Пенкилер Форум

Да с ипредставим, че е началото на годината. От доста време имах желание да си купя мотор, преди карах служебно скутерче. И ето че дойде момента.
 Все още нямах книжка, но с един приятел започнахме да оглеждаме. Искаше ми се някакъв турист да си везема. Изгледах доста видеа за Suzuki Vstrom 650, реших, че това е моят мотор. Обаче като отидох да пробвам един, се оказа че ми е голям. Аз съм 170 см, и малко над 60 кила. Започнах да гледам гол/градски мотор.
 Kawasaki ER6N.


Suzuki gladius


И все пак Kawasaki Versys.


Бях се насочил към нещо около 650 кубика, двуцилиндрово, инжекцион. Все още нямах книжка, аз само ги яхвах при огледите да видя как ще седя на него, приятеля ги подкарваше, и одобряваше/неодобряваше.
 Започнах да избирам и екипировка. Първо каска.


Спрях се на SHARK D-SKWAL 3 със спойлер, пинлок, слънчеви очила, вентилации, добре ми пасна на главата.









После дойде ред и на яке. Има водонепропускаема подплата, и още една малко по дебела подплата, които се сменят/свалят.



Все още нямах книжка и мотор.
 Е сдобих се с Kawasaki Versys 650, 2009-a година.

И така, самия мотор. Kawasaki Versys 650 кубика двуцилиндров, 64 к.с. 2009-а година без ABS. Предишния собственик хич не е жалил пари по него. Имам три куфара отзад, ролбар, допълнителни фарчета, високоа слюда, централна стойка (не се предлага за модела), предпазители за ръцете, ръкохватки с подгрев, китайска мутимедия с carplay, и камера, и нови гуми Michelin.
 Ето го и него.



Това е от първото му официално каране с книжка. Преди това го подкарвах по малко на село из преките. Колкото да тренирам потегляне спиране, маневри, прибутване...
 Все пак юни месец изкарах книжка.

Браво и честито!
Много безаварийни километри!
Как е мотора спрямо колата?

Благодаря. Ами нищо общо, по нестабилен в завоите, не толкова добро споране (или поне аз не смея) ABS няма, по добро ускорение, емоция, свобода. Абе кеф си е, аз  градско почти не съм го карал.
 Предишния собственик си е снимал с някакво Gopro. Аз монтирах камерата над фара. За евтина Китайска работа бива.



Обаче доста фучеше от вятъра. Реших да пооправя малко нещата.



Парченце плат още не съм лепил, но залепих на гърба на устройството пред микрофона малко плексигласче.

Регулирах си и допълнителните фарчета.

Подкарах го, вече официално с книжка. Къде сам, къде с познати. В началото естествено бях доста неуверен. Но както със всяко нещо, като понатрупаш опит, става по лесно и удоволствието се увеличава.





Аз като най дребен, и най неопитен от тримата, с най високия мотор. 





Минах и първия си оф-роуд. Просто черни пътища, ама за мен си беше леко изпитание.



Е дойде време и за почистване и смазване на веригата. От предишния собственик имам П-образна четка, която обхваща веригата от три страни.



Почиствам, или с бензин, или със спрей обезмаслител за спирачки. Подлагам велпапе отдолу, че доста чернилка изтича.

Започнах с разходките, излязохме и малко из Сърбия. До Погановския манастир, малко преди Пирот е приятно, и не е далече.
 Започнах да снимам и видеа. Всъщност аз си карам, мотора си снима. Аз после само сглобявам.





Ей го, стои, и се чуде на къде да хване. 



Видеата започнаха да стават по дълги.



На прибиране малко се рзаделихме с останлите, и се наложи да се прибера пак през Калотина. Обаче хванах голямата опашка. Като моторист можех да ги предредя и да мина най отпред, но реших, че не е правилно така. А може би трябваше. Другата грешка доката чаках не изгасих мотора, да го прибутвам в колоната, и той по едно време изхвърли малко антифриз. Минах границата тръгнах леко по магистралата, охлади и всичко си беше наред.
 Вкъщи на другия ден реших все пак да видя какво става. Не беше изгубил много антифриз, няма и двеста грама. Обаче на мен поне ми се струва леко недомислено на път да е толкова неудобно да долееш ако се наложи.

Ами долей де!
Това като на тойотата ми и на много други японски коли, така в охладителната система никога не влизат въздух и кислород по-специално. Или поне много по-малко. Разширителния съд не е под налягане, а в охладителната система винаги има само антифриз в 100% от обема.
Интересно занимание. Аз като юноша и малко след подкарвах мотори. Но установих, че давам много газ и освен това много лесно се пада. На две съседни улици едно след друго ми излязоха с пълна газ две коли в насрещното. Първия път оставих мотора и избягах, то няма какво да направиш в средата на тясна улица. Втория път тръгнах да бягам, т.е. да слизам от мотора, закачи ми левия крак, пуснах съединителя, мотора 1.100... цирк, липсваха ми или ми бяха изгорени квадратни дециметри кожа.

Аз долях антифриз, ама като се прибрах вкъщи. Аз за сега нямам падания, само две три изпускания при маневриране. И то в началото. 
 Видях, че и веригата ми е за обтягане. Хода и трябва да е 20-30 мм. Прегледах няколко видеа в тубата, и се захванах. Не е трудно трябва да се внимава от двете страни да е еднакво. Забелязах, че няма видео на Български, и направих.



 Настана време и за обслужване. Предишния собственик каза, че не е сменял свещи и въздушен филтър.
Купих, и се захванах. Ей го новия филтър.



Ей го и глочо.



Ами да, филтъра определено беше за смяна.



Реших да опотам да измия стария, тъй като е само дунапрен и мрежа. Ами получи се.



Стигнах и до свещите, иридиеви на около 43 000 км.



Сглобих, запалих, въпреки моята намеса всичко беше наред. 

Маслото оставих за накрая като най лесно. Там се сваля само една пластмасова "кора", и полочаваш достъп до масления филтър и пробката.



И така вече бях готов за нови пътувания.