Благодаря, не очаквах да има интерес към тези теми.
Работя практически само под Linux, но за музикални приложения не съм особено доволен.
Известно време се борих с ядра за реално време, но има проблеми с компенсирането на
закъснението (latency) при запис на звук.
Донякъде съм доволен от свиренето с MIDI, но даже там има някои въпроси.
От софтуерните системи за синтез на звук с по-модерния език FAUST и виртуалния модулен
синтезатор VCV Rack не съм постигал добри резултати под Linux.
Вместо тях като най-практична предпочитам класическата система за синтез на звук Csound.
Аналоговите синтезатори са наистина интересна тема. Те са породени от
европейската традиция, която в предишните векове създава органа като сложен,
високотехнологичен музикален инструмент.
По-късно се появяват електромеханичният Hammond орган, след това електронни органи и
накрая синтезаторът като техен наследник.
Това се вижда от пръв поглед - например на класическия синтезатор Minimoog
превключвателите на диапазона са надписани с 32', 16', 8', 4', 2' - според дължините на
тръбите на класическия орган (8 футовите дават основния тон).
По начало адитивният синтез е реализиран в органите, които дават възможност за
обединяване на звученето на някакъв брой регистри с характерни тембри.
От известно време насам се разпространи модулната система Eurorack, но това не е
просто възраждане на класическите модулни синтезатори, защото сега се използват
сложни цифрови модули, които реализират с микроконтролери неелементарни методи
като например грануларен синтез и синтез на звукови текстури
(при които звукът се представя не като сума от вълни, а като сума от "частици").
Берлинската школа разбира се е класика.
Електронната музика е част от широката област на авангардната музика.
Интересни са ми такива академични композитори като Morton Feldman, Arvo Pärt.
Brian Eno с неговите ембиънт работи.
От другия лагер - на музиката, която се основава върху ритъм, интересен е техно-класикът Jeff Mills.
Крайни случаи на отдалечаване от обикновената музика
са такива стилове като Noise, Drone metal, Extratone, No Input Mixing.
Има разнообразна ъндърграунд електронна музика от млади музиканти с модулни синтезатори
(интересни са работите например на Helene Vogelsinger и Ann Annie).
Те използват генеративни методи, при които машините "свирят сами", но не съвсем,
така че се осъществява определен художествен замисъл.
Друг въпрос е бъдещето на предаването на звук към слушателя -
някаква система за формиране на пространствено звуково поле.
Класическата звукорежисура има определени традиции при осъществяването на мониторинг,
методи на миксиране, мастеринг, осигуряване на транслируемост на звуковия продукт и т.н.
Това също бавно еволюира през годините - ако се сравнят примитивните стерео миксове
от времето на Бийтълс със сегашните подходи на звукорежисьорите към формиране на
звуково пространство.
При това създателите на звуковия продукт решават задачата как да звучи достатъчно добре
когато различни хора го слушат в много различни условия.