Здравейте!
Тъй като автомобилът, който стопанисвам навърши 10 годишна възраст ми се струваше, че амортисьорите са променили своите характеристики. Насочих се към комплект нови амортисьори, но същевременно ми се прокрадваше идеята и за спортни такива, тъй като, обичам да шофирам по-бързо понякога и фабричното окачване ми се струваше прекалено меко за това. Спрях се на марките Билщайн и Кони, предлагащи спортни амортисьори на сравнително достъпна цена. Предимството на Билщайна беше, че е monotube под високо налягане, а на Конито, че се регулира скоростта на разпъване, но пък е twintube. В моторспорта, амортисьорите почти винаги са monotube, което означаваше, че това ще да са по-верните спортни амортисьори и повечето ми приятели, които имат досег с моторните спортове ме съветваха да взема Билщайн, но пък аз използвам автомобила само по улиците. От друга страна ,други пък ме съветваха да взема Конита и в крайна сметка колкото хора, толкова и мнения.
Преди време имах комплект спортни амортисьори на марката Кспорт или Д2, които също бяха monotube, автомобилът седеше уникално, но определено не бях доволен от комфорта им на по-неравни пътища независимо какво правих с врътките за реглаж. По-късно във времето имах възможност да добия впечатления от Bilstein B8 Nordschleife Edition за Lexus GS300. Работата на амортисьорите отново бе шумна, в автомобила се пренасяха всички вибрации от снадки на асфалта и други леки неравности, които опитват да свият амортисьора малко и за кратко време. Отделно, че четейки форумните мнения по чуждоезичните сайтове, че Билщайните са доста по-твърди от Конитата, каквото и да значеше това както и попаднах на сравнения на хора притежавали и 2-та типа амортисьори, поставени на един и същи автомобил, отново твърдящи, че Конито са далеч по-комфортни. Тези мнения, съчетани с родните пътища и по-ниската с 30% цена на амортисьорите наклониха везните към Конита. Интересно впечатление ми направи, един продукт наречен Koni Sport Kit, което бяха 4 амортисьора Кони, съчетани с комплект понижаващи пружини HR. Цената на този комплект бе относително добра, а и прецених, че само с амортисьори няма да мога да намаля накланянето на автомобила при продължителен завой и при спиране, а цената бе малко по-висока от 4 броя амортисьори Билщайн Б6 или Б8.
Направих поръчка и след около 30 дневно чакане комплектът пристигна. Набързо направих дисекция на кашона и намерих комплект от 4 стандартни за модела жълти Конита, с 4 прогресивни пружини HR. Направи ми силно положително впечатление това, че тъй като автомобилът е с окачване 2-ни носачи на предната и задната ос, чашката върху която стъпва пружината е направена така, че да се регулира положението и посредством зегерка и няколко нарязани канала на различна височина по тялото на амортисьора, т.е. един вид частичен колоувър с възможни няколко позиции на височина, които позволяват да се направи автомобила по-нисък и със стандартни пружини. Стандартно зегерктие бяха поставени на най-горна позиция, където ги и оставих.
След поставяне на вече сглобения комплект амортисьор и пружина при стъпване на автомобилът на земята прогресивните навивки на пружините се компресират напълно. За моя леко неприятна изненада, автомобилът стана с около 30мм по-нисък, но както са решили инж. от Кони, така да е. Идеята на тези навивки, макар и много по-меки е при разпънато положение на окачването да не изпаднат пружините от чашите и също така да се запази големият ход на окачването. Това е необходимо, например при слизане от по-висок бордюр, защото колелото, което успява да стъпи на по-ниската повърхност олеква и по-този начин се слиза значително по-меко, тъй като амортисьора въпреки, че пружината си в този си ход е по-мека успява да задържи или забави слизането купето при прехвърляне на повече маса върху тази част от шасито.
Впечатленията ми са следните. При най-мека настройка на амортисьорите, при гладък път мога да споделя, че возията е по-добра отколкото с фабричното окачване, а накланянето на автомобила при спиране и завиване е незначително. При умерено неравен път положението е горе долу около стандартното окачване, докато при доста неравен нещата загрубяват заради все пак по-късия ход на пружините. Най-голямото ми учудване, е че при преминаване на пукнатини и леки неравности по настилката, вече се чува само - "туп, туп", а автомобила не се и поклаща, докато със заводското окачване тези неравности се усещаха доста отчетливо.
При настройка най-твърди нещата стават сериозни, комфорта значително намалява, тъй като амортисьорите в режим на разпъване стават доста по-твърди, но и накланянето на автомобила също намалява.
С помощта на приятели направих малко снимки и видео материали, които се надявам да Ви харесат и информацията да Ви бъде полезна:
Снимкиmonotube vs twintube:
Линк 1Линк 2
Гост