Високи са, ама удара е импулс, който е до 1-2 килохерца, а след това чинела се мандахерца докато трепери.
Повечето звуци с в по-голямата част от спектъра, рядко има духови или струнни с по-чист основен тон.
Ето един забавен тип:
Свирене на чинели:
Ето каква е и ролята на 12-ката:
Тук пак:
И това всичкото гърчене е навързано с високите честоти и за да се реконструира трябва и голяма мембрана, която да се изгърчи по съответния начин, в съответното време и със съответната амплитуда.
Не всичко е триъгълник, четка и джаз чук-чук по шапката на чинела...
Иначе с Xdir и това тук:
http://audiojudgement.com/speaker-lobing-polar-response/ потвърждавам чутото, че най-тясната хоризонтална диаграма на излъчване на 0 дб трябва да е около 80 градуса при 850 херца. Изглежда обаче заради голямото междуцентрово разстояние от 235 мм няма да мога да си позволя да вдигна разделителната честота на 1250 херца. Просто говорителите са големи.
И така е прекрасно.
Сега не знам кондензатори ли се разсвириха, записа ли защото смених, обаче започва да става сериозно прекрасно и май няма да пипам повече за сега. Освен филтъра към суба отдолу разбира се. Там също не е малка беля. Общо взето никоя разделителна честота не търпи фазови разлики, включително най-ниската. Сумати бас може да отиде на кино от филтър едно към гьотере, защото "те вълните са дълги и нема значение". Айде сега пуснете си Xdir и гледайте колко "нема значение", как има бас в пода или даже изчезващ.
До сега не пипах ОБ системата с 18-ките, защото тя засвири чисто, динамично и прекрасно в някакво полу-довършено положение в което попадна отчасти след 2-3 итерации с говорители и филтри, отчасти на късмет.
Живеех с тежката мисъл, че 4, даже 4.5 лентовата ми супер система не свири колкото първата ми ОБ система. Даже по едно време мислех, че с тази конфигурация не мога да подобря онзи чист, ясен и динамичен звук с ясни и дълбоки ниски, прекрасни високи и детайлни и динамични среди.
Е, направо го прескочих. Все едно вкъщи съм в студио или зала със супер система. Не съм сигурен, че по студиата имат толкова добър звук и толкова напаснати по акустиката колони. С напълно равна АЧХ Аксел Роуз пее ясно и разбираемо, чинелите звучат като чинели. Където тон режисьора и диригента са решили браз секцията звучи малка и синусоидална, изпълняваща ноти допълващи основната тема, където обаче са се развихрили ниските звуци от тубите и тромбоните направо изригват.
Много ясни и чисти колони, които предават богатството на музиката без нищо повече. Но в никакъв случай не стерилни.
Много е трудно да постигнеш чистотата на стерилни колони, но все пак да запазиш емоцията на музиката. Това не е магия и се постига с измерими параметри. Много хора биха спряли още когато го докарах до там, че рисуваха нотите една по една, ясно и чисто, все едно ги спелуват за някакъв клас под диктовка, който ги записва. Разбира се чак толкова стерилен звук е някакво постижение, но той е с очевидни липси.
Като оставим настрана изкривяванията, които приемаме за малки с толкова много площ на мембраните. Въпреки, че пак помръдват... тоест, това не са най-големите практически използваеми колони, които мога да измисля...
Та, освен изкривяванията имаме още и следните фатални за звука параметри:
- Фази и съгласуване; Това е супер важно, от изкривен енергиен баланс, тоест субективно възприета АЧХ, до липси и възпроизвеждане на послезвуците преди началния импулс. Последното никак не е трудно и се случва често.
- Импулсно поведение. Тясно свързано с фазите, но и с качеството и настройката на филтрите. Основната и фатална заблуда е тази на комбинираната АЧХ на говорителя и филтъра, че трябвало да покрие тази на учебникарски филтър или пък да даде някаква си системна АЧХ. Превеждам, меренето и нагаждането на стойности единствено Ви кара да правите електрически несъвършени устройства с твърде висок или твърде нисък Q-фактор. Качественият фактор на филтъра показва неговата склонност към звънене, но и към препредаване (а не баш провеждане...) на импулси. Очевидно е че най-добрите филтри имат Q = 0.5 и 0.7, съответно Линквиц-Райли и Бътъруърт. Чичо Зигфрид Линквиц за да вдъхне живот на системата си използва сериен първи ред филтър с криви Бътъруърт, но нагоден на -6 дб, тоест сумиращ се до 0 дб по оста, но с най-добрите възможни импулсни и преходни характеристики на първи ред сериен с криви Бътъруърт. Иначе отдолу и отгоре си ползва LR-4 на 120 и 7000 Херца, които се включват във фаза и имат супер преходни характеристики.
При разпипването на елементите на филтъра се получават ниски Q-та не провеждащи кратки импулси или високи Q-та, които звънят, а често и двете. Затова филтъра трябва да бъде учебникарски, а говорителя да бъда или с линеен импеданс или със Зобел за да вижда филтъра линеен импеданс. - закон и в двете ми системи. Без Зобел и L-пада не работи като хората.
- Диаграма на излъчване, а за биполи и диполи още по-сложно, предна и задна диаграма на излъчване и виждат ли се предната и задната страна на мембраната акустично. Тук нещата сериозно загрубяват. Всичко останало да оправиш, това остава да виси. Това беше причината да мина от 4 към 4.5 ленти. Диаграмата на излъчване обуславя в голяма степен и субективно възприетата АЧХ, която всъщност е важната. Обаче обуславя и още нещо много важно и това е взаимодействието с помещението.
Реверберацията или отраженията трябва да се случват възможно по-далеч от озвучителното тяло и трябва да пристигат не прекалено рано, когато смущават основния сигнал, но и не прекалено късно, когато звучат като ехо или като отделен сигнал.
По тази причина съм избрал ОБ надстройка със изкуствено стеснена диаграма на излъчване в хоризонталната равнина. Така избягвам феномена на двете фантомни тонколони стоящи на стените до истинските. Тук отиде и най-много настройка - разделителната честота между 12-ките и високата среда. Накрая едната 12-ка получи филтър за 0.5 лента на 125 херца, което изправи АЧХ от тази честота нагоре. Защото системата по начало имаше неравномерност от +3/4 дб между 100 и 500 херца с плавна крива, тамън като 1/2-ра от енергията на лентата бъде намалена с 6 дб/окт и всичко се изправя по чувствителността на широколентовия. Малко намалена диаграма от >80-90 градуса в най-кънтящия обхват от 600 до 1600 Херца.
Ако на мястото на тези колони сложим B&W Наутилус, които са с постоянна широка диаграма на излъчване и всичките им 4 говорителя работят като чисти бутала няма да звучат по-добре, защото ще активират акустиката като най-обикновени колони и ще създадат дифузно звуково поле по същият начин по който ще го направят букшелф три лентови колони.
- Не на последно място обхват и линейност на АЧХ. Обхвата е огромен на 0 от инфра звуци до далеч в радио честотите. С линейността също имам сериозен късмет, ВКН12311 са изключително линейни между 100 и 4.000 херца именно в новата версия с новата добре изпечена и импрегнирана тъмна графитена мембрана, окачване трион и кафявите трептилки, които не провисват за разлика от черните. ТБ1757 са не само линейни, но и с изключително широка диаграма на излъчване, вече сме ги мерили, между 200 и 9.000 херца са по конец. Отрязах ги малко отдолу и им напаснах лекия подем попадащ в кривата на затихване на филтъра с едно леко пропадане на НдРЛ-ите. Накрая NdRL81, поиграх си и пренесох лабораторно снетите АЧХ от декадна линейна скала в логаритмична с октави, от 8 до 20 кХз имаме +/- 1 децибел. Повдигането от банд пас филтъра, факта, че ТБ са 6 ома и съпротивлението на филтрите на горната и долната ленти общо взето изравниха чувствителностите доста близо една до друга. Ако бих правил корекции, то това би бил супер качествен резистор за ВЧ. Евентуална разлика между ниските и високите среди бих оправил по-скоро с лек наклон на АЧХ между 100 и 10.000 херца, тоест с филтъра посредата на двете декади и накрая с резистор на ВЧ да се слее с нивото на ШЛ.
- Не на последно място, двете горни ленти са с неодимови магнити, нещо задължително за детайлите на HD записите и плочите. Феритните магнити заради структурата си не позволяват да се възпроизвеждат по-финни детайли от тези на 16 битови записи семплирани на 48 килохерца. Иначе казано идеалният феритен мотор ще се справи с не повече от детайлите на едно обикновено СД. Детайлите и повечето информация са над 1 килохерц, където употребата на неодимови магнити е задължителна. Или кобалтови разбира се.
Да не забравяме и размера и площта на мембраните, колоните ми имат толкова много площ, че до към 30 или 50 вата всички говорители работят със сигурност в хомогенно магнитно поле и с много малки амплитуди, тоест с много ниски изкривявания. Слушаш и се чудиш. И звука не е като от винтидж хубави колони, ами май точно толкова чист и ясен не съм чувал.
Гост