделяне на 250-500 херца анулиращо повдигането от лицевия панел и следващо над 5000 херца водят до много добри резултати. Това е система, която може да се слуша без никакви забележки и да има много голяма динамика. Такава е системата ми Н-рамка с ОБ, 18 инча бас, 6 инча профи среда и отгоре лентов високочестотен. От достатъчно голямо разстояние дори няма проблеми с насочеността на средата.
Следващата ми система е 4.5 лентова, свири още по-безупречно и преодолява повечето проблеми присъщи за което и да било озвучително тяло.
Бас до около 80-100 херца слизащ до под 20, ниска среда 12 инча компенсираща повдигането работеща до около 200 херца, още една 12-ка среда между 80 и 700 херца, висока среда 3.5-4 инча между 700 и 7.500 и отгоре лентов ВЧ. Странно, но от четвъртия-петия път всичко с филтрите се получи, фазово и амплитудно нещата се получиха и колоните свирят прекрасно или по-скоро не свирят, звука не идва от тях, а някъде от пространството помежду им без да си личи, че е звук от колони.
Кусурите, които аз чувам или по-точно не чувам са в лентата на високата среда. Прекрасните хартиени 12-ки не могат да се качат по-нагоре не за друго, а защото след кова ще има проблеми около разделителната честота с високата среда. Самите 12-ки спокойно работят с добро излъчване поне до 2 килохерца.

След всички опити и четене съм стигнал до извода, че най-критичния обхват и най-критичната лента е между 700 и 7000 херца.
Това трябва да бъде най-скъпият и най-качествен говорител в системата. Кръгъл конусен говорител с мембрана отпада автоматично. Създават проблеми и с насочеността и с разделянето и са тежки, колкото и да са леки на хартия. 7000 херца е само октава и малко под горната гранична честота на слуха. Лентовите говорители отпадат, защото дори големите имат проблем в долния край на този обхват.

Остават хорни и AMT. хорните имат собствени проблеми, защото в най-добрия случай имат наклон на АЧХ, който трябва да се коригира с филтър, който е последователен на сигнала и ще опорочи идеята за детайл.
AMT от друга страна няма резонансна честота както и лентовите, излъчва контролирано и има достатъчно чувствителност/тяговъоръженост за да извади детайлите и импулсите.

Към днешния ден не виждам алтернатива на лентовите говорители за последната октава от обхвата.

Всички тези размишления бяха продиктувани от факта, че за AMT и съпоставката им с лентовите високочестотни няма никаква информация. Какви вълни формират, каква е аеродинамиката на сгъстявания в хармониката въздух. Каква е инерцията на хармониката. Все пак изтласквания въздух има инерция и е прикачен към хармониката. Разликата между трептяща и съкращаваща се система е съществена.
Интуитивно ми се струва, че AMT ще работи по-добре и по-балансирано като бипол, защото силите пред и зад мембраната ще се балансират взаимно.

Вместо заключение.
В аудиото може да се постигне много, но не всичко. Записа също е много важен. Както писах и в други теми, от близо 30 години големите инвестиции са в киното, онлайн музиката и видео клиповете, затова и източниците на музика вече не са традиционните компакт дискове. Бих казал, че в днешно време грамофонните плочи са по-добре мастерирани. Имам поне 3-4 СД, ДВД и блу рей плеъра, няма как нито един да не свири. Имам относително просто, но старо и хубаво сони ЦД, както и Ямаха 993, Ямаха блу-рей плеър и Пионер ДВД, СЦ и SACD.
Усилвателя също е много важен особено ако няма да слушаме съвсем тихичко, където кривите на Флетчър обуславят субективните възприятия. За тихо слушане имам специален регулируем лауднес на пред усилвателя Ямаха С-85, който е съобразен именно с кривите на чувствителността на слуха.
От всичкият ми опит и всичкото четене и учене стигнах до извода, че именно обхвата 700 до 7000 херца е най-критичен и че именно за него трябва да се намери супер говорител. Има планарни и AMT говорители, които покриват този обхват без проблем и с контролирана диаграма на излъчването. Другия вариант е колона излъчваща всички честоти през хорна или вълновод и съответно интегрирано или дискретно BSC. Като последния вариант не противоречи на употребата на супер говорител 700-7000.
За трети вариант не се сещам.

Неактивен Toshko

*
  • *****
  • 6119
    • Профил
Re: Границата на възможното в озвучаването
« Отговор #1 -: Април 19, 2019, 02:21:58 14:21 »
По-нататъшни размишления.
След като сме приели, че бас, мидбас, ниска среда и високи са лесни за възпроизвеждане и сфазиране с наличните части, знание и технологии остават две неща.
1. детайли и възможно най-добро възпроизвеждане на средите между 700 и 7000 херца; и
2. Сфазиране и диаграма на излъчване около двете разделителни честоти - 700 и 7000.

700 херца е честота с относително дълги вълни и дори големи говорители излъчват не насочено един до друг.
7000 херца обаче е 10 пъти по-къса вълна и това предизвиква сериозни проблеми. Единствения случай при който диаграмата изглежда прилична при 80-100 мм междуцентрово разстояние е МТМ със среди дефазирани на 90 градуса спрямо високочестотния.
Другия вариант е концентрични високи и среди и филтър във фаза, какъвто е само 4-ти ред.

В този момент в съзнанието Ви трябва да изплуват поне три модела хай-енд колони, които са или МТМ, или концентрични или са с 360 градусово излъчване, тоест пак конзентрични. ТАД рифърънс, Инфинити RSII и Таной са примери за концентрични среди и високи. МТМ има страшно много, а Инфинити RSII във всичките си версии е пример за МТМ, някои са само сленти, други имат нормални среди и ВЧ ленти.
Другия начин за заобикаляне на това ограничение е с извит лицев панел и фокусиране на акустичните оси на говорителите във въображаем слушател на известно разстояние пред тях.
Последното ме подсеща за ВЧ говорител на шарнири, който да може да се мести като автомобилен въздуховод.

От всичко изброено най-лесно изпълнимото в домашни условия е МТМ, като отбелязвам неприятното обстоятелство, че включва купуване на още две среди, които вече установихме, че са по 200-300 долара... най-малко.

Концентричните говорители изискват да са идеално във фаза и на ниво -6 дб за равна АЧХ, което означава или разминат филтър от по-нисък ред, или Линквиз-Райли 4-ти ред, може и 2-ри, но не вярвам да се получи достатъчно добре. Лошото на 4-ти ред филтрите е само едно, трябват много скъпи кондензатори.

МТМ изисква нива -3 и разминаване във фазите...

Тук е момента задочно да репликирам новата мода с DSP. При огромни междуцентрови разстояния и стръмни активни филтри се получават големи аномалии, излъчването прилича на виме на крава или на нещо още по-сюреалистично. на всичко отгоре отделните пикове в излъчването могат да бъдат далеч по-силни от 0 или дори от +3, което се компенсира с еквализиране. Проблема, е че всяко разположение изисква определена относителна фаза и накрая става мазало.

Най-доброто разположение - концентричното пък почти със сигурност изключва най-добрите говорители АМТ.

Добър вариант би бил хорна с компресионен драйвер, като приемаме, че компресионните драйвери не отстъпват по детайлност на АМТ и лентите с концентричен ВЧ поставен в хорната. Да кажем, че с прости средства може да се постигне добро естествено сфазиране, например 6-ти ред филтър за високочестотния, но не ми се мисли каква ще бъде сметката за кондензатори.

Има и още един вариант, който колкото повече обмислям, толкова повече ми харесва...
Re: Границата на възможното в озвучаването
« Отговор #2 -: Май 02, 2019, 12:03:06 00:03 »
Прекрасна тема!
Чета те с огромен интерес, не крия :-) И тайничко се радвам, че за себе си (почти интуитивно) някак напипах
добрата посока.... АМТ са ми безкрайно любопитни драйвери, особено биполния на ESS Laboratories LLC. http://esslabsusa.com/heil-amt/
Виждам го партниращ си с един 15" Crites CW1526 или Faital Pro 15PR400... Но никак не съм сигурен това дали е достатъчно.
Най-вече ме притеснява сравнително ниската честота на срез която идеализирано си представям (м/у 600 и 750Hz).
Обаче пък диполната натура на ЕSS-a ме изпълва с възторг и големи очаквания :-) вероятно прекалени...

Както и да е, чакам с нетърпение последната ти идея :-) :-) :-)

Неактивен Toshko

*
  • *****
  • 6119
    • Профил
Re: Границата на възможното в озвучаването
« Отговор #3 -: Май 02, 2019, 11:38:43 11:38 »
Последната ми идея според мен е перфектното озвучително тяло от акустична гледна точка с наличните говорители.
Като направиш 15 мнения ще пуснеш тема в раздела за регистрирани и може да помогнеш да го доразработим.

Благодаря за добрите думи!

Не се занимавай с неща като Критис и т.н., басовия говорител е едно бутало с мотор, трябва да не ти създава проблеми, да е тежък и мощен с меко окачване и Qts около и малко под 0.3 за да работи в кутия с нормален обем.
Такова нещо като двулентова добра колона няма. Като ще имаш трета лента, баса става просто едно бутало.
Перфектната система е даже 4.5 лентова, но да кажем, че с новата схема може да бъде и само с 3.
Re: Границата на възможното в озвучаването
« Отговор #4 -: Май 02, 2019, 11:59:08 11:59 »
:-) Виждам аз, как неусетно и полека отивам към три ленти.
Жалко, искаше ми се да бъде някак по Zen...
Още повече, това пък ме изправя пред въпроса, кой и какъв ще бъде този СЧ, който да партнира подобаващо на АМТ.
ЕSS имат едни стар модел AMT 3 (дано не се лъжа), в който СЧ го наричат Transitional :-) и работи само в диапазона 250-700Hz.
На практика е мид-бас.
Популярното име на АМТ3 е rock monitor :-) https://www.hifiengine.com/manual_library/ess/amt-3.shtml
Съвременния вариант обаче на АМТ3 е двулентов с пасивна мембрана... :-\
Все си мисля, че има какво да се научи от старите им разработки, а защо не и от новите.

btw, Crites ме привлича с това, че има много общо с Klipsch :-) и мисля, че с малко добавена маса
напълно удовлетворява изискванията, които "ти му поставяш" по-горе...

Неактивен Toshko

*
  • *****
  • 6119
    • Профил
Re: Границата на възможното в озвучаването
« Отговор #5 -: Май 02, 2019, 12:43:16 12:43 »
Търси бас с около 20 херца резонанс, може и по-ниско.
20-25 е стандарт. Като ще даваш пари, купи си параметри.
За среда гледай профи среди 5-6 инча, може и 8 ако ще я ползваш до 2 килохерца.
АМТ-то от над килохерц ще поеме без проблем.

Защо не си направиш ОБ с Голдууд 1858, ако още ги правят са без пари и дават гарантиран резултат в Н-рамка. Отгоре едно ОБ с 8-ца мидбас и диполно АМТ. Това няма да има какво да го бие на звук! Мидбаса и АМТ-то ще са много по-чувствителни от баса, съответно ще са намалени и ще свирят с още по-малко изкривявания.
Даже Мартин Кинг е благословил разширяване на рамките за още повече бас. Обема на озвучителните тела и мястото, което заемат ще бъдат по-малки от на кутии с 15-ки. Правят се лесно и евтино. Изглеждат не по-зле от кутии и нямат много от проблемите им. И с неодимово АМТ ще имат всичките детайли и музикалност, които някога си искал. Понеже ще спестиш ужасно много пари от басовете, можеш да ги похарчиш за неодимов мидбас или неодимов широколентов, който да използваш за мидбас. Най-добре ако няма конус. Има достатъчно скъпи по 200-300$
Филтъра между първите две ленти е втори ред и е елементарен и евтин, ERSE 13mH с ламинирана сърцевина имаха не впечатляваща цена. Кондензатори за баса ще ползваш руски, за мидбаса може да се изхвърлиш за някой скъп кондензатор след като уточниш стойността с руски. И ще имаш система, която звучи по-добре от всичко.
Re: Границата на възможното в озвучаването
« Отговор #6 -: Май 02, 2019, 01:34:56 13:34 »
:-) Съвсем ме пращаш по... Не знам и аз как да го нарека. Да речем "по стръмното".
А си мислех за нещо "традиционно" като решение, но добре! свирещо. Знаеш ми "идеала" :-) Klipsch, Technics SB-E100, 200...

Goldwood GW1858 съм го съзерцавал не малко :-) както и H-frame проекта на Мартинг Кинг.
Наистина, този високоговорител си е за ОБ. Намира се и е за смешни пари (95USD partsexpress).
Изглежда готино решение (видях, че и ти имаш проект с H-frame)

За малко да се върнем на Crites CW1526C, ако позволиш. :-)
Ей това са му T/S параметрите:
FS is 26.3,
Re is 3.36,
VAS is 506.3 Liters,
BL is 12.49,
Qms is 9.93,
Qes is 0.27,
Qts is 0.26. 
Sensitivity is 97 db. 
Coil is 1 mH.
Pmax is 150 watts. 
Xmax is 7.15 mm, 
MMS is 75.5 grams,
Cms is 0.486 mm/N

Не мисля, че мога да преценя добре, но за мен е добър кандитат. Особено това Fs 26.3Hz много ми допада. :-)

От СЧ FaitalPro имаха един 8" интересен, 8PR200 ако се не лъжа. Но е конусен...

Anyway, даваш ми много широко поле за размисъл :-) Но не съм сигурен мога ли да го обходя.
ОБ ги бях отрекъл най-вече заради повишените им изисквания към "околната среда", разбирай стая.
В моите представи, ОБ може да изглежда лесен за реализация, но не е тривиална работа да го накараш да "засвири".

Неактивен Toshko

*
  • *****
  • 6119
    • Профил
Re: Границата на възможното в озвучаването
« Отговор #7 -: Май 02, 2019, 01:46:34 13:46 »
Пу-пу, перфектен е!
Имах предвид да няма Whizzer cone.
Bl e почти същия като на 18-ката, при 5 пъти по-малко маса, тоест при 100 херца има тяговъоръжеността на 18-ката при 20 и при килохерц се равнява на 100 херца на 18-ката. (Ако си затворим очите, че инерцията нараства по квадратипен и даже кубичен закон, защото все пак имаме загуби и Qts, които контролират масата, а мотора само я ускорява.)
Първа декада 20-200, втора декада 200-2000 и трета декада 2000-20000. Такова разделяне клони към идеалното.

Като знам как за 1.300 лева си направих много близки до идеалните колони с невероятна динамика, детайл, бас и каквото се сетиш няма как да не ти ги препоръчам.

Имам и пълен комплект от последните MathCad на Мартин Кинг, така че системата ще я сметнем без проблем и ще стане идеална.

Видя ли прикачената снимка?

Аз съм свидетел, че GW1858 свирят перфектно през 13 мХ и 150 мФ.

Направи едни такива, ако можеш им намери кусур и прави следващи. ;)
Re: Границата на възможното в озвучаването
« Отговор #8 -: Май 02, 2019, 02:09:14 14:09 »
Пу-пу, перфектен е!
Имах предвид да няма Whizzer cone.
Bl e почти същия като на 18-ката, при 5 пъти по-малко маса, тоест при 100 херца има тяговъоръжеността на 18-ката при 20 и при килохерц се равнява на 100 херца на 18-ката. (Ако си затворим очите, че инерцията нараства по квадратипен и даже кубичен закон, защото все пак имаме загуби и Qts, които контролират масата, а мотора само я ускорява.)
Първа декада 20-200, втора декада 200-2000 и трета декада 2000-20000. Такова разделяне клони към идеалното.

 :D Ти да видиш! Пу-пу... имаш пред вид CW1526 ли? Ако да, мнооого се радвам!
Аз от доста време го "наобикалям", феновете на Klipsch го ползват за upgrade на К33 в Cornwall. Пишат, че е съществен "скока".
На практика е модифициран драйвер от Bob Crites, произведен по негова спецификация от Eminence. Въпреки това, цената на чифт е повече от приемлива, 360USD.

:-) Виждам снимката :-) Изглежда доооста обещаващ проект. ВЧ е ВЛД ли??? :-)
Ако хобито ми е да конструирам тонколони, непременно бих се "пробвал" с този проект.
Но не смятам себе си за потенциален "строител". До тук ме доведе само Музиката! :-)

Съжалявам малко, че писах. Пратих хубавата ти тема по дяволите.....
Много, много ти благодаря за безценните насоки. :-)
Въпреки, че сме чели почти едни и същи неща, огромно значение има Правилната интерпретация на прочетеното
и дали читателя може да го осмисли!

Неактивен Toshko

*
  • *****
  • 6119
    • Профил
Re: Границата на възможното в озвучаването
« Отговор #9 -: Май 02, 2019, 03:13:51 15:13 »
Имам предвид мидбаса. Критис не ме впечатлява, но е много добър. Прекалено добър за работа от 20 до 200 херца. По принцип опитно съм установил с регулируеми активни филтри, че разделителната честота на баса трябва да бъде до 100 херца. НЧ слизащ под 30 херца прекалено много потъмнява картината ако го ползваш до над 100, не е приятно и не е реално. Да ползваш такъв в двулентова система с каквото и да било отгоре просто или ще звучи плоско, но ще имаш хубави среди, или ще звучи тъмно, точно като хубави двулентови колони, но това не е сериозно. Много моднат Кащан можеш да си направиш винаги за без пари. Има ATS-и, които звучат така и с ниски и с детайли и с всичко, но те са просто двулентови колони със затворен обем.
Моите бафъли са със NdRL81 правени лично от професор Вълчев лично за мен. Имам два чифта такива ленти.
Снимката към мнението е от сайта на Партс Експрес и мисля, че е в комбинация с някакъв АМТ. Бафълите го позволяват, защото баса се реже на 130, но Н-рамката го вдига нагоре до 250 акустично, а средата се реже на 500, но бафъла я разпъва надолу пак акустично.

Истината за бафълите ми и супер системата с огромните сандъци, е че бафълите свирят малко по-приятно. Огромното чудовище си е огромно чудовище. Трябва да му намаляваш баса, защото баса излиза само от едно място и много възбужда стаята, или просто е чудовище. На мен поне не ми е приятно. Макар, че са опънати като по конец 20-20 +/- 1-2 дб, колоната с кутия макар и само на баса не звучи толкова добре, като много по-несъвършени бафъли. Затова и ги слушам без субовете, само надстройките, които са пълен ОБ, хващат 30 херца без проблем и звучат прекрасно.

Щом гониш само музиката, направи си по-музикалните колони, които са по-прости и по-евтини и по-добре се интегрират във всякаква акустична обстановка. + моите бафъли позволяват да им променяш наклона назад и сфазирането се получава още по-добре.
Re: Границата на възможното в озвучаването
« Отговор #10 -: Май 03, 2019, 09:44:20 09:44 »
Щом гониш само музиката, направи си по-музикалните колони, които са по-прости и по-евтини и по-добре се интегрират във всякаква акустична обстановка. + моите бафъли позволяват да им променяш наклона назад и сфазирането се получава още по-добре.

Благодаря! :-)
Малко, по малко сякаш започва да ми просветва! Или поне така ми се струва...
Въпреки това, мисля че трудно ще се откажа от първоначалната ми нагласа за, ако не идеално, то добре звучащо ОТ:
15" НЧ>CD в Трактрикс хорна>биполен Heil АМТ... Ще опитам да осмисля по-дълбоко нещата :-)

btw, във връзка с ОБ концепцията се сетих за едно комерсиално решение (PureAudioProject)
където ползват именно Eminence A15. http://www.pureaudioproject.com/product/trio15-heil-amt-open-baffle-speakers/
в комбинация с ESS AMT.... Тяхната концепция е отдавна, но май решението с АМТ е от скоро.
Дали заради добрия външен вид (хубавите снимки винаги са от значение :-) ), дали заради АМТ-то, много съм склонен да приема
техния дизайн...

И разделянето им също ми харесва. Долния 15" драйвер е до 250Hz, горния до 950. След това всичко е на Heil :-) :-) :-)
Като общи размери също са много приемливи за мен.

Неактивен Toshko

*
  • *****
  • 6119
    • Профил
Re: Границата на възможното в озвучаването
« Отговор #11 -: Май 03, 2019, 11:30:52 11:30 »
Направи същото, обаче с 18-ки.
Размерите на бафъла са едни и същи, както и на Н-рамката.
Не ме кефи точно такава 15-ка или 18 до 950 херца.
До около 500-700 можеш да разделяш 4 и 12 инча заради междуцентровото разстояние.
15-ка и нещо с размерите на 8-ца трябва да се разделят по-ниско.
Повече ме привлича идеята за 18-8-AMT. Може и две 18-ки, едната отрязана на 50 херца примерно.
Re: Границата на възможното в озвучаването
« Отговор #12 -: Май 23, 2022, 09:12:43 09:12 »
В продължение на първите няколко поста от темата, решението не е ли активна колона и няколко теснолентови DSP? Кеф ти три, четири говорителя, колкото искаш, към всеки има крайно стъпало и съответния процесор, настройваш му АЧХ херц по херц, не се занимаваш с фази, скъпи кондензатори и други щуротии. Лесно се прави произволна стръмност на среза. Батъруърт, Чебишев, Линквиц и Райли отиват в учебниците по история. Лоша диаграма на насоченост? Слагаш два говорителя под ъгъл така, че диаграмите им да се допират, без да се застъпвт и им настройваш нивото. Всичко е във фаза. Отпадат проиворечивите изисквания за говорителите, което ги прави още по-евтини. Всичко става с няколко интегрални схеми, които струват стотинки.
И въпреки всичко, на мен не ми допада такова брутално разпарчетосване на сигнала...

Неактивен Toshko

*
  • *****
  • 6119
    • Профил
Re: Границата на възможното в озвучаването
« Отговор #13 -: Май 23, 2022, 09:37:43 21:37 »
То иначе е същото брутално разпарчетосване.
Не е стотинки за сега, но поевтинява.

Да, това е най-добрият начин.

Само че като направиш такава система и всичко става леко досадно, защото никой запис не е направен за 4.5 лентова аудиофилка система.
Киното започва да звучи по-добре от записите. Щото е по-добър формат правен от по-кадърни инженери за по-скъпи системи.