Искам тук да си запиша една случка, която ми отне много време да разбера и оценя правилно.
Темата са родените преди 1989-та и техните разбирания.
Аз съм роден през 1982-ра, тръгнал съм на училище през септември 1988-ма и на базово ниво разбиранията ми са формирани в този период. Да кажем до 1992-ра, тоест 1-ви до 4-ти клас, когато бяхме при една и съща учителка. Учителката ни беше прекрасна родопчанка със здрав морал, невероятен педагог.
Първият сблъсък с действителността дойде в 5-ти клас, когато влязох в спор с новата ни класна по литература заради баснята за орела и охлюва. Аз защитавах охлюва.
Случката е следната.
На около 20 и няколко години сме. Заедно с колеги и приятели от университета се срещаме с моя съученичка от гимназията живяла и учила в САЩ.
Оплакваше се, че не могла да си намери приятели там. Баща й имал фирма с производство и примерно монтаж и, съответно и работници.
Ние или по-точно аз я попитаме защо не се е социализирала с работниците, да излезе насам-натам с тях, да се запознае с техните познати и т.н. (само си го представете като знаете как живеят работниците в САЩ в действителност)
Тя отговори, че тя е тук и показва с ръка по-високо, а те са тук... и показва с ръка по-ниско.
Ние и в частност аз възприеме това изказване като осъдително. Не ни хареса изобщо.
Какво си мислехме ние тогава? Какви бяха нашите представи?
Например, че всички са равни и приблизително еднакви, завършили са едни и същи училища в които се учат едни и същи неща.
У нас по това време разбирането или усета беше, че ученици в много голям диапазон на среден успех имат еднакъв поватиен и морален апарат.
Разбира се гениите, захлупеняците, престъпниците и откровение хулигани бяха няколко различни категории, но общуването, социализацията и приятелството помежду им не бяха изключени теоретично и на практика се наблядаваха такива социални връзки.
Как звучи обаче изказването на моята съученичка през 2023-та на хората с висше образование родени през 1982-ра?
Аз бих потвърдил, че човек с висше образование и няколко прочетени книги много трудно ли могъл да се социализира с безпросветната работническа класа, която не разбира дори машините с които работи и на милиметър под корпуса. Това е факт.
Различията в понатийния апарат и мирогледа са фундаментални. Ценностите също са коренно различни. Всеки средностатистически служител или самонает изповядва откровено морално и етично отношение към работата, колектива, работодателя и клиентите. Ралотника от своя страна се вълнува от надницата, той е в режим на оцеляване. Самоусъвършенства се по принуда и по закона на джунглата.
Служителя малко от малко се грижи и за душата, консумира различни форми на изкуство, интересува се от здраве, екология, природа, самоусъвършенстване, тук-там се грижи за това, което влиза в главата на децата му.
Разликите са още по-фундаментални, но не това е целта на тази публикация.
В крайна сметка твърдението на съучуничката ми е по-скоро вярно и напълно вярно когато е без подробности. С детайли можеше баща й да има фирма в която работят физици и инженери, дизайнери и модели, но това е малко вероятно.
Отделен е въпросът защо не са й достигнали социални способности да се социализира с други американци на задоволително социално и интелектуално ниво. Този въпрос няма нищо общо с настоящата тема.
Вече не живеем в безкласово общество. Когато извикаш майстор вкъщи не идва инженер да ти навива резби на тръбите и пак инженер и технически ръководител да ти лепи плочки. По онова време - 90-те години на 20-ти век простите работници бяха крайно маргинализирани и напълно отпаднали от социалния и икономическия живот, те мизерстваха без работа. Много млади хора също бяха аутсайдери по липса на средства за социализация. Ппичина: още тогава, а и до сега, социалния живот на младите хора беше задължително обвързан с употребяван на развлекателни услуги. За да се съберат на едно място децата и младежите трябва да седнат в заведение или да отидат на курорт. - нещо, което не всеки може да си позволи. По-бедните скитат по улиците или висят пред компютри и играят незаконни игри. Сами. - това също е друга тема.