Пенкилер Форум

Рокенрола и Чалгата са една и съща болест. Аксел Роуз на сцената надига геройски билков чай от бутилка за уиски. Повечето му фенове не са пили билков чай от времето, когато ги е гледала баба им.
Мик Уол от Керанг си заслужи Get In The Ring, защото едновременно описва, че са продуцентско отроче като Спайс Гърлс, но и за какви лицемери и мърлячи става въпрос.
Членовете на Металика живеят природосъобразно в гигантски ранчота, феновете им, които ги издигнаха носят по десет години една рокерия и съвсем не живеят природосъобразно. От милионите дали лепта в превръщането им в почти олигарски, мижав процент днес могат да си позворят вип билети за тузарските частни шоута на групата, която не се гнуси да изпълнява и политически поръчки.
Ози Озбърн и Мик Джагър доживяха 70+ на тежки наркотици, за разлика от милиони техни фенове.
Същото се отнася за окопалите се в мишовини с различна степен на луксозност Милена Славова и Васко Кръпката.

Пример за някой поставил живота си в рамките на собственото си изкуство е Музикантът Буги Барабата, бог да го прости! ...

За чалга не ми се говори, обаче е същата измама на рано наловени фенове от юношеска възраст, докато издържат или поумнеят. И двете са лайфстайл, идеология, морален код, социални отношения, консумация и експлоатация.

Еднакво вредни и опасни!

П. П. При малкото ми посещения в чалга клубове винаги ми е правило впечатление, че момичетата са видимо по-здрави, добре гледани, охранени в хубавия смисъл. Излъчват здраве и плодовитост. Мамини селски хубавици, червендалести, спретнати и наконтени.

Чувствам някаква горчивина в думите ти.
Погледнато от комерсиалната страна на музиката, всеки един продукт не би могъл да съществува, ако нямаше консуматори. Няма лошо и е нормално да има много и различни стилове музика. Аз интуитивно си ги приравнявам на шарката и други такива болести, които всеки трябва още като дете да преживее и да придобие имунитет. По-опасно би било, ако на петдесет все още си зациклил на метъла или чалгата например:) Приемам за себе си, че рано или късно в своето музикално развитие нормалният човек все ще стигне до джаза. А той е наистина една безкрайна река, която никой не е преплувал

Правилно си доловил.
Правят се на идоли и кумири, но феновете им ги приемат точно за такива.
Музиката сама по себе си е почти винаги хубава. Това покрай нея не е.
Например, намирам Блек Сабат и Ози Озбърн за мелодични, а продрусаните им членове съжалявам, но минимално, защото са тежки милионери с измислени проблеми. По никакъв начин не бих им подражавал.

Много хора, не само музикантите и изпълнителите обичат да имат драматична история започваща от детството им, обясняваща всичките им грешки и пороци и невъобразимия им талант и всичко случило се до днешни дни. Всъщност те са едни талантливи същества попаднали когато и където трябва, които не могат много да обяснят. Някои са просто странни откачалки, някои са над средно интелигентни, но на никой от тях не трюбва да се подражава.

Аз съм на мнение, че за всяко време, място, или настроение си има музика. Всяка крайност и зацикляне не са добри. И сега не ме е срам да кажа, че мога да се веселя на чалга, но няма да си пусна чалга докато работя пътувам, или си почивам.
 Ето и един не типичен чалгар.

Ти си зрял и пълнолетен.
Колко албума, стрийминг песни или концерта на съществена структуро определяща група си купи и посети през живота си?
Подражаваш ли на изпълнители, имитираш ли лайфстала им, дрес кода, поведението, хранителните и пиянските им навици?
Става дума за деца, тинейджъри и младежи, а не за възрастни хора. Еле пък пишещи във форум.

Ти дърт ли ме нарече. 
 Иначе да, повечето звезди са пияници, и/или наркомани. Наскоро гледах биографичен филм за Рей Чарлз, ами и той е бил така. Не че е модерно сега, от по древни времена си е.

За музикална култура и сетивно и естетическо изживяване насочете се към джаз, Селин Дион - всички албуми, Глен Милър, Гершуин, стар рок и блуз, музика и записи от 50-те.
Всичко от Елвис Пресли насам е поп пошлотия за развлечение (от какво?!) и забавление. Това си личи и по записите, които са от скапани, по-скапани. Защо записите от 50-те са по-добри, отколкото по-новата шумотевица? Не се сещам за свястно записана рок група, включително Битълс.
Майкъл Болтън пък е записан като хората. Всичко му се чува.

Щото попа и тук слагам от чалга до метъл и рап е направен за дръжкофони и понякога за дискотеки, но не и за Хай-Фи, акцента е шоуто, а не музиката, затова тези всичките не са музиканти, а шоумени.
Да, Цепелин и Пърпъл имат някои попадения, но категорично нямат нито един албум годен за слушане целия.

Наскоро гледах биографичен филм за Рей Чарлз, ами и той е бил така. Не че е модерно сега, от по древни времена си е.

Не знам как е бил. Във биографичния филм. Като зрял човек, интересуващ се от музика, би трябвало да си чел "Братко Рей" :-)Преди 20-30г.А иначе, да. От древни времена е. Абе вавилонците са виновни. Персийци ниедни. И ония голите, от Спарта. Ако не бяха те..... Виж ся каква стана тя. :-)

Има се предвид фенско-подражателното развлечение, което се пробутва на крехки младежи в ученическа възраст.
Това е лесно смилаем развлекателен шоу продукт претендиращ да е изкуство, т.е. нещо хубаво и полезно, а всъщност представляващ безполезно шоу държащо потребителя в пасивен, сетивен ступор при който не се изискват по-нататъшни действия, като танц, социализация, запознаване с основни положения, развиване на умения, придобиване на знания и т.н.
Попа от чалгата до метъла е едно зрелище за очите и ушите, даващо стимулация по най-примитивен начин.
Нищо в сценичното облекло и поведение на изпълнителите не кореспондира с никоя дори теоретична хипотеза на социалния живот. Никой, никога, никъде не изглежда по начинът по който изглеждат хората на сцената. Нито на модно ревю, нито висша мода, нито прет-а-порте (годно за ежедневна употреба), нито официален етикет, нито спорто-елегантно, нито курортно облекло.
Начинът по който изглеждат рок звездите и подражаващите им фенове е една ефектна (относително) небивалица, която не се е състояла никога и никъде. Тези облекло и поведение, този морален код не означават нищо, това е една приказна легенда и една въображаема социална роля на потребител на алкохол, наркотици и развлечения с нулева художествена стойност. Чалгаджийките тук-там и понякога изглеждат като в прелюдия на филм за възрастни. - в това отношение те са относително по-адекватни.

Донякъде мога да се съглася.Тези, които бяха откровени и стиховете им, начина на живот, светоусещането им не бяха куха поза, отдавна не са между живите.Джим Морисън е достатъчен пример, макар да са цяла плеяда 27 годишни.

Което е още един аргумент и доказателство...