При интерпретирането на носталгията по комунизма и двата основни полюса - носталгиците и техните мразячи (жълтопаветна пепелянка) правят една и съща грешка и тя е че не разбират какво кара някои да имат положителни емоции при подобни химерни мисли.
Това е всъщност носталгия по обществените порядки, морала и разбиранията на хората между 50-те и 80-те години на 20-ти век.
Този период съдържа в себе си и т.н. златна четвърт - 25-те години между 1945-та и 1970-та в който са направени основополагащите съвременния начин на живот научни открития, а също и период на небивала производствена свръх продуктивност, т.е. евтино производство и висока покупателна способност.
Има хора, които са твърде млади за да помнят каквото и да било от предишния обществен строй, но въпреки това се изказват за него одобрително, правят сравнения и критикуват днешния строй и порядки въз основа на тези сравнения.
Тези хора са всъщност прави, но не защото приписват на социализмо-болшевизмо-комунизма качества, които не произтичат от него.
Хората са били свестни, макар и в неправилен строй.
Обръщам ви внимание, че на запад се правят същите сравнения със същия период, без да са имали друг изкуствен обществен строй като нашия.
Вододела между стария и новия начин на живот е около 1990-та, когато при нас строя се разпадна, обаче на запад нищо подобно не се случи.
Всъщност и при нас и при тях се е случило едно и също нещо. - Намаля активната роля на тези членове на обществото, които поддържаха порядките и морала във вида по който много днес изпитват носталгия. Причините за това са естествени - нашите баби и дядовци остаряха и се оттеглиха в пенсия.
1991-ва е кажи речи края и на хубавата мелодична музика, както и на СССР. Промените след 1991-ва от двете страни на бившата желязна завеса не са по причина на падането на СССР или че запада спечелил студената война и се отпуснал. Промени има и на запад и то същите като у нас.
Пенсионираха се помнещите войната, постепенно до около 2000-та година тези хора напуснаха обществения живот.
Защо при нас е все пак малко по-гадно? Макар че наистина е малко. ЕК прецака Грузия, защото грузинците отказаха някакво ЛГБТ законодателство, а отмъщението е подстрекаване на някакво подобие на Майдан. ЛГБТ само по себе си не е грях, отмъстителността и престъпните й форми обаче даже са квалифицирани състави.
При нас будещият носталгия комунизъм, а всъщност порядките на поколението изнесло ВСВ е построен от възпитаници на н.в. царя.
Кой сега трябва да строи пазарна икономика и република?
- Възпитаниците на бай Тошо, а на места и на Вълко Червенков и Георги Димитров, тук там с техники наложени от КГБ на Сталин.
Да не се окаже, че възпитаниците на царя правят по-хубав комунизъм, отколкото възпитаниците на комунизма пазарно стопанство и република.
Друга често срещана грешка, е от горното наблюдение да се направи извод в полза на т.н. комунизъм.
Очевидно изводът трябва да бъде, че ни е необходима монархия. Или президентска република.
Гост