Лесен и разбираем наръчник за политическо самоопределяне
ВъведениеНапоследък всички протестират.
Исканията на протестиращите не подлежат на обобщаване, те звучат инфантилно и неясно. Звучат ми като исканията на хората вярващи в приказки, горски феи и дядо мраз. Последиците от липсата на опит са едно от нещата с които се занимавам редовно.
Липсата на опит води до опростени представи за сложни неща и до изпадане в казуистика. Същевременно Айнщайн не еднократно е казвал, че теорията и практиката са едно и също нещо, но не могат една без друга и не могат да си противоречат.
Накратко, общество чийто членове не знаят и не разбират дефиницийте на основните политики и обществени строеве е тръгнало да протестира. Единственото което се разбира е че хората са недоволни от начина по които живеят.
Ето защо реших, че това от което се нуждае всеки любознателен демонстрант е лесен и разбираем наръчник за политическо самоопределяне.
Целта на наръчника е да ви помогне да се запознаете с политическата си същност и да разберете какво искате. Последното изречение звучи банално, но защо не се опитате да определите какви са убежденията ви и как смятате, че държавата ще се оправи. Точно така, не сте в състояние да го направите по прост и разбираем начин.
За да не се обидите и за да не спрете да четете след последния абзац, ще посоча, че практически всички са в това положение, да не могат да посочат какви са политическите им убеждения и какво искат. Като казвам всички имам предвид именно това от млади образовани хора, през опитни професионалисти. Задавам въпроса при всеки удобен случай и получавам еднообразни отговори. Депутати, адвокати, таксиметрови шофьори, банкови чиновници, финансисти, компютърни специалисти, маркетолози, домакини и тъй нататък, повечето хора не са наясно.
Повечето хора искат честност, справедливост, социални придобивки и морал.
Обществото ни е традиционно аполитично и незаинтересовано, затова не се обиждайте. Самият аз в един не много отдавнашен момент се замислих и осъзнах, че не мога да отговарям ясно и смислено на конкретни политически въпроси. За да мога да отговарям на собствените си въпроси започнах да чета и да се интересувам. Не казвам, че съм се заринал в политически есета и монографий, но започнах да чета упорито по въпроса.
За да приключа с увода по някакъв начин, ще подчертая, че политиката и икономиката са свързани. Икономиката зависи от вида провеждана политика, както и политиката зависи от ресурсите предоставени от икономиката. Тоест, да имаш понятие от политика всъщност означава да разбираш връзката между политиката и икономиката.
Икономиката може без политика, но политиката не може без икономика. Политика, който не разполага с част от ресурсите на обществото е просто един консултант със статут на наемен или изборен старейшина. Такава роля може да има само законодателя. Всеки е забелязал, че най-голямо недоволство винаги има срещу действията на изпълнителната, а не на законодателната власт.
*
Познавателна частВъпроси:
1. Ако зависеше от вас, вие щяхте да изразходвате държавния бюджет за:
а.) децата, майките, младите семейства, бедните, болните и други социални дейности;
б.) кредитиране на частния сектор и обществени поръчки, като по този начин ще се развие силна икономика, хората ще станат богати и сами ще се грижат за себе си;
в.) щях да огранича бюджетната сфера до възможния минимум за текущия стадий на развитие на обществото, като по този начин огранича преразпределението на БВП и оставя повече пари в ръцете на фирмите и хората, които ще станат богати и сами ще се грижат за себе си;
г.) бих провеждал/а балансирана политика задоволяваща по равно нуждите на обществото и бих се съсредоточил/а върху регулациите, правилата и законите.
В зависимост от отговора, ще разберем, дали сте ляво или дясно мислещ/а, дали сте за класическите или новите форми на лявото или дясното.
Според мен днес като европейци живеем в свръх регулирани почти планови демокрации в които платформите на всички партии съвпадат.
И така, значение на отговорите:
а. - вие сте социалист
(ляво);
б. - вие сте за свръх регулациите и голямото преразпределение през бюджета, нещо като Норвегия
(бюрокрация);
в. - вие сте либерал, смятате че свободния пазар и минималната държавна намеса са най-доброто нещо
(дясно);
г. - технократ без изявен политически уклон
(център).
Сега да видим дефинициите, ще ги взема на заем от
тази статия в Уикипедия
Леви Десни
повече намеса в по-малко намеса в Тук става дума за това дали правителството да се намесва (interventionism)
икономиката икономиката laissez- или да не се намесва (laissez-faire) в икономиката за да постигне желаните
faire социални резултати. Nolan chart го определя като разлика между ляво и дясно.
определяне къде да право да си избира Повечето леви идеологии приоритизират интересите на работниците и
работи къде да работи управляват ресурса с цел подобряване на продуктивността, докато
десните идеологии приоритизират дерегулацията (ненамесата) в пазарите.
равенство на равенство на Това е формулирано от американския сенатор Даниъл Мойниън, но е
доходите възможностите преразгледано от Едмънд Бърк.
човешката природа човешката природа Това е пример за естествен срещу отгледан, „емпиризъм или биогенетизъм“
и общество са и общество са аргумент. Предложена е за дефиниция на ляво-дясна дихотомия от
по-отстъпчиви по-фиксирани Томас Соуел, и по-късно подкрепено от Джордж Лакоф в книгата му
Moral Politics.
прогресивизъм консерватизъм Дали да се използва работещата система и да не се променяме доколкото е
възможно или да следим най новите тенденции и да ги прилагаме
с риск да се окажат погрешни?
Ще обърна специално внимание на либерализма
Чистият либерализъм по Монтескьо е държава, която преразпределя пари от БВП само за законодател, съдия и стражар. Монтескьо въвежда и идеята за разделение на властите, както и за отделяне на църквата от държавата.
Чистият либерализъм е отречен, защото поне за сега човешките общества не да достигнали нужните морал и ценностна система за да извлекат теоретичните ползи от пълната свобода. Проблема с класическият или чистият либерализъм, е че при него се разчита на вродените инстинкти и потребности на хората да регулират по приемлив начин отношенията в обществото и на пазара. Резултата обаче е бил, че през 19-ти век в либерализираните отрасли е започнала безогледна употреба на детски труд и други подобни.
Неолиберализма отново е идеология за свободен пазар и минимална държавна намеса в обществените отношения, но въвежда регулации по отношение на специалните публични дружества (банки, фондове, застрахователи и т.н.) и социални придобивки.
Тук е мястото да поясня един слабо известен факт за социалните придобивки и социалното подпомагане.
Причината да съществуват много от институциите за социално подпомагане е
Всеобщата декларация за правата на човека <= линк към тема в Пенкилер с текста на декларацията.
Ще ви обърна внимание например на чл. 25, а вие ще си прочетете останалото:
"
Член 25
1. Всеки човек има право на жизнено равнище, включително прехрана, облекло, жилище, медицинско обслужване и необходимите социални грижи, което е необходимо за поддържане на неговото и на семейството му здраве и благосъстояние. Той има право на осигуряване в случай на безработица, болест, инвалидност, овдовяване, старост или други случаи на лишаване от средства за съществуване по независещи от него причини.
2. Майките и децата се ползуват с особени грижи и подпомагане. Всички деца, родени в брака или извън брака, се ползуват с еднаква социална защита."
Всеобщата декларация за правата на човека има за цел никога повече да не се допусне такова социално неравенство и условия на живот, като тези довели до жестокостите на втората световна война. Организацията на обединените нации е приела, че причините довели до втората световна война е начина на живот на големи части от обществата на загубилите първата световна война държави.
Определени идеологии никога не биха намерили подкрепа в едно социално справедливо общество, което се грижи за по-слабите си членове.Останете на страниците на Пенкилер, защото в момента продължавам да допълвам наръчника.
Гост