Пенкилер Форум

Репресивната толерантност е понятие въведено от Херберт Маркузе
Маркузе е марксист ревизионист, уж, казва, че буржоазния гнет ще бъде прекратен веднъж и завинаги не от пролетариите, които според мен са тайно влюбени в буржоазните си работодатели, а от малцинствата, които ще провъзгласят различното за норма, а нормата за ненормална.

Без да се впускаме в тълкуване на Маркузе следва да отбележим факта, че в момента по света се случва именно това. Репресивна толерантност, бунт срещу традиционалистите, налагане на нови непонятни и нетрадиционни норми във всичко, налагане на репресивна толерантност по абсолютно нетолерантен начин. Всичко ново и различно се толерира и поощрява, но няма никаква толерантност към тези, които обосновават, че се чувстват добре в установения шаблон за нормално. Заветите на дедите се обругават, а не просто отменят или оспорват.

Научно доказано, е че репресивно толерантните са истерични крайни марксисти. Те злоупотребяват с всички социални инструменти безогледно за всякакви цели, за собствено облагодетелстване, за облагодетелстване на себеподобните, за избори, за политически цели, за репресии, за омраза, за протести и въобще за всичко.
Това за пореден път са идеологически обременени хора, които слагат ръка върху средствата за производство с цел да направят света такъв какъвто им харесва, а несъгласните получават все по-лошо и по-лошо отношение до степен зад ъгъла да надничат вече и физически саморазправи и репресии.

В света на толерантните репресионисти собствениците на средствата за производство са подчинени по начало виновни или пък извратени олигарси с извратен дневен ред, обикновено мисионерски и обоснован налудничано.

И наблюдаваме това, което наблюдаваме.

*пролетариите и буржоазните собственици на средствата за производство** всъщност се обичат, едните са неграмотни и не достатъчно икономически, интелектуално и производствено самостоятелни, вторите имат капитали, организационни способности и осигуряват прехраната на първите.
** Към буржоата - собственици ще причисля и техническата интелигенция на инженерите, проектантите, архитектите и техническите ръководители, които са дясната ръка на буржоата.
При нормално регулиран пазар на труда едните без другите не могат и взаимно се харесват. - логично.

Всички тези извращения и отклонения, които от утопия се превръщат в реалност, имам предвид Маркс, Джек Лондон, Маркузе и отчасти Кафка, би следвало да ни подскажат, че няма нищо по-хубаво от здравия и съзидателен свят създаван и изграждан от буржоазната класа. Колкото и да критикуваме капитализма и производството, ако то не се люшка към крайности, това е най-доброто, което до сега сме измисляли. Всичко друго са уродливи химери.

Това поне са моите изводи въз основа на теорията, историята и съвремието.

Херберт Маркузе, Репресивната Толерантност: https://www.marcuse.org/herbert/publications/1960s/1965-repressive-tolerance-fulltext.html

Всъщност не е чак такъв марксист ревизионист, или дори изобщо даже, той прави ревизия на как го мислехме, а то как стана и добавя мрачна прогноза на следващите псевдо марксисти, които ще съсипят сегашния обществен строй и естествено ще доведат до нови ужаси в новите войни.