1
Пълна Лудница! / Да ти зарастне луната и да ти се разрани четвъртъкът Уахахахаха
« -: Юни 27, 2013, 08:04:20 08:04 »
Попаднах на златна мина!
Първо нещо авторско, допускам че е именно К.К.:
Ето и няколко с известен автор, а именно Радостина Драгостинова:
Нещо кратко и... глухарчесто:
Набира скорост:
Ммммммммммм:
Уха!
Агрхххххх
?!
А?
Първо нещо авторско, допускам че е именно К.К.:
Цитат
"...
По едно време сънят си каза своето и полу-оклюмали се гушнахме кротко като двойка зайчета. и настана тишина.
В просъница си спомних, че ми беше минала абсурдната мисъл, че с нея сме като..
..като езеро и птица..
После тя заспа в мен.. но не съвсем.. сякаш с последни силички се опитваше да удължи осъзнатото си време с мен..
А аз се сетих, че не може да бъде езеро..
Простичко - сълзите й са солени, а езерата са сладководни.. повечето..
След това се сетих, че освен че не може да бъде езеро, не може бъде и моето езеро..
Защото тя не ми принадлежи..
Целунах я по косата и наум й благодарих, че я има..
След това я погледах малко, обвил я в собствения мен.. Тези черти, това носле..
И сега, и преди го знаех..
Тя не е моя.. нямаше и да бъде.. въпреки всичко..
..но аз съм неин..
- "Мразя те.." - прошепна тя, както си заспиваше.
- "И аз също" - отвърнах.
..."
Ето и няколко с известен автор, а именно Радостина Драгостинова:
Нещо кратко и... глухарчесто:
Цитат
25. юни
Юни е загуба. Надежда-сирота.
Юни е мащеха на Ези и Тура.
Набира скорост:
Цитат
Залезът пак обели коляно
на паважа на думите ми,
несвикнали на фризираност.
Улични стълбове го спасиха от изсветляване.
Сред тишините от страх
лакмусно - времето се прокашля.
Едно дълго кафе и...да хващам пак пътя -
в примирение бавно зараствам.
Ммммммммммм:
Цитат
24. юни
Юни е самодива. Лековита магия.
Юни е еньово утро.
Уха!
Цитат
22. юни
Юни е без-време-, по никое време, от край време любов.
Юни =у дома
Агрхххххх
Цитат
Когато страховете ми бяха цветове.
А силата - жестове.
Тогава стъпвах по рози.
Сега разбирам, че газя лехи.
Пропастите са новите мерки за разстояния.
?!
Цитат
21. юни
Юни е разсъбудено лято. Дъхав залез.
Френски шансон.
А?
Цитат
Понякога късметът идва много тихо!
Като минута...от дълго очакване!
Като чудо в Коледна нощ.
Идва като бледорозово утро лете,
изсипало нечакан дъжд...
Пристъпва смутено и неуверено
или се разлива наоколо
като свеж детски кикот!
Търкулва се в краката ти -
като монета, изгубена на пътя
или те провокира - с вкус на домашна биаквитена торта
или крем брюле в неделен следобед!
Затова - оставям вратата отворена!
За чудесата!
За феерията от звуци.
За малките мигове,
за капките дъжд.
За шанса - те да св случват всеки ден!