Ето доказателство за наличието на токов градиент върху сечението на проводници с неправилна форма:
Доказателството, е че 50-те предпазител по 100 ампера не горят едновременно и освен това изгарят в различна степен.
Тоест, тока не тече както му падне, нито пък му е безразлично как са свързани елементите.
Още по-малко му е безразлично каква е конструкцията на кондензаторите.
Всички тези неща наистина се чуват.
Само че се дължат по-скоро на геометрията на проводниците и елементите, отколкото на материалите или друга езотерика.
Скоростта на придвижване на електроните е милиметри в секунда, особено при малки токове.
Къде имаме малки токове? Във фините детайли.
Какво са фините детайли?
Допълнителни подробности в общата сумирана крива на напрежението ако имаме +/- 2V средно ниво, детайлите ще са +/- 0.02V или 0.0002V, тоест десети, стотни и хилядни от милиметра допълнителна дистанция изминат от електроните за всеки цикъл.
Къкво мислите че става с тази енергия през криви спойки, проводници, шини, кабели, кондензатори, резистори и индуктивности?
Затова и действително кондензаторите и кабелите се чуват.
В общият случай разликите са уж веизме ими по простата причина, че ние мерим на макро ниво.
За адекватно сравнение трябва да сравним един и същи цикъл в записа или един и същи период от време с мащаб на екрана на осцилоскопа миливолти или по-малко. Тогава би следвало да се види разлика.
Естествено трябва да мерим на изхода на филтъра към говорителите или дори с микрофон.
Въпросът е къде да си търсим микро детайлите? Дали в общото ниво на формата на вълната на 1-2кХз или в допълнителни подробности между 3 и 9 кХз, тоест леко различна форма или дори над 10кХз.
Или пък в общия сумират изходен сигнал по всички изброени начини.
Тук става дума за дълбочина на кодиране, а не толкова за честота на дискретизация. - не се заблуждава те, съгласно работата на Фурие и Лорд Келвин, няма разлика между аналогови и цифрови записи. Всички записи имат дълбочина на кодиране - разлика в децибели между най-ниското и най-високото ниво, което може да се изрази и в битове двоичен код, както и всички записи имат семплираща честота - разделителната способност за най-висока възпроизводима рчестота.
Този ефект вероятно може и е измерен като малка "пренебрежима" паразита индуктивност със силна честотна зависимост. - честото зависимо съпротивление, което се влияе и от големината на тока и напрежението. Тоест, при малки токове и напрежение някои детайли просто не успяват да генерират ток във веригата, докато при по-големи скорости на електроните все пак успяват да се преборят с геометричните особености на веригата.
Като порасзъждавате над тази тема ще се сетите за много аудиофилски суеверия и ще ги навържете с реални факти.
Усилвателите свирят най-добре при малка мощност.
Говорителите обаче свирят по-добре при малко по-голяма мощност... - същото като ДВГ, който е най-ефективен при ниски обороти и голям товар. Това е еквивалент на не компресиран запис с умерено средно ниво и голяма динамика. Една 100 ватова система е всъщност усилена до край, когато средното ниво е в рамките на 3 до 10 вата - важи и за усилвателя и за говорителите. Усилвателя едва хваща пиковете, а говорителите едва имат достатъчно ход особено в ниските.
Това обяснява и защо постоянно имаме нужда да вдигаме средното ниво. Музикалните сесии започват под 1 ват и завършват над 3-7-30-70 вата средно ниво с пикове над 400.
Тук роля играят и мускулите в ушите ни, които се адаптират непрекъснато към средното ниво отдръпвайки механичните части на ухото от тъпанчето.
Не случайно аудиофилите толкова много си играят с кабели и интерконекти. Те наистина се чуват, но не по причините по които си мислим.
Друг любопитен факт, е че вътрешното окабельване в колоните е с по-тънки проводници и това е всеобщ консенсус без обяснение.
Широколентовите говорители са фаворити на много аудиофили въпреки многото си недостатъци.
Бананите са предпочитани за кабели за тонколони.
И т.н. Вие ще се сетите за още примери.
Това, което е сигурно, е че колективната лудост аудиофилия има всеобщ консенсус по много въпроси. Вместо да от хвърляме наблюденията е по-добре да ги обясним.
Няма как буквално милиони хора да грешат относно това, което чуват. Може да грешат в обяснението, но че се чува, чува се. Чул съм го и аз, от интерконекти, през сребърни кабели до кондензатори и резистори.
Гост